Няма как да сте безразлични към Ричард Куест, топводещия на CNN. Характерният му дрезгав глас, нафукано поведение и неприлични постъпки в малките часове на нощта, особено ако се намира в Сентръл Парк в Ню Йорк, не могат да ви оставят равнодушни. Или го харесвате, или превключвате телевизора на друг канал, когато той се появи. Това е. Той провокира непрекъснато.
Навярно не сте пропуснали и твърде вкусната новина за ареста му в Сентръл парк. Нашият герой беше арестуван там, в три часа през нощта, с въже около врата и гениталиите, сексиграчка в ботуша и пликче метаамфитамин в джоба.
В моя случай улавяме Куест на друго място, пред асансьора, действието се развива в нормално работно време - пак около три часа, този път следобяд. Главните квартири на CNN в Лондон, основната огромна репортерска стая е пред нас, друга стая, в дъното - отредена за срещата ни.
Куест е готов за интервю.
И така, как сте днес?
Много добре, благодаря. Чакайте секунда, интервюто ще бъде излъчено и по радиото, нали така? Гласът ми ще се чуе?
Да, да започнем отново? Как сте днес?
Много добре, благодаря. (Вече с приповдигнат тон и тембър, който много наподобява на телевизионните му изяви)
Как се подготвяте за деня, кои медии преглеждате всеки ден?
Денят ми винаги започва с Financial Times. Естествено, че преглеждам собствената ни страница cnn.com, bbc.co.uk/news, nyt.com. Гледам CNN, както и слушам предаването Today на BBC Four. Моят ден започва рано, около 6 часа. До 8 сутринта вече съм добре осведомен за това какви са новините, кой какво е казал, как е коментирал. В коя посока отиват събитията.
Ако изпратя някой до къщата ви сега, какви списания, книги, дискове ще открие?
Що се отнася до книги, ще открият някои много интересни, които в момента чета. Едната е за Бърнард Мадоф, друга разглежда финансовата криза в Аржентина - не ме разбирайте погрешно, не чета само за големи финансови кризи. Списания - Wallpaper, Economist, CNN Traveller. Много са нещата, които обичам да чета, изборът е еклектичен. Не бих казал, че се потапям в един жанр. Не харесвам дебели, монотонни книги, чието действие не се развива бързо и не отива никъде. Тези, които са много детайлни - сигурен съм, че печелят награди, но по-добре да прочета нещо по-вълнуващо, което кара тялото ти да настръхне.
Този проект е основно за иновациите. Как успявате да бъдете иновативен в работата си? В студиото вечно инсталирате някакви неща например...
Това е най-трудното нещо. И е трудно, заради две-три причини. На първо място, защото просто трябва да измисляш непрекъснато нови идеи. Когато говорим за предаването ми Quest Means Business, моето вечерно шоу, то вече съществува две години, в началото на тази година, през януари, започнахме да обсъждаме какво точно искаме да променим. Имаме светофар в студиото, за да покажем как се развива икономиката. Имаме звънец на бюрото. Въведохме собствения ни индекс Q25 с балоните - зелени и червени. Сега сме в процес на обсъждане какво ново да изобретим.
Това е първото нещо, но не по-малко трудно е и друго - как да запазим програмата свежа всеки ден, когато хората вечер са изморени. Сега например е 3 и половина следобед. Това е моментът, в който предаването Quest Means Business излиза извън релси. Ако нещо лошо трябва да се случи, то се случва по това време. Имали сме нашата планьорка в 12 часа, споделили сме много хубави идеи - някои от тях ще работят, други не. Ако екипът е изморен, ако аз съм изморен, ако продуцентът ми е изморен, ако е четвъртък, в средата на зимата и навън е много студено, е много трудно хората да превключат на този специфичен energy-режим. Когато стане 6-7 вечерта вече е много късно, не можеш да бъдеш иновативен. Можеш, но не е толкова лесно.
Това, което винаги се случва 30 минути преди всяко телевизионно предаване, е идването на идея, която мечтаеш да те е осенила 3 часа по-рано. Или по-лошо - идеята идва точно след края на предаването. Това е трудната иновативна мисъл - как да направим така, че обкръжаващата работна среда да стимулира хората да имат страхотни идеи, иновативни идеи, които да осъществим.
Конкуренти ли са Facebook, безбройните новинарски блогове и Twitter, на това което правите?
Никакви конкуренти не са. Те са просто допълнение към това, което правим. Ако някой иска да гледа, да види, да дискутира Wikileaks, лихвите на Bank of England или каквото и да било друго, той няма да отиде във Facebook или Twitter. Там ще намери някакви мнения, но не онова детайлно покритие на темата. Така че те са допълнение, но не и конкуренция.
Но те променят ритмичния цикъл на новините, забързват го сякаш изкуствено. Това не променя ли самия бизнес на новините?
Категорично забързват ритъма, така е. Освен това понякога отправят в различна посока. Не съм сигурен обаче дали това е добра посока. Мисля, че ние - хората, които работят в медиите - сме малко повечко загрижени за това, което хората пишат в Twitter за дадена новина, отколкото за самата новина. Мисля, че това е така, защото Twitter е нещо ново, но и то ще се износи.
Преди няколко месеца например имаше една самолетна катастрофа и първите снимки дойдоха чрез Twitter. Бяхме изненадани как Twitter прави революция в новинарския бизнес. Мисля, че малко преувеличаваме нещата. Тази услуга ни дава възможност да знаем какво мислят хората. Но нищо повече. Няма как да ни закара по-надалеч - защо мислят така, как би се променило мнението им в бъдеще.
Вие сте в CNN, поправете ме ако греша, вече десет години.
Десет години станаха този януари.
Супер, кое тогава все още ви вдъхновява да продължавате да работите така всеки ден?
Лесно е, това е лесно, не можете да ме затрудните с този въпрос (смее се бурно). Вдъхновен съм, защото всеки ден не знаеш какво ще се случи. Не знаеш как ще свърши денят. Толкова е просто. Имахме подобен ден миналата седмица, не мога да си спомня какво се случи точно. Но в края на деня целият екип стоеше, говорихме и си казахме, ако тази сутрин в 9 часа някой ни беше казал, че денят ще завърши така, нямаше да повярваме.
През декември миналата година беше така - спомням си, когато се появиха важни разкрития от Wikileaks, когато една сутрин съм в Лондон, след това отивам в Париж да интервюирам френския финансов министър, после Интерпол, на следващия ден заминавам за Тел Авив. Това ме привлича. Това е и любовта на професията - просто не знаеш какво ще се случи. Естествено, не всеки ден е вълнуващ, но повечето са достатъчно различни.
Най-трудният ви момент, докато сте били в ефир?
Може да се случи и тази вечер. Иначе моментите, в които съм се притеснявал, обърквал, са били много. Объркваш имената на гостите например. Или планираните неща за предаването се объркват. Предаваш на живо събития, които е трябвало да се случат в този момент, но в крайна сметка не става така и ти трябва да говориш непрекъснато. Най-хубавото е, когато никой не забелязва проблемите.
Вашата амбиция?
Бих се радвал да интервюирам президента в Овалния кабинет.
Първият ви въпрос към него?
Много е хубаво тук, нали? Знаете ли, трябва да бъдеш много внимателен с това. Не винаги първият въпрос е най-важният. Когато правиш интервю, най-важното е как ще спечелиш интервюиращия, как ще го накараш да бъде ангажиран с това, което правиш. Трябва да отидеш една стъпка напред. Принципно можеш да кажеш всичко в лицето на някого, ако го "облечеш" както трябва. И никога не трябва да забравяш, че този, когото интервюираш, няма законово задължение да отговаря на въпросите ти. Мисля, че някои интервюиращи са самовлюбени, мислят се за важни, когато задават своите въпроси.
Автоцензурата? Какво става, ако станете приятел с човека, когото интервюирате?
Това е сериозен проблем. Няма две мнения по въпроса. Няма как да нажежиш обстановката, поради което аз обикновено не прекарвам много време с тези, които предстои да интервюирам. Много е трудно да кажеш в лицето на някого, че не е прав, че политиката му ще ни вкара в сериозни затруднения, ако току-що сте обядвали заедно. Можеш да го направиш, но не е лесно.
Нещо повече. Този, когото интервюираш, никога няма да ти бъде приятел. Голяма грешка, която правят политическите журналисти, е, че винаги мислят, че са приятели с политиците. А не са. Можете да бъдете познати, но не и приятели. И нямате никаква работа да бъдете приятели с тях, защото вашата работа е да ги отразявате.
Знам, че България е малка страна, едва 7,5 милиона, но какво изниква в съзнанието ви, когато чуете "България". Последни новини, свързани със страната? Името на президента или премиера ни?
Чудесен въпрос, на който да се вържа (пак се засмива гръмко). Нещо като колко струва литър мляко. Въпросът е поставен така, за да покаже, че не съм подготвен (разсмива се), че не съм наясно с българската политика и ролята на страната в Европейския съюз. Както и всички останали въпроси, възникнали по време на прехода на страната. Да не говорим за българските граждани, които нямат същите права като останалите. О, не, няма да ме хванете тук. Мога да ви усетя от 500 мили. Важното е, че опитахте.
Веднъж казахте, че едно от най-големите ви постижения в кариерата е да летите с последния полет на Конкорд? Харесвате самолетите толкова много, защо?
Харесвам ги по ред причини. Основният е, че авиокомпаниите са феноменални икономически машини. Помислете за това. Да вземем например самолета A380. Този самолет превозва 500 души два пъти дневно. Това са хиляда пасажера за един ден, ако лети 300 дни в годината, колко души стават? Сега погледнете на приходите, които само този един самолет генерира. Дори и билетът на пътник да струва само 500 долара, сумата е огромна, а това е само един самолет. Като добавим екипажа, ами храната за всеки един пътник, която трябва да бъде на конкретното място в определен момент. Един иска еди-каква си храна, друг - различна. След това резервационните системи - за да работи сайтът, някой да вдига телефона, а това е само един самолет. И в един момент се появява нова система, представете си само - обединението между United и Continental създава компания със 700 самолета. Че само ако един процент от всичките стотици хиляди пасажери на тази компания се оплаче, представете си огромния брой оплаквания, с които трябва да се занимават определени хора. Така получавате бегла идея за тази индустрия, която е от изключително голямо икономическо значение.
Втората причина, поради която обичам самолетите, е следната - вие можете ли да летите, тази маса може ли да лети? Не. Моето колело не може да лети. Но ако взема това парче метал, засиля го достатъчно бързо по пистата, то ще се отлепи и полети. Това е магия.
Перфектният ви ден със самолет, перфектната дестинация, любимо летище, предпочитан самолет?
A380 е красив, но аз наистина обичам 747 на Боинг. Китът, както наричам A380 на Еърбъс, е страхотен, но истинската магия е джъмбо-джетът на Боинг. Перфектната дестинация - да кацам в Ню Йорк или Сидни. Прекрасно е. Особено Сидни, когато самолетът захожда над Операта. Впечатляващо е. Така че бих казал, че най-любимото ми е да се возя на 747, на втория етаж, самолетът да се приземява в Сидни, това е магия.
Какво беше новогодишното ви обещание?
Това, което казвам на екипа си - всеки ден трябва да има значение, направете го да има. На този свят сме за много кратко. Правете така, че всеки ден да си струва. Това е най-важното.
