Едно нещо трябва да стане напълно ясно. Готвените ограничения върху хазартния бизнес със законопроекта за изменение и допълнение на Закона за хазарта, предложен от Валери Симеонов, ще доведат до тежки последствия за българския спорт, предава Gong.bg.
Масовото недоволство на футболните клубове и светкавичната им реакция е напълно естествено явление. Много е важно да се разбере, че тук не става дума за някакви прищевки, а за борба за оцеляване на българския спорт.
За никого не е тайна, че ситуацията в голяма част от спортните клубове не е розова, а ако се намали драстично и подпомагането от страна на основните спонсори, каквито са хазартните компании, положението ще стане критично.
Родният спорт и без това изпитва сериозни трудности след жестоката криза заради коронавируса. Крета, но е жив, а ние, вместо да го подпомагаме, правим всичко възможно да го убием. Какво ще се случи, ако изгоним и малкото спонсори, които подпомагат активно развитието на нашите спортисти?
Именно върху този вариант трябва да се замислим. Защото, след време с носталгия ще си спомняме за славното минало на българския спорт. Ще цъкаме с език и ще обяснаваме как държави, които сме мачкали по път и на път, вече са ни изпреварили и ни побеждават. Така ще бъде, след като насърчават инвеститорите, а не ги гонят.
Важно е да се замислим и какво ще се случи с детско-юношеския футбол. Как клубовете ще поддържат школите, след като нямат спонсори? Малко информация за тези, които не знаят и не се интересуват, защото очевидно има такива хора. Всеки професионален клуб има поне 100-150 деца.
Най-лесно е да се откажем от тях. Вместо да ги караме да спортуват, дайте да ги пратим пред телевизорите и компютрите. Какво ще постигнем с това? После да не се оплакваме, че децата не се движат достатъчно и са с наднормено тегло.
Много е странно. В останалите държави в Европа полагат усилия и търсят хора, които да подпомагат спорта. Тук се внасят проектозакони, чиято цел е да изгоним спонсорите.
Легални компании, които си плащат данъците. Може пък да сме толкова добре устроени и богати, че не е проблем с лека ръка да оставяме хиляди хора на улицата. И липсата на 50-100 милиона годишно в държавната хазна, да не се усеща. Малко е вероятно.
Няма ли да е по-добре да се насочат усилията в положителна посока, за да може спортът да се развива? Да се стимулират и ухажват повече спонсори, за да не стоят безучастни. Тогава няма родителите да плащат такси и да купуват екипировка за децата си.
Бъдете сигурни, че това е пречка за доста от тях, чиито деца са талантливи, но нямат възможнст да тренират. Целта трябва да е всички школи да станат безплатни, а в този момент такива са само 3-4 в България. Това обаче няма как да се случи без спонсори.
Нека погледнем и към масовия спорт. Тези компании помагат за изграждането, развиването и поддържането на условията за всекидневно практикуване на спорт от всички българи.
И за финал - нека всички се замисим как може да бъдем полезни на българския спорт и на подрастващото поколение. Спортът е превенция срещу заболяването. Затова е нужно да бъдем отговорни. Със сигурност никой не би искал да се окичи с титлата "палачът на българския спорт".
Автор: Бисер Тошев
Масовото недоволство на футболните клубове и светкавичната им реакция е напълно естествено явление. Много е важно да се разбере, че тук не става дума за някакви прищевки, а за борба за оцеляване на българския спорт.
За никого не е тайна, че ситуацията в голяма част от спортните клубове не е розова, а ако се намали драстично и подпомагането от страна на основните спонсори, каквито са хазартните компании, положението ще стане критично.
Родният спорт и без това изпитва сериозни трудности след жестоката криза заради коронавируса. Крета, но е жив, а ние, вместо да го подпомагаме, правим всичко възможно да го убием. Какво ще се случи, ако изгоним и малкото спонсори, които подпомагат активно развитието на нашите спортисти?
Именно върху този вариант трябва да се замислим. Защото, след време с носталгия ще си спомняме за славното минало на българския спорт. Ще цъкаме с език и ще обяснаваме как държави, които сме мачкали по път и на път, вече са ни изпреварили и ни побеждават. Така ще бъде, след като насърчават инвеститорите, а не ги гонят.
Важно е да се замислим и какво ще се случи с детско-юношеския футбол. Как клубовете ще поддържат школите, след като нямат спонсори? Малко информация за тези, които не знаят и не се интересуват, защото очевидно има такива хора. Всеки професионален клуб има поне 100-150 деца.
Най-лесно е да се откажем от тях. Вместо да ги караме да спортуват, дайте да ги пратим пред телевизорите и компютрите. Какво ще постигнем с това? После да не се оплакваме, че децата не се движат достатъчно и са с наднормено тегло.
Много е странно. В останалите държави в Европа полагат усилия и търсят хора, които да подпомагат спорта. Тук се внасят проектозакони, чиято цел е да изгоним спонсорите.
Легални компании, които си плащат данъците. Може пък да сме толкова добре устроени и богати, че не е проблем с лека ръка да оставяме хиляди хора на улицата. И липсата на 50-100 милиона годишно в държавната хазна, да не се усеща. Малко е вероятно.
Няма ли да е по-добре да се насочат усилията в положителна посока, за да може спортът да се развива? Да се стимулират и ухажват повече спонсори, за да не стоят безучастни. Тогава няма родителите да плащат такси и да купуват екипировка за децата си.
Бъдете сигурни, че това е пречка за доста от тях, чиито деца са талантливи, но нямат възможнст да тренират. Целта трябва да е всички школи да станат безплатни, а в този момент такива са само 3-4 в България. Това обаче няма как да се случи без спонсори.
Нека погледнем и към масовия спорт. Тези компании помагат за изграждането, развиването и поддържането на условията за всекидневно практикуване на спорт от всички българи.
И за финал - нека всички се замисим как може да бъдем полезни на българския спорт и на подрастващото поколение. Спортът е превенция срещу заболяването. Затова е нужно да бъдем отговорни. Със сигурност никой не би искал да се окичи с титлата "палачът на българския спорт".
Автор: Бисер Тошев
