Кабинетът дава сигнали, че не се страхува от непопулярни предложения, нито от старта на отлагани с години реформи като тази в здравеопазването. Това коментира в интервю за Дарик министърът на труда и социалната политика Хасан Адемов. Министърът посочи, че нито опасения от протести, нито опасения за ръст на безработицата биха отказали властта да извърши анонсираните съкращения в администрацията. Той обаче подчерта, че те няма да бъдат механични.
„Няма как да продължим с един финансиращ орган в здравеопазването, защото без конкуренция - с една здравна каса, нещата в тази област не вървят", коментира Хасан Адемов по повод идеите за промени в здравно-осигурителната система.
Социалният министър Хасан Адемов предлага въвеждането на пенсионна възраст и за полицаите и работещите в сектор „Сигурност", които в момента излизат в пенсия само с изискването за 27 години стаж. В ефира на Дарик министър Адемов поясни, че си дава сметка колко непопулярно е това предложение в рамките на разговорите за ранното пенсиониране в България.
Позицията на социалния министър е в разрез с обещанието на левицата да бъде отменена въведената преди година възраст за пенсиониране при военните. Тезата на експертите, изразена от Хасан Адемов, е пенсионната възрастта в МВР да бъде 52 и 54 години в зависимост от това дали става въпрос за младши или за старши състав, каквито са и условията при военните.
Едва ли има друг човек държавата, когото повече от 2 млн. души да гледат и слушат внимателно като Вас, имам предвид пенсионерите. За пенсиите най-често ви питаме и ние, медиите. Не бъркаме ли с тази призма, че забравяме въпроса за заетите, за работещите, за работещите бедни българи, които реално осигуряват пенсиите на възрастните хора?
Винаги съм казвал, че министерството на труда и социалната политика, министърът на труда и социалната политика и целият екип на министерството всъщност са близо една трета от разходите на бюджета на държавата изобщо и се грижат за осигурителните плащания за пенсии, обезщетения и каквото друго си помислите от спектъра на социалната политика на сто процента плюс от българските граждани. Защо използвам тази формулировка? Защото ние започваме да правим осигурителни плащания 45 дни преди раждане, плащаме за раждане, плащаме след раждане, на болни, на безработни, на социално слаби, на пенсионери, на хора с увреждания, плащаме за смърт осигурителния риск, плащаме наследствени пенсии, плащаме вдовишки надбавки. Така че формулата сто процента плюс се различава от това, което казвате вие, защото сегментът на пенсионерите от близо 2,4 млн. души е само част от предметния обхват на Министерството на труда и социалната политика, макар и не маловожна част.
Имах предвид по-скоро, че ние основно задаваме въпрос като че ли за пенсионерите, а не питаме за онези, които вадят парите за пенсионерите.
Да.
Да затворим темата за пенсионерите, за които постоянно ви питаме.
Трудно можем да я затворим поне в хода на бюджетната процедура и след това.
Последно накъде вървят разговорите с финансовия министър - коледни добавки за най-бедните и индексация на пенсиите догодина?
Ние сме готови с всякакъв вид разчети. Огромното ни желание е след като в продължение на четири години тази мярка, която знаете, че не е предвидена в нито един бюджет, а е резултат от разчети в края на годината, ние сме готови с разчети и за всички пенсионери, и само за тези с по-малък размер на пенсиите, което е по-вероятното решение.
Хората с пенсии до 200 лева.
Дали ще бъде бъде за тези с пенсии до 200 лева или повече, въпросът вече трябва да го адресирате до министъра на финансите, защото той е човекът, който отговаря за приходите в държавата и за разходите, разбира се. Ние сме готови с разчети и веднага можем да ги предоставим, но това не трябва да се случва по-късно от 15 ноември, за да може пенсионерите, ако има такава надбавка, да я получат тези на които Надзорния съвет на НОИ определи, да я получат с пенсиите за декември, за да се впишат в крайна сметка в понятието за коледна добавка.
Като човек с експертен опит по осигурителните въпроси правите ли сериозни компромиси в момента с Вашите принципи, с разбиранията си, когато иде реч за теми като ранното пенсиониране, като идеята за замразяване на възрастта и стажа за пенсиониране идната година, което се планира.
Вижте, по принцип разбирането ми за социалната политика и за социалния вектор изобщо е свързано с възможната социална политика от гледна точка на експертния профил, който по един или друг начин през годините съм акумулирал у себе си като начин на мислене и поведение, и като съгласуване с Консултативния съвет по осигурителните отношения към министъра на труда и социалната политика. Трябва да кажа, че в осигуряването има принципи. Експертното предложение е съвсем различно от това, което е предложение на политиците. И от гледна точка на това, с което започнах отговора на вашия въпрос, трябва да кажа, че няма начин да не се правят компромиси, ако искаме да реализираме възможната политика. А възможната политика е тази, която се приема в Народното събрание, тъй като България е парламентарна република. Ние сме задължени да представим експертната позиция, а Министерският съвет като политически орган е този, който решава и предлага на Народното събрание, като, разбира се преди това има и преговори със социалните партньори в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество. И доколкото трябва да бъда по-конкретен в отговорите на Вашия въпрос, ако експертните предложения и предложенията на социалните партньори намерят подкрепа в решенията на МС и НС, тогава нещата изглеждат по-съгласувани по принцип. В противен случай винаги през последните двадесет и три години се е налагало да се правят компромиси.
Докъде според Вас - ето конкретен пример - се простира популизма в настояването в среди на левицата да продължи политиката на ранно пенсиониране за определени категории - сектора сигурност?
Тук дори не става въпрос за популизъм, а става въпрос за принципи. А един от принципите е солидарност между осигурените. Солидарността обаче минава през участието на всички в осигурителната система, минава през доверието в тази система, защото ако не получиш адекватен отговор на своето участие, при всички положения започват съмнения и колебания дали трябва да се осигурявам, въпреки че е законово заложено, дали трябва да участвам по някакъв неформален начин в осигуряването, разбирайте криейки част от доходите си в сивия сектор. Така че за да не се случва това, трябва да се стремим към принципите на равнопоставеност, солидарност, към справедливост, макар че тя не е възможна в пълна степен. И друг път съм имал възможност да кажа, че тук не гоним на сто процента справедливостта, защото справедливост за една група означава несправедливост за друга, а гоним максимално най-справедливият начин на участие на всички български граждани в осигурителната система. Най-лошото в тази система е, ако си позволим да противопоставим една група осигурени на друга група осигурени, какъвто е случаят с ранното пенсиониране. Защото ние, говорейки за ранното пенсиониране на сектор сигурност например, не се обявяваме срещу тези хора и техните права, защото те са достойни хора като всички останали участници в икономиката на държавата, от една страна, участници в осигурителната система, но когато говорим за пенсиите на осигуряването трябва да сме наясно, че ранното пенсиониране е възможно, но за отрасли, в които въпреки положените усилия, например за тези, които работят под земята, под водата или във въздуха, въпреки положените усилия вредните условия няма как да бъдат минимизирани, могат да бъдат минимизирани, но напълно не могат да бъдат ликвидирани. И от тази гледна точка, ако искаме да балансираме системата, това, което беше направено през тази година - увеличаването на осигурителните вноски на първа категория, за които знаете, че държавният бюджет плаща, е стъпка в правилната посока. Стъпка в правилната посока би била евентуалното въвеждане на възраст, което е изключително непопулярна мярка - давам си сметка какво говоря, - но предложението на експертите, което аз формулирам, е точно в тази посока. Защото пенсиите в България са за стаж и възраст.
В МВР досега нямаше възраст, а само стаж.
Възрастта обаче се определя с години. Осигурителният риск е старост. И този осигурителен риск се покрива на базата на критерия възраст, а възрастта се измерва в години. Тоест не е достатъчно да има само пределна възраст за заемане на длъжност, каквато има в системата на Министерството на отбраната, а възрастта, която беше въведена през миналата година, макар и по драматичен начин на базата на пазарлъци между двамата министри - ние ще ви увеличим заплатите, вие ще се съгласите за възрастта, сега има идеи да отпадне тази възраст.... Така че ако се наложат принципите и има последователност в отстояването на тези принципи, нещата вървят към малко по-изчистен вариант на принципни позиции в осигурителната система, които всъщност възстановяват доверието. Защото ако се пенсионираш по-рано, очевидна е идеята да получаваш доходи и на базата на гражданската специалност, която имаш, след това да работиш, получавайки и пенсия. Защото България пък е единствената страна, в която работиш, получаваш пенсия и след това можеш да работиш допълнително, без, ако си на граждански договор например, да внасяш осигурителни вноски. Освен това една изключително благоприятна за тези, които се пенсионират примерно без възраст само с 27 години стаж, примерно ако си започнал на 23 години, примерно на 50 години вече си млад пенсионер с пенсия, която надграждаш с работа на друго място. Забележете, не е задължително да внасяш осигуровки, ако не си по трудови правоотношения.
Давате си сметка вероятно колко трудно ще Ви е да прокарате едно такова решение.
Естествено, че си давам сметка. Само че ако експертната позиция остане затворена в рамките на експертите и не бъде обсъждана в обществото, включително и между заинтересованите страни, ние правим опити за срещи със синдикалните организации на заинтересованите ведомства, за да може всъщност да се чуят принципните позиции. Защото колкото по-малко работиш в този сектор, толкова размерът на пенсията е по-малък от една страна, би трябвало да бъде по-малък, но той на практика не е, защото има превръщане на годините стаж във връзка с това, че работиш първа категория труд, да не навлизам в експертни детайли....
Като говорим за този сектор, се сещам за анонсираното намерение на кабинета за 10 на сто съкращения в администрацията. Имахте възможност вече да заявите, че не иде реч за механични съкращения в този сектор, но да не би тъкмо страхът от ръст на безработните, да кара кабинета и неговите представители да дават заден на тази идея?
Не става въпрос нито за заден, нито за каквато и да е друга позиция, а очевидно е, че не успяхме да обясним по разбираем и достъпен начин идеите на кабинета и на министъра на финансите, а те са в посока на това да огледаме още веднъж, да се опитаме да направим функционален анализ на отделните агенции, на изнесените структури, на структури, които дублират своите функции, за да можем да предложим оптимизиране на структурите. Защото не е тайна, че ако попитате всеки втори човек, ако не и всеки човек, който е имал достъп до администрацията, изразява някакви несъгласия и недоверие, което означава, че е възможно да се направят промени и корекции, които да са в посока не на фискална стабилизация, защото е очевидно, че не може да се разчита на допълнителни постъпления, защото има обезщетения, има неползвани отпуски преди 2009 година, фискалният ефект може да се очаква едва през 2015 година. Идеята е да може да се оптимизират структурите така, че да имаме администрация, която нито да е раздута, нито пък да е неадекватна на очакванията на хората. Разбира се, всички тези мерки минават и през електронно правителство, и през електронни услуги, и през други решения, които през годините не са се случили и сега умуваме над много проблеми, пред които сме изправени и търсим решение. Но в никакъв случай увеличаването на безработицата не е в основата на промяна на позицията. Защото промяна на позицията всъщност няма. Никой никога не е казвал, че трябва да има 10 на сто механично съкращение и орязване на всички бюджети.
Ако се стартира подобна процедура след анализ, това ще е догодина, така ли да разбирам?
Това, което е възложено на министрите, е това да стане сега, доколкото е възможно и където това е възможно. Разбира се, Министерският съвет е този, който трябва да вземе окончателното решение по това, което трябва да се случи през следващата година. А това, което не може да се случи през следващата година... Защото това изисква достатъчно дълъг период. Иима агенции и структури, които са по европейски директиви, има други, които са законово заложени и съответните закони изискват промени, така че не може да се очаква бърза, експресна реакция още в рамките на следващия бюджет да се случат нещата такива, каквито искаме да бъдат.
Надявам се обаче, че реакцията и на синдикатите, и на който и да било друг да не уплаши властта в намерението й да направи една ефективна...
Вие да не би да сте останали с впечатлението, че тази власт, която е от четири месеца, се плаши от каквото и да е било. Защото аз нямам такова впечатление. Не може и няма как едно правителство да се страхува, да бъде нерешително. По-скоро посоката трябва да бъде съвършено различна. Разбира се, че трябва да се чуват обществените нагласи, но всяко едно правителство трябва да има воля да налага освен популярни, и непопулярни мерки. Иначе няма как общественият интерес да бъде съхранен.
Факт е това, популизмът е най-лошият враг за коя да е власт. Надявам се...
Никой не е спечелил от популизъм. Така че възможните неща стъпка по стъпка при тази крехка подкрепа в Народното събрание, мисля, че нещата трябва да се случват едно по едно и ние вече даваме сигнали, че не се страхуваме включително от непопулярни предложения и не се страхуваме и от старт на отлагани през годините реформи. Вероятно вече сигналите за промени в сектор здравеопазване са достатъчно убедителни в тази посока.
Като член на правителството да Ви попитам сериозно ли се обсъжда тази идея от догодина да бъде въведен вторият стълб на здравното осигуряване, да се включат и здравните фондове?
Въпросът с тайминга е изключително важен, кога и как това да се случи. Но още по-важен е въпросът с идеята, която е заложена в това. Очевидно е, че един финансиращ орган няма как да реши всички проблеми. Очевидно е, че тази система с една национална здравноосигурителна каса, която виждате какви проблеми има и непрекъснато генерира дефицити по различни причини, няма как да продължим по този начин с един финансиращ орган. Ако няма диверсифициране на финансовите източници, тоест финансовите източници да се конкурират помежду си за интереса на лечебните заведения от една страна и за пациентите от друга страна, и пациентите да имат право на избор както на лечебно заведение, така и на финансиращ орган, нещата трудно могат да се случат. Защото очевидно е, че без конкуренция в този сектор нещата не вървят.
Въпросът е дали може да се случи за месеци.
Между другото през 2000 година бюджетът на НЗОК беше около 950 млн., а сега бюджетът изобщо на сектор здравеопазване е над 3 млрд. лева. Случайно да сте забелязали три пъти по-добри услуги да има предложени? Защото аз се затруднявам да видя такъв ефект. Въпросът не е само в парите. Те са много важни и трябва да ги има, но големият проблем е как да бъдат харчени, как лечебните заведения и финансиращите органи да предложат максимално по-добра услуга.
Искам да кажа мнението си за това как трябва да изглежда администрацията - тя трябва да бъде достатъчно стегната, а не раздута, каквато е сега, и достатъчно добре платена, за да може да изпълнява функциите си. Но без достатъчен експертен капацитет на администрацията, достатъчно сериозен подбор и политическа воля няма как нещата да се променят. И самият факт, че трудно се променят през годините, е доказателство в тази посока.
