Пряка връзка с Париж. Седмицата през погледа на Ирина Бокова:
Може ли генералната конференция от 193 държави на ЮНЕСКО да не потвърди решението на изпълнителния съвет от 58 държави и вие да не станете генерален директор на ЮНЕСКО? Има ли такава теоретична възможност?
Теоретична възможност има, но както имаше теоретична възможност да хвърляме чоп, за да видим кой ще бъде новият генерален директор на ЮНЕСКО, но не мисля, че това ще се случи, защото всички страни, дори тези, които не гласуваха за мен, веднага заявиха своята подкрепа, казаха, че ще застанат зад мен. Аз приех вече много посланици, много поздравления от различни правителствени ръководители, най-вече приех... първата вечер след избора веднага приех поздравленията на г-н Фарук Хосни, министъра на културата на Египет, с когото, междувпрочем, аз това го казах няколко пъти, струва ми се, че е важно, с когото установихме едни много добри приятелски отношения и преди последния кръг на изборите се зарекохме двамата, че какъвто и да е резултатът от изборите, ние сме заедно и ние по-нататък ще продължим заедно да работим за целите на ЮНЕСКО и той, разбира се, веднага ми се обади, да.
Тоест Египет ще гласува за вас на генералната конференция?
Вижте, изборите са тайни, така че всеки път, когато ме попитат "ама кой, кой гласува точно за вас", това и аз даже не бих могла да кажа. Изборите са тайни, така че само може да гадаем.
Кога ще е гласуването на генералната конференция?
На 15 октомври.
И с това завършва процедурата? От 16-и вие трябва да сте генерален директор.
Не. Така да се каже, г-н Мацура ще ми предаде на 15 ноември. Така е процедурата.
Какво е вашето обяснение за този успех? Много се изписа - от еврейското лоби до Запада срещу арабите. А вие как си обяснявате този успех?
Аз не вярвам в такива теории, първо, защото аз бях и си останах кандидат на България. Аз не бях нито кандидат на Европа, така да се каже, на някакъв по-широк кръг държави, нито кандидат на Америка, нито на който и да било друг, така си останах. Мисля, че успехът ни беше в две неща. Първо, разбира се, и аз няма да спра да го повтарям, това е подкрепата на две последователни правителства. Това има изключително голямо значение, защото един кандидат не може да бъде избран, без да има подкрепата на правителството си. Колкото и да е голяма или малка държава това просто не е възможно. И аз благодарих и ще продължа да благодаря на г-н Бойко Борисов, който ме подкрепи. Това беше изключително важно след изборите веднага да заяви подкрепата, продължаващата подкрепа, както разбира се, и на предишното правителство, което взе това решение да представи кандидатурата ми и, разбира се, много посланици по света, посолствата, които през тази година и нещо, няколко месеца, ми помагаха и работеха за утвърждаване на кандидатурата. На второ място, разбира се, това е цялата тази работа - всеки детайл в тази кампания има значение. Аз си спомням, когато в началото още започна всичкото това, много... всички въпроси, които ми бяха зададени един от първите въпроси беше "ама, как така ние сме малка държава, ама как така нас толкова много не ни познават, това на нас няма да ни се случи, това досега не се е случвало, откъде накъде. То има тук предварително някакви начертани големи стратегии как някакви други ще печелят и т.н.". Аз никога не съм вярвала в такива предварителни решения. Винаги смятах от самото начало на тази кампания, от решението смятах, че ние имаме шанс, имаме голям шанс, защото сме държава, която е била и продължава да бъде мост между Изтока и Запада, между Севера и Юга. Ние сме държава, която по своята традиция, по своята история е мултикултурна, мултиетническа. Ние имаме... ние сме живели в такава среда. Ние знаем, когато става дума за диалог между култури, цивилизации, че... за какво става дума. България е била активна в ЮНЕСКО, традиционно, културното наследство, цялата тази тематика, която е. Това някак си ми даваше възможност да преценя обстановката и да кажа, че има шанс точно да бъдем едно обединително звено между страшно много интереси, региони и политики и така се и случи.
Нямаше начин да не ви изберат с това име, защото основната цел на ЮНЕСКО... организацията е създадена за умиротворяване с помощта на културата, а вашето име е Ирина, на гръцки значи мир и покой. Нужен ли е жест към арабския свят, за да бъде умиротворен, успокоен? Вие мислите ли за такъв жест?
Разбира се. Аз, както казах, веднага в нощта на изборите говорихме с г-н Хосни, аз бях изключително трогната от речта на посланичката на Египет в изпълнителния съвет в ЮНЕСКО, която е... с която имам много топли, лични, приятелски отношения. Това беше вече на откритото заседание, когато обявиха решението на изпълнителния съвет, когато тя взе думата, много емоционално тя направи наистина страшно много за Египет, за своята страна, за своята кандидатура. Тя обяви пред изпълнителния съвет, че ако те не са имали кандидатура собствена, тя би гласувала за мен. Това много дълбоко ме трогна и вече получих поздравления от много арабски ръководители, от много министри, от много страни. Вчера разговарях лично по телефона с министъра на образованието на Саудитска Арабия, който ми се обади, шейх Фейсал, когото аз познавам от моето посещение там, министъра на образованието на Тунис, разбира се, от Мароко, от много страни. Аз съм убедена, че тази страница ще бъде затворена. Аз никога в моята кампания не съм водила кампания, която да е била насочена срещу един или друг регион. Аз веднага в моето изказване пред изпълнителния съвет казах, че аз съм приятел на арабския свят и ще продължа да бъда, така че смятам, че тази страница ще бъде затворена и няма да бъде гледана през призмата на някакво разделение.
"Таймс" определи победата ви като победа на свободното слово заради Хосни, който пък беше обявен за цензор заради дейността си през годините, в които е бил министър на културата в Египет. Вие мислите ли, че пред ЮНЕСКО стои този проблем от 70-те - 80-те години, когато САЩ, Великобритания, Сингапур дори са напускали организацията заради несъгласия с тогава отношенията в комунистическия свят към свободното слово?
ЮНЕСКО е може би единствената организация от системата на ООН, която има също за своя задача да промоцира, да прокарва, да утвърждава тези политики, които са свързани със свободата на словото, на свободата на мнение, с обучението на журналисти, формирането. Мисля, че това е една изключително голяма цел, една много голяма задача, която е пред ЮНЕСКО. Аз още в моята визия, която аз представих пред изпълнителния съвет и по време на интервюто, на мен ми беше зададен подобен въпрос. Аз казах, че аз няма да отстъпя, че това е наистина една много важна задача, която ЮНЕСКО трябва да продължи... и цел, която трябва да продължи да утвърждава. Искам да добавя тук нещо друго - че тук не става дума в дейността на ЮНЕСКО само ние да заявяваме, да декларираме привързаността си към тази цел или към този принцип. Тук става дума за една огромна работа по възпитание, по обучение, по създаване на положителна обществена нагласа в много общества към тази идея. Тоест една много голяма, сериозна, дълга възпитателна работа, защото не е достатъчно само да отидеш да кажеш някъде ние сме за свобода на словото. Важно е ти на практика някъде постепенно, по различни начини да можеш да трансформираш, да обръщаш обществени нагласи и да създаваш една убеденост в това. Мисля, че това е голямата роля на ЮНЕСКО.
Ще има ли по време на вашия мандат проект на ЮНЕСКО, предметен проект като преместването на храмовете при Абустин бел от дъното на Асуанския язовир в Египет, което става през 70-те години и откогато като че ли ЮНЕСКО не е инвестирало в такъв голям проект. Възможно ли е например пък да бъде показан с помощта на ЮНЕСКО Севтополис от дъното на язовир "Копринка" край Казанлък?
ЮНЕСКО за съжаление има доста скромен бюджет и тези... несравним с това, което е било преди 25-30 години. Обективно светът върви към малко по-друга нагласа, що се отнася до изразходване на бюджетни средства. ЮНЕСКО има доста извънбюджетни и целта, основната на ЮНЕСКО, е да... когато има възможност да служи като посредник, да подтиква определени спорове, когато са между държавите, връщането например на колоната в Аксум от Италия на Етиопия. Това стана с посредничеството на ЮНЕСКО. А ЮНЕСКО като международна организация, която създава международно право в тази област, през последните години прие някои изключително важни конвенции. Например конвенцията за подводната археология. Вие знаете, че с развитието на новите технологии вече в света има немалко случаи и спорове, когато от дъното на моретата, на океаните се вадят доста сериозни ценности. ЮНЕСКО се опитва, и го прави на практика, да урегулира междудържавните отношения в тази област. Така че ролята му е изключително голяма. Много нови неща се случват в света, динамиката е огромна и ние в организацията се опитваме да бъдем, да вървим, така да се каже, с времето. Да сме адекватни на това, което се очаква.
По време на вашия мандат вие какъв въпрос ще сложите за обсъждане, който да бъде уреден с конвенция? Впрочем организацията не е много активна. След 2000 година има само 4 конвенции, тази, за която ви говорите, е от 2001, а от 2005 всъщност светът не се е разбрал нищо в областта на културното наследство и образованието. Кой е въпросът, който вие ще поставите?
А, не, не съм... Не, не, позволете ми да не се съглася с вас, защото точно в тази област през последните 7-8 години ЮНЕСКО прие изключително важни конвенции, направи пробив даже в някои области. Това е конвенцията за нематериалното наследство...
Тя е от 2003.
...която беше... да, 2003, влезе в сила 2005 и комитетът заработи. Ако си спомняте, миналата година в България имаше извънредно заседание на комитета. Ние бяхме една от първите страни, която го ратифицирахме, работим много активно и очакваме сега на генералната конференция да бъде утвърдено нашето предложение за създаване на регионален център под егидата на ЮНЕСКО в България за нематериално наследство. Ние тук наистина сме нещо като лидерите в тази област. Изключително голямо значение има конвенцията за културното многообразие, проявите на културно многообразие. Това е една...
И тя е от 2005, да.
Да, от 2005. Това е една изключително важна конвенция, тъй като тук става дума за симулиране на културните индустрии за създаване на партньорства, за, как да кажа, един отговор на глобализацията, на това унифициране, което е ни заплашва като масова култура. Това е една изключително важна конвенция и това са създадени тези конвенции... имайте предвид, че по тях се работи с години и по-нататък трябва също известно време сега, за да могат тези конвенции да, така да се каже, да влязат в сила с цялата си пълнота на това, което те имат, и за това също трябва известен опит и известни години. Това е етапът в момента в тази област. Така че ЮНЕСКО наистина е в много нова сфера навлиза в областта на културата. Аз искам да започне един дебат, т.е. отново ще го предложа, за култура и развитие в най-широк смисъл, защото ми се струва, че кризата показа необходимостта от един малко по-друг подход към развитие, по-балансиран в развитие на обществата. Културата може да играе... културата не е само... нашата представа е, че културата това е някаква висша сфера, за която има... би трябвало да имат достъп само някакви елити или нещо подобно. За много страни чрез културата могат да се решават следконфликтни ситуации, тя да съдейства за едно по-друго... по-друг манталитет. За промяна на нагласи. Тя има огромно, огромно влияние върху... И аз съм решила да... предложила съм го даже в моята визия, да се започне един дебат, който... междувпрочем е имало такъв някъде в началото - края на 80-те години - 90-те, но някак си той е минал настрана. Мисля, че днес това е по-актуално и по-лесно би се възприело, ако ние отново го продължим.
Ще има ли нови обекти от България в списъците на ЮНЕСКО?
О, много се надявам. Аз още преди тези, преди кампанията или по време на кампанията в тези избори разговарях няколко пъти и сме разговаряли с Министерството на културата, включително и с г-н Вежди Рашидов, който дойде преди 2 седмици да ме подкрепи в кампанията, с Комитета за паметници на културата. Ние имаме няколко паметника, които мисля, че могат да бъдат вписани. Трябва да се поработи.
За кои говорите?
Става дума за Магурата, за Александрово, за другите тракийски гробници, да се разшири Казанлъшката, може би да се направи един сериен паметник, така да се каже, като се добавят и останалите. Има едни много интересни неолитни праисторически пещери край Стара Загора. В Европа няма много праисторически такива паметници, само в Испания и във Франция. Имаме, имаме много какво да направим. Междувпрочем аз предложих и много съм доволна, че това се възприе и от Министерството на културата, и от външните работи, България тази година да кандидатства в Комитета за световно наследство, където не сме били вече повече от 15 години. Това е много конкурентен, много трудно се влиза в този комитет, но някак си покрай кампанията, която направихме, ние... всъщност две трети от времето ми беше да правя реклама на България. Така че мисля, че ние тази страна от една кампания сме я направили. Предложили сме г-жа Виктория Фол да бъде наш експерт там. Надявам се това да стане.
Ще променяте ли нещо в организацията? Разбира се, това не зависи от вас, но ще предложите ли да бъде променено нещо в структурата и в начина, по който се взимат решения?
Да, вероятно, вероятно ще има. Аз точно сега изследвам, се занимавам със структурите на секретариата, да видя къде биха могли да се направят някои подобрения от гледна точка на по-малко бюрокрация, по-голяма прозрачност, по-тясно взаимодействие между секретариат и страни членки. Организацията е една огромна структура, тя има около 2800 служители. От тях 800 са извън Париж. Има 53 регионални бюра. Темата за децентрализацията е много важна. В момента ЮНЕСКО обсъжда как да се, така да се каже, да се впишем в цялата реформа на ООН, която е под наслова "Едно ООН... една ООН", т.е. всички организации на място в страните, когато се отнася за помощ за развитие, да действат, което е един много сложен проблем. Така че много неща има от тази гледна точка, които трябва да се направят.
Мандатът ви е 4 години, нали?
Четири години, да.
И имате право да повторите?
Да, по принцип да.
Докъде стига визията ви, два-три? Федерико Майор нямаше ли три, испанецът, три мандата?
Не, тогава мандатите бяха по 6 години.
А, затова е бил.
На г-н Мацура първият беше 6 години, след това изпълнителният съвет ги съкращава и стават 4. Затова Коичиро Мацура беше 10 години генерален директор. Засега хоризонтът ми стига да изкарам един успешен мандат.
