На 25-ти януари в Плевен беше представена книгата "Животът и смъртта на Людмила Живкова", написана от Иво Милев.
„Всъщност това е част от първото турне на тази книга в страната и тя още не е представена в София. Това е първа среща с публиката като част от едно турне от Габрово, Ловеч и Плевен. Роден съм в Ловеч и съм свързан с този регион. Те бяха първите, които ме поканиха и Плевен е една от първите точки в това турне за представянето на книгата, за сега“. Това каза за Дарик авторът на наскоро издадената книга „Животът и смъртта на Людмила Живкова“ Иво Милев, малко преди представянето й, което се състоя в Арт център – Плевен.
„Книгата е доста обемна и също така не е евтина и затова целта ни е да я популяризираме с нашето присъствие и смятам, че ще бъде интересно за хората да научат „вкратце“ съдържанието на тази книга“, каза авторът.
Иво Милев обясни, че книгата е много обемна, защото съдържа реално контекста на епохата на Людмила Живкова.
„Смятам, че тя не може да бъде разбрана, без да се познава времето от 30-те и 40-те години от миналия век на българската история и култура. Това не може да се разбере без да се познава добре времето на края на 40-те и 50-те години и налагането на социализма в България – един престъпен режим, който скъсва всички традиции с досегашната ни история и култура и реално, мисията на Людмила Живкова и проблемите, които тя решава в нейното време е да възстанови тези прекъснати нишки. Затова тя е така обемна.
Също така, Людмила не може да бъде разбрана, без да се познава историята на издигането на баща й, защото без своя баща явно, та би била „никой“. Въпросът е, че той създава потенциала за това нещо и тя го реализира и това е много важно, защото едно е възможностите, които имаме и другото е начинът, по който ние ги реализираме“, каза за Дарик авторът на книгата „Животът и смъртта на Людмила Живкова“.
Иво Милев припомни думите на Иля Велчев, че краят на Людмила Живкова е логичен:
„Той е логичен и бих добавил – навременен. Тя няма как да оцелее след ситуацията през 1981-ва година – на международния социализъм и в Съветския съюз коренно се променя. Това е началото на финала на социализма – една дълга криза, която се разрешава едва няколко години по-късно, но Людмила нямаше как да бъде жива след това...“.
Относно фразата на Людмила Живкова „Мислете за мен като огън“, Иво Милев каза:
„Това е изказване, което поне по спомени на нейни съвременници и потвърдено от Любомир Левчев, тя прави на връщане от последното си пътуване до Индия през 1980-та година. Следва пътуване до Мексико и няколко месеца след това тя умира. Огънят е изключително важен символ в разбиранията и в мирогледа на Людмила Живкова и това е светлина и творчество. Огънят е действително много важна част от нейните разбирания изобщо като символ и не е далеко от човек, който познава Людмила Живкова, че е казала такова нещо“.
Относно това, какъв е приносът на Людмила Живкова, която е дъщерята на Тодор Живков, който в продължение на 35 години управлява България по време на социализма, Иво Милев каза:
„Във всеки случай, средата и културата на 70-те и 80-те години, когато тя управлява българската култура като председател на Комитета за култура с ранг на министър, нещата коренно се различават от това, което са били през втората половина на 60-те години, да не говоря през 50-те г. предвид това, че средата и обстановката е коренно различна“.
Със своите 700 страници, книгата "Животът и смъртта на Людмила Живкова" на автора Иво Милев може да се определи като един научен труд, изграден на базата на около 50 000 архивни единици, изследвани в рамките на 10 години.