Не е нужен референдум за това дали да бъде отменено най-тежкото наказание в България - доживотен затвор без замяна. Мнението е на проф. Александър Стойнов, който оглавяваше работната група по създаването на проекта за нов Наказателен кодекс и работи по него до публикуването му в средата на декември миналата година. Самият проф. Стойнов не скри в ефира на Дарик, че е привърженик на смъртното наказание с ясното съзнание, че то не може да бъде върнато в България като европейска държава. По отношение на доживотния затвор без право на замяна преподавателят по наказателно право подчерта, че решението е политическо и е в ръцете на депутатите.
На фона на споровете възмездие или жестокост е наказанието доживот в затвора без замяна проф. Стойнов смята, че дългото и тежко наказание ако не друго, то със сигурност излиза скъпо за данъкоплатците, често жертва на самите престъпници, които изхранват зад решетките.
„За" смъртното наказание с ясното съзнание, че не може да се върне
„Несправедливо е за конкретната почернена майка, но справедливостта там е невъзстановима. Наказанието няма да й върне детето", коментира преподавателят по повод предложението с новия НК да отпадне доживотния затвор без замяна. Александър Стойнов подчерта, че жестокостта на наказанието не е това, което ще спре престъпниците, а неговата неизбежност.
„Привърженик съм на смъртното наказание с ясното съзнание, че то не може да бъде възстановено. Не съм привърженик на доживотния затвор. За мен старата система, където след двайстата година, ако не може да бъде поправен, трябва да бъде разстрелян, е най-добрата, но за съжаление тя вече е неприложима у нас", коментира още проф. Стойнов.
Не смята, че българите трябва да решат чрез допитване съдбата на най-тежкото наказание. „Един референдум знаете колко пари струва - то е все едно да питате да има ли данъци или да няма", каза експертът по наказателно право, допълвайки че по тези въпроси обществото трябва да се довери на хора, които имат по-задълбочени познания в тази насока.
НПО-тата имали близо две години за критики и предложения
Иначе като работил близо четири години по проекта за нов НК проф. Стойнов смята за неоснователни критиките срещу прибързаното му приемане и настояването за поне 6 месеца дискусии по текстовете. „Много им е шест месеца - никакво обсъждане не е нужно по-нататък, каквото са имали да кажат, да са го казали. Имали са време две години близо", беше коментарът му по темата.
Близо 90 на сто от текстовете на качения преди почти година проект за обсъждане, са намерили място в одобрения от правителството проект за нов Наказателен кодекс. По повод приемствеността между действащия в момента закон и подготвяния проект Александър Стойнов посочи, че „ако не се запазят поне 75 процента от действащия кодекс в проекта за нов НК, то новият нормативен акт ще бъде по-лош от прилагания в момента".
Битовата престъпност не е проблем на НК, а на прилагането му
Текстът за кражбата възпроизвежда разписаното още в закона от 1896 година - не законът е причина да се шири битовата престъпност, обясни още преподавателят по Наказателно право, признавайки, че самият той е изпитал на гърба си прилагането на закона, защото вилата му е разбивана два пъти. Не е проблем на НК - нито на действащия, нито на проекта, а е въпрос на правоприлагане, там е заровено кучето", посочи професорът.
Непрекъснато се бърника в областта на наказателното правоприлагане, посочи като проблем Александър Стойнов, давайки пример с промените в досъдебното производство през последните 25 години. От него много зависи дали бързо и ефикасно ще се реагира на извършено битово престъпление, допълни той. Според него вратичките да се измъква някой от правосъдие не са в НК - вратичките били или в процеса или в липсата на правилно правоприлагане.
Според него отново не законът, а точното му прилагане и ефективните наказания, давали основание за усещането в обществото, че за хората с милиони няма закони.
И милиони да дължи работодател, не го грози затвор, ако е декларирал осигуровките
Критикуваният текст за фотографирането не беше замислен като защита на политиците от папараците, а като текст, който да брани правата на всички граждани, обясни още проф. Александър Стойнов. За такова деяния френският закон предвижда наказание лишаване от свобода до 1 година и глоба до 45 хиляди евро, допълни той.
По повод заложената наказателна отговорност за осигурителни измами, проф. Стойнов подчерта, че работодателите не могат да бъдат вкарани в затвора заради обикновеното неплащане на осигуровки. „Твърдя, че обикновеното неплащане на осигуровки, ако не е съпроводено с измамливите действия, които са посочени в този текст от проекта, не могат да доведат до търсене на наказателна отговорност", обясни той.
Нека един работодател коректно да си обяви трудовите договори, коректно да си обяви където трябва възнагражденията, които плаща. За него ще възникнат задължения за осигуровки, но ако ги е обявил коректно, той няма да ходи в затвора дори и да не ги плати. Милиони да са пак няма да влезе в затвора за това, че не ги е платил - стига да ги е обявил. Ще дължи лихви, но това е по друг закон, поясни Александър Стойнов.
Цялото интервю с проф. Александър Стойнов може да чуете на Radio.DarikNews.bg
