Бежанският наплив от Сирия не трябва да плаши българите, уверява Вигенин

Международната общност и партньорите на България проявяват разбиране към проблемите на страната ни с бежанския поток от Сирия, но на фона на драматичната ситуация в държавите, които са съседни на конфликта, трябва внимателно да отправяме призивите си за помощ и съдействие. Тезата е на външният министър Кристиан Вигенин, който в интервю за Дарик коментира проведените разговори по темата в рамките на 68-та сесия на ООН в Ню Йорк. На специална среща с негово участие са били обсъдени тъкмо хуманитарните аспекти на конфликта в Сирия.

Министър Вигенин очерта вариантите за подкрепа, която може да бъде оказана на България във връзка с бежанския проблем. Той обаче посочи, че на този етап, когато в страната ни има около 5000 сирийски бежанци, няма да е много убедително да искаме част от тях да бъдат разселени организирано в други европейски държави. На фона на броя на бежанците в Ливан и Йордания, в съседните Турция и Гърция, както и на южните европейски държави, които станаха обект на бежански поток след събитията по време на „Арабската пролет”.

Той във връзка с бежанците са били чути от международната общност и европейските ни партньори.

Кристиан Вигенин: Темата е много по-голяма и много по-широка. Разбира се, ние се фокусираме върху нашия собствен интерес, но ситуацията със сирийските бежанци е изключително драматична в съседните страни и на този фон, така, призивите за съдействие от страна на България трябва да бъдат отправяни много внимателно. Ще ви кажа какво имам предвид. В Ливан бежанците общо са вече над един милион, към милион и триста хиляди по различни оценки. Стотици хиляди, тук се спори по числата, конкретно са в Йордания. Не говорим за Турция, все пак тя е една по-голяма държава с повече възможности, но и там наистина тези над половин милион сирийци, които се намират, също създават проблем, включително и финансов. Самата Турция над 2 млрд. долара вече е изразходвала за тези бежанци. В този смисъл естествено нашите партньори проявяват разбиране, защото преди всичко България за пръв път се сблъсква с такъв проблем, ние нямаме капацитета, нямаме експертизата. Така, в движение, и то много бързо, трябва да се научим да се справяме с подобни проблеми. С такива ситуации са се сблъсквали и Гърция, и Португалия… колеги, с които разговарях. Мисля, че това, което към момента се прави, наистина отговаря на очакванията. Поздравления за министър Йовчев, който успя много бързо да организира цялата система. И мисля, че към този момент можем да кажем, че, така, драматични ситуации не се очакват. Но наистина подчертавам, че нашите партньори проявяват, така, разбиране. Проведохме и конкретни разговори с някои от тях. Ще продължим тези разговори и другата седмица, когато ще бъда в Брюксел за заседание на съвета по общи въпроси, да търсим поне не толкова в сегашния момент и финансова подкрепа… макар че такава също можем да очакваме, и то по различни форми, не става въпрос само директно да се дадат пари на ръка, а става въпрос за финансиране на различни проекти, на различни възможности както по отношение на настаняването, така и на социалната инфраструктура и т.н. Т.е. в един малко по-дългосрочен период, говоря за няколко месеца, година, наистина ще може да разчитаме и на конкретни такива финансови средства. Но проблемът е сега, веднага, как се справяме с този внезапен прилив. Съдействие и експертно се оказва. Има готовност и от страна на комисар Кристалина Георгиева да съдейства, тя вече го прави в рамките на Европейската комисия. С други думи, без да драматизираме излишно нещата, поставяме ясно и открито проблема и мисля, че срещаме нужното разбиране.

Без да драматизираме, но и с надеждата потокът да не нараства с тези темпове, с които се увеличава тези дни, защото все пак вашият поглед логично е външният, общият поглед, но погледът на българите е, че като най-бедната държава в Европейския съюз се сблъскваме с този проблем и затова очакваме по-сериозна ангажираност на Европа. Отделно, че мнозина смятат, че големите сили не са достатъчно съпричастни със съдбата на бежанците.

Всъщност ние се опитваме в рамките на нашите възможности да работим и по другите важни аспекти, защото такъв прилив на бежанци няма да има, ако тези хора има къде да се завърнат, ако започне мирен процес, ако започне възстановяване на страната. Бих казал, че поне очакванията са тук в тази седмица, в която лидерите, външните министри на много страни, на почти всички на практика, ние да се опитаме да постигнем известен пробив. Зная, че, така, се финализират в момента преговорите по резолюция, която да даде рамката на прилагането на споразумението за унищожаването на химическите оръжия. Има едно много широко разбиране, че е време да бъде сложен край на този конфликт, че очевидно нито опозицията може да надделее, нито правителствените сили могат да надделеят. И този конфликт няма край, ако не се седне на масата на преговорите. В този смисъл това е всъщност и най-важното, което трябва да се направи. Но нека не бъдем прекалени оптимисти, ние трябва да се подготвим за това, че потокът от бежанци ще продължи. В какви мащаби е трудно сега да преценим. Но когато вече над 2 милиона са извън Сирия, а вътре в самата Сирия над 5 милиона са прогонени от домовете си… разбирате, че това е един огромен брой хора,който трудно може да бъде задържан там. Затова и са нужни тези комплексни мерки и съответно подготовка от наша страна. Мисля, че трябва малко повече да се разясни и на българските граждани, че това не са хора, които завинаги ще тежат на българския бюджет. Това са хора, които все пак търсят временно убежище от войната. Една част от тях, получавайки статут на бежанци официално, тъй като все пак това е процедура, която тече няколко месеца, официално получавайки такъв статут, те могат след това да се придвижват и другаде. Т.е. те се превръщат в граждани, които могат преспокойно да потърсят своята житейска перспектива и другаде, не непременно в България. Вярно е, че сме, поне по статистиките, най-бедната държава, но нека да направим например сравнението с Гърция, която към момента има над 400 000 бежанци, не само от Сирия, разбира се, от различни региони на света, най-вече от Северна Африка. Разбирате, че дори и при това положение едно бегло сравнение със ситуацията в Гърция прави нашите претенции недотам убедителни, най-малкото недотам убедителни за сериозна финансова помощ. Но че имаме право да поискаме тази солидарност - имаме. И по различни програми и през различни възможности ще се опитваме отделни елементи от този проблем да бъдат решавани със съдействието на европейските институции, финансирани по различни програми включително, не непременно само хуманитарните… Възможностите са доста. Постепенно струва ми се, че и българската държава започва да се научава как се реагира на тези ситуации и какви да бъдат следващите стъпки. Затова не бива да се драматизира, не бива да се плашат българските граждани с този проблем. Но това е нещо, от което няма, няма как да избягаме. Не можем да затворим границите. Трябва да се опитаме просто по най-добрия начин да реагираме на този проблем.

Стои ли като вариант за реакция на държавата ни да поискаме от Европейския съюз едно организирано разселване на част от бежанците, които влизат в страната ни, към други страни в Европа?

Принципно при критични ситуации има такава възможност. Но това е една доста сложна процедура и, пак казвам, в нашия случай ми се струва, че няма да бъде много убедително към този момент, когато са около 5000 на практика бежанците, ние да искаме такова нещо, пак казвам, на фона на ситуацията в Гърция, не по-различна е в Португалия например, въобще южните страни, които имат пряк достъп, особено през морето... в последните години, особено откакто започнаха революциите в Северна Африка, тогава се засили значително и бежанският поток там. Това, което можем да направим обаче, и смятам аз самият да проведа разговори с моите колеги, да потърсим възможности за съдействие за по-тежки хуманитарни случаи или медицински случаи, бежанци, за които ние трудно можем да осигурим необходимите грижи, част от тях да бъдат поети от страни... всъщност да не ги коментирам сега страните. Но принципно такива възможности има. Има някои страни, които вече обявиха и на вчерашната конференция готовността да приемат такива случаи. Там имаше впрочем представители на Канада, на Япония, на Австралия. Една част от страните гарантираха, че ще продължат и ще увеличат финансовата помощ за бежанците, които са в съседните на Сирия страни. Там е наистина най-тежко положението. Други заявиха, че биха имали готовност да поемат някои по-тежки, така, хуманитарни и медицински евентуално случаи. Та според мен именно в тази посока може да разсъждаваме и по отношение на България частично да решим някои проблеми. Няма как веднага да се постигне някакво глобално решение, но по един начин ще решаваме един проблем, по друг начин друг. Това вече ще го коментирам с моите колеги на двустранно равнище, за да видим къде какво би било възможно, но естествено ще трябва да съберем и малко повече информация за това какво е в момента състоянието, какви хора са в момента в България. вероятно буквално случай по случай ще трябва да се мисли как да се решават тези въпроси.

Ако по-глобално погледнем на онова, което се случва в момента в ООН, и това, което организацията показа като възможности дотук да се намеси в опит за решаване на конфликта в Сирия, опитите досега не постигнаха много. Вие лично смятате ли, че тепърва предстои представлението, чиято репетиция наблюдаваме сега. Всъщност оптимист ли сте, че най-тежкият изход може да се избегне?

Имам в момента възможност, каквато не е имало досега, и тя трябва да бъде използвана, защото споразумението за химическите оръжия на Сирия само по себе си първо показва, че водещите фактори със силни интереси в региона могат да договорят по важните въпроси. И вторият въпрос, който е много важен, е, че всъщност реалното изпълнение на това споразумение не би било възможно, ако не спрат военните действия и не бъде дадена възможност на екипите да започнат описа и след това и унищожаването на химическите оръжия. Защото кой би изпратил експерти под риска да бъдат подложени на кръстосан огън на огневата линия? Като че ли в момента има едно много силно желание от всички страни, от всякакви посоки наистина да се седне на масата на преговорите и да се договори решение за Сирия. Опозицията вече обяви, че е готова да участва в такива преговори. Намерение и готовност обяви и правителството на Сирия, така че оттук нататък въпросът е по организацията на такава среща, защото пък тя трябва да е и добре подготвена. Аз зная, че в момента се водят преговори за това кога евентуално такава конференция за Сирия може да бъде организирана. Оптимистичният вариант е някъде в края на октомври началото на ноември би могло вече да се мисли за такава конференция. И това, подчертавам, е може би единственият шанс ние да обърнем тенденцията в Близкия Изток. Защото досега напрежението само и единствено нарастваше и дестабилизираше все повече и повече страни. Аз самият съм много притеснен за съседните на Сирия страни, особено Ливан, в някакъв смисъл и Йордания е под натиск, но особено Ливан. А случи ли се, така, някаква по-мащабна дестабилизация в Ливан, това, което в момента виждаме по границите ни, може да се окаже детска приказка. Както вчера коментирахме и с комисар Георгиева, ние трябва да се готвим за най-лошото, но да се надяваме и да работим за най-доброто. Не бива да плашим, но, все пак държавата ни трябва да има готовността. Няма магически решения, но различните елементи в целия процес, ако ги владеем добре, мисля, че спокойно можем да се справим и да покажем, че България изпълнява и своите, така, международни ангажименти, но също така, да подчертая и това, което президентът подчерта също - че българите са се доказали като един гостоприемен народ и не бива да създаваме впечатлението, че отхвърляме едни хора в нужда.

Подозирам, че сте успели да разговаряте в рамките на визитата си неформално с постоянния ни представител към ООН Стефан Тафров. Имаше преди месец и малко коментари във връзка с правата на дипломатите, доколко и как могат да заявяват свободно позициите си във Facebook, в Twitter. Дали успяхте да изясните този казус, който задочно се движеше в интернет след публикации на господин Тафров?

Подчертавам, че, така, задочно се създаде буря в чаша вода. Аз не веднъж заявявах, че за мен е важно българските дипломати да бъдат професионалисти, да си вършат работата, а техните политически убеждения нямат никаква връзка пряко с тяхната работа. Господин Тафров е един добър български дипломат, работи добре в рамките на ООН, успява да поставя добре българските проблеми, да устоява българските позиции. Не смея и нямам намерение да коментирам въпроси, свързани с Facebook и други форми на изразяване на мнение. Мисля, че дискусията от лятото даде, така, ясни рамки за всеки един доколко все пак би могъл да заявява политически убеждения и как. Вече оттам нататък, и тогава го казах, и сега го казвам, въпрос на лична преценка е докъде и колко, така, може да се стигне в това отношение. Дипломатическата служба е деполитизирана. Тя не изпълнява политически задачи и политически цели. Това е най-важното и аз го гарантирах като министър и подчертах, че няма да допусна политически натиск върху Министерството на външните работи. Смятам, че хората го разбраха и от тази гледна точка в Министерство на външните работи се диша по-леко.