Български и американски археолози търсят следи от древен човек в недрата на Странджа
Български и американски археолози търсят следи от древен човек в недрата на Странджа / снимка: DarikNews.bg, архив

Участие в археологически разкопки из долината на река Тунджа, търсене на човешко присъствие в недрата на Странджа планина отпреди стотици хиляди години, изучаване на тракийски светилища в Източните Родопи. Това са само част от проектите, в които участва Американския научен център в София. Освен това организацията спонсорира български и американски студенти. Едно любопитно проучване е на студент от Илинойския университет в САЩ, който специално пристига в България, за да пише докторска дисертация, посветена на културната политика на Людмила Живкова. С какви още дейности се занимава Американският научен център в София, разказа директорът на института в България проф. Денвър Гранинджър.

Проф. Гранинджър, разкажете повече за това какви са дейностите на вашата организация?

Американският научен център в София беше създаден през 2004 г. Нашата основна задача е да напътстваме взаимодействието между научни изследователи от Северна Америка и български изследователи. Затова има и университетска програма, в която завършващи студенти от Съединените американски щати и Канада пристигат в България, представяме ги на местни експерти и ги включваме с изследователски проекти с широка тематична насоченост - от античната археология, през средните векове на византийската култура, до днешни дни. Това е само една част от темите, по които работим. Също така ние подпомагаме развитието на младите български научни изследователи. Имаме програми за студенти и докторанти, с които финансираме техни пътувания до Атина, Истанбул и Анкара, където те провеждат своите изследвания. Американският научен център участва и в няколко археологически разкопки из България. Те се провеждат съвместно с български и американски експерти. Така ние финансираме проект в района на Странджа планина, с който търсим следи от човешко присъствие от Палеолита и миграционната вълна, която минава тогава през Югоизточна Европа и Странджа. Освен това има и проекти в долината на река Тунджа, където изследваме как са изглеждали селищата по време на античността. Сред новите проекти това лято е изследването на тракийско светилище в Източните Родопи. Много сме развълнувани от този проект. Това е и една от сферите, в които инвестираме в България. Също така помагаме и за модернизацията на българските музеи, реставрацията и консервирането на културни ценности и обекти.

Казахте, че подпомагате и изследвания, които са насочени към изучаване на новата история. Какви са те?

В тази областни ние работим повече с дипломиращи се студенти, които пристигат от Съединените американски щати. Например един от нашите студенти, който предстои да пристигне тук, идва от Илинойския университет. Той ще пише дисертация за политическата дейност на Людмила Живкова в областта на културата. Все пак по-голямата ни сила е в проектите, насочени към античността и археологията, но и даваме възможност за пълна гама от изследвания върху човешкия опит и история в България и на Балканите, затова осигуряваме дом за всички изследователи.

Защо избрахте България за създаването на Американския научен център?

Смятам, че София притежава изключителен потенциал да бъде база за такива дейности. Тя не е само добре географски разположена за проектите в България, но и за Балканите като цяло. България е гостоприемна, хората са приятелски настроени. Всички тези фактори бяха взети предвид при изграждането на центъра тук.

В момента Софийският университет „Св. Климент Охридски" е домакин на Международен конгрес на византийските изследвания. Вашият научен център е и един от организаторите.

Това е голям конгрес, който се случва на всеки пет години и събира най-известните изследователи в областта на Византия. Всеки конгрес се организира на различно място. София е чудесно място не само за българските историци, но и за чуждите, които могат да дойдат и видят града. Това е 22-та по ред конференция, първата е била много отдавна. Повече от сто участника пристигаха от 40 страни да представят напредъка на изследванията в областта на византийската епоха. Ние подпомагаме 51 изследователи, като 40 от тях са български историци. Затова и ние сме горди, че сме включени в тази конференция.