Интервю с доц. Силвия Минева - преподавател по етика във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски" за морала, за политическите страсти в Алма Матер, които освен студентите завладяха сериозно и част от преподавателите там.
Греша ли, че в университета, в който честват 125-годишен юбилей тази година, политиката нагази толкова сериозно сред студентите и сред преподавателите, че май това вече видимо мина границата?
Да, имаме такава ситуация, при която университетът е въвлечен в злободневните тежнения на обществото. Тази въвлеченост не е нито странна, нито нещо, което не би могло да се обясни, защото, университетът не е свят извън света, той е част от този свят, част от това общество. И няма как да остане вън от случващото се в нашето общество. Така че е закономерно университетът да бъде също така засегнат. Това, което е смущаващото и тревожното е, че неговата засегнатост не се изразява в едно участие в политическия процес, в политическия дебат, свързан с този процес. А се изразява в това, че той беше поставен в ситуация на криза. И че тази криза засегна университета като институция, като една общност, която е академична и е основана на общи ценности и общи цели, свързани с познанието и образованието.
Нагази ли яко разделението, ако на жаргон попитам, в Алма матер, между студенти, които протестират, други, които не искат да протестират, между преподаватели?
Да, нагази, може да се каже, че действително ако искаме да вземем под внимание различните гледни точки провокирани от случващото се и случилото се в университета, то ние ще видим илюстрация на онова, което една древна сентенция гласи: Quot capita, tot sensus - Колкото глави, толкова мнения. И наистина тази ситуация от различни гледни точки се вижда по различен начин. Понякога тези разлики ни изглеждат като взаимоизключващи се противоположности, защото едни ще кажат, че ето на университетът е заприличал на кръчма, други ще кажат, че е заприличал на безплатна квартира за студенти, а трети...
Трети ще кажат, че е заприличал на площада.
Трети ще кажат, че той е заприличал на един публичен пазар, на един площад. Но всъщност ако искаме да се издигнем над едностранчивостта на различните гледни точки трябва да вземем под внимание, че университетът в момента ни се разкрива като един умален модел на това, което представлява нашето общество, нашето обществено състояние. Което ми напомня за думите на един френски изследовател - Едгар Морен. Той казва така: Университетът прави обществото в същата степен, в която обществото прави университета. Тоест тук имаме взаимно влияние, което трябва да се вземе под внимание.
Да, но ние можем да си го обясним това, защо и тези събития се пренесоха на академичния терен. Но минава ли се границата? Тук се говори за някакви много оспорвани факултетни съвети във вашия философски факултет, един бивш декан си подава оставката, призовава и колегите си да не мислят за хляба, в подкрепа на студентите. Какво стои зад всичко това, когато и професорите, и преподавателите започнат да се карат, какво да чакаме от студентите?
Едни такива актове създават впечатлението, че университетът е заприличал на едно място на аномия, на място на беззаконие, не в буквалния смисъл на думата на отсъствие на правила, на закони, а по-скоро на място, където има дефицит на уважение към правилата. И оттук насетне това неуважение води и до възможността за произвол, като предлог, че ние преследваме други по-висши цели от конкретните цели на университета. Ние вече можем да оправдаем и едно перманентно нарушаване на правилата. Тоест тук проблемът не опира до това само дали нарушаваме правилата, а как ги нарушаваме. Защото действително има резон във формулировката гражданско неподчинение, която често се използва, за да се определи акта на студентите окупирали Ректората, сега аулата. Но ние трябва да си даваме сметка - неподчинение на какво. И всъщност ние пристъпвайки едни закони, едни правила с претенцията, че моралът изисква тъкмо това, ние да умеем да уважаваме правилата. С това ние доказваме собствената си неспособност да бъдем морални.
Морал ще стане една от думите на годината, убедена съм, защото всички говорят за нов морал, протестиращи от едната страна, и от другата страна на барикадите, независимо кого подкрепят. Може ли изобщо да има нов политически морал със стар морал на избирателите? Защото имам усещането, че и тези, които дори много активно протестират в тази държава, изискват такава формулировка за нов морал, но май надолу по веригата предпочитаме да си я караме постарому.
Аз лично имам големи резерви към формулировките нов морал и стар морал, защото самата дума морал, самото разбиране за моралното ни праща към идеята за доброто. Аз и друг път съм го споменавала, ние и във всекидневната реч синонимираме моралното с доброто. И когато казваме за някой човек, че е много морален човек, ние имаме предвид, че е много добър човек. От тук насетне да говорим за нов и стар морал значи да говорим за ново и за старо добро, което в някакъв смисъл изключва същността на морала. Същността му се изразява тъкмо в разбирането за доброто и за това, че всички хора, във всички времена, във всички общества са имали своите идеи за добро и зло и свързаните с тях представи - какво трябва и какво не трябва да правим, според нашите идеи за добро и за зло. Така че от тази гледна точка ние не можем да оспорваме моралното като доброто, към което всеки би се стремил, което всеки би желал, и на което всеки е способен.
Някой ще каже: добро, зависи за кого, от чия гледна точка?
Точно това в науката и в етиката се нарича релативизъм. Тоест когато започваме да гледаме на понятията като на относителни. И тъкмо поради тази причина тук идва ред да заговорим и за политиката, ако си позволя един такъв израз, като продължение на морала с други средства. Защото моралът нито може да замести политиката, нито политиката морала. И не бива да смесваме тези различни редове.
Според мнозина е трудно дори да ги съберем на един ред - морал и политика.
Да, така е, но ние трябва да сме наясно с тяхната връзка, как може да се осъществи тя. И тази връзка, разковничето на тази връзка това е разбирането за закон, законовост, законосъобразност. И че ако ние изисквам в политиката да има морал, то той ще се съизмерва по един различен начин от начина, по който ние измерваме моралността във всекидневието. Това, което ние правим всекидневно като морални същества. Имам предвид по специално, че моралът в политиката предполага тези, които са ангажирани с нея, с вземането на политически решения, да спазват законите, да имат тази добра воля да действат законосъобразно, и че моралността в политиката се измерва с уважението към закона. За разлика от моралността във всекидневието, това, което се случва между мен и вас, между аз и ти, между мен и другия, защото във всекидневието, в нашите банални отношения решаваща дума има хуманността. И ние съизмерваме нашата моралност с нашата човечност, така че да кажем за някого: А бе ти какъв човек си, та да правиш така, да говориш така. И с това призоваваме към неговата съвест, защото моралът е въпрос и на самоконтрол, не толкова на свобода на избора и на волята, на умението ти да се съобразяваш с другия.
Ще ви върна на терена на университета и тази история с кадрите, които пуснаха ранобудните студенти. Кое от тези неща ви се стори по неморално - самият факт, че някой пие в Алма матер или факта, че някой по този начин, следейки го, го изтипосва пред цяла България. Или е трудно да се вкарва това в морални категории?
Не, то не е трудно да се вкарва в морални категории, аз дори бих казала, че подобни казуси ми предоставят блестящ империчен материал за моите образователни цели. И даже съм споделяла с приятели, познати, че съм в една парадоксална ситуация на онзи немски хирург, за когото преди време в медиите имаше информация. Как той попаднал на много точна анатомична карта на човешкото тяло, създадена от негов предшественик от времето на Третия райх, който е бил лекар в нацистки лагери. И аз се чувствам в състоянието на този човек, който много успешно лекувал, но този успех, волно или неволно, виждаме има за предпоставка страданието на жертвите на нацизма от една страна, и от друга страна жестокостта на човека, който е създал тази карта. В това отношение аз изпитвам екзистенциално гузна съвест, че съм принудена при тези условия да се радвам на емпиричния материал. Но връщайки се към този казус, аз го коментирах и в други подобни разговори, ние трябва да си даваме сметка за това, какво представлява академичната етика. За разлика от морала, за който казах, че се съизмерва с човечност, етичността вече като нещо различно от моралността, отварям скоба да уточня, защото има възражения, моралността се използва по аналогия с нравствеността. За да реабилитирам тук субективния смисъл на думата морал като избор и свободна воля. Така че ние трябва да си даваме сметка за тази разлика между морала, като морал във всекидневието, човещина, и академическата етика като един свод от стандартите, на които се подчинява поведението на членовете на академичната общност.
Едните да не пият, а другите така да направят, че дори и да знаят нещо, да не оклепат името на университета, грубо казано?
Грубо казано това опира до формулировката двоен стандарт. Докъде се простират границите и възможностите за двоен стандарт. Аз тук ще си позволя да приведа като илюстрация един от аргументите, които бяха посочени във връзка с този случай, и който аргумент е всъщност едно разсъждение по аналогия. То се отнася до това, че ако тези същите професори заснети от студентите не бяха, както ги определят, леви професори, несъгласни с окупацията на университета, а бяха други, щяха ли да бъдат заснети и преекспонирани в публичното пространство. Има възражения срещу това.
Искам да ви попитам в контекста на тази случка, кой и как прави опит да употреби университета? Вие лично виждате ли такава сериозна заплаха това да накърни имиджа на университета? Очаквате ли от ректора, от ръководството една по-категорична позиция?
Аз лично трудно мога да правя прогнози. За мен прогнозирането е рискована дейност, защото съм склонна повече да настоявам...
Не прогнози, усещането ви някой употребява ли университета?
Самият проф. Илчев го каза на своята пресконференция, че в окупацията има намеса отвън. Аз може би не съм така добре информирана като него, за да мога със сигурност да потвърдя думите му, но смятам, че зад тези думи стои неговият авторитет като ръководно тяло на университета. Така че очевидно има влияние, има въздействие. Но това, което сега по повод на това влияние и въздействие може да се каже, е една мисъл на Конфуции: Ние, когото вече изчерпим търпението си, когато нашето търпение свърши, тогава вече идва ред на нашата издръжливост. Може би вече се е изчерпало нашето търпение и оттук нататък нашата издръжливост е на ход.
