Около 150 хиляди души са заети в момента в строителния бранш в България - броят им е намалял почти двойно в сравнение с 2008 година, времето преди да се усети сериозно кризата в този сектор, но пък и обемите на работа спаднаха. Това обяви в интервю за Дарик изпълнителният директор на Камарата на строителите в България Иван Бойков.
Ден преди професионалния празник на строителите - Димитровден, той обяви, че съсловието подготвя нови закони и очаква стабилна нормативна среда, в която да се развива секторът.
Някога строителите на спирали работа на Димитровден заради предстоящата зима. Сега сезоните във вашия бранш са доста по-дълги, да не кажем, че целогодишно се строи. Но какво се случва със строителството?
Да започнем с лошите неща и да минем към хубавите. Строителството сега е най-потърпевшият отрасъл. В кризата той спадна най-много и продължаваме да спадаме. Но за сметка на това имаме да изпълняваме уникални обекти по европейски програми - пътища, пречиствателни станции, ВиК обекти. Дойде времето на високотехнологичните и организираните фирми, каквито в България слава богу има и които са конкурентоспособни. Така че печелят търговете и вървим напред.
Съживява ли се все пак секторът? Ясно е, че щетите от кризата и фалитите на фирми в строителството бяха най-пряката последица от кризата и това беше браншът с най-сериозни щети.
С днешна дата как изглежда ситуацията, има ли надежда, както се казва. Преживяхме кризата и станахме по-силни. Около 4200 фирми вече три години има на пазара и броят им не намалява. Отпадат фирми, идват нови, но компаниите стават модерни. И още нещо, което предизвика кризата - излязохме навън. Работим успешно в Косово, Македония, арабския свят, Русия, Азербайджан, тоест връща се славата на българина като качествен и добър строител по света.
Това е добро. Няма начин, като тук си лишен от опции и условия да работиш в пика на кризата, да не погледнеш навън.
Така е и слава богу, че успешно се конкурираме навън.
С днешна дата как държавата се разплаща със строителните фирми, имаше доста забавени плащания, макар че голяма част бяха задължения на общините, а те не взеха много пари от актуализацията на бюджета. Вероятно не е решен казусът със задълженията към фирмите от бранша?
Има качествено ново законодателство вече. Държавата е длъжна по европейска директива да се разплаща в срок от 30 дни, а в екстремни случаи до 60 дни. Това вече е в сила и държавата се стреми да се разплаща. Така че от страна на държавата нямаме кой знае какви задължения към нас. По отношението на договорите с общините е проблемът, но не със самите общини, тъй като те са платци, но над тях има европейски програми, министерства и страшно много контролни органи. Аз установих с изненада, че те са над седем, които се занимават с едно и също - как се харчат европейските пари. Така че вторият проблем е много сериозната бюрокрация. И ние сме решили на последното Общо събрание да търсим промяна в законодателството, така че да намалим бюрокрацията и много по-лесно да се работи, при много по-строг контрол обаче. Двете неща трябва да вървят заедно.
Говорите за онези обекти, които са с европейско финансиране или изобщо е проблемът.
Говоря изобщо за промяна на отношенията в строителството, а те засягат всеки отделен човек, тъй като строителството е комплексен процес. Говоря за нов закон за устройство на територията, говоря за нов закон за строителството, за нов закон за обществените поръчки. Ние работим вече активно с работни групи заедно с министъра на инвестиционното проектиране, с колеги инженери, архитекти, геодезисти върху тази система. Ориентирали сме се към немското законодателство, тъй като то е най-близко до нас по исторически традиции и там нещата са точно в тази посока - бързо започва да се строи, но контролът върху строежа е жесток и отговорността е персонална. При нас е точно обратното - бавно започва да се строи и след това отговорността се размива във веригата.
През Министерския съвет ли ще успеете да вкарате този общ проект, по който се работи или през парламента?
Ще го предложим на министерството, което отговаря за нормативните актове - Министерството на инвестиционното проектиране. Оттам нататък вече е робата на министъра и политиците да влезе законът в сила. Същевременно се пишат и наредби към тези закони. Но това е много сериозен процес.
Говорим за нов закон или за промени?
Говорим за чисто нови закони, и за трите. Съвсем нови закони, старите закони изчерпаха своето действие и започнахме да се затапваме. От кръпки, агенции и контролни органи забихме съвсем в процеса и от това страдаме всички.
Влязохте ли вече в работен режим с новото министерство? Имаше проблеми с неговото създаване, екип и конкретни задачи.
Това е политически въпрос как ще работи министерът. Ние от първия ден работим заедно с министър Данов. Той е бил и строител, и архитект, проектант, така че нещата са му ясни и се консултираме с него всяка седмица по всички въпроси. Много добре работим с нашите колеги от бранша се събрахме практически. Работим заедно обсъждаме идеите, разбира се, имаме и конфликтни точки, но ги преодоляваме заедно. И това е най-важното - че браншът се събра в едно
Оптимист ли сте, че идната година може да са факт тези закон?
Умерен оптимист съм в това отношение. Знаете, че имам опит и в парламента. Тези закони ще доведат до коренна промяна в отношенията. Тук са засегнати и общините, и министерства, администрация. Много интереси има засегнати вътре в тези закони, така че мисля, че трудно ще минат. Но ако минат, ще донесат чисто нов етап. Но то предполага здрава политическа воля, така да го кажа, като общо.
Която за жалост не е демонстрирана през последните месеци от това Народно събрание.
Просто има сблъсък на много интереси и няма ясно изразена позиция, но с министъра нямаме противоречия. Дано успее да пробие.
Дано успеете и вие, и той. Отчетохте ли вече някакви щети в барша от това известно забавяне от няколко месеца, докато се деляха функциите на министерствата? Пострадаха ли сериозни проекти и изобщо работата на хората в бранша?
Позабавихме се един-два месеца, но ние сме свикнали да наваксваме тези неща. По-важното е как ще заработи новата система, тя се структурира в момента, как ще заработи. Сега се напасват нещата, надявам се до Нова година да са ясни позициите, задълженията и отговорностите и в практиката, те на книга са ясни. И да заработят заедно с парламентарните комисии, за да вървят по-гладко нещата. Но няма кой знае какви сътресения. Да видим как ще заработи новата система.
А новите законопроекти кога горе-долу ще видят избистрен вид?
Графикът ни е до края на годината да сме готови с двата закона, а по ЗОП сме дали много предложения, като част от тях влязоха в тези промени, които са сега. Аз бих откроил две неща, които са много важни и ще отпушат процесите. Първото е да отпадне задължението главният изпълнител да си обявява предварително хората с които ще работи. Това не знам каква глупост беше и създаде огромни проблеми с неплащане на подизпълнители, договори и така нататък. Имаме обещание, че това ще мине. И второто нещо е по Закона за ДДС - освобождават се малките и средни фирми от плащане на ДДС предварително по фактура, а чак когато получат парите на каса, ще плащат ДДС. Преди четири години, когато имаше много големи задължения към строителите - над 460 млн., след това излязоха още 40 или 50 млн. скрити задължения в чекмеджето, защото фактурите не се пускаха, защото нямаше как да си платят ДДС колегите.
Тоест сега това ще бъде обвързано с момента, в който получиш съответната сума.
Когато получиш парите, разбира се. Усещат колегите, че предстоят много сериозни промени във взаимоотношенията - това е отговорността на държавата за плащанията. И техните задълженията се увеличават по отношение на качество, по отношение на начина на изпълнение на обекта, по отношение на материалите. Много работа има.
Колко души работят в строителството в България?
През 2008 година бяха 256 000 души, а сега са към 130 000 души, които са регистрирани официално при нас. Може би има още 20 000 - 30 000 души самонаети, бригади.
Двойно е намалял броят им горе-долу.
Така е. И обемите намаляха двойно. Производителността на труда се вдигна, но от обема зависи и броят на хората, които ще работят. Те отидоха в Германия, Белгия, Италия, Португалия, къде ли не.
Какво си пожелават строителите на своя празник, освен здраве, разбира се?
Бих им пожелал стабилност и предвидимост в бизнеса. Това е най-важно, за да може човек да си планира развитието в бъдеще, стабилна нормативна база, така че да работим в бъдеще. Ние сме отговорни хора, така че отговорност и дай боже да сме живи и здрави.
