Нелепо е да се говори за доброволни здравни фондове в момента, защото те бяха убити от администрацията, а този бизнес беше прехвърлен на застрахователите. Коментарът е на д-р Илко Семерджиев - бивш здравен министър в кабинета „Костов”, който е създател и първи директор на Националната здравноосигурителна каса.
В ефира на Дарик Семерджиев нарече „празноговорене и липса на опит” обявените идеи на здравния министър за промяна на модела на здравното осигуряване в страната:
Вие сте ръководител на екипа съставил и изработил онази здравна стратегия за 2001-2010 г., която май беше преобърната след това като идеи и развитие от следващите управления. Въведохте преди 13 години този модел на здравното осигуряване. Сега как ви се вижда този дебат, който се отприщи от един анонс на здравния министър - Таня Андреева, че от догодина може да бъде въведен вторият стълб на здравното осигуряване през частните фондове, днес застрахователни дружества. Всъщност без много ясноти беше лансиран този анонс и ни остави нас, медиите, да избистряме тази една идея.
Това е типично за последните три правителства - да хвърлят в публичното пространство няколко думи, които общо взето не съдържат никакъв смисъл. И след това хората да се чудят за какво става дума. Искам обаче да направя едно уточнение. Този модел на здравно осигуряване, който съществува в момента в България, аз никога не съм въвеждал. Аз въведох нещо съвсем различно, и това, което въведох през 2001 г., втората половина и особено 2002 г., беше унищожено и съсипано. От здравното осигуряване остана номинално само името му. Но неговата дейност по същество съвсем не е такава.
Фактологически исках да подчертая факта, че по ваше време Здравната каса стартира, тя беше създадена. А това, какво се случи с модела, вече е вашият коментар
Историческият преглед трябва да завърши с една такава констатация. 1998 г., когато направихме закона за здравното осигуряване и 1999 г. създадохме Националната каса, която да го приложи. В същото време, в този същият закон имаше и раздел доброволно здравно осигуряване. И в същото време, в което беше пусната Националната каса като играч на терена на здравното осигуряване, бяха пуснати и доброволните фондове. До 2001 г. те бяха вече 5 на брой, регистрирани и работеха. До преди две години те станаха 21 на брой. Сега вече са нула, защото преди една година правителството на Борисов закри доброволните частни здравноосигурителни фондове с административен акт и прехвърли този бизнес на застрахователни компании. Така че в момента е абсолютно нелепо да се говори за доброволни фондове. Такова понятие вече не съществува в здравеопазването. Имаме здравни застрахователи. На практика обаче искам да ви направя сравнение с няколко числа. Доброволните фондове до 2012 г. правеха годишно оборот в размер на 41-42-43 млн. лева. И дотогава застрахователните компании имаха застраховка заболяване. Т.е. имаше и здравни застрахователи.
Паралелно?
Да, паралелно. Те правеха годишен премиен приход. Всичките застрахователни компании не повече от 130 000-140 000 лева. Виждате за какво говорим. Българинът си беше направил своя избор между застраховане и осигуряване. За съжаление обаче администрацията уби една система, която 12 години се готвеше да поеме демонополизацията на НЗОК и я сложи на застрахователни релси. Един паралел ако искате ще направим с Америка. Какво се случва в момента там. Защото Обама е блокиран, неговият бюджет за 2014 г. не се приема, защото конгресмените отказват да приемат неговата здравна реформа. Именно въвеждане на здравно осигуряване в САЩ. И знаете ли защо го правят?
Защо?
Защитават застрахователните интереси.
Тук обаче на фона, който имаме в момента - бивши частни здравни фондове, които станаха вече застрахователи и разговор анонс с властта, все пак да се случи някаква стъпка за демонополизация на НЗОК. Какъв полезен терен има за действие властта? Нови субекти ли ще влизат на пазара? За какво може да става дума?
Според мен става дума за обикновено незнание, обикновена липса на опит и обикновено празноговорене. Съжалявам, че съм толкова остър, но няма как по друг начин да оценя това, което се хвърля в публичното пространство като анонси. Нека да ви кажа защо Кодексът по застраховането, по който работят застрахователните компании е абсолютно негоден за здравно осигуряване. Това е едно на ръка. Второ, застрахователният модел, застрахователният бизнес се прави въз основа на риска, оценката на риска и съответно оценяване на това колко ще струват бъдещите щети, от тези, които днес ти приемаш като свои клиенти. Докато здравното осигуряване е солидарен модел. Това са абсолютно различни вселени. Те не могат да бъдат смесвани механично. Напротив опитате ли се да хвърлите пари от публичен източник, каквито са парите на НЗОК, НЗОК е солидарна здравноосигурителна система, да ги хвърлите в застрахователен модел, там ще преминете на управление на рискове и на съвсем друг ефект върху здравето на хората, върху парите на хората и върху застрахователните компании. Аз не напразно направих паралел със САЩ. Когато всички губеха, след като тръгна кризата през 2007-2008 г. от „Фани Мей” и „Фреди Мак”, които фалираха и повлякоха след себе си лавина от проблеми, единствените, които продължиха да печелят са застрахователните здравни компании в Щатите. Искам да ви кажа, че битката да се вземе този голям ресурс от застрахователните компании, които води Обама, още Клинтън е започнал през първият си мандат неуспешно. Обама виждаме, че не може да го завърши, е точно затова, защото когато големите пари, особено публичен ресурс, отидат в застрахователни компании, те остават в полза на застрахователя. Не отиват при лекаря и не отиват при пациента. Това е големият проблем. Никоя стана в Европа не е приела американският застрахователен модел за своя система на здравеопазване. Аз не виждам как България би могла да го направи. А ако си позволи подобно нещо, това ще бъде абсолютна глупост.
Добре, но какво се случва в България 13 години след като вече работи Здравната каса. Вижда се, че парите за здраве скачат в пъти, неудовлетворението на българите, хаоса в системата... Очевидно е, че нещо трябва да се промени. Какво можем да направим?
Трябва да се правят много неща.
Да се върнем обратно към данъчния модел на финансирането? Това еретична мисъл ли е в здравеопазването?
Ако желаете да върнем СССР, да, споделете го също като възможност. Аз не вярвам някой да мисли с измерения от 20-ти век. Нека да не говорим за подобни връщания назад. Тоталитаризмът, надявам се след падането на берлинската стена си е отишъл от България. Не че има нещо лошо в данъчното финансиране, но то е предназначено и полезно за общественото здравеопазване. За лечебното здравеопазване ние говорим за здравноосигурителния модел и се надявам това да не се върне обратно назад. Защото в противен случай ще изгубим всичките си лекари. Може да имаме данъчно финансиране на една система, в която няма лекари, които да работят. Тоест да разрушим това, което имаме. Казвате обаче какво да се направи. Най-малкото, което трябва да се прави, и това е апел към всеки един български гражданин - когато управляващите творят глупости, да се протестира срещу тези глупости. Ето давам ви конкретен пример. През 2010 г. правителството на Борисов, на ГЕРБ открадна буквално над милиард и 400 млн. лева - големият резерв на НЗОК, които се събираха, за да продължи реформата.
И това допълнително демотивира българите.
Кой българин излезе и каза: не позволявам моите 10-годишни спестявания за здраве да отиват някъде, където Симеон Дянков прави с тях каквото си пожелае. Нещо повече. Споразумението, което тогава подписаха Борисов със здравния министър и с Лекарския съюз, твърди в точка 4, че от следващата година нито лев постъпил в касата няма да се харчи за нещо друго, освен за здравноосигурителни плащания. И виждаме как още през 2011 г. 340 млн. лева от касата се трансформират в Министерството на здравеопазването, а Министерството на финансите си спестява субсидията към Министерството на здравеопазването. Тоест откраднаха се още 340 млн. лева. Някой видяхте ли да протестира?
Никой не протестира много сериозно, освен позицията на Лекарския съюз, която нееднократно беше заявявана.
Извинявайте, позицията на Лекарския съюз беше съглашателска. Лекарският съюз не го видяхме пред Министерският съвет да казва: Не, ние не позволяваме такова нещо. Напротив подпис на Лекарския съюз стои под споразумението за експроприацията на парите на НЗОК. И те имат най-малкото право да говорят на тази тема повече, защото са предали доверието и на лекарите, и на пациентите. Не питам на каква цена. Големият въпрос обаче...
Монополът на касата е за мен големият въпрос. Кога и как?
Ще я започнем и тази тема, но нека още нещо да кажа. 2012 г. още 100 млн. тръгнаха трансфер от касата към Министерството на здравеопазването. Тогава беше сезиран Конституционният съд. Той отсъди, че това е абсолютно незаконна операция. И с това каза, че над 2 млрд. лева от НЗОК са взети и тези пари са взети незаконно. Аз питам сега, защо настоящата власт не потърси отговорност за тези незаконни действия на предишната власт. Те очевидно са в симбиоза, защото по този начин те се прикриват едни други. Ако Конституционният съд е постановил, че това е незаконно деяние, след като има закононарушители, трябва да имаме и наказание за закононарушение. Следващият въпрос, който е изключително важен за здравната реформа и здравеопазването. Тези пари, след като държавата ги е взела, сега да бъде така добра да си ги върне.
Няма да се случи, пари в хазната няма. Редовният отговор на подобен въпрос.
Никой не казва веднага. Ще се направи график за разсрочено плащане. Това е заем. Аз мога да го приема единствено като заем.
Тогава и този вариант беше коментиран. Заем ли е това, отива в резерва, след време бива връщан на Касата и на пациентите. Но не знам в момента институция или политик, който се е захванал с темата или е по силите му да го направи.
Това е работата на всеки българин, на всеки журналист и медия да пита здравния министър всеки ден: кога ще приберете обратно нашите пари за здраве от държавата в касата.
Какво да направи властта и може ли да го направи в близките месеци, година, за да вкара конкуренция в начина, по който се управляват парите за здраве?
На първо място трябва да се намерят компетентни управленци. Няма как да стане със събиране на министри по кръстовищата, с назначения по шуробаджанашки принцип, защото еди кой си бил познат на еди кой си. Нека да си кажем истината. Министърът на здравеопазването не е главният лекар на Републиката. В Министерството на здравеопазването не се работи медицина. Здравеопазването е по-широко като понятие от медицината. Медицината е съставна част на здравеопазването, но не единствената. За Министерството на здравеопазването са необходими хора с управленски опит, с политически опит, с познания по финанси и икономика, особено в сферата на здравеопазването. И нито един лекар не може да се справи, излизайки от болницата си или от амбулаторията си, отивайки там. Видяхме го това в продължение на години. Предишното правителство беше особено показателно. Три години и половина-четири здравни министъра. Все по-зле и по-зле.
Не очаквате скоро реални стъпки в тази посока за демонополизация на касата?
От празноговоренето не очаквам нищо положително.
