135 години от рождението на габровския индустриалец, търговец и меценат Лазар Попминков
„На 20 май се навършват 135 години от рождението на габровския индустриалец, търговец и меценат Лазар Николов Попминков. Той е роден на 20 май 1882 г. в Габрово в семейството на Рада Кожухарова и Никола Попминков. Завършва Априловска гимназия след което започва да работи”, припомня Иван Христова, уредник Нова и най-нова история в Регионален исторически музей-Габрово.
Фондът на музея пази сведения за съдбата на Лазар Попминков, благодарение на дарените от неговите близки документи и снимки. Благодарение на тях, Иван Христов разказва историята на този габровец, изиграл важна роля в българския индустриален живот през първата половина на ХХ век.
„През 1900 г. става писар в Севлиевското Окръжно Управление. Две години по-късно е също писар във Великотърновското околийско управление. В него той трупа знания и опит, за да може в началото на 1912 г. да регистрира собствена търговска фирма „Търговско посредническо бюро – Лазар Попминков“.
В същата година започва Балканската война. Лазар Попминков е мобилизиран и става санитар в Габровската етапна болница. Включва се в Осма Тунджанска дивизия в последвалите Междусъюзническа и Първа световна война.
Преди да приключи последната обаче, той започва да развива активна търговска дейност. Става акционер във фабриката за ютени изделия „Кирил“ във Варна. По-късно е и член на нейния Управителен съвет. От 1 август 1916 г., в рамките на три години е директор на милитаризираната фабрика. До национализацията Лазар Попминков остава подуправител там.
През 1920 г. подпомага брат си Георги Попминков, за основаването на търговската му фирма „Сокол“ като всички сделки и търговски операции извършват съвместно.
Лазар създава връзки с множество търговски фирми в България и Европа. В средата на 20-те години е техен представител и посредник. Като представител на варненска фирма събира плащанията от различни фирми от Италия, Франция и Шотландия.
В периода 1925 -1933 г. Лазар Попминков е акционер във Варненското параходно дружество и член на Управителния му съвет. В качеството си на такъв е изпратен през август 1933 г. в състава на комисия да проучи възможностите за закупуване на параходи, с цел засилване дейността на дружеството. Той обикаля големите европейски пристанища Триест, Хамбург, Генуа и Марсилия. Тази мисия завършва със закупуването на корабите Феликс Фрезине (прекръстен впоследствие на Княгиня Мария - Луиза) и Луи Фрезинет (получава името „Балкан“).
Всички действия по покупката на корабите Лазар документира с Дирекцията на Дружеството, чрез писма и телеграми писани в периода август – декември 1933 г.
Лазар Попминков работи съвместно с крупния индустриалец Пенчо Семов в ютена фабрика „Кирил“, в Параходното дружество–Варна и ААД „Успех“–Габрово. Те са също така добри приятели. Интересите им обхващат широк кръг от въпроси от новостите в техниката, стопанските науки, застраховането до фотографията. И двамата работят за стопанското укрепване и просперитет на България.
Лазар Попминков е още действителен член на Варненската търговско-индустриална камара и представител на застрахователното дружество „Юнион“–Франция. За добрата си служба там е награждаван многократно.
Лазар Попминков отдава повече от 35 години на стопанското и обществено развитие както на Варна, така и на Габрово. Той е председател на Габровската търговска камара и дългогодишен председател на дружество „Юнак“–Габрово, дългогодишен общински съветник, подпредседател на Популярната банка, на читалище „Априлов-Палаузов“, член на УС на БНБ и др.
Привързаността му към родния град подклажда и неговата постоянна дарителска дейност. От 1935 ежегодно подпомага трапезарията на училище „Неофит Рилски“. Подарява художествено изработено знаме на същото училище. Дарява средства и на училищната библиотека и читалня – 10 хил. лв. за закупуване на първите книги. През 1943 г. подарява още 164 тома за нуждите й.
В памет на своя брат ген. Димитър Николов, Лазар и Георги Попминкови даряват на Априловска гимназия 30 хил лв. за създаване на фонд на негово име. Той има за цел да подпомага бедни ученици.
След 9 септември 1944 г. са ликвидирани акциите му във фирмите в които участва.
Лазар Попминков умира на 29 април 1955 г. Оставя десетки документи и снимки – свидетелства за живота и дейността си. В годините, голяма част от тях са предадени на Регионален исторически музей и Държавен архив – Габрово от неговите наследници.”