Необходимо е въвеждането на национална скринингова програма и план за действие за онкологичните заболявания у нас. Такива планове за контрол на рака има във всички развити държави, заяви пред Дарик доц. Георги Байчев. Специалистът, хирург и онколог във ВМА в София, участва в съвместния проект на сайта на кампанията "Най-добрите лекари" Bestdoctors.bg и Филипс България за ролята на иновациите в устойчивата здравна система. Добрата апаратура е неразраделна част от съвременното лечение на онкологичните заболявания, коментира доц. Байчев. Ето какво още обясни той:
Илиана Найденова: Повече от 20 години сте посветили на онкологията и хирургията. Какво наблюдавате като промени в двете специалности за това време?
Доц. Георги Байчев: Истината е, че нещата се променят може би не толкова бързо, колкото на нас ни се иска. Научно-технологичният прогрес рано или късно стига до всички страни. Развитието дойде и при нас, макар и със закъснение. Нещата се променят, защото особено в големите, университетските болници вече има не лоша апаратура. Имам предвид ехографска апаратура, рентгенова апаратура, мамографска, ядрено-магнитен резонанс, апаратура за диагностика в нуклеарната медицина. Но проблемът, който остава, е, че все още нямаме скринингова програма.
В момента имаме апаратура на едно прилично европейско ниво. В началото на годината бях на обучение в Колумбийския университет в Ню Йорк, където затвърдих убеждението си, че Америка е няколко години пред Европа по отношение на технологичния напредък. Но на ниво Европа в нашите болници има не лоша техника, с която работят нашите специалисти. Пациентите обаче идват късно при нас - само 17 процента от тях са в първи стадий, докато в Австралия например става дума за 48 процента, а в САЩ също доближават 50 на сто. Причината за ниския процент у нас е, че нямаме скринингова програма, няма профилактика. Апаратурата много често я използваме повече за диагностика на метастатични заболявания отколкото на първично равнище.
Информационните здравни кампании у нас променят ли тази статистика?
При всички случаи единичните здравни кампании са необходими, има ги в цял свят. Значението им е повече като здравна просвета, но масовият скрининг е задача на държавата, която не трябва да бъде епизодична.
По-информирани ли сме, повече ли се говори за онкологичните заболявания в последните 10-15 години?
Да, категорично се говори повече, особено благодарение на пациентските организации. Здравната просвета е много важна, но тя не изключва информацията на пациентските организации и медиите, не изключва и националната скринингова програма, каквато все още липсва в България. Като имам предвид изобщо онкологичните заболявания, част от тях се лекуват много успешно в първи стадий.
Като социално-значими заболявания онкологичните заболявания трябва да са национален приоритет на здравеопазването у нас.
Статистиката за 2010 е, че 1 милион и 500 хиляди жени в света развиват рак на гърдата. Всяка осма американка, всяка девета австралийка и всяка десета западноевропейка развива през живота си това заболяване. Това е най-честото онкологично заболяване при жените. 33 милиарда долара харчат годишно в САЩ за рак на гърдата, от които 2 милиарда и 700 милиона са за научни проучвания, останалите се инвестират в лечение, профилактика, скрининг, застраховки. Това е много сериозно перо.
Да обясним какво точно означава превенция и какво означава скрининг.
В тесния смисъл има много общи неща между превенция и скрининг. Идеята на скрининга е определен контингент от населението - за Европа от 50 до 69 години, а за Северна Америка от 40 до 69 години, ежегодно да минават на контролни прегледи. И става дума за хора без оплаквания. При навлизане в съответната възраст на жената ежегодно се прави преглед с мамография.
Най-високият ефект от скрининга по отношение на намаляване на смъртността е в интервала между 50 и 69 години. Това обаче не изключва и пациентките над 70 години, те също подлежат на ежегодни профилактични прегледи.
В това отношение изключително важна е добрата апаратура, която да помогне за качествена диагностика.
Ролята на апаратурата е много важна, защото в момента масово навлизат 3D мамографи, 3D ехографи. Вече се говори за 3D хистологични изследвания. Всичко това дава възможност за прецизиране на заболяването. Модерно направление също така е апаратурата не само за диагностиката, но и за лечението. От години в Западна Европа и в САЩ се прилага интраоперативна лъчетерапия по време на операцията, която дава още повече възможности.
Добрата апаратура е неразраделна част от съвременното лечение на онкологичните заболявания. Пациентите подлежат на ежегодно проследяване за контрол на далечни метастази, който се извършва с ядрено-магнитен резонанс, позитронно-емисионна томография, нуклеарна диагностика, сцентиграфия. Тези методи са част и от проследяването на нашето пациенти, а не само за диагностицирането им.
Тези методи пестят време и стрес за пациента и за лекаря, дават точна информация за стадирането на заболяването - това помага ранни промени навреме да бъдат диагностицирани.
В България има ли достатъчно добре подготвени специалисти, които да работят с тази апаратура?
Специално в образната диагностика и лъчетерапевтичната техника имаме специалисти.
Също така е необходимо поддържането на национална онкологична мрежа.
Имаме добре действаща онкологична мрежа с 13 диспансера в провинцията. Тази мрежа се нуждае от нова техника, но има всички възможности и ресурс да се справя с профилактиката и скрининга. Въпросът е, че това трябва да стане национална политика.
Как бихте формулирали най-голямото предизвикателство пред здравеопазването у нас?
С една дума - ранна диагностика. Това е разковничето.
Това ли е посланието Ви към хората, от които зависят политическите решения в здравеопазването?
Това е - когато чуете думата онкология, следващата асоциация, която трябва да си направите, е превенция и ранна диагностика. Това е съвременната онкология.
Нека припомним факторите, които причиняват рак.
Фактор номер едно в общество, в което липсва скринингова програма, е поведението на отделния човек.
Има много фактори, генетични и хормонални, както и стрес фактори от външната среда. При различните локализации превес имат различни фактори. Има тумори, които до голяма степен са хормонално зависими, а за други решаващи са начин на живот, хранене, генетични фактори. Няма рецепта ракът да бъде поставен под общ знаменател, всяка една локализация си има специфични особености.
Но когато има политика на ранна диагностика и за най-честите локализации се прави профилактика със скринингови програми - колкото повече случаи се диагностицират в нулев и в първи стадий, толкова по-добри са и далечните резултати.
Стресът водещ фактор ли е при онкологичните заболяваня?
Не е водещ фактор за млечната жлеза, за щитовидната жлеза стресът има по-голямо значение. Стресът влиза в контекста на всички рискови фактори.
Носител сте на отличието Близо до пациента.
Голяма чест беше за мен, от пациентската организация оцениха това, което правим за пациентите. Това е едно от най-скъпите ми неща в професионално отношение.
Какво научават лекари като Вас от пациентите?
Разбира се, това е двустранен процес. Както обучаваме нашите пациенти към самоизследване, проследяване на гърдите, по същия начин много научаваме от тях. Ние сме от едната страна на барикадата заедно с пациента, от другата страна е болестта.
Какво си пожелавате като промяна във Вашата работа?
Иска ми се в държавата по-скоро да се въведе национална скринингова програма и план за действие за онкологичните заболявания. Такива планове за действие за контрол на рака има във всички развити държави.
Кой е най-добрият съвет към Вас като лекар?
Да обичам работата си и хората.
