Димитър Бочев е философ, поет, писател, българин, гражданин на Европа, християнин, баща на 12-годишно момченце. Автор е на „Боготърсачът между беса и слепотата". Ето какво разказа той за книгата и житейската си философия в "Ники Кънчев Шоу":
За последно се виждахме преди 7 - 8 години в студиото на Дарик и помня, уникален разказ ни пресъздаде - пълнокръвен, пъстър, цветен, пълноводен. Все още ли са така устат?
Това е като че ли предопределение, може би е дори генетично или поне социалната ми генетика ме води натам. Дочух, че ме представихте като дългогодишен, убеден, принципен антикомунист, но искам веднага да добавя, че това е само част от истината. Аз съм в същата степен и със същата мотивация и антинацист. Антикомунист сам по себе си не значи много. Един нацист е също антикомунист. Моят антинацизъм мотивира антикомунизма ми и моят антикомунизъм - антинацизма ми. Нещата са реципрочни, защото нацизъм и комунизъм са едноутробни братя близнаци. Те имат една и съща органика.
Неслучайно идеологът на нацизма Гьобелс още в зората на политическата си кариера казва: „Аз съм германски болшевик". Няма капка ирония в това му изявление, това действително е така. Насилието над личността е върховен критерий. Той обединява комунизъм и нацизъм в едно органично единство.
Какви са спомените ти от предишното ти гостуване тук?
Живописни. Живописни бяха твоите въпроси. Отговорите доколко са били живописни, не съм аз човекът, който ще каже.
Твоят тогава 4-годишен син Тео те попита „Тате, защо ние сме родени, а другите не са?"
Това е един от най-удивителните въпроси, това е космически въпрос, който той ми зададе, когато празнувахме рождения му ден, който пък още повече нагнетява символиката. Чашите преливаха от бистри вина, а главите ни от бистри мисли, Тео изведнъж се изправи и ме попита „Защо ние сме родени, а другите - не?" Кои са тия другите? Къде са, що са? Как става така? И човек само като си помисли, че вероятността да е на този свят, да го има е милиарди, трилиони пъти по-малка от вероятността да го е нямало. Не само че твоят сперматозоид се е оказал най-бърз и пъргав, не само това. Това, че баща ти и майка ти са се срещнали изобщо, това, че дядо ти и прадедите ти... ти ще видиш колко е нищожна вероятността ти да седиш тук. Това е нещо уникално, нещо космическо, нещо разтърсващо и това задължава.
Задължава да живеем...
Задължава ни морално, задължава ни с мисията да бъдем човек, което е най-висшата мисия след божията.
Дай ни повече за това. Какво е да си човек?
Валери Петров има едно чудно стихотворение. Разказва история, в която телефонът иззвънява случайно, говоря за преди 50 години, когато телефоните не бяха мобилни и грешките бяха чести. И някой казва „Ти ли си, гадино мръсна?" И затваря. Валери стои с телефонната слушалка в ръка и разсъждава кой ли може да е той и през съзнанието му преминава цялата му досегашна биография. Казва „Никого не съм убил, никого не съм подлъгал, никого не съм следил с нож в ръка зад някой ъгъл. Кой ли ще е, няма кой, сбъркал ме е с друг човека". Той гледа как навън един чист, девствен, неопетнен сняг се сипе и накрая казва „Дявол, хубаво било съвестта ти да е чиста. Няма как някой мен да ме нарече „гадино мръсна", няма защо". Ако ние съумеем да изживеем живота си встрани от злото, поне донякъде, ние ще бъдем опетнени, няма човек, който да не е опетнен с някакъв порок, с някакво зло, но колкото по-малко полепне по нас безчестието на епохата, толкова по-добре.
Кои са символите на безчестието? Много атакуват парите, чалгата....
Парите не са непременно безчестие. Аз съм за свободата на личността. В тази свобода се включва и свободата да се печелят пари. Това не е свободата, от която аз съм се възползвал особено. Просто нямам този талант. Но както има почтени и непочтени думи, така има почтени и непочтени пари.
Парите на една проститутка какви са?
Ако тази проститутка е открита и честна, това са си чисти пари. Хиляди пъти по-чисти от онази високопоставена и почтена дама, която сключва граждански брак заради парите и престижа на съпруга си, която цял живот няма да му изневери физически, но това е форма на проституция, скрита проституция и нейната скритост я превръща в безчестие. Докато при проститутката всичко е чисто, честно и ясно, плащаш това, получаваш онова, пито-платено.
Разкажи ни повече за книгата ти „Боготърсачът между беса и слепотата".
Всичките есета в книгата са публикувани през годините в големите периодични издания. Те са тематично обединени. Обединява ги тяхната насоченост към фундаменталните библейски въпроси, към проклетите и извечни въпроси на битието. Ще спомена само някои от основните теми - любов и свобода, цивилизация и култура, талант и характер, творчество и смърт, философията и любовта, философията на изневярата, философия на самоубийството. Общо взето това са наистина много тежки теми. За всичко това не може да се пише с лека ръка, книгата не се чете леко и изобщо изправя човека, мечтателя пред най-тежките предизвикателства на биографията му. Става въпрос за съвместимостта и несъвместимостта на божието и людското. В рамките на земното струва ми се, че този въпрос няма отговор. Отговорът е извънземен.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл
