/ Георги Димитров
Поне 3 млн. лв. са необходими за генериране на първите 1000 генома, с които България ще участва в проекта “Геномът на Европа” във връзка с инициативата “1+ милиона европейски генома“ (1+MГ). Парите ще бъдат осигурени от държавата в рамките на Национална пътна карта за научна инфраструктура 2017-2023 г. До края на тази година ще бъдат отпуснати 1 млн. лв., останалите 2 млн. лв. ще бъдат заложени в бюджета за 2022 г.

Това стана ясно днес при посещението при посещението на министър-председателя Стефан Янев в Центъра по молекулна медицина и Катедрата по медицинска химия и биохимия в Медицинския университет в София, които са основни звена от Националния университетски комплекс за биомедицински и приложни изследвания. Премиерът беше придружаван от министъра на образованието и науката проф. Николай Денков.

Георги Димитров

На срещата им бе представен апарат от ново поколение.

„Най-новият апарат от ново поколение, който съществува въобще на пазара. Той е уникален продукт в България и за балканските страни. С него могат да се секвенират най-сложните геноми, включително най-сложният – човешкият геном. Можем да направим референтния български геном. Ще правим геноми на туморите и редките заболявания с този апарат", обясниха специалисти от Медицинският университет.

"С този апарат ще анализираме, както пациенти с COVID-19, така и вирусните геноми на вируса и ще търсим причини на генетично ниво за различния отговор на инфекция - защо някои хора са критично болни и стигат до фатален изход, а при други всичко протича много по-леко. Това се дължи със сигурност в нашите гени", допълниха още специалисти.

Георги Димитров

"Апарати, като този, направиха лечими много от онкозаболяванията", казаха още специалисти, които увериха, че има обучени хора, които ще използват тази апаратура.

Освен сектора по геномика, акад. Трайков показа на премиера Янев и министър Денков също Лабораторията по микрочипов анализ, в която се извършват изследвания за пренатална и постнатална диагностика на наследствени болести, както и за изясняване на генетичната причина при редица редки генетични синдроми. В Лабораторията за сигнална трансдукция на гостите бяха представени високоспециализирани изследвания, чрез които на клетъчно и биохимично ниво се изясняват промените в човешкия организъм, водещи до различни заболявания. Те помагат също за намиране на иновативни лекарствени средства и методи за лечение и за бърза диагностика, включително и за COVID-19.

Георги Димитров

България е част от инициативата “1+МГ”, чиято задача е да се съберат един милион генома в рамките на Европейския съюз до края на 2022 г. Участват 22 държави от ЕС, Обединеното кралство и Норвегия. Всяка от тях ще генерира чрез секвениране уникална национална референтна колекция от геномни данни. Тя ще бъде от полза за персонализираните стратегии за здравеопазване и превенция в съответната страна. В рамките на инициативата „1+MГ“ националните колекции ще образуват “Геномът на Европа” - референтна база данни за изследвания и иновации в здравеопазването. Тя ще помогне за превенцията и лечението на много социалнозначими заболявания като рак, диабет, болести на сърдечно-съдовата система.

С парите, които МУ-София ще получи от държавата, България ще създаде своя база от геномни данни, с която ще се включи в “1+МГ”. Центърът по молекулна медицина вече има достатъчно подготвени специалисти и е оборудван с необходимата високотехнологична апаратура. В МУ-София премиерът Янев и министър Денков видяха две лаборатории, които разполагат с няколко модерни платформи за секвениране, включително с най-високопроизводителен секвенатор от ново поколение, единствен в България. „Имаме експертна и технологична готовност за мащабни проучвания при различни заболявания - редки, социално значими, както и за популационни изследвания и генериране на геномни данни“, обясни акад. Лъчезар Трайков, ректор на МУ-София.

Центърът по молекулна медицина е създаден като научна инфраструктура на МУ-София с подкрепата на Европейската комисия. Впоследствие той става основна част от Националния университетски комплекс за биомедицински и приложни изследвания. Чрез своята биобанка той участва и в европейската научна инфраструктура за биобанкиране BBMRI-ERIC. До момента в НУКБПИ са вложени общо 12,685 млн. лв. от фонд „Научни изследвания“ и от Националната пътна карта за научна инфраструктура 2017-2023 г.


 

България