Ако има сериозен трус в приемането на свободен телевизионен сигнал от повече българи, това ще се превърне в тежък политически проблем, призна в интервю за Дарик председателят на Съвета за електронни медии доц. Георги Лозанов. Той обаче се надява, че институциите и мултиплекс-операторите са свършили нужното, за да не бъде лишена голяма част от аудиторията от достъп до телевизия.
В деня, в който окончателно беше спрян аналоговият телевизионен сигнал в България, няма точна информация колко са българите без достъп до телевизия заради липсата на цифрово покритие.
Въпреки че в момента българите не усещали значението на цифровизацията, а ефектът й ще бъде виден по-късно, според Георги Лозанов случилото се днес е сравнимо с първия телевизионен сигнал в страната или с преминаването от чернобяла към цветната телевизия.
„Преди е имало форми на политически натиск върху медийният регулатор, но никога не е бил институционализиран, от парламентарната трибуна", коментира доц. Лозанов по повод нападките на депутати от левицата срещу СЕМ и работата на регулаторния орган. „Може би пък така е по-честно в някакъв смисъл, отколкото задкулисните форми", допълни председателят на съвета. Той допълни, че друга форма на натиск от страна на политиците е финансовата - през бюджета за СЕМ и за обществените медии, които се гласуват от НС. . Според него след като не е възможно обществените медии и регулаторът в България да се финансират пряко от такси, политиците са получили „незаслужената привилегия" да разпределят парите им.
Тук сте не само защото днес аналоговият телевизионен сигнал е част от историята...
В музея.
А и защото въпреки напредъка на технологиите се оказа, че нито една институция не може да каже колко българи от днес ще бъдат лишени от телевизия, защото нямат договор с кабелен оператор, а районът, в който живеят, е без цифрово телевизионно покритие. Това е един сериозен казус. Ако трябва да опишем случващото се в момента, вероятно то не е сравнимо с пускането на първата телевизия у нас като сигнал или с появата на цветната телевизия? Не знам.
Сравнимо е и е по-значимо в много отношения, макар че това ще се усети по-късно.
С днешна дата българите така не си го представят.
Да. Даже много малка част от аудиторията въобще ще усети промяна в своите стереотипи на гледане и приемане на телевизия засега. Но в бъдеще. Ние водим над 10-годишен дебат за цифровизацията - защо идва, трябва ли да идва, как да идва докога. Така че днес в някакъв смисъл се слага край на този дебат. Но основният аргумент все пак е това, че цифровизацията дава шанс на традиционната медия - телевизията, да се сближи с новата медия - с интернет, което ще създаде един нов тип комуникация, в която потребителят ще има много по-големи възможности, самата технология по съвсем друг начин ще пласира изображението и въобще образът и телевизионното съдържание в нашето всекидневие. Аз днес даже казах, че вече има технологии, при които изчезва екранът.
Как изчезва екранът?
Така. Гледаш телевизия пред себе си, а не върху екран.
Далеч сме от това.
То вече се е случило.
Някъде се случва.
Да. И в момента, в който влезеш в цифровата ера, тези технологични чудеса започват в някакъв смисъл да ти принадлежат - в началото само като предмет на въображението, а после вече и като реалност. Защото преди десет години думата цифровизация беше една абстракция, която дебатът успя да направи досадна, а днес вече така или иначе е факт със сегашните й перипетии и проблеми, които несъмнено ще възникнат и с бъдещите привилегии, които също така несъмнено ще станат част от ежедневието на хората в някакво обозримо бъдеще. А още повече това е европейски процес и няма алтернатива, няма по какъв друг начин да се развие медийната среда.
Бяхте в Телевизионната кула днес. С шалтер ли се изключи сигналът?
Да, но това беше по-скоро ритуал. Изгаснаха монитори, на които се виждаха основните телевизии чрез аналоговото излъчване. Един стар, черно-бял телевизор „Опера" завинаги изгасна, при това този „Опера", който аз си спомням от моето детство. Помня кога тази аналогова телевизия се появи в България, когато единици имаха телевизор и се ходеше у съседите, за да се гледа телевизия. Този период изчезна. Впрочем аналоговата ера има изключителна роля за развитието на човечеството. Тя започва от фотографията, от изобретяването на фотографията и патентоването й във френската академия през 1839 година, бавно се развива, после през киното, после и през телевизията и създава една култура на свидетелството, както се описва тя. Благодарение на това фотографско или фотографическо изображение, което е свързано с това, което изобразявяш, така да се каже образът е извлечен от реалността и се създаде култура на свидетелството и ние в границите на собствения си опит започнахме да ставаме свидетели на всичко по-важно в света, на планетата. Това е изключителна промяна само ако човек си помисли спрямо век назад, да кажем.
Факт. Може би наистина и затова, което сега се случва, макар и да не можем да го усетим сравнимо с появата на телевизията, но....
Случва се нещо голямо и в този смисъл днес е исторически ден, но други по-късно ще празнуват цялата радост от това събитие. Днес ние по-скоро се колебаем какви проблеми ще трябва да решаваме.
Да. Защото като че ли и у нас цифровизацията като всичко друго, което се опитваме да налагаме, го правим по нашенски. Появиха се опасения само преди дни, че значителна част от българите - първо беше казано до един милион, а после беше казано до 100 000 души, може би ще останат без телевизия. И в този смисъл си представям това, което казахте - ходеше се у съседите да се гледа телевизия. Да не се окаже, че в някои погранични и трудно достъпни райони бабите ще ходят в съседката, която има чиния, за да гледат телевизия.
Има проблем около това, че поначало в изискванията на цифровото разпространение националният обхват се счита за 95 на сто от населението, което е изпълнено. Представителите на НУРТС казаха, че даже е изпълнено 96 на сто покритие на населението. И според техните изчисления около 100 000 души ще останат извън обхват в момента. За мен е много важно обаче да продължат да работят. Защото това вече е трудно покритие на тези погранични, трудно достъпни от гледна точка на сигнала райони. И колкото по-малък остава процентът, който е непокрит, толкова по-скъпо и трудно става той да се повишава с още процент и процент. Но въпросът е по никакъв начин институциите и представителите на мултиплексите да не се отказват от това.
За мен да се направи тази промяна е политическо решение. И ако дори само 10 000 българи останат без телевизия, без свободен достъп до нея, това не е ли дискриминация?
Дискриминация е някаква, не го казвам с пренебрежение. Но и самото аналогово покритие особено за някои от частните национални телевизии съвсем не е било сто процента. Даже е имало национални телевизии, които са имали по-малко от тези 96 на сто, каквото е покритието в момента. Но пак казвам - в момента. Трябва да продължи да се работи в тази посока, тъй като след време, когато се генерира ресурс, да се разширява мрежата, да се стигне до заветните хайде не сто, но деветдесет и девет процента. И да не забравяме, че все пак осемдесет на сто от българите не гледат телевизия през свободен ефирен наземен достъп.
Тъкмо затова се опитвам да открия логиката на действие на всички институции и властимащи до момента, които не са предугадили точно този момент. Значи оказа се, че именно значителна част от хората, които разчитат на антената, на първата си програма, която макар и трудно хващат на някой баир, те сега ще останат без тази първа програма.
Не е съвсем сигурно. Да, голямата част може би от тези, които ще останат без сигнал, са в тези двадесет процента, които не ползват кабел и сателит. Но специално сателитни чинии може би има. Ние знаем, че и социално слаби среди ползват този способ.
В ромските махали масово има, да.
Всичко това е извън моята компетентност, но компетентните органи се надявам, че сега, след като това е единственият начин за безплатен достъп до телевизия, ще имат яснота какви са групите, до които не стига сигналът, какви са възможностите да се осигури тяхното право на информация. Просто трябва да се работи по този въпрос. Денят, в който спря аналоговият сигнал, не е денят, в който цифровизацията е завършила.
Да, това е процес.
Да, има малка трудна част, която престои. И е много важно да не се отказваме. Като казвам ние, имам предвид държавата и онези, които чисто технологично се занимават с това. Да се продължи, за да се стигне до тези 99 процента.
Правя уговорката, че не СЕМ има отношение към техническия процес.
Аз се чудя защо се оказвам фронтмен на темата. Но може би защото СЕМ има отношение към съдържателната, културна и социална страна на процеса, а и към символичната.
Аз затова ви попитах за дискриминацията, защото смятам, че да лишиш част от българите от единствен достъп до информация. Голяма част от българите се информират от телевизията, освен от радиото...
Да, нашето население е застаряващо.
...надявам се да стигат и всички честоти в тези същите райони.
Да, радиото. Има големи проблеми и в това отношение. И тук аз встрани от темата искам да кажа една новина, ако е чак новина. Бях на гости в медийния регулатор на Турция - техният СЕМ, така да се каже. И в разговора с председателя на този регулатор, той ме увери, че работят по този въпрос и скоро - той не можа да се ангажира със срокове, но скоро - ако не да изчезне, до голяма степен ще се намали замърсяването по Черноморието.
Бяха започнати разговори между властите на двете страни.
Бяха започнати и той сега на база на нашите разговори, а и е силно мотивиран, така го усетих, да се реши този проблем. Така че пък ето, един проблем пред радиото ще отпадне. Действително сега трябва много внимателно и точно изследване кой остава без телевизионен сигнал. Предполагам, че и самите хора ще започнат да пишат. Явявам се често тук, хем за да кажа моя коментар, хем за да кажа, че не СЕМ отговаря, защото те много често пишат до СЕМ и ние препращаме техните сигнали към...
Към КРС.
Там основна роля има, разбира се, министерството на транспорта и съобщенията, разбира се, мултиплекс операторите, които пък водят сложни търговски отношения с производителите на съдържание.
Продължавам да смятам, че в деня в който спряхме аналоговия сигнал, да не знаем колко души са засегнати от липсата му, някак не говори добре за една държава. И си мислех дали не можеше да изчакаме.
Според представителите на НУРТС са 100 000 души.
Да, но министърът вдига ръце и казва, че тепърва чака карта, която да бъде точно попълнена. Въпросът е дали не можеше да изчакаме този краен за Европа срок - 2015 година, вместо да се дразнят хората?
Аз говорих за технологичните преимущества на цифровизацията, които колкото повече забавяме, толкова повече и те се отдалечават. И има риск страната да се окаже на опашката на един технологичен процес и в този смисъл комуникативно неинтегрирана за известен период. Защото през 2015 година вече става почти невъзможно, тъй като аналоговите честоти престават да бъдат защитени, става почти невъзможно да разпространяваш аналогово, но трябва ли винаги да чакаме този последен срок?
По-добре, казвате, в крачка да изчистваме проблемите.
Казано наедро, проектите на модернизацията на страната винаги са вървели много трудно и все се провяла нещо. Това е един много мощен медернизационен проект и в голямата му рамка е важно колкото се може по-бързо да стане. Да не говорим, че този проект променя представата за свобода на словото. Ние видяхме, че интернет и социалните мрежи създадоха друга гражданска нагласа, на един активен тип консуматор на информация, който хем е консуматор, хем самият той е участник в информацията и в общуването между хората. Когато телевизията започне да се приближава и да се създават конвергентни форми с интернет, този тип гражданска енергия в някакъв смисъл ще мине и ще даде нов потенциал и на самата телевизия като тип комуникация. Ще имаме един друг тип аудитория, по друг начин ангажирана, по друг начин социализирана, така че този процес е важен и е важно да започне. Защото иначе, ако стоим в онази конвенционална среда на онази уморена, апатична аудитория, на която все повече й досаждат старите медии, а пък няма пред нея перспективи за нови, това не е добър сценарий.
Тече дело срещу България в Европейския съд тъкмо заради мултиплексите. Има ли опасност да се постави под съмнение процесът, да се налага да променяме цялата тази картина, която днес вече е проходила и кой ще го отнесе, освен зрителите и държавата?
Ако някой ще го отнася, обикновено хората го отнасят, държавата, а пък тя държавата сме ние. Но аз се надявам България да може да се защити. Това са процеси, които са започнали преди години и искам да кажа темата на тази проверка и това дело вече е в ход. Има аргументи, които държавата прилага, дано бъдат чути, защото независимо от това как са разпределени конкретните отговорности и има ли вини, много е важно да не започваме отначало процеса на цифровизация. И мисля, че в това отношение самият факт, че аналоговият сигнал остава в миналото и се цифровизира цялостно разпространението, би било аргумент при решаването на този казус за България.
Точка в наша полза.
Да, в крайна сметка този съд се съобразява при своите предписания, вярвам, с реалностите. И дори да има санкции или препоръки, надявам се, че няма да засегнат този започнал от днес вече на друго ниво процес.
Имахте възможност да напомните със своя позиция, че НС не е нито контрольор, нито поръчител на СЕМ. Има ли реален натиск върху регулатора извън тези словесни атаки, които оживено се разменяха по време на обсъжданията в парламента? На думи ли са нещата, мускули ли се показват или по-скоро...
Политиците какъв реален натиск биха могли да окажат? Това, което правят като публична реторика, е интересно, защото преди е имало форми на политически натиск, - помня, през годините това е коментирано - но той никога не е бил институционализиран, да застане някой от трибуната и да се опита да го извърши. Това са били по-скоро задкулисни форми на търсене...
Кое е по-добре - да е задкулисно или от трибуната?
Може би в някакъв смисъл това е по-приемливо, по-честно. Но пък от друга страна, то говори за крайно преобръщане на координатните системи на демократичното общество. Ако това ти се струва нормално, защото след като го правиш през трибуната, значи ти се струва нормално, то съвсем излизаме от тази демократична рамка, която формира взаимоотношенията между медиите и властта. Но това е едната форма на натиск. Разбира се, на нея може да се отговори, ако човек не желае да се поддава, не желае да се подмазва на политиците, ако спазва законът в крайна сметка. А другата форма е тъй като бюджетът и на СЕМ, и на обществените медии минава през НС и политиците, през финансов натиск.
По-малко парички заложени в проекта или...
Да, да. Би могло вероятно да има такава наказателна мярка. И освен това аз казвам най-просташката поговорка на света много често ни се припомня - че който плаща, той поръчва музиката. И аз казвам, че в медиите съвсем не е така положението. Нещо повече - по случайност и тя е случайност, произтичаща от характерологични особености на региона, парите за обществените медии, а от там и за СЕМ минават през парламента. Беше нормално да са през такси и по този начин тези медии да са пряко финансирани от обществото, а не през данъците. Но понеже се оказа, че в България такси не могат да се събират и обслужването на това да се съберат такси и да се преследват тези, които няма да ги платят, е толкова скъпо, че доста обезмисля таксите, затова политиците получиха незаслужената привилегия те да разпределят финансите на обществените медии и частично и на СЕМ. Макар че СЕМ в някакъв смисъл е „на самоиздръжка", защото има лицензионни такси и други вземания, които са равни на бюджета на СЕМ. Но всичко това минава през бюджета на държавата и това би могло да бъде инструмент. Надявам се, че политиците казаха своето становище. В крайна сметка това е някакво изказано недоволство към медиите, което е най-лесно да бъде адресирано към регулатора. И че няма да прибегнат до тази драстична марка, особено по отношение на обществените медии, защото нека си спомним близкия казус с гръцката обществена медия.
Реални ли са с днешна дата коментарите и опасенията за свободата на словото в България? Опасения след края на едно управление, което в голяма степен наложи флирта с журналистите като еталон.
Вижте, при това управление... Често ми казват „Сега си седнал да влизаш в остри диалози с политиците. Защо не го прави при предишното управление?". Първо, аз при предишното управление имах доста остри диалози и текстове, но това няма значение. А доколкото то постигаше комфорт в медиите, а това е вярно, го постигаше на базата на собствените си отношения с медиите и преди всичко...
Собствения си чар - да влезе и да се наложи като екранен образ.
Да, през някаква неминаваща през натиск върху регулатора форма на отношения с медиите. И тогава в този смисъл не е имало реален повод. Никой не е сядал през парламента...
Харесват си го Бойко Борисов, търсят си го, канят си го, пускат си го...
Така. Аз казах тогава и за съжаление никой не чу, че най-лесно медия може да убие политик с ласка, а не с критика. И да търсиш медиен комфорт, това е не само последното, отишло си правителство, но имаше и други такива казуси, да не се връщаме...
Обидени имаше на медия.
Но медийният комфорт е изключително некомфортна среда за оцеляването на властта. Властта трябва да може да понася медийна критика, да се защитава от нея. Иначе у хората накрая винаги го има чувството, че зад гърба им се извършва заговор, срещу който те се разбунтуват. Така че в този смисъл...
С днешна дата има ли основания за притеснения?
Има основания, има нужда от сериозна законова реформа, защото тя ще даде нови гаранции за свободата на словото. Свободата на словото е гарантирана през един закон в аналоговата ера преди петнадесет години. Почти нищо не е действащо. И в този смисъл тя не е защитена в момента в България, като се започне от собствеността и финансирането на медиите, мине се през възможността собствениците да влияят върху редакционното съдържание...
Дали вече започнаха българите да правят разлика кои медии, кои журналисти влизат в тази графа - слугинаж на икономически и политически кръгове? Защото този болезнен разговор за връзката между власт и медии не е проведен.
Много е трудно да направят хората...
Ориентират ли се по-лесно?
Според мен не. Ориентираме се тук един кръг хора, които са професионално свързани с проблема. Но така да се каже неизкушената аудитория, а тя няма никаква причина да бъде изкушена от кухнята на една сфера, много е трудно. И в това отношение размитата разлика между жълта и сериозна журналистика изигра и то беше ясно и тя си свърши своята пагубна работа - загуби се критерият за стойността в професията.
Това си мислех - че зад този плач за свободата на словото медиите дължат на себе си и вътре между себе си този сериозен разговор за качеството, професионализма, защото там пак стигаме до това какво ние формираме като вкус, какво даваме на аудиторията, на какво се залага.
Тръгна малко и не даде голям резултат, буксува един механизъм за саморегулация с едни комисии. Дори той да тръгне и да работи продуктивно и да може всеки месец да излизат основните казуси, през които тази професионална среда, която има яснота за това какви са зависимостите и кой какви професионални стандарти е пристъпил, това да стига до широката аудитория, това вече ще е една комуникация, която много ще помага на широката аудитория в нейната ориентация в медиите. Тоест журналистите може със собствени средства, през вътрешната си самоорганизация много да помогнат, ако искат, на хората да разберат кои от тях са свестни и кои не толкова.
Сложен разговор, който не знам кога ще започне по същество в страната, в медиите.
Ние го водим, но той нито има широка публичност, нито се случва кой знае какво за съжаление от тези граждански разговори и това е голямата тъга на гражданското общество. Аз обичам да казвам, че гражданското общество е като Филип Марлоу, този прочут детектив, който все го бият, но той въпреки това не се отказва. И това е единственият шанс отново и отново, независимо че не виждаш кой знае какъв пряк ефект от твоята работа да продължаваш да търсиш истината и да си защитаваш позицията.
Да завършим пак с това, което днес се случи. Замислих се, че дълго време телевизорът и хладилникът се конкурираха като канали за решаване на изборите. Ако сега покрай тази цифровизация някои българи останат с празен хладилник и без зрелища от екрана, дали ще го отнесат политиците или вече и те разбраха, че с един гол телевизор не става?
Няма никакво съмнение, че ако има сериозен трус в приемането на телевизионен сигнал и на информирането през телевизия, това ще се превърне в тежък политически проблем. Но аз се надявам, че общо взето тези, които се занимават с процеса - институциите и мултиплекс операторите, са наясно какво правят и няма да се стигне до това и няма да е лишена значима част от аудиторията от телевизия.
