Не бива да настъпва паника. Няма опасност от изтичане на информация. Предвидени са множество защитни мерки. Деветте числа, от които ще бъдат изтеглени шест за следващия тираж, ще се знаят само от четирима.
Устните на четиримата души, пазещи тайната, ще бъдат залепени със специално лепило, а отлепващото вещество ще се пази в сейф, скрит на тайно място в покрайнините на София. За този сейф ще знаят само двама души, които не се познават, живеят на различни места, отдалечени на 49 километра един от друг. Тези двамата ще бъдат избрани в последния момент.
Самите девет числа, определени чрез лотариен принцип, ще бъдат записани на файл, който след това ще бъде криптиран по метод, известен само на други двама души, различни от онези двамата с отлепващото вещество. В обезопасена стая, изчистена от СРС-та и други подслушвателни устройства, с блиндирана врата и противоракетна защита, криптираните файлове ще бъдат записани на дискове. Свръхсекретна парола от 24 знака и символа ще бъде необходима за отварянето на тези дискове. Паролата ще бъде изпратена една минута преди да бъдат изтеглени числата от поредния тираж на 6 от 49. Разбира се, името "6 от 49" ще си остане, но вече няма да се тегли от 49, а само от 9 числа. Това е единствената разлика.
Пак повтаряме - никой няма да знае тези 9 числа, няма опасност за изтичане на информация. Защо се притеснявате?
Може би звучи много наивно, но такива фантасмагории идват наум, когато се обсъжда пореден изпит и пореден слух за това, че темите се знаят предварително.
Когато кандидатствах в Софийския университет ситуацията беше аналогична. За изпитът по география имаше определен брой теми (вече не си спомням, може би 35, описани надлежно в конспект). Разбира се, за да пробвам късмета си, се явих и в УНСС макар да знаех, че не съм бил на уроци при преподаватели, които гарантират влизане. Тогава нямаше sms, скайп, имейл. Нямаше и бели пощенски гълъби, които да съобщават кои теми ще се паднат. Неформалните срещи и домашните телефони вършеха тази работа.
Разбира се, темата не беше изтеглена от всички, записани в конспекта, а само от няколко, предварително запечатани в плик. И уж никой не знаеше съдържанието на тези пликове.
Питахме се - а защо не сложат всички теми на масата, при положение, че конспекта е ясен и темите се определят от него. Питахме се и не получавахме отговор. Защо просто не сложат 35 плика с 35 теми? Защо?
И далаверата продължаваше да работи, така необезпокоявана от никого, така пазена като свещен храм на лесните пари.
А това, което ни вълнуваше, е най-лесният възможен въпрос. Да, звучи наивно. Но все пак - защо в тиража 6 от 49 всеки уикенд пускат всички 49 числа и защо при избора на теми никога не слагат всички теми от конспекта на масата? Толкова е просто и все още нямаме отговор.
Ако в онази злополучна сутрин на бюрото имаше 15 плика, след това изтеглен само един, а после отворени останалите 14, цялата патаклама за фалшификации и изтичане на информация нямаше да се случи.
Както пише Конфуций, животът е тъй прост, само дето ние го усложняваме. Тъй че - следващият път темите на масата трябва да бъдат много, запечатани в пликове. И когато се изтегли една тема от един плик, моля, не забравяйте, че и останалите пликове трябва да бъдат отворени. Толкова е просто.
