Министърът на земеделието и храните Димитър Греков гост в „Седмицата” на Дарик:
Цялото интервю може да чуете на Radio.DarikNews.bg
Призовахте да се консумира българска риба в навечерието на Никулден. Какво е съотношението българска - вносна риба на пазара? От близо 6 кг риба годишно на човек, която консумира българинът, колко е българската?
Може би 50% е българската и този ръст непрекъснато расте, което говори, че в крайна сметка в България започва да се развива едно производство на риба, което е не само за собствена консумация, а и за износ. Това съотношение не показва какво е реалното производство на риба, затова...
Какво е?
По-голямо е, същевременно бих искал да кажа, че произвеждаме достатъчно количество риба, която може да бъде консумирана от българските граждани, но имаме възможност и да изнасяме. Голямо е количеството през последните години, а консумацията, която е на глава от населението, действително е около 5,240 кг на глава от населението, което непрекъснато расте, а консумацията на риба действително е важна за здравето на хората. Бих казал, че нашата риба, която се отглежда в нашите водоеми, а също така и в морето, е почти, бих казал, чиста, защото тя се изхранва с фуражи, които нямат нито генетично модифицирани съставки, а напротив, в повечето случаи тя е на свободно отглеждане.
Как изглежда риболовният слот на България?
Ами, ако трябва да кажа точни данни, през 2013 г. общото количество улов на риба и други водни организми от стопански риболов в страната за периода от началото на годината до 30 ноември 2013 г. е: в Черно море около 9204,82 млн. тона, в река Дунав само 112 тона, а във вътрешните водоеми около 9890 тона, което говори, че това производство, ако го сравним с предишни години, има определен ръст.
Кои предишни години, в демократичния период или може да се сравнява и по комунистически времена?
Не, говоря през последните 10 години. През последните 10 години има непрекъснат ръст в улова на риба.
Пак говорихте в навечерието на Никулден за сериозно бракониерство - 250 000 м незаконни рибарски мрежи, 20 т конфискувана риба, част от която дарихте впрочем през седмицата на отец Иван в Нови хан, в неговия приют.
Да, действително дарихме около 150 кг риба и искам да кажа, че това няма да бъде само инцидентен случай. Всички тези количества риба, които се хващат от бракониери, тази риба, която не е в състояние да бъде върната във водоемите, т.е. тя е мъртва, ще бъде, след щателна проверка на Българската агенция по безопасност на храните, ще бъде дарявана. И затова само през тази седмица са извършени около 200 проверки в страната по водоеми, а същевременно бих искал да кажа и по търговската мрежа, което означава, че ние продължаваме да извършваме щателна проверка на това, което се продава във веригите.
Хванахте ли отровна виетнамска риба, както „Монитор” пише за слух в интернет?
Вижте, не бих казал, че трябва да плашим хората с това, което е хванато. Проверките действително са щателни и са постоянни, не са само за Никулден или само за Коледа, така че това, което се предлага на българския пазар, близо голямото количество е проверявано, така че няма опасност за здравето на хората. Само през тази седмица са извършени над 200 проверки в страната, конфискувана е близо 2 тона риба, както вие казахте, голяма част от нея вече е дарена, а друга предстои да се дари. Само за последната седмица са направени 200 акта за стопански риболов за нерегламентирана продажба и транспорт на риба.
Според в. „Земя” българинът нямал пари за Никулденски шаран, търсенето на риба намалявало непрекъснато. Взимам повод от тази информация, за да разширя въпроса - пада ли потреблението в България на земеделски продукти?
Ако разрешите преди това да довърша отговора на предишния ви въпрос, който е свързан с бракониерите. По данни на информационно статистическата система на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури за периода от началото на годината до края на месец ноември 2013 г. служителите са извършили близо 18 000 проверки в страната, като са конфискували около 205 000 м бракониерски мрежи. Конфискувана е риба близо 20 тона, което, както ви казах, вече близо 10 тона и 540 кг е върната във водоемите, а 8 тона е дарена в различни домове, а близо един тон е унищожена поради това, че не отговаря на качествената храна. От началото на 2013-а са съставени близо 2200 акта за установени административни нарушения. Съставените констативни протоколи са близо 27 000, а влезлите в сила наказателни постановления близо 1300.
Вие всъщност рисувате една, изглеждаща с тези хиляди актове, големи конфискации, картина на голям проблем с бракониерството в речните и морските води.
Пак, ако ми разрешите да направя една съпоставка спрямо предишните години. Действително, рисувайки тази картина, набелязваме тенденция към намаляване. Защо? Голяма част от язовирите вече са частна собственост. Не можеш да влизаш по всяко време, когато си искаш и да ловиш, където си искаш. Но въпреки това има големи водоеми, които са под надзора на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури и там наблюдаваме всекидневно натиск от бракониери, които... опитват се по всяко време през годината, а има периоди през годината където е забранено, когато е забранено да се ловува, особено когато се хвърля хайвера. Така че съвсем естествени са тези актове и надзорът ще продължи, ще бъдем безкомпромисни относно спазването на задълженията, които се извършват от българските...
Пада ли заради търсенето потреблението освен на риба, на земеделска продукция?
В никакъв случай не бих искал да кажа, че пада потреблението и това вече говори за един особен ръст не само в количеството на храната, която използва българинът, а и в качеството. Рибата със своите ценни качества, които притежава като храна, все повече българинът се обръща към нея като храна. Тя не е, особено българската риба, не е на цената, която е в Европа и в света. Знаете, че рибата като цена една от най-високите като хранителен продукт, обаче в България тя все още не е на такава стойност. Това позволява българинът да купува спокойно и особено, пак повтарям, българска риба, която е от нашето Черноморие, от нашите водоеми, а така и от Дунава.
Да завършим темата с проверките. Какво показват проверките по хранителните вериги сега, преди Коледа?
Няма някакви отклонения, които да водят до опасност от употребата на риба. Естествено има, която, като време е с по-дълготраен период, се е застояла по магазините. В никакъв случай това не е нарушение. Но когато, ако бих си позволил да посъветвам българските граждани, за едни такива празници каквито са Никулден и настоящите Коледни празници, би било добре човек да купува прясна риба. А за рибата като храна това е особено важно, тя си променя с всеки час след замразяването своите качества. Затова, че българската риба, която се предлага, независимо шаран, толстолоб или друг вид би било добре да се консумира прясна.
Да разширим разговора във връзка с Коледа. Американски експерти прогнозирали, че фанатици може да използват шап, салмонела, ботулинов токсин, ешерихия коли, рицин, за да сеят смърт по Коледа, като разпространяват всички тези бактерии и опасни вещества чрез храни по големите магазини. Това в България възможно ли е да се случи?
Не бих искал да прогнозирам такива страхове в българските граждани, но в крайна сметка Българската агенция по безопасност на храните не само по тези празници, свързани с по-голямата консумация на храна, но постоянно се правят проверки, които са свързани с наличието на някакви опасни вещества, които биха влезнали по един или друг път. Особено е засилен контролът, и през последните седмици на тази календарна година ще бъде засилен контролът на вноса на хранителни продукти не само от Европейския съюз, но и от трети страни.
Според в. „Преса” масово щяло да се продава вносно свинско, накиснато в разни разтвори, за да стане 20-30% по-тежко.
Това не мога да го твърдя...
Което поставяло под проблем българското производство, което на всичко отгоре било и малко по-скъпо.
Напоследък имах среща с производителите на свинско месо в България, за което бях изключително много удовлетворен. Само през последната година ръстът на производството на свинско месо българско се е увеличил с 5%.
Какви са съотношенията българско-вносно?
75%, ако извадим...
Е българското или е вносното?
Не, е вносното. 20% беше за миналата година българското, но през тази година, особено... през цялата 2013 г. се е увеличил ръстът на свинско месо и той е вече над 25%.
А при другите меса какви са съотношенията, подобни?
Подобни, около 20% са българските, птичето е много повече българско, говоря на 40-50%, говеждото е 80% внос, но 20% българско. Но и в тези производители на меса, на животни също се наблюдава ръст. Увеличава се значително производството на говеждо месо, също така на пилешко, а и на овче през последно време.
Одобрявате ли идеите за магазини само за български хранителни стоки?
Вижте, това е трудно да се реализира в търговската мрежа само за български стоки.
На Министерство на икономиката е тази идея.
За мен е малко трудно осъществимо. По-добре е в крайна сметка, когато се продава стока да се знае нейният произход, и ние сме подели също една такава кампания когато говорим за зеленчуци, плодове, меса и продукти. В някои случаи обаче българското месо е малко по-скъпо поради това, че ние получаваме по-малко дотации, които са, субсидии, които са свързани с Европейския съюз. И затова всеки гражданин има право да реши какво месо да купи, дали да купи значително по-качествено, с по-хубави качествени характеристики българско месо или да купи друго, което не е по вкуса на българина. Българинът си има изграден собствен вкус, и не само българинът, много от народите, с които преди това сме поддържали икономически отношения и сме изнасяли наша продукция все още не са забравили качествената българска продукция.
Сам отворихте темата за европейските средства в областта на земеделието. Каква част от неусвоените 278 млн. евро по Програмата за развитие на селските райони все пак ще бъдат използвани?
Ами, нашата цел е да бъдат използвани всичките средства, които са около 278 млн. вро.
Имате 24 дни, ако броим и почивните.
За да ви отговоря на този въпрос, трябва да направим все пак една пълна ретроспекция на това, което е било усвоявано досега през първите месеци на годината. И така до началото на месец септември са усвоени само 89 милиона. Разбирате, че за осем месеца средно около 11 млн. евро са употребявали, използвали са, усвоявали са от общините земеделските производители. А останалият период от време, а както казвате е и вече 20 дни до края, вероятността... и сме направили такава пълна мобилизация да могат да се използват голяма част от тях, голяма част от средствата.
Вие сега на ден излиза, че трябва да усвоявате повече, отколкото е усвоявано на месец от началото на годината.
Да. Само в четвъртък са усвоени 18 млн. лева, са пуснати по бенефициентите 18 млн. лева. Снощи по системата се надявахме около 10 млн. да са пуснати около 20.00 ч., и
ежедневно, всеки ден ние отчитаме тази усвояемост. Но тук искам да кажа, че това не зависи само от желанието на служителите на Държавен фонд „Земеделие”, а също така и от организацията на Министерството на земеделието, но голяма част зависи от самите...
От общините.
... бенефициенти и общините. Затова, аз, използвайки вашия ефир, искам да ги призова, че когато става въпрос за средства, те не са средства само за Министерството на земеделието да се отчитат като усвояемост или ДФ „Земеделие”, или министъра като дейност, но това са средства, които са за България. Нека в този момент да забравим кой кмет от коя обществено-политическа сила е, защото тези средства няма да се усвоят поради това дали кметът е син, червен или е от друг цвят.
126 млн. лева можело да бъдат допълнително сега използвани от общините, ако пуснат фиша.
Затова е по... само да продължа предишното си изречение, че всички тези и общини, и кметове трябва се мобилизират да можем тези средства да се използват до края на годината. А това, за което говорите, около 126 млн. - това е наддоговарянето, което нови около 30 общини ще получат, за да могат от това наддоговаряне, което беше 118%, с решение на Министерски съвет увеличихме на 127% и тук нови средства, които са около тази цифра, която казахте, ще влезнат в общините. Ето защо усвояемостта голяма част, близо половината от тези средства, които споменахте в началото, са в ръцете на общините и в тяхната компетентност, и в тяхната отговорност. Една друга част голяма, около 146-148 млн. евро, това са за агроекологичните плащания, които от понеделник започваме да оторизираме и до 18 декември те ще бъдат в ръцете, в сметките на земеделските производители.
Бащата и синът от Добрич Статеви, на които връчихте приза „Агробизнесмен на годината” се оплакват в едно интервю в „24 часа” от бюрокрацията в земеделието. Те казват, трябва да държим един човек само да се разправя с документацията, нужна за получаване на такива средства.
За съжаление не само те, а и голяма част от българските земеделски производители се оплакват от тази бюрокрация, от услужливостта при използването на всички мерки. И тук е и голямата провокация, на която много често се поддават и служителите на ДФ „Земеделие”, и е съставена една специална гилдия, която се нарича консултанти, които изземват и употребяват голяма част от средствата на българските земеделски производители. Ето защо в следващия програмен период нашата основна цел е, освен използването на по-голяма част от средствата, които са за земеделието, и да опростим тези мерки - първо, по брой мерки, да бъдат по-малко. Второ, използването, кандидатстването да бъде с много по-малко документи и всички те да бъдат, така, лесно попълнени, предадени, да се вижда пътят им, движението на самия проект докъде е стигнал, така че всеки момент да можеш да разбереш какви са пропуските. Затова ние се надяваме, че, особено през следващия програмен период и времето, което следва до началото на този програмен период, да поставим на обсъждане тази мерки, а също така и документите, които ще се подготвят за тях.
За какво ще отидат двата пъти повече евро пари в земеделието през следващите седем години в сравнение със свършващия програмен период - 15 млрд. лева, от тях над 10 за европейски субсидии за единна площ? Там политиката се сменя, цяла Европа вече иска да се инвестира в малките стопанства, а не в големите, заради това за първите 300 декара земя ще бъдат по-високи субсидиите на единица площ. България печели или губи от такава промяна?
Ако направим един кратък анализ за последните години как са използвани европейските средства, плащането на единица площ не е един от най-ефективните начини и голяма част от средствата не са достигнали до малките земеделски производители, и средствата отиват не толкова там, където има нужда, а този, който гледа повече декари земя. Ето защо ние предвиждаме да се възползваме от правилото за заплащане на първите хектари до 50 или до 30 хектара, до 300 декара, така че да дадем възможност на малките ферми, които са в рамките на тези декари и на специфичните производства, които през последните 24 години изключително много са изостанали, говорим за животновъдните ферми, три до десет крави, до 50-100-сто овце. Хората, отглеждайки до 50 декара, да речем, зеленчукови култури, хората, отглеждайки, земеделските производители, отглеждайки до 100 декара овощни трайни насаждения или десертно гроздопроизводство, да им се даде възможност да получат повече средства за сметка на по-малкото декари. Така че ще дадем определена насока и ние, както в цяла Европа, на онези малки и средни фермери, които могат да дадат възможност на по-голяма заетост на хората, а също така и да се възродят някои традиционни отрасли. Същевременно бихме искали и в тези 30 хектара да дадем различно заплащане. Примерно до 10 хектара да бъде едно заплащането, до 20 хектара - друго, но пак повтарям, то е свързано с различните производства, производствата на една или друга култура, която е специфична.
А кое ще насърчавате - най, най-малките, или ще се търси вариант да се насърчат между 10 и 20, и между 20 и 30 хектара, т.е. все пак да се търси окрупняване?
Ще търсим начин и възможности най-малките да станат средни. Това ни е целта. Т.е. да има средни ферми от...
Каква е средна ферма?
В зависимост от това, което произвежда.
Какво произвежда, да.
Да, което се отглежда. Но не се стремим към най-малките. По-скоро стремим се най-малките да станат средни. Така че да има заетост не само на едно семейство четиричленно, а и повече.
Колко са младите фермери, които вече ще получават 50 000 евро вместо 25 000 като субсидия? Това вече е от парите по Програмата за развитие на селските райони, където до 2020 г. ще има 4,6 млрд. лева.
Ако разрешите, по-скоро да уточня. Това са наши предложения и искания, за да могат младите фермери не само да получат, да речем, 25 000 евро и да си купят две коли или плазми, или нещо друго, а целта е, тъй като имаме такива случаи, това го казвам няколко пъти вече, защото е учудващо в едно семейство да има трима млади фермери и в крайна сметка да отглеждат примерно 10 декара дадена култура, което за мен е много обидно като министър на земеделието и е неправилно, естествено.
Готвите се де обвържете, освен да е млад до 40 години, да гарантира определено производство на човек?
Освен производство и определен период. Целта на младия фермер, на средствата, които се дават за младия фермер, трябва да има едно гарантирано производство във времето и една сигурност за неговото производство. По-скоро устойчивост, която във времето да му гарантира и доходи, а също така и същевременно да има някаква заетост. Защото 25 000 евро, като ги погледнеш като стойност, са нещо, но когато ги изразходваш нецелесъобразно нито води да заетостта през следващите години, когато младият фермер ще стане не толкова млад, да речем, и няма да има възможност да вложи други средства като инвестиция в машини или в земя, или в дадено производство. Затова ни се иска средствата, които са за младия фермер, да се увеличат, но да се гарантира и едно устойчиво развитие през следващите 10 или 15 години.
Според в. „Стандарт” първи щели да вземат европарите за следващия период винарите с производство на биовино.
Не бих казал, че има такава опасност.
Защо да е опасност? Ако произвеждаш биовино, не е опасно.
Не е опасност, естествено, въпросът е дали да отидат у винарите, или в някакво друго производство. Това е важно, че през следващия програмен период, засягате една много важна тема, ще има достатъчно средства за биологичното производство. И виждате, че напоследък при посещенията ни, особено в Китай, изключително много азиатските страни се интересуват от биопроизводството. Така че дали е вино, дали са детски храни, дали са различни билки или храни, дори и риба, сега в настоящия момент, когато говорим за празниците, това е важно за България.
Но България имаше проблем точно с парите за екологично земеделие. Оказва се, че там имаше най-голямо неусвояване, най-много пари се налагаше да се прехвърлят през годините, ако, разбира се, вярно си спомням.
Донякъде, да, така е, но това зависи от подготвеността на хората, за да усвояват тези средства. Дълго време се лутахме от конвенционалното земеделие, комасацията, незавършената поземлена реформа, а в крайна сметка биологичното производство трябва да има една история в миналото, така че да се гарантира самата продукция, че е такава. Затова имаше неусвоеност. Но вижте, само през последните години, знаете, че преди три години кандидатстващите по агроекологични мерки бяха само 116. Сега са над 1600. Ако предишните години сме усвоявали една много малка част, тази година ще усвоим, следващите седмици, 148 млн. евро, което означава, че тези хора, поне част от тези земеделски производители, използват агроекологични мерки, за да се финансира това производство.
Да погледнем към приоритети на земеделието в България през следващата година през призмата на бюджета. Ако вярваме на бюджета, животновъдството излиза, че ще е голям приоритет, защото там според Института за пазарна икономика безпрецедентно ще се увеличат парите за субсидии - от 60-ина млн. лева проект на 230 млн. лева.
Вижте, земеделското производство действително се нуждае винаги от много средства. За съжаление нашият национален бюджет не може да финансира цялото производство, земеделско. Големите средства, които ще дойдат, са от европейските средства... затова, че... ние по-малко разчитаме на националния бюджет в онази си част, където да стимулираме изоставените производства. Действително приоритетите на правителството са такива, че трябва да се даде определено направление, първо, към поливното земеделие, второ, към животновъдството, трето, към трайните насаждения и не на последно място, както казахте, и биологичното, екологичното производство. Не може националният бюджет напълно да отговори на тези нужди, защото ние безвъзвратно сме закъснели, особено с изпълнението на някои мерки и особено със животновъдството.
Но четири пъти като увеличите парите на един сектор, не започва ли огромен натиск от останалите сектори, макар че пък има и логика, да не се разпиляват парите...
В никакъв случай това няма да бъде за сметка на други отрасли или на други браншове, или сектори на селското стопанство. И аз съм категорично против да се противопоставят едни или други отрасли. Защото, ако кажем, че в момента производството на зърнени култури е на сравнително добро ниво, но, пак повтарям, ние тук изнасяме само суровина, заетостта, доходността на това производство е в много малка част от населението...
Това означава, че ако имаме много зърно, вашата идея е, че България трябва да инвестира след това в преработването на това зърно на различни видове изделия...
Точно така. Да.
А това през вашето министерство ли ще минава или трябва да е през икономиката?
Не, през нас също, защото това е земеделско производство. И виждате ли, аз напоследък забелязвам интерес...
Вие на фабрики и заводи за житни продукти можете ли да помогнете?
Не само за фабрики, а въпросът е това, тези суровини да се насочат към други подотрасли на селското стопанство, говорим за животновъдството. Най-вече животновъдство, така че да може да се произвеждат месо, мляко, яйца и т.н.
Ако вярно ви разбирам, идеята е като се дадат много пари на животновъдите, те да започнат да купуват зърно, за да изхранват повече животни, след това вече тези животни се превръщат в месо и салами и България започва да изнася вместо чисто жито краен продукт салам.
Извинявайте, обаче не всичко, макар че парите са много важни, не всичко е свързано с даването на средства към даден отрасъл и той да се възобнови. Въпреки че, така, животновъдите влезнаха в очите на медиите, че са вечно протестиращите, много от проблемите не са свързани само с пари. Знаете ли, че има хора, които отглеждат примерно 200 овце или 200 крави и нямат декар земя? А същевременно знаете ли, че има човек, който живее в центъра на София и...
И отглежда куче и има...
... и има 17 000 декара пасище, без дори и куче да има.
Какво може да се направи?
Ами, ние ще направи законова промяна. Няма да допуснем повече човек, който не отглежда животни, да има, да получава субсидиите за пасища, мери и ливади. Нито ги коси, нито ги пашува, нито...
А сега може.
Засега може, защото така е било до...
Само защото имаш ливада, взимаш едни пари...
Да... Не, просто си намерил едни бели петна, които не са ги отразили, да речем в Сливенския балкан или Котелския, и вие, да речем, тук сте ги открили, пишете ги, че ще ги обработвате и получавате, да не кажа колко...
Но теоретично би трябвало да не може, нали трябва някой да ходи и да гледа.
Те ходят, гледат, обаче изискването го няма, че трябва да има животни. И затова те се възползват от тази празнота и ниша в закона, но ние ще го променим. Даже до края на следващата, на тази година, трябва да мине законова променя, която...
Имаш пасище, взимаш субсидия, ако имаш животни.
Да.
Иначе не.
За определена единица да имаш определен брой животни.
Какъв е интересът към инвестиции в земеделска земя в България след огромния дебат около падането на забраната да се купува земя от чужденци от Европейския съюз и държавите, партньори на съюза?
Ако мога да трансформирам въпроса ви, така че не толкова е върху земята, а върху земеделското производство. И вчера, примерно, във вчерашния ден имаше при мен делегация от Пакистан, и при вицепремиера, които се интересуват не толкова от това да закупят земя. Интересуват се от това, че България има прекрасни географски дадености, почвени условия, климатични условия, което дава възможност да се произвежда продукция в голяма част от календарната година, така че да се получава продукция, която не само да бъде екологично чиста...
Какво искат пакистанците, искат да наемат земя?
Да наемат земя, да ангажират хора, които да произвеждат хранителни продукти, които...
Които после да отиват в Пакистан.
Не само в Пакистан, все пак Европейският съюз е 500 милиона, това е един голям пазар, а естествено и азиатският пазар все повече се отваря към нуждите на хранителни продукти. И това е една бяла лястовица във времето, че храните и особено земеделските продукти в бъдеще ще стават все по-интересна суровина за пазара. Така че, който обхване този пазар за производство, ще бъде много атрактивен.
Подобен интерес имаше от Китай преди няколко седмици.
Не само от Китай, затова ви казах...
А и този разговор се води и от премиера, доколкото си спомням, в Букурещ.
Да.
А вие с него бяхте в Китай.
Аз бях и на двете посещения. Да, Китай имат определен интерес, освен...
Те какво искат точно?
Китай се интересува от всичко, не само от вино, както вие казахте. Интересуват се от екологично чисти продукти, особено за деца. Интересуват се, тук интересен факт мога да спомена, че Китай изнася изключително голямо количество мед в цял свят, но купува от България биологичен мед. Разбирате този факт какво означава.
А, самите китайци не ядат техния си мед.
Ами, да, предпочитат нашия и особено, вижте, за подрастващото поколение, за децата е много важно храната да бъде изключително чиста. Ето, те са се насочили към нас. Следващият момент, интересуват се също от фуражи, от фуражи, говорим за концентрирани фуражи, високо белтъчни фуражи, стартерни смески и т.н. Затова те желаят да инвестират в направата на такива заводи, които да произвеждат концентрирани фуражи. А също така и в интензивни култури.
Докъде са преговорите за катарските инвестиции в земеделието? Там идеята беше да се направи животновъдна фирма, нали, предприятие.
Стигнали сме дотам, че сме готови с меморандума, който тази седмица приключи неговото обсъждане на ниво министерство и консултиране. Ще бъде предоставен на катарската страна още следващата седмица да бъде обсъден и сме готови вероятно да бъде подписан в съвсем скоро време.
Впрочем сега има среща на Световната здравна организация в Индонезия, нали?
Да, по-скоро срещата...
А, Световната търговска, извинявайте, грешка на езика.
... търговска организация, да. В Индонезия и в Бали, да.
Четох, от България е вашият заместник, понеже четох по различни сайтове, какво търси Явор Гечев в Бали, понеже Бали звучи много, така, екзотично.
Ами, не бих казал, че търси нещо, той си изпълнява своите задължения, и не само той, всичките ми заместници, бяха и в Германия, и в Брюксел и т. н. Хората бих искал за кажа, че работят много усърдно и те не са на почивка в Бали, напротив, това, което получихме напоследък, ако разрешите да го интерпретирам, там една среща с Дачиан Чолош, който е комисарят по земеделие и развитие на селските райони, и той така казва: България ще получи подкрепата на Европейската комисия във всяко едно начинание, което е законово съобразено с европейските регламенти, защото усвояването на средствата по програмата за развитие на селските райони е приоритет за всички.
Това в Бали го каза.
Това го каза в Бали...
Не, то със сигурност с европейския комисар точно да се срещне, не е нужно в Бали да стане, по-скоро е интересно разговорите, които се водят с азиатските държави, които са готови да инвестират в българското земеделие.
Все пак там се провежда деветата сесия министерска конференция на Световната търговска организация, така че е важно да имаме представител, а дали ще бъде Явор Гечев или министърът, или някой друг заместник, това няма значение.
Тя тази история с участието на български представители на такива световни форуми, спомням си преди време имаше подобни разправии защо министърът на образованието ходил в Африка, мисля, че в Нигерия беше, тя беше световна среща за образованието, сигурно е нормално...
Вижте, колкото и да сме малка страна, участието на един министър или заместник-министър в такива форуми се отразява изключително много и говори, че ние сме наред и с по-големите страни, които участват в такива срещи, и мисля, че няма никакъв проблем да участват наши заместници в тези срещи.
Правителството ще прави ли нещо да удължава този мораториум за земята след решението, с което изглежда парламентът, че го задължава да прави нещо.
Най-вероятно ще се вземе решение за структурирането на комисия, на агенция по земята, която да направи някакви ограничителни мерки за използването на земята от чужденци. Но аз отново искам да...
Комисия, имате предвид агенция, която да контролира каква земя къде се продава.
Агенция, агенция... Да, и естествено като едно от условията ще бъде първо земята да бъде предлагана на наши земеделски производители, защото разбирате, че ние не можем да се месим на пазара. Ако искате вие да си продадете земята, вие можете да я продадете тогава и когато...
Това ще работи ли по европейските директиви, в смисъл по европейските правила, да не би да кажат, че дискриминираме другите европейски граждани, ако кажем първо предложи на нашия...
Ние сме се базирали... и това, което ще го предложим като решение, сме се базирали на няколко закона, които ги има във Франция, в Дания и в Унгария...
Там е така...
... да, ще направим такива условия, които да не се различават от тези на съответните страни, а същевременно да не влизаме в противоборство с европейските закони. Едно от ограниченията ще бъде, ако може да се каже въобще ограничение, че може три години да си наемал, обработвал земя, да имаш съответното образование, да си ситуиран в България, за отседналост имам предвид в България, така че няма нищо лошо в това, когато земята се употребява по съобразност, става въпрос за земеделски продукти, да се експлоатира съгласно законите, които са нашите закони, така че няма такава опасност изведнъж да бъде продадено голямо количество земя.
