Любомир Аламанов е PR експерт с над 20-годишен опит. Носител е на редица международни награди, последните от които са почетни отличия за "Digital Communicator of the Year" и "Digital Leader of the Year". Един от основателите на "Център за анализи и кризисни комуникации". С него разговаря Руми Рафет в интервю за DarikNews.bg.
Г-н Аламанов, правителството направи вече 6 месеца — какво успяха да постигнат?
Това правителство, както се казва, извади късата клечка. Имаше неблагодарната задача да работи във време на няколко застъпващи се кризи — COVID пандемията не беше отшумяла, политическата стагнация, липсата на реформи и така нататък. И освен всичко друго, се стовари и войната в Украйна, която допълнително утежни цялата ситуация — не само с бежанците, тяхното настаняване и всички грижи за тях, но и със спирането на руския газ за България и последвалите от това проблеми, както и внесената инфлация отвън, която се дължи на тези турболенции в световната икономика. На правителството хич не му беше лесно. Това не е оправдание — това по-скоро е обяснение от каква стартова позиция тръгват. Те дойдоха със заявката за много реформи, но вместо това трябваше да се занимават със справяне с доста кризи. Както видяхме, поне от последните месеци, успяха много бързо да намерят, засега поне, достатъчно количества газ, цената падна — не се сбъднаха пророчествата, че ще останем без газ. Всичко си работи като хората, даже цените започнаха да падат. И тук е интересно някой ден да се направи някаква справка, ако същите действия са били предприети преди една, две, три, пет, десет години, дали нашата енергийна зависимост от Русия и от руския газ не е можело да бъдат намалени много силно още преди години. Това е едно от важните неща, които успяха да постигнат. Забелязват се доста протести на някакви браншови организации, които искат рязко и внезапно бързи спешни реформи, бързо спешно раздаване на пари. Сякаш са забравили, че до вчера изобщо не са искали подобни реформи. И някак си зад повечето искания за подобен тип пари и заплахи към правителството надзъртат познати сенки от близкото минало. Въпреки че изглежда леко сложно и под непрекъснат огън отстрана на опозицията, правителството донякъде успява да се справи с текущите задачи. Дали ще намери сили да продължи реформата в съдебната система, да започне реформи в други системи — това е нещо, което бъдещето ще покаже. Дано да са успели да станат по-мъдри от тези 6 месеца.
Вие сте известен с вашите 21 точки. Да откроим все пак 3 грешки или 3 гафа на правителството?
Като първа грешка и много основополагаща, беше, че те някак си разчитаха на добронамереността на опозицията — или по-скоро не предполагаха, че опозицията ще има такова яростно поведение, яростна атака срещу тях. И бяха учудени, изненадани, не успяха навреме да реагират, доста късно успяха да се справят с тези ежедневни истерии по най-различни дребни теми. Човек, когато всеки ден преследва нещо малко, заради което го тормозят, той няма време да си свърши основната работа. Това беше един неочакван пропуск, който се забелязваше. Като втори гаф — те недостатъчно добре обясняваха какво правят. Идеята, че просто споменават нещо — българите малко са свикнали, особено политическите послания, да им се повтарят доста често. В последните 12-15 години ставахме и лягахме с един определен политик, който непрекъснато ни разказваше с кого се е чул по телефона, какво е направил, къде е отишъл на среща, къде си е изпил кафето, какъв мач е ритал. И малко нормализацията в комуникацията подейства шокиращо и масовата публика си казва: "Ами, те тези нищо не вършат, щом не ни казват". И тази информационна абстиненция от това да няма непрекъснато обяснения на дребни действия на политическия елит сякаш ги постави в образа на хора, които не вършат кой знае какво. Може би трябваше да засилят комуникационните послания, да засилят показването на реалните действия.
Тоест българският избирател е свикнал да му се показва това, което се върши като работа?
Свикнал е да чуе, че нещо се прави — дали точно свършено като работа, или не — това е една друга тема. Всички помним как през два часа имаше джипка на някаква магистрала и се казваше на здравния министър — ние тук виж какви ленти сме направили — все едно, че здравният министър това му е първа важност. Но се създаваше впечатлението за вършене на нещо. Самият масов избирател — трябва малко да мине време, за да разбере, че политиците трябва да са почти невидими, да се сещаме за тях само в случаи на много спешна криза. Трета грешка — не знам дали е грешка, или не, но прави много силно впечатление - вътрешнокоалиционната комуникация. Не знам как се е водила, какви са били първоначалните очаквания, но е трябвало да бъде малко по-наситена и силна. Надали само с комуникация между коалиционните партньори е можело да се решат всички проблеми, най-вероятно някои от тях са извън сферата на комуникациите. Но в такава сложна коалиция още от самото начало се забелязваха известни пропуквания, известни недобре координирани послания.
Тук е мястото на следващия ми въпрос — 6 месеца ли беше срокът на годност на тази коалиция?
На този въпрос може да се отговори по два начина: За съжаление, аз не знам истинските причини на господин Трифонов точно в този момент да извади своите министри от кабинета и да напусне коалицията.
Искате ли да извикам и аз Македония?
Ако това му е доводът — тоест съмнения за бъдещи действия спрямо нещо хипотетично в бъдеще, то това стои като: "Нека да не се раждаме, щото в бъдеще може би ще умрем" — малко е странно. Не искам да изпадам в положение да тълкувам неща, в които не съм сигурен. Една коалиция е толкова силна, колкото силно е желанието на всеки един от членовете да стои в тази коалиция. Очевидно желанието на господин Трифонов се е изчерпало и той просто развали коалицията. Може би вече се е стигнало до точката, в която трябва да се вземат кардинални решения, може пък наистина да му е омръзнало, той си е представял живота и управлението по някакъв коренно различен начин. Но нека да не забравяме, че в предишните два къси парламента се случи нещо подобно, а именно той искаше сам да си прави правителство, сам да си управлява. Може би коалицията беше заложник — или по-скоро развалянето на коалицията стана и в резултат на накърнено его.
Веднага след разпадането на коалицията започна развяване на листчета, вадене на компромати. Превърнали се в класически модел на комуникация към избирателите тази компроматна война в България?
Това не са компромати — това е жалко поведение. Още от миналата година не си спомням вече кой вадеше листчетата на уж Татяна Дончева, която е била написала някакви цифри.
Отново беше от ИТН.
Очевидно това им е някакъв начин на комуникация — да разказват какво се е случило в лични разговори. Не знам доколко е нормална тази практика. Използването на лични разговори, които са обсъждане на възможни варианти, като крайни решения и крайни предложения е доста некоректно за мен. Не се прави така. Оттук нататък очевидно всеки, който говори с представител на ИТН или с човек на Слави Трифонов, трябва да му говори с официални документи, което също е някакъв вид комуникация, но е малко неудобно, дето се вика.
Един сценарий от последните дни е, че се води целенасочена кампания срещу правителството. Вие забелязвате ли това?
То не е само от последните дни, тази кампания очевидно е от много време.
Но последните дни като че ли се засили.
Последните дни се ожесточи. Не знам защо, може би противниците на правителството се надяваха, че то няма да успее да намери газ, че няма да успее да свали цените, че няма да успее да овладее някои финансови механизми. Но очевидно правителството се справи и затова атаките срещу него станаха много по-истерични и от всякакви места. Но ако се направи съвсем кратък анализ откъде идват атаките, то ще се види една сравнително голяма близост между всички тях по общия вектор — нежелание за промени, нежелание за реформи. Независимо дали това са част от старата номенклатура, част от бившите управляващи. Синдикатите много активно се намесват на политическо ниво. Синдикатите казват дали да има, или да няма реформи. Спомнете си синдиката на транспортните служители, където изведнъж се видя, че протестират само две частни компании, със собственици, много близки до бившите управляващи, а пък другият синдикат се ръководи от общински съветник от ГЕРБ (Съюз на транспортните синдикати в България — бел.ред.). Изведнъж уж такива малки несвързани неща, но човек като ги погледне малко по-отгоре, вижда една абсолютно подредена система на всички, които някога са получавали държавни пари и които не искат да има никаква промяна в този модел, и които искат да продължат да смучат от нашите пари. Това е зловещо! Аз не знам дали трябва да се обвиняват един или двама политици, тук просто е система от взаимносвързани интереси на няколко групи хора, които не искат да има някаква промяна. И всички ставаме заложници, всички продължаваме да живеем в една система, която от 15-20 години не може да се нормализира.
И към горещата тема: Няколко депутати напускат партията на Слави Трифонов. Вие как разглеждате това: Първо - дали е предателство и второ - дали този ход ще успее да отдалечи във времето едни предсрочни избори?
Предателство спрямо кое? Много е героично господин Трифонов да се изтъпани и да каже — тия са предатели. Но ако се замислим малко, не е ли предател самият той? Предател спрямо интереса на избирателите, които са го изпратили там да разруши старата система. Ако идеята на депутатите от ИТН е да разрушат старата система, на практика господин Трифонов, с оттеглянето си от коалицията, извършва предателство спрямо избирателите. Тоест тези, които в момента уж напускат самия господин Трифонов, те по-скоро спазват принципа, заради който са изпратени в парламента. Кое е по-важно — принципите и политиките, които трябва да се следват или егото на един човек, който казва: "Който не е с мен, е против мен"? Вкарване на его в политиката е възможно, но тогава държавата се превръща в нещо като малка Путинландия. Това не е нормална демократична практика. По-скоро тези депутати, които казват — ние оставаме верни на коалицията, ние оставаме верни на вота на избирателя, те са хората, които спазват принципите. А този, който се е обърнал срещу избирателите си, може би той е предателят.
Като заговорихме за его, Слави Трифонов в интервюто си оприличи управлението на Кирил Петков на това на Бойко Борисов. Кой от днешните политици, според вас като комуникационен експерт, прилича повече на Борисов — като поведение?
Господин Трифонов много обича да дава етикети, в момента, в който казва, че не дава етикети. Фактически в цялото интервю единствената му критика към господин Борисов беше, че той сам си вземал решенията. След това самият господин Трифонов каза — аз сам изтеглих министрите от правителството. За него — не му е проблем, че правителството на Борисов ни остави 12 години в застой, но му е проблем, че Борисов сам си е вземал тези решения. Това отново е някакъв тип — двама човека си мерят егото, гледат си личните качества. Управлението — това са процедури, това са принципи. По-важно е какви решения се вземат, а не кой как ги взема.
Дали се прави това, защото моделът на авторитарния лидер им се струва като печеливш?
Той е печеливш в кратък аспект. Защото авторитарният лидер взема много бързо решения. Проблемът е, че на "дългата права" така не се създават институции, които да работят добре, които да работят по правила. Авторитарният лидер не може да създава институции, процедури и правила. Това е проблемът. Да, първоначално изглежда много изкушаващо, но на дългата права е гибелно за държавата.
И големият въпрос: Кой печели и кой губи — говоря от парламентарните и извънпарламентарните партии може би, от случващото се сега?
Не съм сигурен дали има печеливш. Хората за пореден път са леко отвратени от всичко това, което се случва. Действията сега около коалицията — влизане-излизане, каквото и да се случи, не съм сигурен, че ще вдигнат процента или по-скоро бройката на хората, които ще гласуват за ГЕРБ. От тази гледна точка, да, ГЕРБ може би имат техния електорат, не съм сигурен дали ще успеят да прибавят нов. Може би малко ще се вдигне процентът на "Възраждане", защото те обещават за два часа да оправят България, Европа, света и половината от Млечния път. Но като цяло никой не печели, защото за пореден път политическата класа не се оказва на нивото на очакванията на електората — това е най-страшното. Електоратът не иска някакви хора да се замерят с глупави приказки, да губят времето в истерии, да губят времето в измислици и в мерене на лично его. Има много ясни задачи, които всички ние поставяме пред политическата класа: Реформа в правосъдната система; реформа в службите; реформа в здравеопазването; по-достойно място на международната сцена; препотвърждаване на цивилизационния избор да сме част от демократична Европа. Всеки иска да живее и да работи спокойно, а не да се занимава с глупостите на един или друг политик. И от тази гледна точка никой от политиците не печели — губи имиджът на цялата политическа класа.
Г-н Аламанов, правителството направи вече 6 месеца — какво успяха да постигнат?
Това правителство, както се казва, извади късата клечка. Имаше неблагодарната задача да работи във време на няколко застъпващи се кризи — COVID пандемията не беше отшумяла, политическата стагнация, липсата на реформи и така нататък. И освен всичко друго, се стовари и войната в Украйна, която допълнително утежни цялата ситуация — не само с бежанците, тяхното настаняване и всички грижи за тях, но и със спирането на руския газ за България и последвалите от това проблеми, както и внесената инфлация отвън, която се дължи на тези турболенции в световната икономика. На правителството хич не му беше лесно. Това не е оправдание — това по-скоро е обяснение от каква стартова позиция тръгват. Те дойдоха със заявката за много реформи, но вместо това трябваше да се занимават със справяне с доста кризи. Както видяхме, поне от последните месеци, успяха много бързо да намерят, засега поне, достатъчно количества газ, цената падна — не се сбъднаха пророчествата, че ще останем без газ. Всичко си работи като хората, даже цените започнаха да падат. И тук е интересно някой ден да се направи някаква справка, ако същите действия са били предприети преди една, две, три, пет, десет години, дали нашата енергийна зависимост от Русия и от руския газ не е можело да бъдат намалени много силно още преди години. Това е едно от важните неща, които успяха да постигнат. Забелязват се доста протести на някакви браншови организации, които искат рязко и внезапно бързи спешни реформи, бързо спешно раздаване на пари. Сякаш са забравили, че до вчера изобщо не са искали подобни реформи. И някак си зад повечето искания за подобен тип пари и заплахи към правителството надзъртат познати сенки от близкото минало. Въпреки че изглежда леко сложно и под непрекъснат огън отстрана на опозицията, правителството донякъде успява да се справи с текущите задачи. Дали ще намери сили да продължи реформата в съдебната система, да започне реформи в други системи — това е нещо, което бъдещето ще покаже. Дано да са успели да станат по-мъдри от тези 6 месеца.
Вие сте известен с вашите 21 точки. Да откроим все пак 3 грешки или 3 гафа на правителството?
Като първа грешка и много основополагаща, беше, че те някак си разчитаха на добронамереността на опозицията — или по-скоро не предполагаха, че опозицията ще има такова яростно поведение, яростна атака срещу тях. И бяха учудени, изненадани, не успяха навреме да реагират, доста късно успяха да се справят с тези ежедневни истерии по най-различни дребни теми. Човек, когато всеки ден преследва нещо малко, заради което го тормозят, той няма време да си свърши основната работа. Това беше един неочакван пропуск, който се забелязваше. Като втори гаф — те недостатъчно добре обясняваха какво правят. Идеята, че просто споменават нещо — българите малко са свикнали, особено политическите послания, да им се повтарят доста често. В последните 12-15 години ставахме и лягахме с един определен политик, който непрекъснато ни разказваше с кого се е чул по телефона, какво е направил, къде е отишъл на среща, къде си е изпил кафето, какъв мач е ритал. И малко нормализацията в комуникацията подейства шокиращо и масовата публика си казва: "Ами, те тези нищо не вършат, щом не ни казват". И тази информационна абстиненция от това да няма непрекъснато обяснения на дребни действия на политическия елит сякаш ги постави в образа на хора, които не вършат кой знае какво. Може би трябваше да засилят комуникационните послания, да засилят показването на реалните действия.
Тоест българският избирател е свикнал да му се показва това, което се върши като работа?
Свикнал е да чуе, че нещо се прави — дали точно свършено като работа, или не — това е една друга тема. Всички помним как през два часа имаше джипка на някаква магистрала и се казваше на здравния министър — ние тук виж какви ленти сме направили — все едно, че здравният министър това му е първа важност. Но се създаваше впечатлението за вършене на нещо. Самият масов избирател — трябва малко да мине време, за да разбере, че политиците трябва да са почти невидими, да се сещаме за тях само в случаи на много спешна криза. Трета грешка — не знам дали е грешка, или не, но прави много силно впечатление - вътрешнокоалиционната комуникация. Не знам как се е водила, какви са били първоначалните очаквания, но е трябвало да бъде малко по-наситена и силна. Надали само с комуникация между коалиционните партньори е можело да се решат всички проблеми, най-вероятно някои от тях са извън сферата на комуникациите. Но в такава сложна коалиция още от самото начало се забелязваха известни пропуквания, известни недобре координирани послания.
Тук е мястото на следващия ми въпрос — 6 месеца ли беше срокът на годност на тази коалиция?
На този въпрос може да се отговори по два начина: За съжаление, аз не знам истинските причини на господин Трифонов точно в този момент да извади своите министри от кабинета и да напусне коалицията.
Искате ли да извикам и аз Македония?
Ако това му е доводът — тоест съмнения за бъдещи действия спрямо нещо хипотетично в бъдеще, то това стои като: "Нека да не се раждаме, щото в бъдеще може би ще умрем" — малко е странно. Не искам да изпадам в положение да тълкувам неща, в които не съм сигурен. Една коалиция е толкова силна, колкото силно е желанието на всеки един от членовете да стои в тази коалиция. Очевидно желанието на господин Трифонов се е изчерпало и той просто развали коалицията. Може би вече се е стигнало до точката, в която трябва да се вземат кардинални решения, може пък наистина да му е омръзнало, той си е представял живота и управлението по някакъв коренно различен начин. Но нека да не забравяме, че в предишните два къси парламента се случи нещо подобно, а именно той искаше сам да си прави правителство, сам да си управлява. Може би коалицията беше заложник — или по-скоро развалянето на коалицията стана и в резултат на накърнено его.
Веднага след разпадането на коалицията започна развяване на листчета, вадене на компромати. Превърнали се в класически модел на комуникация към избирателите тази компроматна война в България?
Това не са компромати — това е жалко поведение. Още от миналата година не си спомням вече кой вадеше листчетата на уж Татяна Дончева, която е била написала някакви цифри.
Отново беше от ИТН.
Очевидно това им е някакъв начин на комуникация — да разказват какво се е случило в лични разговори. Не знам доколко е нормална тази практика. Използването на лични разговори, които са обсъждане на възможни варианти, като крайни решения и крайни предложения е доста некоректно за мен. Не се прави така. Оттук нататък очевидно всеки, който говори с представител на ИТН или с човек на Слави Трифонов, трябва да му говори с официални документи, което също е някакъв вид комуникация, но е малко неудобно, дето се вика.
Един сценарий от последните дни е, че се води целенасочена кампания срещу правителството. Вие забелязвате ли това?
То не е само от последните дни, тази кампания очевидно е от много време.
Но последните дни като че ли се засили.
Последните дни се ожесточи. Не знам защо, може би противниците на правителството се надяваха, че то няма да успее да намери газ, че няма да успее да свали цените, че няма да успее да овладее някои финансови механизми. Но очевидно правителството се справи и затова атаките срещу него станаха много по-истерични и от всякакви места. Но ако се направи съвсем кратък анализ откъде идват атаките, то ще се види една сравнително голяма близост между всички тях по общия вектор — нежелание за промени, нежелание за реформи. Независимо дали това са част от старата номенклатура, част от бившите управляващи. Синдикатите много активно се намесват на политическо ниво. Синдикатите казват дали да има, или да няма реформи. Спомнете си синдиката на транспортните служители, където изведнъж се видя, че протестират само две частни компании, със собственици, много близки до бившите управляващи, а пък другият синдикат се ръководи от общински съветник от ГЕРБ (Съюз на транспортните синдикати в България — бел.ред.). Изведнъж уж такива малки несвързани неща, но човек като ги погледне малко по-отгоре, вижда една абсолютно подредена система на всички, които някога са получавали държавни пари и които не искат да има никаква промяна в този модел, и които искат да продължат да смучат от нашите пари. Това е зловещо! Аз не знам дали трябва да се обвиняват един или двама политици, тук просто е система от взаимносвързани интереси на няколко групи хора, които не искат да има някаква промяна. И всички ставаме заложници, всички продължаваме да живеем в една система, която от 15-20 години не може да се нормализира.
И към горещата тема: Няколко депутати напускат партията на Слави Трифонов. Вие как разглеждате това: Първо - дали е предателство и второ - дали този ход ще успее да отдалечи във времето едни предсрочни избори?
Предателство спрямо кое? Много е героично господин Трифонов да се изтъпани и да каже — тия са предатели. Но ако се замислим малко, не е ли предател самият той? Предател спрямо интереса на избирателите, които са го изпратили там да разруши старата система. Ако идеята на депутатите от ИТН е да разрушат старата система, на практика господин Трифонов, с оттеглянето си от коалицията, извършва предателство спрямо избирателите. Тоест тези, които в момента уж напускат самия господин Трифонов, те по-скоро спазват принципа, заради който са изпратени в парламента. Кое е по-важно — принципите и политиките, които трябва да се следват или егото на един човек, който казва: "Който не е с мен, е против мен"? Вкарване на его в политиката е възможно, но тогава държавата се превръща в нещо като малка Путинландия. Това не е нормална демократична практика. По-скоро тези депутати, които казват — ние оставаме верни на коалицията, ние оставаме верни на вота на избирателя, те са хората, които спазват принципите. А този, който се е обърнал срещу избирателите си, може би той е предателят.
Като заговорихме за его, Слави Трифонов в интервюто си оприличи управлението на Кирил Петков на това на Бойко Борисов. Кой от днешните политици, според вас като комуникационен експерт, прилича повече на Борисов — като поведение?
Господин Трифонов много обича да дава етикети, в момента, в който казва, че не дава етикети. Фактически в цялото интервю единствената му критика към господин Борисов беше, че той сам си вземал решенията. След това самият господин Трифонов каза — аз сам изтеглих министрите от правителството. За него — не му е проблем, че правителството на Борисов ни остави 12 години в застой, но му е проблем, че Борисов сам си е вземал тези решения. Това отново е някакъв тип — двама човека си мерят егото, гледат си личните качества. Управлението — това са процедури, това са принципи. По-важно е какви решения се вземат, а не кой как ги взема.
Дали се прави това, защото моделът на авторитарния лидер им се струва като печеливш?
Той е печеливш в кратък аспект. Защото авторитарният лидер взема много бързо решения. Проблемът е, че на "дългата права" така не се създават институции, които да работят добре, които да работят по правила. Авторитарният лидер не може да създава институции, процедури и правила. Това е проблемът. Да, първоначално изглежда много изкушаващо, но на дългата права е гибелно за държавата.
И големият въпрос: Кой печели и кой губи — говоря от парламентарните и извънпарламентарните партии може би, от случващото се сега?
Не съм сигурен дали има печеливш. Хората за пореден път са леко отвратени от всичко това, което се случва. Действията сега около коалицията — влизане-излизане, каквото и да се случи, не съм сигурен, че ще вдигнат процента или по-скоро бройката на хората, които ще гласуват за ГЕРБ. От тази гледна точка, да, ГЕРБ може би имат техния електорат, не съм сигурен дали ще успеят да прибавят нов. Може би малко ще се вдигне процентът на "Възраждане", защото те обещават за два часа да оправят България, Европа, света и половината от Млечния път. Но като цяло никой не печели, защото за пореден път политическата класа не се оказва на нивото на очакванията на електората — това е най-страшното. Електоратът не иска някакви хора да се замерят с глупави приказки, да губят времето в истерии, да губят времето в измислици и в мерене на лично его. Има много ясни задачи, които всички ние поставяме пред политическата класа: Реформа в правосъдната система; реформа в службите; реформа в здравеопазването; по-достойно място на международната сцена; препотвърждаване на цивилизационния избор да сме част от демократична Европа. Всеки иска да живее и да работи спокойно, а не да се занимава с глупостите на един или друг политик. И от тази гледна точка никой от политиците не печели — губи имиджът на цялата политическа класа.
