Председателят на Народното събрание Цецка Цачева в предаването "Седмицата" на Дарик. Сега, ще се налага все пак да повтаряме кои сте вие, новите във властта. Да кажа, че сте родена на 24 май в село Драгана, община Угърчин, област Ловеч. Завършила сте право в Софийския университет "Свети Климент Охридски", от 1992 г. адвокат в плевенската колегия, на изборите за местни органи на властта през 2007 г. избрана за общински съветник на партия ГЕРБ в Плевен. Общински ръководител на партията в града, член на управителния съвет на сдружение "Граждани за европейско развитие". На тези избори на 5 юли бяхте избрана като мажоритарен кандидат на ГЕРБ в Плевен. Семейна, с един син.
Кой е най-важният въпрос, който трябва да реши парламентът до Нова година?
Безспорно до Нова година най-важният въпрос е въпросът за приемане бюджета на Република България за идната 2010 г.
Кога ще бъде приет той?
Бюджетът ще бъде приет съобразно времето, което е разписано по правилата и закона за приемането на бюджета на Република България. Това трябва да се състои във всички случаи до края на тази година.
Няма да ви трябва повече време, за да се ориентирате.
Мисля, че изпълнителната власт, която стартира много успешно и много бързо, вече има ориентир към това какъв трябва да бъде бюджетът. А безспорно ние като нова управляваща сила, Политическа партия ГЕРБ, сме имали своите виждания за това как трябва да се случват нещата в държавата, така че по тези въпроси е премисляно и малко по-рано.
Вие какво искате да видите в бюджета? Лично вие на какво особено ще държите? Някои биха казали за определени проценти, за определени сфери, които да покажат особено отношение.
Както съм имала възможност вече да заявя, въпреки че бюджетът на пръв поглед е суха материя с цифри и проценти, както казвате вие, той обаче трябва да носи своята философия и, на първо място, трябва да бъде балансиран бюджет. Той трябва да откликва на необходимостите за различните секторни политики и, така че в условията на криза, които, неминуемо трябва да се съобразяваме с този факт, да прави по-лек живота на гражданите за преодоляването на този период, който за съжаление специалистите казват, че идната година също ще живеем в условия на икономическа криза.
Вие лично привърженик на коя от двете тези сте? Едната е да няма промени спрямо 2009 г. като данъчно облагане, осигуровки. А другата теза е, че промени трябва да има.
Аз не съм специалист експерт в данъчната политика, поради което няма да си позволя да изказвам свои мнения и становища, защото те ще прозвучат при специалистите като мнение на лаик. Аз ще се доверя на онова, което се предложи от Министерския съвет, тъй като високо ценя компетентността и опита на министрите, които имат отношение по този въпрос, и не се съмнявам, че това, което те предложат, ще бъде правилното по посока на по-доброто управление, така както ние сме го заявили в програмата за европейско развитие на България.
Добре. Въпрос номер 1 - бюджетът. Въпрос номер 2 пред българския парламент до Нова година?
Аз казах като предстоящ занапред въпрос номер 1 бюджета. Считам, че много първи въпроси вече се случиха в парламента за тази негова първа сесия...
Не, степенуваме ги не по време, а по важност.
Да. По важност безспорно след учредяването на всеки един парламент, както се случи и в 41-ото Народно събрание, бе изборът на правителство. Аз считам, че начинът, по който беше конструиран Министерският съвет, структурата му, изборът на министър-председателя, темповете и бързината, с която се случи, за първата сесия от работата на всяко едно ново Народно събрание, е един добър атестат за стила и начина, по който се работи в това Народно събрание.
Каква е вашата информация, ще се наложат ли обаче скорошни промени в правителството заради това, че изявени негови членове ще отидат на нови постове?
Прокрадна се от медиите във вчерашния ден подобна информация. Като юрист аз коментирам фактите тогава, когато те се случат.
А като политик на влиятелна позиция в партия ГЕРБ?
На този етап няма такава информация. Това, което знам, вече като политик, е, че в софийската организация вървят номинации по отношение номинирането кандидатура за кмет на столичната община, тъй като предстоят избори. Всичко друго е в компететността на министър-председателя и тогава, когато той предложи нови лица за кабинета си, тогава вече Народното събрание ще отреагира.
А вие какво мислите? Разумно ли е министри, които сега тръгват, да бъдат сменени заради това, че имат качества да бъдат на нови, различни, някои от тях дори по-високи позиции?
А вие какво считате? Не мисля, че има драма в едно такова, ако се случи. Но това е въпрос на време напред. Ще живеем, ще видим. Не мисля, че има кой знае какъв драматичен момент. Няма незаменими хора. Аз мисля и съм убедена, че в партия ГЕРБ има достатъчно други експерти и специалисти, които биха могли да поемат постовете на министри, които заради техните качества биха били издигнати за други постове.
Добре, въпрос 1 - бюджет. Въпрос две, по важност - съставяне на правителство. Третият въпрос пред парламента, който вие градирате като особено важен?
Той вече за мен е в миналото. Това беше конструирането на Народното събрание, изграждането на неговите постоянни комисии, международните делегации. Това е една много важна дейност, тъй като гражданите, обикновено обществото като цяло имат пряк поглед върху работата на народните представители в пленарната зала. За да се стигне обаче дотам, има много предварителна работа, която се извършва в постоянните комисии, защото те по конституция са звеното от Народното събрание, което обсъжда законите преди влизането им в пленарна зала и осъществява парламентарния контрол. В момента аз съм доволна от начина, по който заработиха постоянните комисии. Вчера след пленарното заседание, след парламентарния контрол имах среща с председателите на всички постоянни комисии. За мен е важно като отговаряща и за администрацията на Народното събрание да създам заедно с административния екип добра основа за работа на тези постоянни комисии и те да бъдат технически обезпечени с необходимите сътрудници, с необходимите битови условия, за да могат да работят спокойно. Освен това една страна от работата на Народното събрание, която е оставала скрита за обществото до момента, това е експертната дейност на служителите и най-вече на законодателните референти. Това са високоспециализирани юристи с много тясно профилиране в своята дейност, които имат за задача да подпомагат постоянните комисии и съветниците към тези комисии, но аз държа регулярна връзка с тези служители, които са един неоценим помощник на народните представители. Идва идея от правителството, тя е политическа идея, тя е оформена в съответните текстове, но докато по правилата на законотворчеството и на излизането на нормативния продукт се стигне до детайлно регламентиран текст, има много работа, която работа остава скрита за обществото, но тя е не по-малко важна от това, което правят народните представители...
Да, но това беше седмицата на силни критики, бих казал, дори и подигравки, заради кратките заседания, които имаше парламентът, заради липсата на работа в пленарната зала. Аз ще ви задам въпроса по друг начин, не по критичен. А какво налага изобщо българският парламент да има толкова често пленарни заседания? Не мина ли времето, когато цялото законодателство на България трябваше да бъде преобърнато, и няма ли да бъде достатъчно сега да се заседава доста по-рядко, което в края на краищата ще означава и по-редки промени в законодателството, които хората често пъти даже не разбират, че са станали, докато междувременно ги смените?
Много благодаря, г-н Вълчев, за този въпрос, защото той показва един по-различен поглед на представителите на медиите към работата на Народното събрание. Аз лично се изненадах от повърхността, по която се плъзгат голяма част от представителите на медиите, които като оценка за работата на Народното събрание отчитат минутите на присъствие на народните представители в залата. Искам да споделя с вас, че докато се стигне до тези няколко минути, според оценката на журналисти за работа в залата, е имало много часове, и то някои от тях приключващи в късните часове на деня, за подготовка...
Вие сами паднахте в капана. Когато опозицията, в лицето на БСП сега, предлагаше по-редки заседания, вие казахте, че няма да ги намалявате.
Аз не мисля, че за колегите от опозицията в лицето на представителите на БСП има някакво значение, тъй като така или иначе тези, които са основните критици за работата, те въобще не присъстват в пленарните зали. Тези, които пишат и в сайтовете, и излагат свои становища, времето, в което те информират медиите, означава, че не са на работното си място. Няма да визирам конкретни имена, но от 40 народни представители в пленарна зала не присъстват повече от 10 до 15 души. Да не говоря, че...
Говорите за БСП.
За БСП говоря. Ако те считат, че е толкова важно да работят, нека да демонстрират с едно присъствие в пленарната зала. Но не е сериозно...
А вие, ако смятате, че е толкова важно да работят, и се отнасяте толкова критично когато отсъстват, защо не казвате имената им? Тази седмица бяхте цитирана, че сте хванали депутати от опозицията, които не са били на работа, а се е гласувало с техните карти. Ами, казвайте ги, какво лошо има в това? Те излизат списъци.
Приемам, че това едва ли не е бил опит да пробват и моята реакция. Аз съм добронамерен човек и заявих, че винаги първия път, образно казано, прощавам.
А от ГЕРБ никога ли никого не сте хванала?
Не съм хванала от ГЕРБ, защото се хваща нещо, което го има. Народните представители на ГЕРБ не гласуват с чужди карти, както и няма подобно гласуване от парламентарни групи, които ни подкрепят в това Народно събрание.
От моя гледна точка въпросът с гласуването с чужди карти пак започва да зацикля. Съобщенията от седмицата са, че вие сте разгледали оферта за гласуване с биометрични данни, това е всъщност пръст да си сложиш в пулта.
Точно, да.
Установила сте, че 300 хиляди лева без ДДС за такава система според вас е висока цена. Вие как го разбрахте, направихте сравнения с други фирми или?
Чух мнението и становището на специалисти, които са компетентни в тази област. Обясниха ми, че първо ще работи бавно. Какъвто и софтуер и сървър преди това да бъде вкаран, тази система, която трябва да съдържа информация за три пръстови отпечатъка върху 240 народни представители, означава, че всяко едно устройство трябва да има памет за 720 пръстови отпечатъка. Дали е удачно точно по този начин да работи системата предстои да се дискутира. Имам предложения различни. Оставила съм технологично време до идния петък за диалог с фирмата. Продължават нашите преговори по подписването на договор, с който да се финализира тази обществена поръчка.
Да, де, а нали други парламенти го прилагат? Това, няма да сме ние първият на света.
Няма да сме първите на света...
Добре, не може ли да се види в други парламенти каква е системата и да се вземе същата?
Да, видяно е. Видяно е. Казано ми е. Да, има различни технологични варианти. Специалистите на парламента заедно с представители на фирмата, с която сме в преговори, са почерпили опита на италианския и на турския парламент. Но, вижте, няма технологическо решение според мен, което да не може да бъде пробито, образно казано, ако има недобронамереност от страна на народните представители. За мен е много по-важно да не се правят такива големи разходи за нещо, което в крайна сметка може да се окаже и не дотам ефективно, докато е много по-просто народните представители да имат достатъчно съвест, съзнание, вътрешно убеждение, че това не бива да бъде. Знаете ли, ще споделя с вас.
Това със съвестта се доказа, вие сте може би петият или шестият председател на парламента, с когото говоря, със съвестта не става.
Бях на среща с председателите дами на национални парламенти в Талин в края на август месец. Там зададох въпрос на председателката на естонския парламент имат ли проблеми с гласуването с чужди карти. Много странно ме изгледа председателката. В първия момент реши, че преводът не е достатъчно коректен, но когато се разговорихме, обясних за какво иде реч, тя, така, с усмивка каза - а, да, преди няколко години имало такъв случай, но народният представител се почувствал много некомфортно с оглед критичната оценка, която е имало към него от страна на останалите народни представители.
Добре, давайте тогава списъците, те да се почувстват некомфортно, трябва някой да научи, че е гласувал с чужда карта, такъв депутат.
Това ще се случи. Това ще се случи. Поела съм ангажимента от първите дни на моето председателстване. Заявих, че първия път просто ще бъда достатъчно толерантна, за да не посоча имената им, въпреки че аз вече ги знам кои са народните представители и с картите на кои свои колеги са гласували. Но ако те имат съвест като избраници, нека да обяснят и на своите колеги, че това повече така няма да се търпи и няма да се случва.
Аз не разбрах сега вие ще слагате ли биометричната система, или няма?
Ще ви отговоря следващия петък.
Тогава ще се знае изобщо ли ще се сменя системата, или пак на съвестта ще се залага.
Дали системата ще бъде биометрична или по други технически начини ще се отчита гласуването с двойни карти.
Двойни...
За двойното гласуване става реч. Грешка на езика. Оказа се, че това не е единствената техническа възможност, за да се преодолее гласуването с чужди карти.
Коя е другата? Имаше една идея да влизат със, влизането да става с картите.
Нека да не изпадаме в такива подробности. Не се чувствам достатъчно силна, когато говоря в сфера, която не познавам добре. Но специалистите, които ме консултират, говорят за различни сензори, които биха могли да отчитат присъствието на народния представител в креслото му и т.н.
А, дали седи на стола.
Има възможности и ще търся най-ефективния...
Те ще слагат тежки книги на сензорите.
Квесторите ще обират книгите им. Има варианти, които да бъдат решение, но мисля, че не бива да изпадаме в такива подробности, защото това е въпрос от дисциплината и реда в залата. А мисля, че до момента това, което е видно за българските граждани, за медиите, е, че в залата цари един по-различен ред от този, който е бил в предходните народни събрания.
Да се върнем впрочем на задачите на парламента. Смятате ли, че трябва да бъде възобновено обсъждането на енергийните проекти от българските народни представители? Става дума за големите проекти с Русия - АЕЦ "Белене", "Южен поток", Бургас - Александруполис. Смятате ли, че българският парламент, след като и премиерът непрекъснато подчертава, че става дума за огромни разходи пред България, трябва отново да го обсъди?
Тогава, когато Министерският съвет като носител на законодателна инициатива входира в Народното събрание проект за изменение на отделни закони, които в общи рамки дават енергийната политика на държавата, това ще се случи. Но тук става дума за експертна оценка на всички тези договорености и задължения, които е поела нашата държава, което няма как да се случи в Народното събрание, защото трябва да се знае, че Народното събрание е органът, който облича една политика в закон, но тази политика се определя в изпълнителната власт.
Да, ама Народното събрание приема енергийна стратегия.
Да, тогава, когато стане нужда...
Смятате ли, че пред България стои въпросът за обсъждане на различна енергийна стратегия от тази, която е следвана досега?
Не бих казала различна, но бих казала прозрачна. Защото това, което в момента ние знаем, аз и вие като граждани на тази република, за енергийната стратегия, се основава на публикации в медиите. Аз като политик не съм видяла договорите, нито мисля, че някой от групата на ГЕРБ в Народното събрание знае за какво точно иде реч. Информация има вероятно в изпълнителната власт, но тези разходи, които са направени по проекти, ще конкретизирам проекта "Белене", тъй като това е община, която се намира в моя избирателен район, и с този проект аз съм по-добре запозната, става ясно, че там точната дума е са наливани едни пари, които никакъв ефект, там трите Е-та за доброто управление - ефективност, икономичност и т.н., няма ги тези неща. Знаете, че до края на септември трябва да се извършат анализите за това какви средства са постъпили и какъв е резултатът от тези средства, дали те целесъобразно са изразходвани. До края на ноември, така както е поел г-н Борисов ангажимент, ще се направи пълен анализ и преценка. Ще се направи изводът кои от тези обекти енергийни големи трябва да продължат и по какъв начин всъщност те ще дадат новия облик на енергийната политика на държавата.
Вие мислите ли, че в Белене трябва да има централа? Като изключим този глобален поглед, който предлагате, вече от местен, местен интерес.
От местен интерес аз считам, че за плевенския регион е много важно този проект да се реализира и да се състои. Така се случи в последните години, че от център на, от икономически център на промишлеността с редица значими промишлени обекти в момента това е един регион, в който не постъпват значими инвестиции. Стандартът на живот там непрекъснато пада и като местен мажоритарен народен представител аз съм поела ангажимент към своите избиратели проектът "Белене" да се случи. Аз считам, че той ще даде и работна ръка, и тласък във всяко едно отношение за по-доброто развитие на региона. На първо място, ще се задържат млади хора, което в момента за съжаление не е така. Градовете и селищата в плевенския избирателен регион се обезлюдяват откъм млади хора, които нормално е да искат да получат високо образование и квалификация, отиват в големите градове или в чужбина, след което не се връщат по причина, че не може да им се осигури достатъчна работа и добър стандарт за живот.
Да, де, ама казвате, че сте поела ангажимент към вашите избиратели да се случи проектът. Преди това казахте обаче, че трябва да се направи анализ и може да е неизгоден...
Не на всяка цена. Не на всяка цена. Тогава, когато специалистите убедят мен и обществото, че това, което се прави там, е неизгодно за държавата като цяло, тогава аз ще бъда тази, която ще обясня на моите избиратели и на гражданите на Плевенска област, че това е неефективно не само за нас като регион, но и за държавата, което означава, че ще се търсят други механизми за развитието на този регион. Но във всички случаи няма как да се говори и да се обещава, без да се познава истината в нейните детайли.
Подготвена ли е партия ГЕРБ да вземе решението за бъдещето на енергийните проекти, ако перифразирам това, което каза президентът през седмицата в своя статия за неподготвеността на тези от управляващите, които говорят по енергийните теми?
Партия ГЕРБ, нейното правителство, специалистите и експертите, онези консултанти, които работят с правителството, са подготвени, имат научния потенциал, ресурс, практическия опит да изградят стройна енергийна стратегия за развитието на Република България.
Руският министър Шматко казва, че опозицията знае всичко в България, защото няма нито една тайна уговорка. Председателят на българския парламент казва, че той нищо не знае за тези проекти.
Мислите ли, че е сериозно председателят на българския парламент да коментира изказвания на отделни министри, та било то и енергийни министри на руската федерация?
Ама, ако лъже тоя руски министър, как с него ще се договаряме за такива важни неща? Трябва да се изясни сега кой казва истината.
Нека да не смесваме компетентността и функциите на законодателния орган Народно събрание и на изявленията на отделни министри, които биха и трябва да си кореспондират на ниво Министерски съвет, министър-председател и т.н. Аз много държа на принципа за разделение на властите и всяка власт да си знае компетентността. По този начин не бих приела президентът да коментира енергийната компетентност на министър-председателя и министерството на, и правителството на Република България, да, с оглед задълженията му по конституция и това, което и ще се случи на 14-ти в понеделник на консултативния съвет, част от тази тематика е предмет на обсъждане, но. . .
Кое, енергийната ще бъде обсъждана в понеделник?
Не, значи там е националната стратегия.и това е конкретната тема, защото тя много преди това е договорена, както стана ясно, в края, в края на март месец. . .
Вие казвате, че ще стане дума и за енергетиката в понеделник, така ли?
Няма как, когато се говори за европари, за еврофондове, проблемът за енергетиката да не остане и той засегнат по някакъв начин. Аз очаквам този разговор да се състои.
Къде е допирната точка - да взимаме европари, които да заместят руски или. . .
Нека да оставим правителството да извърши своите анализи и да предложи така, както се казва, до. . .
... за понеделник. .. какво всъщност ще се случи?
Значи, какво ще се случи в понеделник ще бъдат информирани всички медии, ще имат възможност да коментират разговорите, подготвени са докладите така, както те са обявени в дневния ред.
Аз единствено не разбрах допирната точка къде е точно между европарите и руските енергийни проекти. Вие направихте тая връзка, къде е тя?
Значи, тези. .. тази допирна тока, която вие търсите, аз не бих могла да ви посоча, тъй като, пак повтарям, не съм икономист специалист, не бих искала да говоря неподготвена по въпрос, за да може президентът да каже - ето, и парламентът няма готовност по енергийната политика. Това е работа на изпълнителната власт, там са специалистите, там са експертите, които ще кажат какво и как ще се случва.
Не, то не аз я търся, вие казахте, че я има, и затова ви питах, но както и да е. Да обсъдим още малко отношенията между институциите. Вие как оценявате репликите между министър-председателя и президента от тази седмица, които впрочем завършиха с откровено признание за лоши лични отношения.
Много внимателно слушах изявлението на г-н Борисов и аз не стигам до този извод, който беше изведен като водеща новина в медиите за лоши лични отношения. Това, което се каза, което се чу, е, че между институциите трябва да се работи на ниво институции, без да се държи сметка кой персонално е личността, която стои начело на една институция, какви са личните взаимоотношения с другата личност, която стои начело на институцията. Това чух аз и това осъзнах като мое възприятие.
А вие в какви отношения сте с президента?
Нямам повод и причина да бъда в някакви по-специални отношения с президента освен като представляващ самостоятелна институция, която аз високо уважавам, която има своите правомощия и компетентности по закон. До момента не съм имала повод за каквото и да било публично напрежение, а оттам насетне какви са личните отношения, те не могат да бъдат обект на публичност, защото в крайна сметка макар и представляващи такива постове всеки човек има някакъв личен периметър.
Има ли кардинално политическо разминаване между изпълнителната власт и мнозинството в Народното събрание и българския президент, което да идва от различните политически семейства, от които идвате? Той все пак беше избран с подкрепата основно на БСП, вие сте дясна политическа сила.
За мен това, което се случва до момента в работата на Народното събрание е една добра стиковка с останалите власти - изпълнителната власт и президентството, на ниво екипи на Народното събрание и президентството, на началници на кабинети, на съветници, работят много добре двете институции. Аз не мога да давам оценка за работата на президентството и Министерския съвет като самостоятелна, отделна и изпълнителна власт. Мога да обясня пред вашите слушатели, че между президента и Народното събрание няма напрежение такова, каквото действително се появи между изпълнителната власт и президентството, но то по-скоро беше реакция на една непремерена, непремерен ход от страна на президентството по отношение на трагедията в Охрид. В личен план мога да споделя, че за мен е неприемливо час и половина хората, участвали в тази трагедия, преживели този ужас и шок, да изчакват президента на републиката, който трябва да бъде там. Да, всички можехме да бъдем там. Аз също бях в Народното събрание, в непрекъснат телефонен контакт с министър-председателя, но не е работа на всички власти в една такава трагедия да демонстрират присъствие, а може дискретно, с необходимата почит и уважение към трагедията, която действително е в голям мащаб за нашата държава, да се случат нещата пак в този положителен начин. Така излиза, че след като министър-председателят направи необходимото, защото това е в компетентността на изпълнителната власт, президентът е отишъл там, какво трябваше да направя аз като председател на Народното събрание? За да декларирам тази, всъщност. .. да отида и аз.
И вие да идете?
Какъв е смисълът от всичкото това, кому е необходима тази публичност?
Добре, обаче президентът повдигна въпросът за управлението при извънредни ситуации дори от гледната точка, която вие поставяте, нали, той е трябвало да ходи там. Не трябва ли да се помисли наистина за изграждане на ясни алгоритми как се действа, за да не се струпва, защото ако не бяхте вие с тая преценка, сигурно и друг председател на Народното събрание и той щеше да иде в Охрид, и друг министър-председател - и той, и там всички щяха да се съберат.
Аз мисля, аз мисля, че този алгоритъм, както вие го нарекохте, се случи. За първи път българските граждани и тези, които са участвали в трагедията, имах възможност да коментирам с тях, казаха - ние се почувствахме граждани на републиката, че има държава, която мисли за нас, че има институции, които реагират навременно, компетентно, съобразно правомощията си. Защото не познавам друг случай, когато няколко часа след трагедията тези хора са по домовете си, сред близките си, на тях им е оказана необходимата медицинска помощ.
Това променя ли отношението на ГЕРБ към необходимостта все пак българската държава да има държавни самолети? Защото очевидно е, че за един час не може да се наеме самолет от частна компания и да се действа по този начин, който вие оценявате сега високо.
Българската държава трябва да има държавни самолети. ГЕРБ не е против това българската държава да има държавни самолети. . .
Не, финансовият министър обясни подробно, че ще летите всички с нормални полети.
Българската държава, българската държава е против, против това да се купуват държавни самолети непрозрачно на цени и при условия, които са неизгодни за държавата. Аз мога да кажа, че в личен план летя с граждански полети, един път съм имала възможност служебно да пътувам с прекачване в Прага, никакъв проблем няма. Тогава, когато обаче има делегации за Талин става дума, когато обаче има посещение на високо равнище, работно, така, както се случи с правителството, представяте ли си министър-председателят с 12 български министри, с екип от сътрудници и всичкото това с граждански полети и ако пък се случи полетът да не е директен, звучи несериозно. Значи, гражданите, в това число и аз извън битието си на политик, имаме едно мислене - ако може народните представители, министрите колкото се може по-малко разходи, излизания навън. . . Да, сведено е и ограничено е това посещение навън в Народното събрание до минимум. Но има един санитарен праг, да го нарека, за контакти на българската държава с международни институции. Няма как това да се случи, ако ние приемем докрай популистката теза, че. . .
Т.е. България трябва да има, казва председателят на Народното събрание, държавни самолети, а не да летят министри с чартъри, с редовни полети.
Като се каже държавни самолети, остава убеждението у слушателите, че тук ще се направи един парк от N на брой самолети.. ..
Поне един малък .... трябва да има.
България трябва да има. . . Дали са един или два големите аз не мога да преценя, но България трябва да има държавен самолет, който да реагира в случай като този, който се случи. Самият живот, действителността извикват решенията, и то правилните, по начина, по който те трябва да. . .
Този въпрос ще го обсъдим и с финансовият министър, когато гостува тук, защото той пръв всъщност каза - какви са тия самолети, пътуват си хората на лов с редовните.
Разбира се, финансовият министър затова е финансов министър, при него, за да държи сметка за разходите, които се правят в държавата, но сами разбирате, че една такава вещ, един самолет не се купува за една или за две години и аз съм убедена, че малкият, как му казват, Фалкона, така е добил гражданственост, трябва да има за спешни случаи и ако щете и за тежест на българската държава. Не е нормално примерно президентът, министър-председателят, Народното събрание ние сме колективен орган, аз съм една между, първа между равни 240 народни представители, за нас не е проблем, но е несериозно, когато, пак се връщам на случката от тази седмица, примерно правителството с експертите, с техническите лица, които имат отношение към всичките тези неща, тръгват, смущават полети, търсят билети, прекачват се, нямат възможност за обратно - все пак това са държавни институции и мисля, че трябва да има необходимото уважение към тях.
Трябват ли промени в регламентите за туризма?
Чу се от народни представители, наши колеги от ГЕРБ, че има такива становища за преосмисляне на законодателството в тази сфера. Аз си мисля, че сега, след като ресорният министър се е запознал с резултатите, довели до тази трагедия, е удобен момент превантивно да се огледат законите, които имат отношение към този проблем. Но ние не трябва да изпадаме и в другата крайност, когато нещо се случи, да търсим причината веднага в закона. Не е причината в закона, причината е в неприлагането, неточното изпълнение на закона, а понякога заобикаляне на неговите норми и разпоредби.
Още малко за отношенията с другите власти. Съдебната власт. Възможна ли е промяна на закона за съдебната власт, за да бъде сменен Висшият съдебен съвет, каквито намеци впрочем се улавят в пресата от вчерашното изявление на министъра на правосъдието Маргарита Попова?
Няма невъзможни неща тогава, когато има политическа воля те да се случват. Дали обаче това ще бъде факт е въпрос на време. Ние приехме в Народното събрание отчета на Висшия съдебен съвет, приехме отчета за дейността на Върховния административен съд, в седмицата, която предстои, ще се гледат отчетите на прокуратурата и отчета на Върховния касационен съд. По конституция Народното събрание трябва да изслуша отчетите за 2008 година. Това се случва достатъчно, така, отговорно. Тези доклади се обсъждат в постоянните комисии, те излизат с препоръки, какъвто е случаят на постоянната комисия по правни въпроси с, така, значителни препоръки към работата на Висшия съдебен съвет.
Тоест не е невъзможно Висшият съдебен съвет да бъде сменен.
Естествено.
Ще се занимава ли парламентът, както предишни Народни събрания, с царските имоти? Въпрос превърнал се в актуален след вчерашния впрочем парламентарен контрол.
Народното събрание ще се занимава с всички въпроси, които са поставени от народните представители под формата на въпрос или питане към министър-председателя и министрите.
Ясно. Ама, специална комисия смятате ли отново трябва да поставя този въпрос?
Няма такова искане, няма такава идея. . .
И вие не мислите, че то е нужно.
. . . вие го повдигате този въпрос. Не, разбира се, още повече аз приемам отговора на министър-председателя във вчерашния контрол, парламентарен, след като изпълнителната власт е поела ангажиментите да извърши всичко необходимо по проверка в този случай, не е необходима да се дублира дейността.
Какво става с избирателния кодекс? ГЕРБ пое ангажименти, впрочем всички партии пред избори се възмущават, особено тези в опозиция, от промените на изборните правила и казват - първото, което ще направим, след като се конституира новият парламент, е да приемем един избирателен кодекс, всички избори в България да се провеждат по еднакви технологични правила. И. . . защо сега, ето, като нямате толкова работа, готови са проекти, изготвени от големи специалисти, няма да има някакви особени различия. . .
Вие считате ли, че един избирателен кодекс, който трябва да кодифицира различните видове избори, познати и приети по конституция и по законите в Република България, е дейност, която може да се случи за два месеца? Толкова работи до момента Народното събрание. Технологично. . .
Честно да ви кажа, считам, като знам колко проекти имаше готови, сходни. . .
Това са проекти с различна философия, проекти, които не дават общата картина на начина, по който трябва да бъде изграден един избирателен кодекс. Първо. . .
Тоест сега частичните избори за кмет на София, Враца и Разлог ще си се карат по начина, дето си знаем.
Обективно е невъзможно те да бъдат проведени по различен от начина, по който е приет до момента като действащо законодателство в България. Но това, което в момента предстои да се случи е съветът по законодателство, консултативният съвет по законодателство към Народното събрание, при мен, това са специалисти, научната мисъл, теоретици, които трябва. . . има различни виждания, има различни правни фигури, които дават съдържанието на един такъв нормативен акт. Не е толкова просто и. . .
Тоест кога си представяте да има България избирателен кодекс?
Аз мисля, че реално това може да се случи, да започне неговото обсъждане на първо четене по време на втората сесия идната година, като с оглед на качеството на. . .
Зимата-пролетта на 2010.
Да.
Първо четене.
Да, да. Там някъде, в този период е реалистично да се започне обсъждането. А вече второто четене, което трябва да прецизира отделните текстове, трябва да има едно достатъчно технологично време това да се случи. Вижте, ние се нагледахме, българите, на закони, които се вкарват ад хок. . .
Ами, те всички избори така са правени. . .
Не, аз не говоря. . .
. . . по закон и ад хок.
Аз не говоря само за изборното законодателство. Не е добра атестация за работата на едно Народно събрание фактът, че то примерно заседава непрекъснато и непрекъснато приема закони. Въпросът е в качеството на тези закони. Защото развитите демокрации имат един закон, който не се променя в един продължителен период от 20-30 години, а на мен като юрист ми е неудобно, когато отворя един закон и първата му страница са само изброени държавни вестници, в които са обнародвани промените в този закон. Това не е качество, това не е стабилно законодателство и в никакъв случай 41-то Народно събрание няма да върви в тази посока. За да бъдат доволни гражданите, че има непрекъсната работа и че народните представители седят в пленарната зала - давайте необмислено, набързо, непрецизно да се изменят закони. Това не е в полза на обществото като цяло.
Трябва ли да бъде променена конституцията, респективно свикано и Велико народно събрание?
Този въпрос за конституционни промени е открит за партия ГЕРБ, но той не е в краткосрочните и средносрочните приоритети. На този етап ние имаме механизъм, по който държавата се управлява, и то добре се управлява. Трябва много малко неща, трябва политическа воля, за да се преодолее корупцията, да се отворим към гражданското общество, към неправителствените организации, към ролята на медиите в целия този процес, за да се стигне до доброто управление, което просто е изведено на челно, на видно място в програмата на ГЕРБ.
Накрая да не пропуснем, все пак още няколко въпроса около личния статут, да кажем, на депутатите и в частност на председателя. Впрочем цяло лято пресата се занимаваше с това кой къде живее и на какви коли се вози, но през седмицата в сайта на НДСВ, вече извънпарламентарна партия, се появява въпрос към вас - защо не живеете в "Бояна", която, обясняват оттам, тъй и тъй се плаща, защото трябва да се съхранява, а сте била наела апартамент край НДК и напомнят за техния председател, от времето на тяхното управление - Герджиков. Той вярно, не живя в "Бояна", ама си живял вкъщи. При вас това няма как да стане, нали. . .
Това категорично не е вярно. Бях заведена в "Бояна" и ми бе показана една 20-етажна, т.е. 20 помещения, двуетажна огромна вила, каменно-мраморна, която е необитаема повече от 15 години. За да можеше тази вила да се приведе в нормално за живеене помещение, са необходими невероятно много разходи, които в крайна сметка се поемат от данъкоплатците. Отоплението на този огромен каменен дом изисква страшно много средства. Споменаха ми, че около 3 хиляди ще струва месечно разноски за ток в тази вила. Отдалечеността на тази вила от Народното събрание е допълнителен разход за гориво за автомобилите, които по закон и съгласно правилника на НСО са длъжни. . .
Пирински там ли е живял, в тази вила, каменна и студена?
Не, никой не е живял там повече от 15 години.
Е, хубаво де, защо не идете там, дето винаги е живял председателят?
Ами, оказа се, че почти в последните години нито един председател не е живял там.
Не е щял там.
Значи, това е една вила, която се намира в необитаемата част на парка, в която тревата беше над пояс. Това е все едно каменен дом в гора. Извинявайте, аз имам нормално семейство, аз имам син ученик. Това дете трябва да има възможност да ходи и да се среща с приятели, съученици. Веднага обявявам. Жилището, което НСО нае, се състои от две спални и кухня с трапезария, общо помещение, което по квадратура е под 100 квадратни метра и е много по-малко от това. . .
Какъв е наемът, за да сравним с разхода, за който говорите за ток?
. .. и е много, много по-малко от жилището, в което аз живея в Плевен, което е едно съвсем нормално жилище. Тези, които ме познават, знаят за какво иде реч. Към настоящия момент и вчера дори го споделих в Канал 1, бих поканила телевизията да дойде и да види в какво живея. Но като домакиня и жена ми е неудобно, защото когато човек кани някой в дома си, това трябва да съставлява дом. Все още аз съм в едно насипно състояние...
България трябва да преразгледа въпроса за "Бояна", за резиденциите? За какво е това нещо да го има и да се поддържа, ами да се продаде?
То не се поддържа. За него не се правят разходи в момента. Не е вярно това, което се твърди, че едва ли не аз съм се клонирала и едновременно разходи вървят, на данъкоплатеца, и в "Бояна", и в апартамента, който съм наела. Нито е край НДК. . .
Е, то има се предвид, че се харчи. Да се пази една огромна площ все пак, нали, има там охрани, има. . .
Значи, то е в, то е в охраняема територия. И така, както охраната пази останалите. . .
Нужно ли е това на България, след като самите българи на власт не го щат?
Това не е моя преценка еднолична. Аз имах възможност да разговарям с представители на НСО по отношение на охранителния режим, който ми е предоставен. Поисках намаляване на служителите, които отговарят за моята охрана. Считам, че не е необходимо първата кола, т.нар. авангард, в който са ангажирани четири души служители, да минават по маршрута, по който предстои аз да мина. Направила съм достатъчно неща все в посока на либерализиране на този охранителен режим. Благодаря на ген. Димитров, който прояви разбиране. Но има известен минимум, който аз като представляваща институцията съм длъжна да спазвам и да приема определен брой ограничения с оглед на охраната, която върви с мен, защото в крайна сметка става реч за българска институция. В личен план за мен най-приятно ще бъде да изляза в момента от студиото, да тръгна спокойно по "Дондуков", но все пак аз трябва да се съобразявам с институцията, която представлявам.
Ще се гледа ли предложението на Яни Янев да продадете всички мерцедеси и BMW-та и да се дават пари за бензин и стикери за личните коли на депутатите?
От медиите научавам, че има такова мнение. Господин Янев не го е депозирал по официалния начин, то не е стигнало до мен. Не е обсъждан този въпрос и в парламентарната група на ГЕРБ, така че не бих могла да коментирам неща, които на този етап за мен са несериозни.
