Асен Асенов: Над 7 млрд. приходи за Агенция „Митници” през 2006 година
Асен Асенов: Над 7 млрд. приходи за Агенция „Митници” през 2006 година / netinfo
Интервю с директора на Агенция "Митници" Асен Асенов в предаването”Седмицата” на Дарик радио.

Доволен ли сте от това, което направихте през 2006 г., 127 процента преизпълнение, ако вярно съм разбрал, 22 процента повече събрани пари от 2005 г., общо 7 милиарда лева от внос?

Да, така е. Ние направихме вече своите анализи и отчети за извършеното през 2006 г. и наистина от внос успяхме са съберем една внушителна сума, която надхвърли 7 милиарда лева. Това представлява на практика ръст от около 30 процента, точният процент е 29.9, по сравнение с 2005 г. , което сами разбирате, че наистина е едно внушително число. А като абсолютен размер сумата надхвърли 1 милиард и 600 милиона повече по сравнение с 2005 г.

На какво се дължи това, че събирате повече пари, на по-големи обороти, на повече внос, който минава през границите, или на по-малко контрабанда?

В анализите, които ние сме направили, има, разбира се, няколко причини, няколко основни фактора, които влияят на този процес. Безспорно първият фактор е свързан с обемите на вноса - както в стойностно, така и във физическо изражение - и ние сме дали всеки един относителен дял, какъв всъщност относителен дял има в общото увеличение на приходите. Но едно е категорично, това е по-добрата ефективност на работата на администрацията и това е видно от едно просто сравнение, проста статистика, ако се погледне темпът на нарастване на приходите, сравнен с темпа на нарастване на вноса. И при темп на нарастване на приходите от около 30 процента, ще видите, че темпът на нарастване на вноса е от около 25, 25.8 е точният процент, което дава, така, дава ни куража, самочувствието да кажем, че нашата администрация през тази година е работила по-добре, отколкото миналата.

Тоест искате да кажете, че през 2005 г. е имало 5 процента повече контрабанда, сравнено с 2006 г.

Не, не би могло да се говори в прекия смисъл на думата контрабанда. Вижте, митническата администрация, контролните функции на нашата администрация са насочени в няколко, така, системни усилия, които ние вкарахме. Когато се вкарва една стока на територията на страната, се дължат определени митни сборове, ДДС или акциз. Коректното описание на тази стока, коректното тарифно класиране, коректната митническа стойност водят до увеличаване на приходите. И колкото са по-ефективни контролните действия на нашата администрация, толкова повече и приходите в хазната се увеличават.

Кои стоки се внасят най-много, са внасяни най-много през 2006 г.?

През 2006 г., ако, така, погледнем откъм тежестта в приходите, на първо място безспорно това са енергоносителите, т. е. горивата, а мисля, че около 20-ина процента от целия обем на вноса се пада на стоките, които се класират в 27-ма глава на митническата тарифа. След това са машини, съоръжения, автомобилни превозни средства.

А къде са най-много контрабанда? Според това, което четох във вестниците, 31 тона дрехи втора ръка, 131 хиляди чифта обувки, 46 милиона цигари, близо 12 хиляди пури и пурети.

Така е, най-разнообразна е гамата на стоките, които митническата администрация е задържала. Искам да ви кажа само като статистически данни, че през 2006 г. ние имаме констатирани повече от 15 хиляди митнически нарушения, което средно статистически на ден означава, че митническата администрация е разкривала по 42 нарушения, от които половината, около 20-21 нарушения са с висока степен на обществена опасност, т. е. ние под нарушения с висока степен на обществена опасност разбираме контрабандата, митническата измама и отклонението от режим. А като гама, като гама, да, това исках само да кажа, като гама наистина разнообразието е голямо. Аз имам статистика пред себе си. Например вие споменахте цигарите, аз няма да се повтарям, но в областта на месата и месните субпродукти имаме 37 нарушения с предмет на нарушение над 540 тона меса. Сухо мляко - също 37 случая с 1 235 тона, текстилни изделия - 144 нарушения. Задържали сме над 87 хиляди артикула, 140 км плат, обувки над 130 хиляди чифта, културни ценности, фалшива валута и т. н.

Културни ценности, някоя интересна история...

Да, имахме много добри случаи, няколко особено изключително, така, ценни предмети, които имат историческа стойност. Седемнадесет са общо случаите и са задържани десетки хиляди предмети, които ние след това предаваме в музеите на страната.

Разкажете ни интересни истории за контрабанда от 2006 г.

Ами не знам точно коя област, имаше много интересни случаи, много попадения. Може би един от случаите, аз вчера имах удоволствието по време на нашия празник да наградя колегата, който на Калотина разкри в два поредни случая огромни количества хероин. Спомням си, една вечер вкъщи всъщност стоях, когато колегите от отдела ми се обадиха за борба с наркотрафика, че на Калотина е разкрито много голямо количество хероин. Имаше едни малки усложнения и ние трябваше да реагираме бързичко. Към един часа през нощта, заедно с началника на отдела Маргарита Евтимова, отидохме на Калотина за съдействие. Наистина, така, с впечатляващ професионализъм колегите бяха установили огромни количества тогава, мисля, повече от 100 кг хероин, което е едно, така, изключително попадение.

В отчета ви има 5 международни операции, в които сте участвали, точно свързани с наркотиците, две версии имат имена, "Компас", "Палас", проектиране, пет асистенти...

Да, те са в, така е, в различни области нашата администрация участва - и в национални, и в международни операции. Но специално в областта на наркотиците искам да ви кажа, че през 2006 г. тя е пикова година по отношение на броя на задържане на наркотични вещества и прекурсори от митническата администрация. Ние имаме 148 задържания, което отново средно статистически означава, че на практика на всеки 2 дни и половина митническата администрация е имала задържане на наркотично вещество или прекурсор и сме задържали почти тон и половина наркотични вещества и прекурсори през годината.

Имате ли информация колко от тези 148 са реално в затвора?

Като обратна връзка, опитваме се да поддържаме, разбира се, това не е, така, наш ангажимент, но ние се опитваме да поддържаме връзка и с колегите от съдебната система и трябва да ви кажа, че в последно време почти всички случаи, които са крупни случаи, завършват с осъдителни присъди.

А за какво уволнявахте през 2006-а? Това да бъде ъгълът на въпроса - от какво всъщност не сте доволен през 2006-а?

Ами може би от скандалите, които се разгоряха около митническата администрация през 2006 година. В различни ракурси, в различни аспекти администрацията беше подложена на едно немалко напрежение, и то в изключително важен момент за страната и за самата администрация, а именно в подготовката за членство на страната ни в Европейския съюз. И, разбира се, ние сме администрацията, която е на предната фронтова линия, ако мога да се изразя, по отношение на прилагането на европейските норми и правила. Иначе, ако се върна на въпроса ви за наказанията, различни типове нарушения бяха констатирани от наши служители през годината. Това е темата, за която, така, най-не ми се ще да разговарям и ми е най-неприятна, но тя е част от нашата работа. Ние сме извършили над 380 вътрешни проверки. Имаме наложени близо 130 различни видове дисциплинарни наказания на наши служители, от които, за съжаление, 13 с най-тежкото наказание служители - уволнение. И отделно от това мисля, че 11 служители имаме отстранени от работа временно заради образувани срещу тях наказателни производства.

Хайде сега да поговорим за това какво се случи на границата между 2006-а и 2007 година, когато българските митници станаха част от европейските митници. Коректно ли е да се каже, че имаше хаос?

Аз лично смятам, че е категорично некоректно, категорично некоректно. Мога да дам много доводи и, така, имаше такъв опит - да се инспирира силно напрежение в администрацията.

Е, кой го опита?

Не знам, може би хора, които не бяха готови самите те да се включат в този процес, защото има нови правила.

Основният упрек беше, че не е било ясно какво става със стоки, внесени 2006-а, които обаче трябва да минат митническа обработка през 2007-а, и че хората ви не са били обучени какво да правят. Всъщност обучени ли са ви хората?

Нека да дам едно пояснение. Всъщност какво се случи, аз не знам дали масовият слушател има представа всъщност какво се случи на 1 януари 2007 година. Първо, 15 гранични митнически учреждения на територията на страната престанаха да съществуват, престанаха да обработват митнически стоки. Ние не можем да спрем стоковия поток. Стоките пътуват непрекъснато, различни ситуации, различни хипотези. Самият аз бях на първи на Кулата и първият камион, който се появи, буквално в един часа през нощта се появи, от Оряхово... беше задействан карнет-тир за Гърция. И колегите много, така, елегантно и с много професионализъм обработиха този карнет-тир, въпреки че когато е тръгвал от Оряхово, той не е предполагал, че няма да има митнически контрол на Кулата, когато ще пресича границата.

Защо са го обработвали?

Обработваха го вече по новия начин, т.е. дадоха информация... Ами представете си, там карнета-тир трябваше да бъде завършен и да приключи операцията на територията на страната. Сега вече ние нямаме право да го направим. И затова сме създали организация с отбелязване на адреса на волета на карнета-тир, това е много професионално, но този карнет вече трябваше да отиде в Гърция, и той отиде в Гърция, но пък Гърция, когато го приключи, трябва да знае къде да го върне в България, за да знаем, че наистина тази стока, преминавайки през територията на общността, е стигнала до местоназначение, а не е потънала някъде на общоевропейския пазар.

Е, знае ли Гърция къде да го върне, част ли са вече митниците от общата информационна система?

Определено, определено.

Как се казваше, БИМИС - Българска интегрирана митническа информационна система.

Да, това е второто нещо, което ние направихме. Това е една малка... няма да се поколебая да употребя израза малка революцийка, която ние направихме. Представете си, две, условно, системи - транзитната система и така наречената система АТМС или по-популярно, голямата част от АТМС е ТАРИК. Какво означава това? Това означава, че нашата администрация на първи, и нито по-рано минута, нито по-късно минута, се върза с 27 държави-членки в Европейския съюз. На втори или на трети януари първият електронен транзит от България стартира за Европа и от Европа ние започнахме да получаваме електронни съобщения. В момента целият транзитен трафик, който е извън конвенцията ТИР, между 27 държави членки се осъществява по електронен път. Само по електронен път, без хартиен. И България, българската митническа администрация започна да работи на този принцип на първи януари. По същия начин по отношение на ТАРИК-а. Представете си, внася се стока от трета страна, България няма своя митническа тарифа за 2007 година. Всяка година Министерски съвет приемаше тарифа на страната, сега ние работим с комбинираната номенклатура на Европейския съюз. Всичко това е заложено в ТАРИК, и когато се даде кодът на стоката и тя се декларира по електронен път, на екрана на компютъра, на 1800 PC-та в страната автоматически изкачат всички забрани и ограничения, тарифни ставки, които се комуникират от Брюксел. Ние ежедневно от Брюксел получаваме информация. И ако това не е подготовка! Безспорно...

Хората ви оправят ли се? Наистина ли са подготвени?

Определено. Значи, ние се постарахме да направим едно много сериозно обучение. Качили сме на нашата Интернет-страница много документи, качили сме онова, което трябва да знае и търговският сектор, и в две посоки работихме - обучение на наши служители и обучение на търговския сектор. Безспорно има бъгове, има технически грешки, които трябва да се доошлайфат, има неща, които трябва да се подобряват и при нас, и обаче и в колегите от търговския сектор, особено в спедиторските организации, които са посредникът между митническата администрация и реалния търговец.

Да се върнем на Кулата, където бяхте, казвате, на 1 януари. Сега там митничари има ли?

На граничния пункт Кулата - не.

Тоест там няма да спират, вече не съществува митница? По никакъв начин няма да се проверява?

Да, да.

А кой ще дебне за наркотици, примерно, ако гърците изпуснат да влязат наркотици? Влизайки в Гърция, излиза, че ще излязат на Атлантическия океан чак.

Да, ще излязат, в рамките на свободното движение на стоки никой не може да ограничи свободното движение на стоки и това всъщност е и една от, вие знаете, така, стойностите на ЕС, така че свободното движение на стоки ние трябва да се го приемем и да се научим да работим и да си вършим работата в нови условия, в рамките на единното европейско пространство. По отношение на контрола имаме вече, разработваме и сме разработили алтернативните методи за контрол. Когато не можем да осъществяваме контрола на границата, ще търсим решение във вътрешността на страната, чрез мобилни. . .

Мобилни групи.

Разбира се, чрез мобилен, чрез последващ контрол, чрез вътрешни одити. Това е пътят и това е всъщност онова, което правят и колегите ни от страните-членки на ЕС.

А кои стават модерните измами сега? Значи, очевидно това старите представи да минеш границата, излъгвайки митничарите, вече няма да е актуално или ще е в много по-малка степен?

. . . аз, така, жаргонно ще се изразя - може би фифти-фифти, защото ние вчера правихме нашите анализи. Как да обясня на вашите слушатели - ще има два основни стълба, които ще носят. . . две основни колони. Едната, нека да я наречем условно, митници. И другата, условно, акцизи, тъй като митническата администрация, тук искам да направя едно пояснение - от 01.07.2006 г. вече е компетентна и по отношение на администрирането на акциза в рамките на общото европейско пространство, т.е. всички сделки, които се осъществяват на територията на 27-те страни членки с акцизни стоки, се контролират от митническата администрация. Като говорим митници, приемаме, че работим онова, което сме работили до 01.01.2007 г., по начина, по който сме го работили, т.е. контролът на стоките от и за трети страни. И когато говорим за акцизи, говорим за сделките, които се осъществяват в рамките на европейското пространство и които митническата администрация контролира, така че ние ще трябва вече да работим и с новите...

Дайте пример за някаква модерна измама.

Да, ами, добре, да. . .

Вече нова измама, евроизмама.

Да допуснем. . . Да се опитам да дам едно... един пример. Представете си, вече няма митнически контрол на границата с Гърция, тъй като. . .

Така.

. . . е наш съсед, и си представете бензиностанции, които са в района на България, някъде - дали около границата, или на, така, по във вътрешността на страната, и си представете гориво, което тръгва от Гърция и може да отиде на съответната бензиностанция да зареди, т.е. да има сделка, която да се осъществи на практика нелегитимно.

И да не се плати акциза?

И да не се плати акциза, който е дължим...

Вие как ще хванете. . .

. . . на територията на страната. Ами заради това вече е създадено нов тип законодателство, нови документи, които трябва да бъдат попълвани, нова информационна система за размяна на данни между нас и гръцките колеги, т.е. работим вече в нови условия, значително по-трудно като процес на контрол, тъй като той ще бъде на територията на страната като цяло, а не в една синтезирана точка на граничния пункт. Разбира се, с, така, напредъка на информационните технологии и на системите, които се развиват в 27-те страни членки, има методи за оперативни действия, които ние предприемаме в тези области.

Това, което обяснявате, излиза, че няма да се съкращават никакви митничари. Тия, които са били на едната точка сега, ще влязат във вътрешността.

До голяма степен ние успяхме да минимизираме това явление и то именно с новите компетенции. . .

Кое? Да ги съкращавате?

Да.

Няма да ги съкращавате.

За съкращения. Не, няма. Значи, категорично няма. . . Не, не би било коректно. Около 200 наши служители, точната бройка е 204 митнически служители, ще бъдат редуцирани, останалите ще бъдат в няколко направления насочвани. Едното направление, разбира се, при тяхно желание към външните граници, особено регионалните дирекции Варна и... морските граници - Варна и Бургас. Второто направление е това, за което говорихме, и това, което обясних - последващият контрол, мобилният митнически контрол, така, стабилизиране на звената по митническо разузнаване и разследване. И, третото направление - новите компетенции на администрацията, а именно свързани с акциза. Нови компетенции имаме и в някои други области като общата селскостопанска политика например, което в голяма степен даде възможността ни да изкомпенсираме редукцията, която би се появила от съкращаването на външните граници.

Договорът с "Краун Ейджънс", още не е преподписван анексът?

Договорът с "Краун Ейджънс", по който ние бяхме бенефициент, изтече в края на 2006 г. Към настоящия момент аз поне нямам информация, да, за друг.

Имате ли случай след 01.01. някой еврочиновник, така, високопоставен, да ви звъни вече като сме в обща система?

Да.

Понеже сам сте споделял, особено в периода, когато поехте, че има случаи, така, хора с влияние да потърсят някакво покровителство от България сега. Европейците включиха ли се?

По отношение на колегите от Европейската комисия, ние комуникираме почти ежедневно с експерти, наши колеги, които са там.

А, така, да лобират за някой камион, за някое. . .

Имаме консултации. . . Не. В никакъв случай. Напротив, съдействието от тяхна страна за решаването на относително сложните казуси, които възникнаха след 01.01., беше на необходимото ниво и аз благодаря. Използвам възможността всъщност да благодаря на всички колеги от нашата администрация и на всички колеги от страните-членки на ЕС, които ни съдействаха за успешната подготовката на митническата администрация в този период от време.