Да припомним с няколко думи кой сте, макар че сте един от най-популярните министри, сте от новите лица във властта. Роден на 13 юли 1970, семеен, с 2 деца, завършил езиковата гимназия в Ловеч и магистър и доктор по международни търговски и финансови отношения в Мичиганския университет в Съединените щати. От 1995 работи за Световната банка, от април 2008 като главен икономист по финанси и частно дело работи по страните, най-застрашени от кризата в световен мащаб. Участва в различни програми на банката по приватизация, корпоративно управление, регионални реформи в Северна Африка, Източна Азия, други райони на света. Водещ автор на годишния обзор на Световната банка, автор на повече от 70 специализирани статии в най-авторитетни икономически издания в света, един от 100-те най-цитирани икономисти в света, директор на научен център в Харвард. Сега, като използваме този ви опит, да се опитаме да преведем приетите през седмицата икономически мерки за възстановяване на българската икономика в периода 27 юли 2009 - 27 април 2010. Как го избрахте този период, питат от синдикатите?
Този период е 9 месеца и аз смятам, че ако в тези 9 месеца правителството си свърши работата, от май-юни ние ще видим ясни сигнали, че икономиката вече започва да излиза от кризата. И това е нашата цел.
Мерките са разделени на макро- и на микрониво. Да поговорим за микронивото. Първата група е за постигане на устойчивост на финансовата система, където се споменават данъците. Каква е вашата идея за данъчната система на България? Коя е по-добрата система - прогресивната или тази с единна ставка?
Тази с единна ставка определено, не само за България, а за всички страни в света. Напоследък над 40 страни в света са минали на такава система. В Европа има няколко страни, макар че се говори, че България е единствената страна, Словакия има такава система, Естония има такава система, първа всъщност я вкара, Русия има такава система извън енергийния сектор. Така че има доста страни в света.
Но не споменахте нито една държава, в която е много хубаво да се живее. В която общите пространства, хората са дали толкова пари от данъците си, че са ги направили прекрасни.
И това е така, защото в богатите страни те нямат проблем със сивата икономика. Основната цел на плоския данък е да изкара хората от сивата икономика, както всъщност се е направило и в България, и аз затова смятам, че тази реформа, между другото реформа, за която се е говорело доста време, но правителството на Станишев всъщност я вкара в действие, прави точно това - намалява дела на сивата икономика.
Тоест твърдо, през целия ви мандат, докато вие управлявате, в България ще има плосък данък.
Точно така.
А ставката му смятате ли, че във времето ще се промени към нарастване, а защо не към намаляване?
Ако зависи от мен, не. Според мен ставката е правилната ставка и ако има някакви промени в данъчното законодателство, те няма да стават в следващия бюджет 2010, а след това. Според мен трябва да се гледа за намаляване на ДДС. Но пак като единно ДДС, а не чрез някаква диференциация по сектори.
Тоест ще премахнете по-ниския данък върху добавената стойност върху услуги в туризма.
Това, което е вече направено, е по-трудно да се премахва. Така че не съм убеден, че точно това ще стане в туризма. Но оттук нататък няма да има никакви диференциации.
Е, добре, де, ама защо за лекарствата да не е по-ниско ДДС, а за туризма да е? Или защо пък за книгите да не е? Как пък точно туризмът ще остане?
Аз съм съгласен, че ако бях заварил положение с единен данък, щях да го оставя такова. Туризмът, понеже вече е прието положение, трябва да има по-голям разговор на тази тема. Аз съм лично, не сме го говорили това обаче в правителството и с премиера Борисов, аз съм за единен данък, което означава по принцип, че дори и на туризма трябва да се качи ДДС. Но това не е в бюджет 2010 година. Там аз не искам да има никакви промени в данъчното законодателство. Не е време в криза да се правят промени.
Ще нараснат ли данъците върху имуществата? Който има повече, плаща повече. Впрочем вие говорите за нещо като данък лукс.
Да, това по принцип е, на мен ми харесва като идея, но то да не е върху цялостното икономическо състояние, цялостното богатство, и да е върху определени стоки. Защото, ако, или видове потребление. Говори се тук, и преди нас се е говорело за яхти, за други такива неща, за доста скъпи коли. Според мен трябва да се ходи натам и да се каже кои са частта от потреблението, които са наистина лукс, и там да се сложат по-големи ставки. А да не се пипа по принцип плоският данък.
Върху недвижимите имоти?
Там е малко по-сложно положението, понеже, ако се сложи данък, по-висок данък върху недвижимите имоти, се удрят и някои части от селското стопанство. Така че аз поне не съм привърженик на този етап.
Тоест нищо в данъците няма да бъде променено.
Точно така.
Това може да се преведе и данъците са добре организирани от предишното правителство.
Това е така, с изключение на сравнително високия данък ДДС, което само че не в 2010 година, а се надявам от 2011 година до 2012 година да се намали от сегашните 20 процента първо до 18 процента. И ако видим към края на мандата, че наистина икономиката тръгва добре, както тя според мен ще тръгне, дори на
16 процента. И другото нещо, което ние веднага правим, разбира се, от 1 януари, което не е точно данък, но това са социалните осигуровки, които ние искаме да намалим с до 5 процентни пункта дори в следващата година.
Да, обаче ако питате един таксиметров шофьор или един юрист на свободна практика, журналист на свободна практика, човек на изкуството, той ще ви каже, че вие всъщност нищо не намалявате. Защото увеличавате базата, върху която ще се внасят социалните пенсионни осигуровки, от 260 лева в момента на 420 за свободни професии. И това, че ще свалите 2 процента данъка при почти двойно увеличение на базата, дори даже да приемем, че накрая има изравнителни вноски, кой иска да дава през януари два пъти повече пари, отколкото е давал до момента? И странното е, че тая ви мярка е в абсурдна глава, и това е главата за стимулиране на заетостта.
Аз не се притеснявам от точно тези свободни професии, понеже едва ли журналистите, хората на изкуството и хората, които са в правни кантори, получават в момента по 260 лева на месец. Така че според мен там е напълно правилно да се вдигнат ставките, така че те да плащат по-добре. И реално това е, аз съм убеден,
че получават в пъти повече от това, така че да влиза в бюджета и да има някаква справедливост между тези типове професии и примерно селскостопанските производители, които получават по-малки доходи. Те и по принцип производителите в реалната икономика ще спечелят от намаляването на осигуровките.
Тоест вие честно казвате - всички вие, стотици хиляди, които сте на свободни професии, от догодина ще плащате два пъти повече осигуровки.
И това трябва да стане, да, защото тези свободни професии в момента плащат много по-малко, отколкото е техният реален дял в икономическото развитие на България.
Това означава ли, че перспективата е за непрекъснато повишаване през вашия мандат, така че накрая хората на свободни професии да плащат 10 пъти повече?
Не, това не означава, това се прави в момента и се прави просто понеже системата е несправедлива. Хората, които реално имат по-големи доходи по сектори, тези, които са на свободни професии, в момента плащат по-малко, отколкото средният човек, който е работник в предприятие.
Да, но предишният социален министър във времето, когато беше в опозиция, спореше много дали изобщо трябва да има таван върху осигуряването. Казваше, ако ще е пък справедливо, а вие говорите за справедливост, ами, ако някой получава 10 000 лева, ще си плати социални осигуровки, както впрочем даваха примери с редица западни държави, върху целия си доход. Който взима много, плаща много и накрая взима много като пенсия.
Това ще стане точно така, само че с другите данъци, а не само с осигуровките. Осигуровките е малко трудно да се направят върху целия, цялото получаване на годината, първо, понеже не се знае през годината какво ще е, а осигуровките трябва да са стабилни по време на годината. И затова, макар че идеята изглежда, така, интересна, от икономическа гледна точка тя е неизпълнима. Защото ние в началото на годината, в януари или февруари, не знаем този човек, който примерно ще получи 10 000 до края на годината, колко ще поучава. Та идеята по принцип не е лоша, но е неизпълнима в реалния свят.
Ще увеличите ли горната граница за осигуряване, която в момента е, ако не се лъжа, 2000 лева?
Това според мен е добра идея, да се увеличи, но това малко трябва повече анализ. Докато анализът на долната граница за свободните професии всъщност е правен преди мен. Ние го наследихме този анализ. Просто предишното правителство не е посмяло това да го направи. За горната граница, според мен е добра идея да се увеличи таванът, но това ни трябва малко повече време.
Тоест няма да стане следващата година.
Има някаква вероятност да стане, но след като влезе бюджетът вече в парламента, понеже и някои от експертите в парламента работят по този въпрос. Има някакъв шанс, но не е над 50 процента, за тази година. За следващата година според мен това е добра идея.
Вие се готвите да свалите осигуровките за пенсия с 2 процента, нали?
Два процента януари и ако видим ясни сигнали, че икономиката излиза от кризата, от 1 юли, това ще бъде решение на 15 юни, с още до 3 процента.
Тоест ще се загубят, ако са верни сметките, които четох, 400 милиона лева от пенсионния фонд.
Не ще се загубят, а просто ще дойдат от държавния бюджет директно вместо от производителите и работниците.
Добре, де, кому е нужно да живеем този паралелен живот, господин министър, а не сме като нормалните държави по света, където пенсиите се плащат от вноските, събирани от пенсии? Защо, след като е очевидно, че парите за пенсии не стигат, ние сваляме точно пенсионните осигуровки?
Защото аз искам да запазя колкото може повече работни места. И в много страни по света и в тази криза, и в предишни кризи това е показано, че е най-бързата и най-добра мярка. Защо? Защото няма, тя не подлежи на корупция, както много други мерки. Примерно ако решим, че сега ще строим някакви нови заводи или ще строим някакви пътища, както сме видели в предишното правителство, корупцията е огромна. А тази мярка е хубава, понеже ние казваме от 1 януари плащате с 2 процента по-малко всички. И това става едновременно, няма начин някой сектор да каже ние ще плащаме 5, ние ще плащаме 10. Просто няма корупция там.
Тоест всъщност ние плащаме данъци, за да се платят пенсиите на сегашните пенсионери, които пък отиват и най-вече си купуват лекарства и храни с високия ДДС. Тогава няма ли логика да се върнем към тезата за това, че е по-разумно да се свали данък, а не да се свали осигуровка? А не да се лъжем, преливайки непрекъснато осигуровки в ДДС, както на практика се получава.
Не, това е много грешна концепция и пак повтарям защо е грешна. Защото, ако се намали един единен данък, в случая ДДС, се намалява за всички. Там няма възможност за лъжене, за корупция. А, да кажем, ако вашата схема я направим така, че кажем примерно за лекарствата, ние ще намалим ДДС. Тогава вече въпросът е кой следи дали наистина това е лекарство, или не е лекарство.
Е как другият свят следи, пък нашият не може?
Другият свят не го прави. Вие били ли сте навън, виждали ли сте?
Дават за примери, че, Франция мисля, че беше, че има по-ниски ставки за определени стоки.
За ресторантите, да, за ресторантите. Но това е. За лекарства и за такива неща има много малко страни в света, които го правят, и те имат огромни проблеми с данъчната си система.
Ще започне ли държавата да внася вноските за пенсия за армия, полиция, съд, чиновници в пълен размер?
Да, ще започне и това е нещо, което не е правено досега. Това трябва да се направи, за да може частният сектор и публичният сектор да са равноправни. И това е един пример как не са били досега равноправни спрямо закона. Защото законът всъщност това го казва, просто не е правено.
Тоест от 2010 държавата ще внася осигуровки за всички тези, които работят за нея.
Както и по принцип би трябвало да е ставало досега, но просто не е ставало.
И тия пари ще ги вземе от данъците.
Ще ги вземе от данъците, да.
Вариант за решение на проблема с нестигащите пари за пенсии предлагат, ако пак вярно са цитирани, от Международния валутен фонд и това веднага беше някак отхвърлено, макар че звучи логично. И след като има много пенсионери, трябва да станат по-малко, т.е. да се пенсионират по-късно, за да стигат парите за тях. Защо България отхвърля тази идея?
Аз не знам кой я отхвърли. На мен тази идея ми харесва и не само ми харесва. Тя всъщност е единственият начин или по-скоро това е една от няколкото мерки, които са необходими на България, за да можем ние да си решим проблема с покачването на пенсиите във времето. Така че аз съм твърде убеден и съм го виждал в много други държави, че в момента пенсионната възраст, задължителната пенсионна възраст, особено за жените, в България е твърде ниска. И както ни предлага не само Международният валутен фонд, Европейската комисия ни предлага това от 3-4 години в Лисабонската стратегия, да се изравни поне на 63 години, а може би дори на 64 години. Аз току-що се върнах между другото от Унгария, Полша. И в двете държави всъщност това е направено в последните 2-3 години.
Тоест България ще го направи. Кога?
Това вече е въпрос на разговори с парламента, но според мен тази стъпка и като антикризисна стъпка, а и по принцип като стъпка, за да се увеличи конкурентоспособността на българската икономика и пенсионната система да се заздрави, това е необходимо. То не е необходимо само от финансова гледна точка,
това е необходимо и от гледна точка на равноправност между мъжете и жените, понеже, от една страна, се гледа и се казва - ето, защо жените допълнително да им слагаме години да работят? Те така или иначе ще се грижат за семейството и са по-изморени. От друга гледна точка, ако една жена на 59 години има възможност
за развитие на кариерата и има само една година, която й остава, може би тази възможност няма да е там за нея, а ако има още години, това ще стане.
Кога ще се все пак обсъжда този въпрос? Няма да е от 2010 г. със сигурност.
Аз не бих казал, че е със сигурност.
Тоест може още 2010 г. да се вдигне пенсионната възраст? Не го изключвате, т.е. това е на дебат в момента.
Аз лично не го изключвам и както видяхте, социалният министър г-н Тотю Младенов всъщност преди две седмици го отвори като тема. Оттам, всъщност дойде от Европейския съюз, не от Международния валутен фонд.
Добре, а какво става с планирането на живота на хората в България, г-н Дянков? Представете си някакви хора, дето ей сега им остават четири месеца до пенсия, и идва Симеон Дянков, прочита доклада на Международния валутен фонд и казва - от 1 януари 2010 ти ще работиш още 3 години.
Всъщност Международният валутен фонд това не го е предложил. Не знам къде сте чели. Това идва от Европейската комисия и ако се приложи това, то ще се приложи постепенно и ще се каже - в първите три години, примерно ако отидем от 60 до 63 години за жените, в първите три години, за да има някаква сигурност, ще има опцията или да минете по старата система и да се пенсионирате сега, или по новата система. Ако минете по новата система, ще има и някакви допълнителни бонуси.
Бонуси, по-голяма пенсия.
По-голяма пенсия и, разбира се, заплатата, която получавате, ще е допълнителна, така че за три години ще има сигурност и оттам нататък вече ще стане задължително, така че според мен това не е проблем, в смисъл много държави в света са го правили, тая реформа. Реформата е елементарна. Просто трябва да има обществен разговор около нея и около каква е възрастта. Аз обаче съм убеден, че възрастта трябва да е равна, нали. Какъв е смисълът жените да имат по-малък праг на, задължителен праг на пенсия от мъжете?
То, ако се гледа даже продължителността на живота, може би жените трябва да работят до по-късно.
Да, средната продължителност в България на жените е над 75 години, близо 76, на мъжете е 69, така че, ако има някакъв смисъл някой да работи повече...
То даже, ако трябва всички равно да изкарат в пенсия, значи мъжете трябва да се пенсионират шест години по-рано, това искате да кажете, за да е съвсем честно?
Ако наистина се гледа от икономическа само гледна точка, но тя не е само икономическа гледна точка, да, жените би трябвало да работят по-дълго. Но, разбира се, жените работят много и вкъщи. Това не се отчита досега, макар че това може да се отчете, и пак казвам, може да има бонуси в пенсионната система и за определен брой години, които жените са работили, по принцип може да кажем, примерно една жена, за да, добре да си обучи децата, й се полагат още три допълнителни години пенсия и просто това може да се изчисли. Доста страни го правят. В България, доколкото знам, това не е мислено.
А как е в Щатите? Вие с жена ви, като си правихте сметките, след много години заедно ли ще се пенсионирате?
Дали заедно ще се пенсионираме... Аз в Световната банка работих. Там се пенсионираме на 63 всъщност - и жените, и мъжете.
Еднакво е.
Еднакво е, но на мен ми остава доста време до това.
Много, да.
Не сме мислили много за пенсии. В Съединените щати всъщност няма горна граница, така че хората по принцип могат да работят до 69 години.
Е това предлага Институтът за пазарна икономика, една доста радикална в икономическите си идеи организация. И те предлагат пенсионна система, при която хората ще се пенсионират, когато поискат, ще плащат вноска за пенсия, където поискат, колкото поискат, и ще могат да планират бъдещата си пенсия.
Това е, поне на тоя етап, за тази година, е доста революционна система, така че аз бих искал първо да има някакво равноправие между мъжете и жените, да стигнем до равна пенсионна възраст, а оттам нататък вече да помислим ние дали искаме да имаме икономика като американската или искаме да имаме икономика като холандската, немската и т.н. В Холандия е 67 години, преди две години го увеличиха на 67, в Германия - 66 години го увеличиха преди три години, така че според мен европейските системи са, просто понеже България е част от Европейския съюз, ще се впише по-добре там. Но определено трябва да има някаква мисъл да се върже или с продължителността на живота, както вие казахте, или да има някакво равноправие, така че да са равни за мъжете и жените.
Е как да се върже с продължителността? Сега, никой не знае кога ще умре, за да се пенсионира 10 години по-рано.
Не, не, има... примерно швейцарската система е такава, всъщност поне една трета от страните в Европейския съюз имат пенсионна система, която плавно се увеличава, като средната продължителност на живота се увеличава. Примерно знаем, както в момента ние знаем това, че в България средната продължителност на живота на мъжете е 69.2 години, на жените...
А, имате предвид, ако почнат 70 да живеят след три години, да се увеличи с половин година още.
Да, примерно. Но това плавно става. Всяка година примерно ще се изчислява на фона на предишните три години. Съществува това и в момента, казах, в няколко държави, в една трета от държавите, и плавно на всеки три години всъщност се увеличава - с увеличаването на живота се увеличава и пенсията. Това ни дава две неща, забележете, това още не се говори в България. Първо, дава възможност на хората за по-добра кариера в късната част на кариерата си, но дава и по-голяма заплата, на фона на която пенсията автоматично става по-голяма, дори и в България, както знаете, пенсиите се изчисляват, мисля, на последните три години или на най, нещо от тоя род. Така че, ако вие имате две, три допълнителни години, където заплатата се качва, тогава всъщност вие отивате на пенсия, много по-висока от пенсията, която бихте получили на 60, вместо на 63.
Подкрепяте ли затвора за неплатени осигуровки?
Не. Това е една от тия идеи, което, така, за половин...
Тя е идея от Министерството на труда и социалната политика, Консултативния съвет по пенсионна реформа.
Аз подкрепям идеята, че в демокрация е хубаво да излизат различни идеи и след това да се говори за тези идеи. Тази идея, макар че на първи поглед изглежда, така, интересна, е неосъществима, в смисъл е много трудно да си представя как при положение, че нашата правна система има проблеми с истинските престъпници да се бори, не си представям какъв е начинът тази идея да се осъществи в момента в България, а и във, всъщност в голяма част от страните по света.
А как си обяснявате, че тук всички лъжат с пенсиите, ама буквално всички? Най-вероятно може би има един нищожен процент, които наистина плащат осигуровки върху своите доходи в рамките на предвиденото от законите.
В Световната банка, като работиш в различни страни, както знаете, съм работил, една максима винаги, така, излизаше и много хора различни ми я казваха и по различните страни, че, общо взето, в една страна хората или която и да е институция не може да надхвърли като качество, така, средните институции в страната. Това, което искам да кажа - ако правителството в България, както определено някои от предишните правителства са лъжели и ние сега виждаме колко са лъжели, а аз като човек си казвам - ами, това явно е начинът на живот в тази държава, и аз ще лъжа. Та някой трябва да даде пример и този пример трябва да излезе от хората, които се виждат най-често, които показват в България какво е правителството. Ако правителството лъже, всички останали също си казват защо и ние да не лъжем. Ако правителството не лъже, както е сегашното правителство, според мен не само в пенсиите ще се лъже по-малко и ще спре да се лъже, и в митниците ще се лъже по-малко, в съдилищата ще се лъже по-малко. Някой трябва да даде пример. Ако го няма този пример в обществото, всички стават един знаменател, общ знаменател.
Подкрепяте ли здравната каса да стане граничен полицай, да спират на границата всички с неплатени здравни вноски?
Пак е една идея, която звучи за половин секунда добра и след това се оказва, че е невъзможна да се осъществи, така че аз съм скептичен. Като идея звучи сравнително добре. Аз съм убеден, че това не може да се вкара в действие.
Според в. "Труд" първа задача на таблото в кабинета ви са клиничните пътеки. Как ще се плаща на болниците?
Здравната система, клиничните пътеки са една от няколкото, но бих казал, една от двете основни реформи, които, трябва да тръгне здравната реформа. Клиничните пътеки в България, от 300 пътеки, има доста изследвания, включително на здравната каса, на Световната банка, които показват, от тия 300 пътеки 286 в
момента не се плащат достатъчно от здравната каса, така че... и някой път не се плаща достатъчно със 100 процента, с 200 процента...
Не на здравната, а от здравната на болниците.
Точно така, от здравната каса.
Така. И вие какво предлагате?
Аз предлагам да се направи истинският ценоразпис и да се каже, нали, този тип болнично заболяване реално струва толкова. И всъщност аз гледах някои от тези резултати или от тези анализи, което е много интересно и за мен поне много тревожно е, че всъщност местата, където ценоразписът е най-зле, в смисъл в ущърб на болниците, е на детските болести. Значи, един вид на болниците въобще не им е изгодно да лекуват деца, понеже там...
Да, и аз като съм си водил детето, те пишат диагноза, която носи най-много... Никой не пише диагнозата, която имаш. Всеки пише диагнозата, която носи най-много пари, навсякъде.
Което е много странно като система, но първо този ценоразпис трябва да се промени. Като се промени този ценоразпис, вече работим по него, затова ми беше точка първа на дъската, ще се види, че реално услугите, здравните услуги в България струват може би с 40 процента, това е моят анализ, такъв пръв анализ, може би с 40 процента средно повече, отколкото се плаща.
Тоест вноската трябва да стане от осем на 11-12 процента?
Това е единият начин. Другият начин е да се каже - добре, вместо да има такава вноска, можем тогава да вкараме, да има, здравната каса да е основният стълб, а оттам нататък вече да има и надграждане с частни здравни фондове. И там вече да се види по какъв начин, дали работодателите да плащат допълнително. Според мен това всъщност е по-добра идея, отколкото да се увеличава цялата вноска върху тези, които, работниците, тези които плащат, но по някакъв начин ние трябва да стигнем до истинския ценоразпис. В момента няма такъв ценоразпис. Представете си, ако ние не знаем колко реално струва един хляб.
Вие сте четвъртият или петият министър на финансите, който развива тази теория в това студио, и това никога не се случи.
Аз също съм поне третият, знам със сигурност, министър, който е говорил, финансов министър, че трябва да има връзка между митниците и данъците, и аз съм първият, който го направи.
Кога ще има много здравни каси по схемата, която вие описахте?
Според мен всъщност, аз не искам веднага да тръгнем към много здравни каси. Според мен Националната здравна каса трябва да остане и да остане една база, която да събира основните болести и само тя да остане, да няма там някакво съревнование и някаква конкуренция, а над нея, на някои по, допълнителни, по-скъпоструващи, по-редки болести да се надгради с частни здравни фондове. Така че аз не бих искал да отворя цялото здравно, цялата здравна система за конкуренция от частни фондове.
И кога ще стане това? Защото, ако четем вашите мерки, които са до 27 април, и тъй както сте ги написали, да ви кажа, малко като техника сте ги написали, че излиза, че това, дето го разказвате, ще стане до 27 април.
Да, и то ще стане до 27 април.
Тоест до 27 април догодина. Ами, то, за да заработи, трябва да стане от 1 януари, нали, логично е.
1 януари или 1 март, защото на тримесечие трябва да стане.
На 1 март ще се отвори системата за частни здравни каси за определени по-скъпоструващи болести. Ама това няма ли да съсипе точно старта на частните каси? Ако им се сложат редките, скъпите, тежките болести те да ги обслужват, а пък на държавната здравна каса останат евтините, оборотните, тия, които се изкарват...
Това е примерно системата в Холандия. Тя работи доста добре, така че, щом Холандия може да я направи, не виждам защо ние да не я направим. Това, разбира се, е голям разговор. Вие, както казахте, това е тема, която много се е разговаряло, не само в последните две правителства, в последните поне 20 години. Нищо не е направено досега, така че аз съм убеден, че ще има голям диалог в парламента и той ще почне във... всъщност той е почнал този диалог и трябва, това трябва да стане. Здравната ни система в момента не е насочена към реална услуга здраве. Тя е насочена към, общо взето, болестите, някои от тях въобще не се лекуват добре, особено, както казах, детските болести така се плащат, че реално или минаваме по пътеки, които нямат нищо общо с тях, или, разбира се, се доплаща на ръка много повече, отколкото реално струва услугата.
Друга цел, друга мярка е преподреждане на администрацията. Вчера сте казал даже, че днес ще сте готов и с правителството с цялостната идея.
Е, не. Казах, че днес ще съм готов с предложение към всички останали министерства и държавни агенции каква е първата стъпка, която те трябва да предприемат, която аз вече съм предприел в Министерството на финансите.
Каква е?
Първата стъпка е оптимизация в самите министерства и държавни агенции, която да ми кажат кои от сега съществуващите функции се дублират с някакви други функции или в министерство, или в други части на държавната администрация, и по какъв начин тези функции или ще се съберат, или ще се премахнат от едната страна, за да стигнем до едно първоначално ниво, което ние се съгласяваме... Функциите, които примерно от 1 януари, не примерно, а от 1 януари ще изпълнява това министерство, са верните функции и никой друг не ги изпълнява или ако ги изпълнява, ние работим добре и в унисон. Оттам нататък вече да се мисли по-подробно. Добре, ние колко пари имаме за всичките тези функции в бюджета и може би някои функции, макар че са интересни, за момента нямаме пари и те трябва да отпаднат, но това е втора стъпка. Трябва да се вземе това стъпка по стъпка и според мен първата стъпка е оптимизация на функциите и на броя на хората в министерствата.
Георги Кадиев възразява срещу намаляването на дирекциите на Националната агенция по приходите от 28 на 5 с два аргумента - че, първо, така данъчните трудно ще контролират местния бизнес и се съсредоточава власт за корупция и по-лесен контрол от големите бизнесструктури.
Предполагам, че той трябва да казва нещо интересно и крайно, макар че не е вярно, просто за да се прави на интересен по време на предстоящите избори, но и двата коментара не са верни. Първо, проблемът с корупцията и в НАП, и в митниците е точно заради това, че организацията е много децентрализирана и примерно във, НАП давам като пример, в Пловдив голям бизнесмен, общо взето, е държал целия НАП в Пловдив и им е казал...
Кой?
Предполагам, се сещате кой е.
От социалистическата партия?
Разбира се.
С панаири се занимава?
Може би. И по този начин ги е хванал на местно ниво. Така че единственият начин да се борим с местната корупция... и на местно ниво е много по-лесно, защото в малките градове е много по-лесно да се разбереш с данъчния, отколкото, ако има някаква централна система. И това, което ние правим, е изтегляме ги в 6 регионални бюра. Само че разделяме в същото време, което не е правено преди, и функциите, от една страна, да се определя кои фирми или кои индивиди трябва да се инспектират и, от друга страна, кой ще ги инспектира и кога. Тези две функции в момента са една функция. Така че шефът на пловдивския НАП, не само, че е подвластен на местните, е бил по-скоро подвластен на местните големи бизнеси, а той е решавал кога ще ги инспектира, кой ще ги инспектира и по какъв начин ще ги инспектира. Ние сега това го
разделяме.
Да, де, но от гледна точка на отношения с бизнеса, как изглежда - човек в магазинче във Враца си върши някаква работа с данъчните в Търново?
Защо не? Данъчните...
И ще пътува от Враца до Търново?
Не, не, данъчните ще пътуват от Търново до Враца.
Те какво ще правят? В смисъл, ако ти потрябва някаква бележка или искаш да си подадеш лично някаква декларация, за да обсъдиш нещо с данъчните? Как ще става това? Това се случва.
Всичките офиси, които в момента работят като големи офиси, остават само офиси за работа и контакти с граждани. Така, че някой от Враца, ако иска да подаде някаква бележка, врачанският офис на НАП остава. Голямата разлика е, че сега врачанският офис решава кого да инспектира във Враца, кога да ги инспектира и по
какъв начин да ги инспектира. Това сега минава във Велико Търново.
Каква е била причината футболистите да не плащат данъци?
Същата, която казахме, ако правителството не е искрено и лъже, както предишното правителство е било, тогава цялата общество казва "може би и ние така, може би това е начинът, по който държавата трябва да се развива". Футболистите са просто тази седмица. Ние виждаме много, много такива примери. При футболистите е просто много очевидно, защото реално знаем, че никой футболист не получава 220 лв.
Но футболните клубове отричат за тези данъци, дето били хванали данъчните.
Вие наистина мислите, че нашите футболисти получават по 220 лв.?
Не, не, те отричат за такива задължения.
Те какво да кажат? Ние всъщност не си плащаме данъците и сега тихичко ще си ги платим. Това според мен е най-добрият вариант. Ако те наистина искат добре да се развият за тях нещата, просто ще кажат "ами ние сгрешихме, извинявайте, така беше преди. Разбираме, че сега е друга ситуацията, плащаме си и се надяваме, че оттук нататък вие ще ни проверявате често, за да видите, че си плащаме" и това е. Ако отричат, пак ще си платят, само че ще си платят и повече, и ще влязат в прокуратурата.
С лихвите.
С лихвите, да.
Ще има ли комисия за финансов надзор? Според Иван Костов тя е проспала кризата. Тази комисия, е можела да каже на българите нещо, с което да ги подготви. Вие смятате ли така?
Аз смятам, че донякъде моето мнение съвпада с това на Иван Костов не само за България, а всъщност за голяма част финансовите комисии в Европа и по света и всъщност в последната година има една голяма тенденция, която може би е важна и за България, финансовите комисии да влизат, да се сливат с банковия надзор, който в България е в БНБ, и да става единен надзор. Така че някой, като проверява банковата система и като види, че банките имат някакви или облигации, или други вземания от извънбанковата финансова система, както има и в България, и във всички страни, те да могат да проверяват и от двете страни. В смисъл няма нужда от отделна комисия за финансов надзор, която гледа само в извънпенсионни фондове и т.н. Тези двете трябва да са слети. В Европа има някъде около 10 страни от 27-те страни, които това го имат.
Слятото?
Слятото, да, го имат, като единен финансов надзор. Великобритания е страната, която, така, най-ярко го има. Но го има в Чехия. Има го в Италия. Десетина страни това го имат.
Кога ще го направите?
Това вече е въпрос, който г-н Искров, в смисъл БНБ трябва да се произнесе най-много, защото таза задача...
Вие смятате, че трябва да влезе в БНБ? Или пък да се извади от БНБ банковият надзор и да се обедини с финансовия?
От това, което съм виждал в други държави, аз съм работил в Световната банка точно по тази тема, според мен е хубаво да се слеят и БНБ, понеже в банковия надзор добре си е вършила работата, според мен там е, така, най-доброто място.
Искров да вземе финансовия надзор, това казвате, е вашата идея?
Това е обаче мое лично мнение като икономист, а не като министър на финансите на този етап. Но това, разбира се, трябва да се говори и в БНБ, и в банковия сектор, и е работа на парламента.
Изгодна ли е замяната на българския дълг през 2002 г., от тогавашното правителство и управляващо мнозинство, тъй като и парламентът я одобри?
От финансова гледна точка България определено е загубила доста пари от тази замяна, защото замяната най-общо...
Четири милиарда лева, прогнозира, че ще излезе, един неикономист от "Синята коалиция", Димо Гяуров, в "24 часа".
Според мен е по-малко от това, но поне милиард ще излезе. И най-общо схемата или идеята, предполагам, е била такава - че ние тогава 2001-2002 г. сме имали нашият дълг в долари. Ако ги сменим с евра, това по някакъв начин ще облекчи бюджета.
Да, но доларът сега стана 1.30.
Да, точно така. Това е направено, но всъщност доларът спрямо еврото падна много и всъщност от тази разлика на курса само сме загубили над 1 милиард лева. Аз предполагам, се е плащало доста тази транзакция да стане. Всъщност моят предшественик, г-н Орешарски е писал доста по тази тема.
Той беше против.
Той е бил против и се оказва всъщност, че той е прав по тази тема. Но какво може да се докаже... от финансова гледна точка определено не е била добра идея. Дали тогава са знаели, че няма да е добра идея, вече е...
Те, ако са знаели, ще им дадат Нобелова награда, че са прогнозирали кризата, войните, които ще водят Щатите.
Но явно, нали, те са отишли в посоката, която много бързо всъщност се е оказало, че е грешната посока. Оттук нататък, какво може да се направи по тази тема е аз се радвам, че в парламента има някакво развитие и някакво желание да се анализира това. Просто да се каже защо е било направено и дали е имало някакъв умисъл. Може би е нямало умисъл, просто са сгрешили. Ако са сгрешили обаче, показва, че за едно известно време финансовата политика на България се е водила от хора, които не са разбирали добре финансите.
Да поговорим още малко за неефективните разходи. Тази тема със самолетите продължи и тази седмица. Вие за пръв път всъщност казахте в едно телефонно интервю точно в това предаване, че според вас самолетите трябва да се върнат. Обаче, ето, стават неща като с Охрид. Трябва ти самолет след половин час. Ако си чартирал, компаниите ще си ги ползват за друго тези самолети.Няма как да пратиш бързо екип, който да помогне на българи, които са закъсали по света. Ето аргумент, че май пак трябва да има самолети.
Там има два коментара. Дали ни трябват два самолета или не?
Вие бяхте против изобщо.
Да, точно така. Коментарът е аз съм на тема нула, защото ще се чартираме. И втората тема, която е по-важна тема за бюджета е - на каква цена са купени тези втора ръка самолети. Те са купени на цена, която е 54 милиона долара на самолет. В момента ние можем да купим същите нови самолети на 30 - 35 милиона. Значи, ние сме загубили... дори и да решим, че, да, на нас ни трябват не само един, а два самолета, самата сделка е много неизгодна за България и понеже ние нови самолети можем да си ги купим на много по-ниска цена, отколкото ние купуваме тези самолети, които са втора ръка.
Но все пак, трябва да имаме самолети вече, така разбирам от това, което казвате?
Не, аз не казвам това.
Миналата, по-миналата седмица председателят на парламента, общо взето, флотилия направихме с нея от самолети, като смятахме необходимостите и си се оказа... ами наистина пък е зверска излагация. Да не може да отиде държавният глава на среща. Аз съм виждал в Латинска Америка, всички латиноамерикански, всички европейски, ами, там затварят летището. И само ние заради нашия трябва да пуснат граждански полет да кацне, за да слезе.
Аз преди, всъщност не вчера, миналата вечер се върнах. Полша ми беше последната страна, не е толкова далеч. Пътувах икономическа класа, 22 място.
Полският президент има ли самолет?
Полският президент няма самолет, а има... (не се разбира -
бел. ред.)... от "Луфтханза". На 24-то място, два реда зад мен, беше министърът на културата и ние много добре си пътувахме в икономическа класа от Варшава, през Мюнхен, дотук. Да, има някои причини, поради които в определени моменти ни трябват самолети, но ние нямаме пари за това. Ако се зададе въпросът ние дали да си купим два луксозни самолета, или ние да си осигурим здравните пътеки, така че за всичките ни деца да има достатъчно пари в здравната каса, аз винаги бих казал да си осигурим достатъчно пари за лечението на децата. Аз ще пътувам икономическа класа, докато е необходимо и дори ще пътувам до Вашингтон, до където.
Като казвате няма пари, всъщност през седмицата вашият колега от регионалното министерство Росен Плевнелиев каза, че няма пари за чистене на пътищата и. затова пък звучат странно тези планове, пак, ако четем стриктно намеренията ви, до 27 април да сте построили всички, догодина, магистрали, както е написано сметките ви.
Не е написано това, преувеличавате. Написано е определени лотове и ускоряване
Ей сега ще ви го прочета...Ускорено осъществяване, чакайте да ви чета, за да видите, какво са ви написали. Поели сте ангажимент до 27 април догодина ускорено да осъществите мащабни инфраструктурни проекти по оперативна програма "Транспорт". Първо, доизграждане на автомагистрала "Тракия", лотове 2, 3 и 4. Това е цялата магистрала, да направите. Да построите автомагистрала "Люлин" до 27 април. Това пише в мерките, дето сте приели.
Малко преувеличавате, нали, защото първото изречение е, ускоряване на...Но както и да е.
Пише ускорено осъществяване, а не ускоряване...
Точно така.
...на осъществяването.
На първия ви въпрос за зимното чистене - за зимното чистене има пари. Няма пари в момента в регионалното министерство, защото предишното правителство не е оставило никакви пари, но от държавния бюджет има заделени пари, 50 милиона лева и тези 50 милиона лева ще отидат за зимно разчистване. Така че българските граждани не трябва да се притесняват, че като падне сняг.
Тоест ще бъдат почистени пътищата?
Това е приоритет. Премиерът явно го е показал и като има сняг, ще има чистене.
Имате намерения да договорите 15 процента по-ниски цени по вече сключени договори, поне това пише в мерките. Как ще накарате някого да си намали цените, при положение че е подписан такъв договор и сега идва пак някаква, да приемем, че е и честна фирма, може би пък има и такива договори? Независимо от вашите съмнения. И подписва договора, и идва Симеон Дянков, и вика "няма да вземеш парите, ако не дадеш 15 процента по-малко".
Това се казва форсмажор във финансите и казват, че по време на финансова криза и правителството има по-малко пари... а и реално това, което се произвежда, особено в строителния сектор, струва много по-малко. Цените на строителните материали са паднали с близо 40 процента. Така че в момента няма такива фирми, честни или нечестни, които не могат да си намалят цената поне с 15 процента и това става. В цялото регионално министерство вече са минали през всички договори и всъщност до една фирмите са се съгласили не само с 15 процента, а с до 30 процента да си намалят договорните цени. Защото те иначе... реално ние няма как да им платим. Те това го разбират.
Като казахме 15 процента, та да ви питам, кога 15-те процента от енергийните компании ще бъдат на борсата?
За това ни трябва период от около 6 месеца от началото, което вече е почнало...
Тоест това ще стане всъщност до април?
Това ще стане до април. Не всички, разбира се, енергийни компании, защото някои от тях са в състояние, където поне според мен няма да са интересни за инвеститорите.
Например?
Ами например "Топлофикация - София". Но поне някои от тях - "Булгартрансгаз", НЕК, са в състояние половината от това, което в момента е в холдинга БЕХ, е в състояние да излезе като миноритарни акции на борсата. И по този начин всъщност не само да влезе добро финансиране в тях, а за мен е най-важно прозрачността. Защото, е имало толкова малко прозрачност в тези енергийни компании, че каквато и да е прозрачност ще помогне много на цялото общество.
В мерките пише, че ще оценявате икономическата рентабилност на проекта АЕЦ "Белене". Вие, лично, за или против строителството сте? И може ли да бъде оценено това строителство, като рентабилно при сметките, които също преди две седмици правеше тук министърът на икономиката, енергетиката и туризма.
Той така го сметна, после и вестниците го написаха, че то няма начин да излезе изгодно.
Аз съм против държавното финансиране на АЕЦ "Белене". Ако някой иска чужди инвеститори или български инвеститори искат да финансират АЕЦ "Белене", ние ще осигурим регулациите и прозрачността на цялата процедура, че това да стане. Но за мен за държавния бюджет е неизгодно да се строи АЕЦ "Белене".
Има някои странни мерки, примерно ще махате малките обществени поръчки. Не сте го обяснили защо трябва да се махат. Там има облекчени процедури.
По-скоро ще се съберат на едно място, което вече се работи, така че малките обществени поръчки да са... всъщност да станат още по-бързо, това е идеята. Те ще се махнат от определените министерства, това е идеята, и ще съберат на едно място една агенция или просто един директорат, за да може много да им се ускори времето. Малките обществени поръчки би трябвало да стават за месец, а те в момента стават за 4 до 6, някой път и до 8 месеца. За 8 месеца това вече не е малка поръчка, това е голяма поръчка.
А вие какво, ще направите всички ще станат като малките по 1 месец? И големите?
Не, не и големите. Ще се съберат под определена цена, примерно 3 милиона лева, всички тия поръчки, обаче на едно място. Не различните министерства да ги правят, а една агенция примерно това да прави всичкото, много повече по електронен път, по улеснени, още по-улеснени процедури, така че малките поръчки наистина да стават бързо.
Тоест остават малките поръчки, защото пише в мерките, че ще премахнете малките обществени поръчки?
От различните министерства.
А, това се има предвид?
Да.
И ще бъдат вкарани в Агенцията за обществени поръчки.
Но в много по-улеснена процедура, отколкото са.
Като контрол.
Не само контрол, а като изпълнение. Защото това е услуга и тя трябва да е бърза услуга. Това трябва да е като бърза помощ в здравето, малките обществени поръчки трябва да са бързи обществени поръчки.
Това значи трябва да си го допишете - мярка 5, в три римско, че не е ясно иначе. Оземляване на земеделските производители с държавна земя. Това пък как ще става, кога, по колко, на кого ще давате?
В много от селскостопанските райони на страната има държавна земя, която реално въобще не се използва и не се е използвала почти в целия период.
И частна има много такава.
Има и частна, но ние не можем с нея да боравим, докато с държавната земя Министерството на земеделието реално й е собственик и може да борави. Идеята там е да се дава като под наем, като лизинг, нещо от този род, на сравнително ниски цени, но все пак с някаква цена, за да могат те да я използват добре. Еврофондовете, които по принцип ние би трябвало да използваме примерно като кравеферми, въобще в животновъдството, а сега не можем да използваме, защото те, еврофондовете, част от тях, особено в животновъдството, се дават на определен район. В смисъл колко земя имате, не на глава крави примерно, а колко земя имате. И като имат по-малко земя, съответно селските ни стопани не могат да получават достатъчно еврофондове.
Това ще стане до април. До април вече ще може хора да са взели земя.
Точно така. Това всъщност е една...
Това е ангажимент, който поемате, държавна земя.
Да, това е един от...
По-изгодна от частната като цени.
По-изгодна, но... много по-изгодна, но много по-важно е, че това може да стане бързо, понеже на нас ни принадлежи земята и министърът на земеделието може това да го направи директно.
Мерки за икономиката на знанието, стартиране на студентското кредитиране. Всъщност в това студио в последните 15 години са го стартирал с всички министри. Кога, как?
Вчера всъщност имахме заседание на Съвета за икономическа политика и държавата... и едно от решенията беше, че държавата ще гарантира за следващата, всъщност за тази учебна година, която е почнала вече, 40 милиона лева държавна гаранция. Така че търговските банки с преференциални условия да дават пари на студенти и на аспиранти, не само на студенти, а и на тези, които искат да защитават...
Тоест още сега искате да кажете, че в понеделник студент отива в една банка и казва Симеон Дянков каза, че ще ми дадете много по-изгодно кредит, за да уча.
Решението беше взето вчера на съвета. Това означава, че за 10 дни ние трябва да го вкараме в решение в Министерския съвет, така че утре няма да могат да го направят или в понеделник, но ще могат да го направят примерно до месец.
Бонуси за учителите, свързани с резултатите от учебния процес. Да ви кажа, аз това си го превеждам тия учители, дето пишат повече шестици, с по-добър резултат. . .
Не, вече има матура. Матурата е национална, така че това за мен е най-важният...
Ще се вържат матурите, това е идеята.
Трябва да се върже с матурите, да.
Европейските фондове. Децентрализация е основната ви идея, така ли?
Тя не е основната идея на нас, а е основната идея на ЕС, че тези фондове трябва преференцирано да отиват към районите. Понеже досега в България не е имало регионална политика, това реално не е ставало, но това е залегнало и в предизборната кампания на ГЕРБ и сега, че трябва да има много повече фокусиране върху регионите на България. Защото по този начин ние ще получим повече еврофондове, особено в селското стопанство и екологията.
Тоест с децентрализацията ще дадете повече права не при самото възлагане и управляване на парите, а само при планирането. Така излиза от това, което сте написали.
При планирането и след това от централното ниво, от различните министерства, които имат... управляват еврофондове, ще организираме мобилни групи, които вече по някои теми, примерно екология, са организирани, които да пътуват и да помагат на общините те да си създават тези проекти, които вече от тяхно име ще се предлагат директно в ЕС.
Една странна, последната мярка, че ще осигурявате механизми за осигуряване, пише, на предварително финансиране за подготовка и изпълнение на приоритетни инфраструктурни проекти преди одобряването им за финансиране по оперативните програми. Това звучи съмнително. Значи, ако ще караме като европейците, да си караме по европейски. Значи ще се кара по оперативните програми, а не да се дадат едни пари, после да се окаже, че Батко, Братко... Без съмнение как ще го направите вие, ама може пък така да стане точно в тоя случай, дето ще действате ускорено.
Това... всъщност това условие е условие, където в ЕС го има като практика и не само като практика - и като регламент. В България се прави точно обратното досега - първо са използвали европейските пари, след това те са ни били спрени заради безхаберност и след това сме минавали на държавен бюджет. Европейският регламент позволява на една държава да почне да си плаща от държавния бюджет, като направи плана на определен проект и проектът почне, след това да си върне тези пари и това е възможно да се направи. В смисъл тези пари се дават един вид като безлихвен кредит, но ние след това, държавата, ще си ги връща от европейските фондове. Но европейските фондове не плащат за планиране на проекти, те само плащат за реалното осъществяване на проекти. И всъщност ние точно това е идеята.
А, ще платите само за планирането, но не и за изпълнението на проектите.
Точно така.
Защото тук пише, че и за изпълнението и това беше голямата далавера, срещу която ГЕРБ възразяваше.
Точно така.
Че ония, като спряха парите от Брюксел, ние си казахме много ви здраве, ние пък с наши пари ще си направим далаверата...
Да, на изпълнение не може да се плаща.
Тоест изпълнение няма да се плаща. Значи точка 9 да си я поправите също.
Да, това е просто планирането и ако има, разбира се, подготвителни работи, не само в подготовката на самия проект. А ако това е екологичен проект или инфраструктурен проект, както са голяма част от проектите, да се стигне там, че вече проектът да е готов и да е почнал като изпълнение. Оттам нататък вече европейските пари идват и плащат за всичко останало. И те всъщност не връщат парите, които ние сме вложили, ако, разбира се, проектът е читав.
Готови ли сте с бюджета за догодина?
От наша страна сме готови и сега всъщност в тази, идната седмица влиза в парламента и, разбира се, там ще има, предполагам, бурни дебати. Защото в кризисен бюджет последните няколко години е имало винаги излишък и разговорът е бил по-лесен. В момента ние ще кажем, че на фона на 2008 година за тази година на нас ни липсват около 10 милиарда лева, по-малко е брутният вътрешен продукт. За следващата година може би ще е дори още по-малко, защото ние прогнозираме 2 процента спад на икономиката за следващата година и това означава, че бюджетът реално ще е някъде 6 до 8 милиарда лева по-малко като планове, отколкото е планиран за тази година, макар че там, разбира се, с ясното съзнание, че те няма да си изпълнят бюджета.
Ще има ли... приоритет на България в бюджета или дори да не е за големи пари, но нещо, по което да личи отношение към някаква сфера?
Образование определено. Ние в този бюджет, това е един... 2009 единственият сектор, който не рязахме. Аз искам за следващия бюджет реално да увеличим парите за образование. И другите два сектора, те до някаква степен са инфраструктурни сектори, но това е екология, в смисъл ВиК строежите, които не са
ставали досега, канализация и води, този тип пречиствателни станции, и също магистралите. Така че това за нас, проектите, които и като... за държавата са приоритети, но и трябва да залегнат като големи приоритети в самия бюджет 2010.
Ще ви дам една дребна идея. Вчера говорих с игумена на Рилския манастир, това е един от седемте обекта на България под егидата на ЮНЕСКО, която сега оглавяваме.
Сега ще станат повече.
Най-посещаваното от чужденци място в България. Покровителят на българите е свети Иван Рилски. Той каза как сте му пратили от вашето правителство писмо, че понеже няма пари, няма да може да се довършат едни дупки и сгради отпред и става дума примерно за 400 хиляди лева. Толкова ли ще...
Нямаме.
Това ще бъде отношението.
Това ще бъде отношението...
Например включително към символни неща като към това място, което българският народ е строил с лишения през турско робство.
Вие преди 10 минути казахте, че двата самолета са символни за България, така че то много лесно всичко може да стане символно - лекарства, книги и т.н. Просто няма пари. Предишното правителство ни остави на дефицит. Дефицитът означава, че ние нямаме достатъчно пари, че приходите са по-малко... че разходите са по-малко от приходите. И колкото и да искаме да правим неща, ние трябва да избираме. И моят избор е образование, инфраструктура. Това не е само моят избор, това е изборът на правителството. Всички други неща, като тръгне икономиката нагоре, за което аз съм отговорен и ще се... и се боря всеки ден, тогава вече може да си позволим и други неща. Но точно както едно семейство, като има по-малко пари, решава какво да направи и не отива на екскурзия, така и цялото правителство, цялата нация в момента няма достатъчно пари.
Саркози тая седмица каза, че брутният вътрешен продукт е изживял времето си като измерител за благосъстояние и трябва нов индикатор, който да включва неща като щастие и дълги ваканции. Последният ни разговор по телефона... бяхте в Гърция и си съкратихте ваканцията, вие всъщност предстанахте да бъдете щастлив по измерителя на Саркози. Няма да имате дълги ваканции като министър на финансите.
Дълги ваканции наистина няма да има. За мен най-щастливите моменти, които ги имам всеки ден, са като видя децата ми, аз имам две деца, две момчета, да се смеят. И тази сутрин прекарах доста време с тях. Това ми са най-щастливите моменти.
Те са на 5 и 8, нали?
На 5 и 8 години са. А пък в следващите няколко години най-щастливият ми момент ще бъде, и аз така си определям по-широк индикатора, ако има семейства, всъщност родители, които някъде ме спрат, ме видят по улиците или някъде на друго място ме видят, след 2-3 години, и кажат заради вашите реформи, на това правителство, синът ми или дъщеря ми остана в България, не отиде да учи в Холандия, в Англия...
Както вие направихте коя, 1991.
Да, 1990 година излязох оттук.
Свършихте Ловешката гимназия и веднага заминахте.
Влязох за няколко месеца в УНСС и след това излязох веднага. Но аз наскоро бях може би най-тъжно... в тия няколко месеца, които съм обратно в България, най-тъжният ми разговор беше с една майка, която каза наскоро се събрахме 8 семейства и пихме и плакахме, защото всичките ни деца, до едно, като свършиха средното образование, сега учат навън. Всичките, 8 семейства. Това са средно статистически софийски семейства, всичките им деца са навън и родителите се събират и плачат. И аз ако бях такъв родител, и аз щях да плача. И затова за мен, ако има някакъв друг индикатор за брутен вътрешен продукт, което е образование, което е здраве, което е инфраструктура, българските деца да остават в България.
