Министърът на отбраната Ангел Найденов – събеседник в „Седмицата” на Дарик:
Добро утро.
Дано да е добро. Всъщност очертава се да бъде добро, като гледам времето навън, още повече че имаме всички поводи да честитим днешния имен ден на всички, които носят името Димитър или сродни на Димитър. Всъщност нека да кажа, че днес е и официалният празник на Радомир, така че като човек, който е…
Това е част от вашия избирателен район.
… избран в този избирателен район, нека да честитя и празника Димитровден.
А добро ли ви е утрото след новините за окупацията тази нощ на Софийския университет от студенти, и то с искане за оставка на правителството, в което участвате, за нови избори?
На този фон няма политик, който да ви каже, че е добро, но нека все пак да не надценяваме това, което се случва в Ректората.
Има символ в това, знаете, още от средновековието затварянето на университетите, оттогава е дошла забраната да не може сега да влезе полиция да ги изхвърли например тези хора, това е от стотици години въведено като правило в европейските университети.
Вие ме тласкате в една посока, за да кажа, че това е поредният етюд в театралната постановка, наречена протести, но нека да си го спестя засега.
А ще давате ли отговори, имате ли в правителството настроение да влезете в диалог, за да давате тези отговори на студентите?
Не, вижте, това според мен е друг начин да се реанимират протестите от месец юни и предвид на тематичните условия навън, отиващи към застудяване и съответно в някаква степен стряскащи протестиращите, те се пренасят в други, по-удобни места. Разбира се, това е едната страна на коментара, който може да се направи. Факт е, разбира се, че те имат достатъчно ясно формулирани политически искания, в този смисъл нищо изненадващо и не мисля, че трябва да се влиза в диалог с тях. Тези въпроси или тези настоявания, които са очертани в тяхната декларация или в тяхното възвание, вече са получили своя отговор и аз не мисля, че трябва наново да се влиза в някакъв диалог.
Кога ще бъде готово…
Всъщност не съм убеден, че те самите очакват да има такъв диалог.
Добре, по-нататък в предаването ще имаме много поводи да коментираме случващото се в Софийския университет. Темите, свързани с отбраната. Кога ще бъде готова оградата по границата с Турция между Лесово и Крайново, това били 107 км, защо точно тях избрахте?
Сега, нека да кажа, че има два етапа в това, което прави в момента Българската армия. Първият, условно да кажем, етап на тази мисия е възстановяването на пътищата, които водят към този участък, в който трябва да бъде изградено инженерно-техническото съоръжение, това са 107-те километра, за които вие говорите, от които 71 км са пътищата, които водят директно към участъка, и 36 км са по протежение на самия участък, в който трябва да бъде изградено съоръжението. Това трябва да приключи в рамките на 30 до 35 дни и след това до три месеца трябва да бъде изградено инженерно-техническото съоръжение.
След като са готови пътищата, това означава четири месеца оттук нататък…
След като са готови пътищата, защото очевидно, че трябва да се осигурят условия за достъп на техниката и на личния състав.
В края на февруари вие очаквате България да има 107-километрова ограда, това ще бъде…
Като окончателно завършен участък, да.
Това ще бъде от тел, ограда от…
Да, нека така да кажем най-общо. Това са телени заграждения, които ще бъдат изградени по протежение на този участък.
А ще има ли по тях, например да тече ток или да има видеокамери, какво гарантира, че няма да се прескачат? Как ще се спира…
Чак ток няма да има, но ще има видеонаблюдение, то и сега има в този участък
видеонаблюдение, и причината да се изгради това съоръжение е просто силно пресеченият релеф на местността, което затруднява възможността да се наблюдава територията на граничния участък и да се реагира своевременно.
А как се пази границата в момента, със, патрули ли ходят там?
С термонаблюдение и съответно с гранични полицейски части, които отговарят точно за това.
А защо армията се ангажира, а не вътрешното министерство, което отговаря за...
Армията се ангажира, защото разполагаме с подобни способности, това са инженерните части, които разполагат и с техника, съответно и с опит. От друга страна, ясно е, че една подобна задача в този момент е единствено по силите, нека така да кажа, на въоръжените сили. А това не влиза в противоречие със законовите правомощия и отговорности на Българската армия, тъй като има съответно формулирана мисия за подпомагане на населението в мирно време. Т.е. това е принос към националната сигурност в мирно време. Така че ние сме в рамките на своите отговорности и задачи.
Ще се увеличат ли граничарите в този район? Колко време трябва на един човек да може да прескочи тази ограда, колко е висока тя?
Не мисля, че ще могат да я прескочат. Така че в случая няма да се налага да има увеличаване на числеността на съответно полицейските части. Тъкмо затова, казвам, се изгражда това заграждение, което да не позволява достъпа на българска територия…
А колко висока ограда…
Около три метра.
Три метра и сигурно отгоре има такива, телове с шипове и това затруднява прескачането…
Да, има, има. Да, има допълнителни затруднения, непозволяващи да бъде преодолявана тази преграда.
Колко ще струва и кой ще плати?
Първият етап струва около един милион лева. Вторият етап е до пет милиона, като всичко това са целеви средства, които трябва да бъдат осигурени или от държавния бюджет, или от средствата, които получаваме по линия на европейските фондове.
Това означава, че все още очаквате, че тези пари ще бъдат покрити солидарно от цяла Европа, от целия Европейски съюз.
Да, и затова част от тази помощ, която следваше да бъде осигурена в рамките на месец октомври с решение на европейските структури, е насочена и съответно към подпомагане на усилията на държавата за справяне с бежанския проблем. Нека да кажем, че очакваме допълнителна помощ. Тя няма да се изразява само във финансови средства, но допълнителна и техническа помощ, и в резултат и на последното решение, което беше взето на Европейския съвет и което разширява ангажимента на Европа не само по отношение на морските граници, но и по отношение на сухопътната граница. Знаете, че под изключително силен натиск са средиземноморските държави, но съответно се отчита и фактът, че има силно напрежение и по сухопътните граници на Европейския съюз - България и Гърция.
Решението на България да изгражда такава ограда по границата си с Турция означава ли, че всъщност България поема курс към ограничаване на приемането на хора, които твърдят, че са бежанци?
Точно това означава и аз имах вече възможност да го заявя на пресконференцията след извънредното заседание на Министерския съвет. Затягаме мерките по границата. Въвеждаме един силно рестриктивен режим, който се изразява не само в изграждането на инженерното съоръжение по границата ни с Турция. Това означава съответно и експулсиране на хора, които са с произход от държави, в които няма преки военни бойни действия, които очевидно нямат правото да получат този статут на бежанец или съответно хуманитарен статут, който да им позволи трайно оставане на територията на България.
Това какво би означавало, че сириец, за да претендира за статут на бежанец, трябва да дойде със самолет, това ли казвате?
Ами, вие, вие знаете прекрасно, че става дума в случая не толкова за преминаването през Турция или съответно за разпоредбите, изискващи пряк достъп от страна, в която се водят военни действия, а в случая става дума за придобиване на този статут в резултат на водещата се гражданска война в Сирия. Т.е. отчита се този елемент и съответно, след като те са пристигнали на българска територия, в случая по-важното е да се гледат причините, които са ги довели дотук, а не през къде са минали.
Откъде идват. Това означава, че не сте съгласен с лидера на „Атака” Волен Сидеров, че всъщност те не са бежанци, защото изкривявали закона…
Е, няма да влизам тук в такива задочни юридически спорове и не ми се иска да влизаме в тази казуистика. Имаме увеличаване на съответно броя на хората, които са получили статут на бежанец, и имаме ускоряване на процедурите. Ако в рамките на първите девет месеца статут на бежанец са получавали по около 100 човека на месец, то сега само в рамките на малко повече от две седмици статут са получили 200 човека. Това позволява на тези хора естествено те да търсят по-добър начин за интеграция в обществото и съответно правото им да пътуват извън България.
Колко военни имоти се използват до момента за търсещи убежище?
До момента се използват сгради в три военни района, които са с отпаднала необходимост.
Това са?
Това са в Харманли, това е в Момчилград, където се прави подобна подготовка…
Все още няма там хора, търсещи убежище, но…
Да, все още няма настаняване. И съответно сме предоставили сгради на територията на Симеоновград, където се правят също някакви подготовки, ремонти, но също там все още няма настаняване.
От трите единствено в Харманли в момента има вече хора настанени.
Да, и тук става дума за район, който е предоставен преди доста години, в който са осъществени някакви действия, тъй като това е район, който е бил предоставен по националния план за предоставяне на убежище. Той не се предоставя само и единствено сега за нуждите на хората, идващи от Сирия, но сега започва да се използва по-активно.
Планирате ли още военни имоти?
Ние сме предоставили един списък с 26 военни района, в които има повече от 150 сгради. Този списък е предоставен на вниманието на Държавната агенция за бежанците и единствено в техните правомощия е да преценят къде биха искали да настаняват бежанци. Естествено трябва да подчертая, че това са сгради, които се нуждаят от много сериозен ремонт, за да бъдат пригодени за настаняване на хора.
А при спора къде трябва да бъдат бежанците, дали съсредоточени на няколко места, вие изброихте все места, които са близо до турската граница, или напротив да няма съсредоточаване на много бежанци на едно място…
Така е, това са… не смея да се включвам в този спор, тъй като е въпрос на решение и на компетенции на други, на други институции. Аз също така мисля, че съсредоточаването на много хора на едно място е в някаква степен проблем, включително и от гледна точка на грижите, които трябва да бъдат полагани за тях - и медицински, и хуманитарни, и съответно тяхното изхранване, така че по-добре е да бъдат по-малко като численост на повече места.
Друг проблем е обществената реакция. Вие имате ли намерение да казвате предварително и да дискутирате с местните общности евентуалното настаняване на емигранти или ще се действа изненадващо?
Вие сам разбирате, че разговорът по отношение на съдбата на бежанците и отношението към тях тръгна в една посока, в която се виждаше единствено заплаха. Тук вероятно имаме отговорност както политиците, така и медиите. Струва ми се обаче, че не бива да се забравя и другата, чисто човешката страна, която изисква някакво състрадание. Казвам някакво, защото при всички случаи трябва да има етика, толерантност, трябва да проявим разбиране към онова, което е довело тези хора в България. Те не бягат, както казваше една възрастна жена в един телевизионен репортаж, те не бягат от хубаво. Те бягат в резултат на водещи се бойни действия, бягат от водеща се гражданска война. Така че въпросът наистина има, има две страни.
Например в Казанлък готвихте ли се да настанявате или не?
Давам си… Не.
Защото, ако това беше бързо изговорено, щеше да се избегне напрежение.
Ами, то беше достатъчно бързо изговорено, но беше също така и достатъчно сериозно експлоатирано като страхове на хората. Аз мисля, че министърът на вътрешните работи достатъчно ясно обясни, че няма намерение да настанява в Казанлък…
Ето, сега вие обявихте Симеоновград и Момчилград предварително, преди още да…
То се знае, те са обявени, те са обявени много преди нашия разговор и са дадени и са дадени в този списък…
Имате ли в правителството план, който да обявите списъка и да кажете и хората да си знаят отсега, да се проведат разговори, членовете на кабинета, депутати да участвате в една, да я наречем, разяснителна кампания?
Със сигурност, със сигурност агенцията за бежанци има съответно своите разчети и своите намерения по отношение на настаняването. Аз не мисля, че има някаква голяма драма в това да бъде обявено мястото и съответно да се води разговор с местните власти. Тук е ясно, че ако няма минимална степен на съгласие между държавните структури и между местните власти, и хората, които живеят в съответния район, напрежението много бързо ще ескалира. Може да се стигне до блокиране на пътища, съответно до живи вериги около местата, в които трябва да бъдат настанявани бежанците, а това е ненужно, това е излишно. То може да бъде избегнато тъкмо с разговори и с опит да бъдат убедени и местните власти, и хората, че това е необходимо. Вижте, това не са бежанци на правителството. Те са бежанци за цялата страна. Това не може да бъде само и единствено отговорност на правителството в този случай. Трябва, не случайно казвам, да има отношение към хората, които са на наша територия. Друг е въпросът как са стигнали до наша територия. Друг е въпросът как са стигнали хората, които не са с произход от Сирия, защото в случая сирийските граждани са около 50 или малко над 50% от всички, които пристигат на наша територия.
А те и другите, ако ползваме израза във вашия цитат на тази възрастна жена, и те и другите от хубаво не бягат. Всички тези райони, от които се говори, че идват предполагат хуманитарен статут…
Така е, но вижте… Ако трябва да се върнем към формалните основания, те нямат правото да получат този статут на бежанец или хуманитарен статут, който би им позволил да останат на наша територия. Те се водят като нелегални емигранти, които следва да бъдат експулсирани.
Включи ли се Военномедицинска академия в прегледи, ваксинации, лечения?
Да. Военномедицинска академия участва буквално от първия ден, образно казано, в медицинските грижи по отношение на бежанците. Участваме и с подвижна клинична лаборатория, със здравни специалисти, с медикаменти, ваксини. Отделно от това, разбира се, от резервите на Българската армия са предоставени стотици легла, завивки, така че много сериозно участие има Министерството на отбраната.
Какво е бъдещето на тази болница според вас, която заради това, което сега вие казвате - непрекъснатото товарене с нови и нови задачи, защото е просто една много добре работеща болница, каквито не са много впрочем в България, е в хроничен финансов недостиг?
Да, аз мисля, че достатъчно много съм говорил на тази тема, за задълженията на Военномедицинска академия, които в момента надхвърлят 90 милиона. Една част от тях, това са 55 милиона, са просрочени задължения, които естествено с течение на времето се увеличават. Финансирането става както чрез бюджета на Министерство на отбраната, така и чрез целеви средства от държавния бюджет. За съжаление по ред причини в момента очакваме решение, да кажем, за суми, които са месечни и които биха подпомогнали разплащането на Медицинска академия. Казахте какво е бъдещето на тази болница. Ами, да кажа така - има бъдеще за тази болница и за всички прекрасни специалисти, които работят в нея. Очевидно, че хората я търсят, защото има перфектни специалисти, много добра техника. В този смисъл да кажа, че над 80% са хората, които са извън, образно казано, контингента на Военномедицинска академия, мисля, че не е необходимо. Но същевременно трябва да сме наясно, че всичко това води до допълнителни разходи и някой трябва да ги плаща тези разходи. В случая това не е Министерството на отбраната. Това са необходими средства…
Вие си представяте кой да ги плаща?
… от, пак казвам, държавния бюджет, съответно от Националната здравноосигурителна каса и от Министерството на здравеопазването тогава, когато става дума например за
пациентите на спешната и неотложна медицинска помощ. Това са повече от 6000 пациенти, които до този момент не са били осигурявани с необходимите финансови целеви средства, които се полагат на Военномедицинска академия. Впрочем нека да кажа, че с огромно неудоволствие дадох съгласие да се въведат част от т.нар. платени услуги във Военномедицинска академия, защото трябва да постъпва финансов ресурс, който да позволява Военномедицинска академия да…
Неудоволствие, защото имате идеологическо несъгласие с това, че здравеопазването трябва да се осигурява безплатно според вас.
Така е, така е. Но тогава, когато става дума за издръжката на Военномедицинска академия и за необходимостта от суми, които да й осигурят нормалното функциониране, просто няма друг изход.
Проблемът произтича вероятно от това, че това е всъщност една много работеща болница, много търсена. Останалите не успяват болници, много от тях не успяват…
Ами, не случайно казвам, не случайно казвам, че съотношението на пациентите, които са осигурени с бюджета на Министерството на отбраната или с всички останали, които имат, да кажем гарантиран достъп до Военномедицинската академия, е 20%. Направете сам сметка.
Проблемът на Военномедицинска академия произтича от това, че не работи добре другата част от здравната система.
Е, няма да влизам в този дебат. Не ме карайте сега да се конфронтирам с министъра на здравеопазването.
Какъв процент от брутния вътрешен продукт ще получи Министерството на отбраната, Българската армия през 2014 г.?
Процент, очевидно по-малък от този, който е гарантиран с различни вътрешно- и външнополитически решения. Този, който е записан, е 1%...
НАТО очаква процент и половина.
1,5%. Което означава за Министерството на отбраната около 1,25 млрд.
А вие ще получите?
Това, което ние ще получим, е от порядъка на около 1,8 млрд., т.е. 1,3.
Със 170 милиона по-малко. Това са парите, за които ще настоявате, за да кажете, че сте доволен…
170 милиона по-малко в сравнение с необходимия процент и половина.
… от заложеното за… Той е необходим според договореното в НАТО.
Не само според договореното, а и според това, което е записано в различни стратегически документи, които са приемани и от Народното събрание, и от Министерския съвет. Тук, разбира се, вероятно трябва да добавя, че си давам сметка за тежкото състояние, в което се намират всички останали бюджетни сфери, за нерадостната перспектива по отношение на икономическото развитие и съответно финансовите приходи. И това е факт. В този смисъл се опитваме да се справим и с тези ограничени средства.
Какво няма да получи Българската армия за 170 млн. лева? Всъщност кое се отрязва физически?
Е, зависи, зависи от начина, по който ще бъде, ще бъде конструиран бюджетът за следващата година на този фон.
Вие какво бихте отрязали?
Онова, от което ще се лишим, са, разбира се, проектите за модернизация и превъоръжаване. И това мисля, че е разбираемо за всеки един, който ни слуша.
Най-вероятно не е разбираемо за тези, които не ни слушат поради езикова бариера в Брюксел и пред които България е поела ангажимент, когато влиза в НАТО, че ще осигури малко, но някакви определени военни способности.
Така е, така е. И аз се опитвам да обясня на моите колеги в Министерския съвет и съответно при срещите си с политическите ръководства на парламентарните групи, които стоят зад кабинета, че България се ангажира с определени цели и с постигането на определени способности, които се изграждат, включително и чрез модернизация и превъоръжаване, че ние влизаме в съюзните планове с определени ангажименти и отговорности, които, ако ние не изпълним, очевидно някой друг трябва да компенсира.
По-просто да го обясним, казва се, ние ще имаме примерно еди-колко си хеликоптера…
Сега ще го обясня. Ние сме се ангажирали с 55 цели до 2028 г., които са на стойност 2,3 млрд. Тогава, когато ние не купим съответно самолети, кораби, тогава, когато нямаме достатъчно техника и въоръжение за сухопътните войски, очевидно, че ние не изпълняваме онези ангажименти, които сме поели.
Е, какво трябваше да се купи догодина например?
Това означава на година да се заделят от порядъка на 100 и над 100 милиона, до 250 милиона на година за капиталови разходи, чрез които да се осигуряват тези проекти.
Техника.
Техника. Не случайно казвам - става дума например техника за военновъздушните сили. Това е необходимостта от реализиране на проекта за купуване на нов тип боен самолет по простата причина, че тези, с които разполагаме, имат определен жизнен цикъл, който изтича. Или пък, от друга страна, се нуждаят от толкова средства за модернизация, че изниква въпросът следва ли да вървим в посока на тяхната модернизация, или съответно да вървим в посока на придобиване на нов тип боен самолет, поддържайки с минимални средства онова, с което разполагаме.
НАТО, като подписва договора с България и последващите планове, които България обявява пред НАТО, очаква, че 2014 г. ние ще имаме например нов боен самолет. Това ли казвате?
Е, не е казано точно 2014-а, но при всички случаи ние трябва да стартираме тази процедура тогава, когато имаме осигурените финансови средства.
Респективно другите държави казват - ние ще купим един самолет по-малко, защото знаем, че българите го имат. И всички заедно, ако ще трябва да воюваме…
Да, това е, това е, да кажем, най-опростено казано, онова, което имам предвид тогава, когато говоря за съюзни планове и за ангажименти на всяка една отделна държава.
И вие казвате, че България с този бюджет издънва НАТО.
Тогава, когато…Ще се върна след малко на тази тема. Тогава, когато говорим за необходимостта от повече способности за развръщане на въоръжените сили, очевидно, че говорим за купуване и на допълнителна техника, да кажем, за сухопътните войски -
средства за разузнаване, целеуказване или, да кажем, модернизиране на навигационните и радиолокационни системи на корабите. Но тук въпросът опира не само до техника. Тук въпросът опира, да кажем, по отношение на необходими финансови средства поне по три политики. Едната от политиките е свързана с осигуряване на средства за бойната подготовка и бойната готовност на българските въоръжени сили. Това означава да се осигурят например достатъчно количества горива и гориво-смазочни материали, за да се провеждат…
За учения.
… необходимите бойни учения. Или, да кажем, достатъчно боеприпаси, за да се провеждат учебните стрелби. Втората политика е по отношение на възстановяване на техническата годност и поддържането на техниката, с която разполагаме. Дори в случая не говоря за модернизация и придобиване на ново въоръжение и техника. Има една изключително критична картина на техниката и на въоръжението, под която ако паднем, означава, че не бихме могли да изпълняваме всички възложени отговорности и задачи на въоръжените сили. Опитваме се да поддържаме това минимално критично ниво, т.е. да бъдем над него, но нека да си даваме сметка, че това не може да бъде продукт на непрекъснато орязване на необходимите финансови средства. Сега да се върнем на темата дали торпилираме своето участие в НАТО. Не, но всичко онова, което правим като изпълнение на задачите и на ангажиментите, е с огромно натоварване, с огромен риск, ако щете. За съжаление това е картината, която е във всички страни - членки на НАТО, защото има един общ призив да се поддържа ниво на разходите за отбрана в рамките не на процент и половина, а на два процента от брутния вътрешен продукт. В НАТО това са само три държави, които отговарят на този критерий. И в резултат на финансовата криза…
А кои са? Германци, англичани…
… в резултат на финансовите ограничения всяка една от държавите първото нещо, което прави, или едно от първите неща, които прави, е да ореже разходите си за отбраната.
А има ли по-зле от нас, които са под 1,3…
Това са САЩ, Франция и Турция, които поддържат около 2 или над 2.
А под нас има ли, които слизат и под 1,3?
Има, но нека да не коментираме тази тема, за да не изкушаваме финансовия министър.
А, да не догони в този от ваша гледна точка лош пример други държави. Нищо няма да купи България като нова техника през следващата…
Ще реализираме, ще реализираме малки модернизационни проекти в рамките на тези капиталови средства, които имаме заложени, около 50 милиона. Но това са средства, които отиват не само за модернизиране, отиват и за поддържане, казах, на техниката, с която разполагаме. Вижте, повече от две години например хеликоптерите „Бел”, които би следвало да бъдат ползвани за тренировки на новопостъпващите пилоти, са на земята. Така че трябва да отидем на варианта за възстановяване на тяхната летателна годност. Трябва да отидем на варианта за възстановяване на летателната годност на хеликоптерите Ми-24, трябва да отидем на възстановяване на летателна годност на самолетите „Пилатус”, трябва да отидем на възстановяване на летателната годност на Л-39, също учебни реактивни самолети. Т.е. има много посоки, в които можем да разсъждаваме какви и къде са необходими средства.
Остава ли пределната възраст за пенсиониране на военните, 54-52 години с различни…
Това, за което вие говорите, беше едно допълнително въведено условие към изискването за осигурителен стаж за придобиване на право на пенсия…
Това беше по времето на министър Аню Ангелов.
Това беше, да, в края на 2012 г., което създаде много високо напрежение и доведе до това, че повече от 700 офицери в званията от майор до полковник напуснаха българската армия. А иначе…
За да изпреварят влизането на това правило в действие…
А иначе има пределна възраст, която за старшите офицери и висшите стартира от 54 години и е до 62 години за четиризвезден генерал. Това е така, защото е, да кажем, съобразено с т.нар. пирамида на званията в българската армия, има различни пределни възрасти за различните офицерски звания.
Последно, ще останат или няма…
Опитвам се да убедя специализираните парламентарни комисии и съответно социалните партньори в необходимостта да бъде премахнато допълнителното въведено условие, за което вие споменавате, 52 и 54 години, което е условие… прикачено към
изискването за осигурителен стаж. Защо да отпадне? Защото досега единственото, което се изискваше, за да се придобие право на пенсия, е осигурителен стаж. И това е изискване, което важи за още девет категории…
Просто казано, за да… дали и аз разбирам, дали и слушателите, досега можеше по-рано да се пенсионират, като натрупат стажа…
Досега можеше тогава, когато се е натрупал определен стаж, да придобиете право на пенсия. И ако искате, да се възползвате от това право.
Да се пенсионират.
Когато навършите, когато навършите определена възраст, задължително се пенсионирате. И това е пределната възраст, която си остава.
Която си отива, но вие искате да се махне другата…
Изискването за възраст…
Другото изискване за възраст, за да може да се пенсионират. Кой е най-младият пенсионер в армията? На колко… най-млади на колко години хора се пенсионират?
Ами, сметнете ги. Ако приемете, че на 23 години се завършва едно висше военно учебно заведение, 27 години осигурителен стаж, означава на 50 години…
На 50 години.
… да придобиете право на пенсия. Но вижте…
И ако искате, да можете да се пенсионирате.
И ако искате, да се пенсионирате.
Е, спорът е за между 2 и 4 години.
Не, спорът е за правото. Вижте, тук не става дума за 2 или за 4 години, спорът е за правото. Защото това е част от онези права, с които държавата компенсира орязани или отнети други граждански и политически права. Вие сте юрист и знаете прекрасно, че за военнослужещите има ред ограничения. Държавата тогава, когато създава условията за тяхното пенсиониране или трудови възнаграждения, от една страна дава израз…
Ред ограничения… Да изброим някои. Това, че може да ги командировате във всеки момент в някой гарнизон, ограничавате движението им например…
Нямат право на стачки, нямат право на участие в политически формации, съответно тогава, когато напускат даден гарнизон, те са длъжни да се обадят, те трябва бъдат на разположение 24 часа, тяхната професия е свързана с риск за живота, тъй като, ясно,
военнослужещият се готви за участие във военни действия. За всичко това…
Това се компенсира, казвате вие, с това да може един човек на 50 години да се пенсионира…
… във всяка една държава и армия… държавата осигурява други условия, с които компенсира отнетите им права. Част от тези условия са например условията за пенсиониране.
Щял сте да предложите да отпадне като норма от Закона за държавния бюджет обвързването на обезщетенията на съпругите на военните с минималната работна заплата. За какъв мащаб става дума?
Не, напротив, онова, което предлагаме, е тъкмо обезщетението да бъде обвързано с минималната работна заплата. Т.е. тогава, когато…
Значи, тук съм си записал обратно...
Тогава, когато расте минималната работна заплата, съответно да се увеличава и обезщетението. Защото досега в бюджета е записано, че обезщетението е в рамките на 270 лева. Т.е. то е фиксирано като сума, макар че някога е било обвързано с минималната работна заплата. И в продължение на повече от три години това обезщетение стои в рамките на…
Да, но това е част от един много по-голям дебат в българското общество, това, че минималната работна заплата трудно растеше, защото с нея бяха обвързани куп други задължения, като това например, за което вие говорите…
Нали не искате да ме убедите, че макар и Дянков да си е тръгнал, трябва да остане дянковщината в тези норми?
Вие бихте подкрепил масово връщане във всички сфери заради принципа на обвързване с минималната работна заплата на различни плащания…
Нямам претенцията да изразявам всички социални очаквания. Аз говоря в случая единствено за системата на отбраната. И съответно правя тези предложения като министър на отбраната по отношение на хората, които са свързани с отбраната и с въоръжените сили.
Ще получат ли военните допълнителни пари тази година?
Да.
300-350 лева, става дума за еднократни пари по Нова година, така ли…
Да, става дума за еднократно изплатени суми като допълнително материално стимулиране на всички военнослужещи и цивилни служители.
Нали знаете, веднага въпросът ще бъде - защо на военните, пък не на… и може да се… не на учителите.
Ами, аз мисля, че във всяка една система правят някакви разчети и там, където има възможности в рамките на бюджетите, правят това, което правя и аз като министър на отбраната. Всъщност нека да кажа, че в други бюджетни системи това се прави не веднъж в годината и…
На тримесечие се прави, нали?
Буквално на тримесечие. И аз като видях тези суми, за които става дума в сайтовете, които и вие в момента гледате, между 3000 и 5000 лева на тримесечие, и аз също така повдигам учудено вежди. Да кажем, че това е системата на Министерството на финансите. Но да приемем, че те са черешката на тортата.
При вас ще има пари за военните, потвърждавате, между 300 и 350 лева за Коледа да получи всеки, независимо каква заплата има, какъв чин, така ли, или ще има някакви…
Е, има, има определена система, но тя е в рамките на отговорности и компетенциите на командирите на видовете въоръжени сили или пък съответно ръководителите на второстепенните разпоредители с бюджет в системата на Министерство на отбраната. Нали не мислите, че министърът на отбраната подписва за тези няколко десетки хиляди служители заплатата на всеки един поотделно?
Какви пари очаквате да влязат от тези 17 подготвени и 10 вече с обявени процедури военни имоти с отпаднала военна необходимост на държавата… да бъдат продавани? А отделно ще кажете и колко ще давате за други цели на държавата и общините…
Тук ми е трудно да направя прогноза колко като постъпления могат да се очакват, тъй като сам разбирате, че…
Нали знаете, че тук веднага започва възражението - ама, то сега ли е моментът пък да се продава, всичко е евтино. Нали мораториум налагаме, после ще го обсъдим и този въпрос, върху земята, защото е евтина, пък…
Вижте, в бюджета на Министерство на отбраната са заложени за тази година 62 милиона собствени приходи. Ние сме в рамките на малко под 30 милиона собствени приходи. Сам разбирате, че трябва да търсим начин, за да попълваме това перо. В бюджета за догодина са заложени 52 милиона. Така че независимо от това каква е ситуацията на пазара, ние трябва да се опитваме да продаваме част от онези близо хиляда имота, с които разполага Министерство на отбраната. За опазването и охраната на тези хиляда имота ние харчим годишно между 12 и 14 милиона. Т.е. ние трябва да компенсираме разхода, който правим, с повече приход… или поне с приход в рамките на този разход, който правим за охрана. Така че започваме с имоти, чиято балансова стойност е малко над 5 милиона, но се надявам да надхвърлим многократно тези 5 милиона тогава, когато приключат търговете за продажба.
Имате предвид на всички общо 5 милиона…
На тези, на тези, които сме обявили за продажба балансови стойности говоря, да…
А имате ли план за тези, ако е вярна цифрата, 6000 души, които досега се ротираха в мисии в чужбина, основно в Афганистан, какво ще правят тези хора? Нали, лесният отговор е, ще кажете - ще ги приберем в армията… Но те на други възнаграждения са свикнали.
В Афганистан, в Афганистан в годините, в които участваме в операцията, са преминали повече от 9000 човека. Това е от 2001 г. насам. Разбира се, в съответствие с тази стратегия, която е приета от Министерски съвет, намаляваме числеността на контингентите ни до края на 2014 г. Дали ще участваме и как ще участваме след края на 2014 г. в новата операция в Афганистан, вече е въпрос на отделно решение. Аз съм направил съответните, съответните предложения…
Вие за кое от двете…
В значително по-малък състав, отколкото сме участвали досега.
Колко беше досега и колко предлагате?
Досега участваме с контингент, който е в рамките на около 450 военнослужещи. Намалява непрекъснато.
Колко предлагате като оптимална възможност…
Не, няма да говоря сега за численост или за вариантите на това участие. Просто казвам, че съм предложил варианти на участие…
Но всичките са за по-малко?
…на базата на военната експертиза. Значително по-малко. И предложението е да участваме в новата мисия след края на 2014 г.
А да се включим с освободения брой хора в други мисии на други места по света?
Е, засега не се очертават нови мисии и дано да не се очертават нови военни операции.
То има и съществуващи…
Ние участваме в съществуващите. Участваме в Босна и Херцеговина, участваме в Косово, участваме с наблюдатели в Либерия, в Грузия, така че имаме своето участие.
Нямате план да ги увеличавате за сметка на намаляването...
Участваме в операцията в Средиземно море с една фрегата. Впрочем и сега фрегатата е в Средиземно море в изпълнение на своите задачи. Операцията за наблюдение и контрол „Актив Индевър”. Така че не сме преустановили своето участие.
А в разговорите, които имате с ваши колеги министри на отбраната, говори ли се за умиротворителна мисия в Сирия? Вижда ли се мирът и международната общност там...
Не. И беше достатъчно категоричен генералният секретар на НАТО, че НАТО не планира участие в операция в Сирия.
Не, аз не ви питам за военна операция. Говоря ако се договорят, тъй като предстои в Женева среща, ако се постигне план за съгласие, каквито планове са постигани много пъти в последните години на различни места по света... Такъв разговор тече ли изобщо, светът да се готви със свои сили да осигури със сини каски мира...
Е, това, за което се готви светът, е да се приложи планът за унищожаване на химическите оръжия и съответно да се сложи край на програмата за производство на химически оръжия в Сирия. Но това са ангажименти, които се поемат по различен начин. В случая да кажа, че България не разглежда такъв вариант на участие.
В седмицата, в която започнаха работите по изграждането на системата за противоракетна отбрана в Южна Румъния, това е т.нар. противоракетен щит, вие каква позиция ще заемете за евентуално българско включване?
Не се е разглеждала опция за участие на България, т.е. за разполагане на територията на България на елементи от противоракетния щит.
Предишни министри го искаха, ваши колеги.
Това, което е вариант за участие на, да кажем, югоизточния фланг на НАТО, е с разполагане на съответните съоръжения в Румъния и в Турция. Така че планирането е приключено и за България не се предвижда разполагане на каквито и да е елементи.
Няма да поставите въпроса отново?
То не е въпрос на инициатива или на желание на една или друга страна, то е въпрос на някакво планиране...
Ама не беше ли добре да има в България такъв щит? Сбъркаха ли предшествениците ви тогава, че не се наложиха?
Не, не ме вкарвайте, не ме вкарвайте в този дебат. Имаме приключено съответно планиране и решение за разполагане на отделни елементи, така че няма смисъл да влизаме в коментар по хипотези.
Не, понеже следващият ми въпрос ще бъде за това как оценявате това, което наследявате, и то и в двете посоки - да кажете кои решения са били добри и трябва да продължите и кои според вас са най-големите грешки?
Вижте, аз нямам, аз нямам притесненията да кажа, че България като страна, член на НАТО, трябва да бъде готова да поема своите отговорности. Така че в този смисъл съответно да се заяви определена подкрепа за развитието на противоракетния щит и съответно отбраната на всички страни, членки на НАТО. Не случайно казах, че един от принципите тогава, когато се е разглеждала системата, е неделимост на сигурността, принципът на равната сигурност за всяка една страна членка. Ясно е, че четири от държавите на НАТО или по-скоро не се разполагаха в гарантираната противоракетна защита. Това бяха Румъния, България, Гърция, Турция. Така че в този смисъл...
И сега като се направи над...
... в този смисъл на планиране България би следвало да изрази готовност за участие в общите действия по противоракетната си защита.
Сега правят над Турция и над Румъния, остават България и Гърция. Знаете ли, може наивно да ви звучи, но сигурно някои хора, които слушат, сега казват - ами, значи, ето, на две места вече няма да могат да падат ракети и ние останахме при нас да могат да падат. Това не хубаво. Нали, със сигурност някои хора така ще го разберат...
Не, вижте, затова не искам да влизам в този специализиран разговор, защото има различни етапи на изграждане на тази противоракетна система. Има разполагане на ракети с морско базиране, съответно има разполагане на, да кажем, радиолокационни станции, има разполагане на ракети прехващачи, т.е. има различни компоненти на противоракетната система. Така или иначе в случая не се предвижда разполагане на българска територия и да приключим този разговор.
А има ли заплаха? Четох някъде, че по повод на големите дебати около Сирия, най-голямото напрежение, няколко пъти повтаряте, че сирийска ракета не може да стигне до България, нямат такива...
Да, те не разполагат, не разполагат с токова въоръжение,така че...
А другите наоколо?
Така че като източник на заплаха Сирия не биваше и не можеше да бъде разглеждана. Други държави в този район разполагат с такива възможности, което е една от причините тогава, когато се говори за ракетна заплаха, да се търси съответният отговор в противоракетна система за всички страни, членки на НАТО, в това число и за България...
Кое е най-доброто нещо, което заварихте в Министерство на отбраната, което смятате, че трябва задължително да продължи?
Най-доброто нещо... това е т.нар. интегриран модел на Министерство на отбраната, при който имаме, да кажем, преодоляване на дублиращите се структури в цивилната администрация, образно казано, и във военното командване. Това е един модел на министерството, който и аз преди съм застъпвал в качеството си на ръководител на специализиран съвет на ръководството на Българската социалистическа партия, подкрепял съм в качеството си на народен представител и, разбира се, ще развивам и сега като министър на отбраната. Ако ме попитате обаче кое е най-негативното нещо, което съм заварил, това е техническото състояние на въоръжението и на бойната техника.
И вие сте изправен в момента пред заплахата да бъдете принуден да продължите този проблем, защото няма да имате пари в следващия бюджет...
Не, опитваме се, опитваме се да намерим решение с преструктуриране на разходите. И ще ви дам веднага пример. Заварих един огромен недостиг, представяте ли си, на акумулатори и на гуми. Вие вероятно сте служили в българската армия и знаете, че тогава, когато се споменава подобен проблем... със сигурност предишни офицери, командири, командващи биха изразили недоумение как изобщо е възможно да се говори за такъв проблем в българската армия, но това беше факт. Сега го компенсираме с доставката на акумулатори и на гуми за малко повече над половин милион. И това е в резултат тъкмо на преструктуриране на тези средства. Да кажем, от преструктуриране на средства наскоро закупихме горива, с които попълваме резерва. Така че опитваме се да намерим решения според възможностите и потребностите в момента. Стартирахме всички процедури и по отношение на сключването на договори за сертифицирането на двигателите на самолети, на хеликоптери „Кугър”. Впрочем, нека да кажа, например от всички 12 хеликоптера, нови, с които разполагахме, само един летеше.
Те защо не може да летят?
Ами, тъкмо заради изчерпването на този ресурс на двигателите, след който трябва да се провежда тази проверка, да кажем, техническа, за която трябва да бъдат плащани, трябва да бъдат плащани трябва да бъдат плащани суми...
Това е като на колите, че трябва да се смени масло...
Тогава, когато се навърти един ресурс от 500 летателни часа, минава проверка.
И нямат право да летят, ако не мине...
За да се извърши тази проверка, се плащат 500 000 лева. Така че сам направете сметка за какво става дума.
Следва актуалния политически дебат в България за собственост върху българска земя от чужди граждани на Европейския съюз, затова ще спорят депутатите. Историята, която вие всъщност разказахте... как България поема ангажименти пред НАТО, а после, като дойде време да се гласува бюджетът, се съкращава точно с парите, за които са поети ангажименти... Малко напомня на тази другата история, когато България преди 7 години поема ангажимент пред Европейския съюз.
За съжаление това, за което споменавате, по отношение на армията и на бюджета за отбрана, е проблем не само на България. Така че нека да не го привързваме само и единствено към българската проблематика.
Добре, оставете тогава това. Кажете за земята. Вашата позиция каква е, трябва ли да могат чужди граждани, нека направим изключително важното уточнение, че тези чужди граждани са граждани на Европейския съюз да купуват земя?
Вижте, аз съм участвал в предишния дебат и съответно в предишни гласувания,
тогава, когато се е налагал мораториум с продължителност 7 години...
Вие сте един от тези депутати, които са подкрепили договора на България за...
Да, така че в този смисъл аз не бих подкрепил и не мога да подкрепя сегашното решение на Народното събрание. Така че не виждам смисъл да водим този дебат. Аз не мисля, че е имало някаква огромна потенциална заплаха от изкупуването на
българската земя от чужденци.
Тя се представя почти като военна - те ще дойдат, ще изкупят земите и ние как ще се защитаваме срещу тях...
Мисля, че съм достатъчно ясен.
