Тя поема отговорности, иска да угоди на всички, отличничка е и трудно отказва на молбите на по-малките - в социалните мрежи често се срещат такива характеристики на по-големите сестри в семейството, пише Deutsche Welle. Защо са по-различни?
В някои видеа дори се говори за “Eldest Daughter Syndrome” (EDS) или “Синдром на най-голямата дъщеря”. Какво се крие зад това понятие? “Синдромът” всъщност характеризира натиска и отговорностите, с които трябва да се справя най-голямата дъщеря в едно семейство. Смята се, че комбинацията от женския пол и това дали тя е първородна в семейството, ѝ отрежда определена роля, която може да има дългосрочни последствия. Възможно ли е последователността, в която са родени децата в едно семейство, да оказва влияние върху личността им?
Психоложката Юлия Рорер казва, че при “Синдрома на най-голямата дъщеря” в никакъв случай не става дума за строго научно понятие. Не само екипът на Рорер в Германия, но и други учени, които са се занимавали с темата, не намират научни доказателства за това, че последователността в раждането на децата се отразява на личността им.
Много неща зависят от родителите
Това колко отговорност поема най-голямата дъщеря, зависи много от нейните родители. Те определят дали тя трябва да се грижи за по-малките си братя и сестри, да им помага за домашните или пък в домакинството. Родителите са и тези, които трябва да научат децата си къде е границата на позволеното и да изискват тези граници да не бъдат прекрачвани.
Според Рорер всяко дете се ражда със собствен темперамент и това определя дали то ще бъде в дружески отношения с останалите си братя и сестри или ще се кара с тях. Дори онези, които като малки само са се карали, могат да подобрят взаимоотношенията си като по-възрастни. Причината е, че с течение на времето се променя и връзката ни с нашите братя и сестри.
Характер и дистанция
Докато в детството сме си били близки и сме прекарвали много време заедно, в пубертета се отдалечаваме едни от други в търсене на себе си. Най-голяма дистанция помежду ни възниква, когато започнем работа, имаме деца и партньор. В напреднала възраст отношенията между братята и сестрите обикновено отново се сближават. Разбира се, не при всички е така. Все пак тъкмо в детството си осъзнаваме, че заедно с нас има и някой друг, с когото ще живеем дълго време под един покрив и ще делим хубаво и лошо. По този начин децата за първи път могат да изпробват различни роли в отношенията си.
Братята и сестрите прекарват повече време един с друг, отколкото с родителите си
Често пъти братята и сестрите са първите хора, към които се обръщаме - тези, които са ни приятели, другари за игри и най-вече съюзници срещу родителите. Всички навярно си спомнят как в детството бързо са се сдобрявали, щом е трябвало заедно да искат нещо от родителите – например разрешение да се гледа по-дълго телевизия.
Братята и сестрите обаче освен другари за игра често пъти са и досадници, критици и конкуренти. “Колкото по-близки по възраст са децата едно до друго, толкова повече търкания се появяват между тях, но и през толкова повече неща преминават задружно”, обяснява социалният педагог Йоахим Армбруст. Той твърди още, че колкото по-голяма е разликата между децата, толкова повече се отдалечават те едни от други.
Има разлика дали израстваме с братя или със сестри. Братя с малка възрастова разлика се конкурират по-често, което понякога води и до насилие. Сестрите се карат по-яростно, но повечето пъти конфликтите са само вербални, а момичетата имат и по-близка връзка помежду си.
В търсене на собствената ниша
С времето братята и сестрите се опитват да се разграничат едни от други. Експертите наричат този процес “Деидентификация”. Децата започват да се стремят да са по-различни. Зад “деидентификацията” се крие желанието за откриване на собствена ниша в живота. Например това може да е хоби, което другите деца в семейството нямат, поради което и не поражда конкуренция. Може също да означава, че братята и сестрите са по-склонни да поемат социалните роли на своя пол.
Пред АРД психоложката Рорер споделя: “Това, което знаем е, че момичетата, които израстват с братя, вместо със сестри, по-често се захващат с типично женски професии, а след като им се роди първото дете, често стават домакини. Те по-често предпочитат за партньори мъже с типично мъжки професии”.
Дали сме първото или последното дете в семейството не играе роля за развитието на личността ни. Братята и сестрите могат обаче да повлияят на избора на хоби или на предпочитанията ни към музиката – защото искаме да им подражаваме, или пък искаме да сме тяхна пълна противоположност.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
В някои видеа дори се говори за “Eldest Daughter Syndrome” (EDS) или “Синдром на най-голямата дъщеря”. Какво се крие зад това понятие? “Синдромът” всъщност характеризира натиска и отговорностите, с които трябва да се справя най-голямата дъщеря в едно семейство. Смята се, че комбинацията от женския пол и това дали тя е първородна в семейството, ѝ отрежда определена роля, която може да има дългосрочни последствия. Възможно ли е последователността, в която са родени децата в едно семейство, да оказва влияние върху личността им?
Психоложката Юлия Рорер казва, че при “Синдрома на най-голямата дъщеря” в никакъв случай не става дума за строго научно понятие. Не само екипът на Рорер в Германия, но и други учени, които са се занимавали с темата, не намират научни доказателства за това, че последователността в раждането на децата се отразява на личността им.
Много неща зависят от родителите
Това колко отговорност поема най-голямата дъщеря, зависи много от нейните родители. Те определят дали тя трябва да се грижи за по-малките си братя и сестри, да им помага за домашните или пък в домакинството. Родителите са и тези, които трябва да научат децата си къде е границата на позволеното и да изискват тези граници да не бъдат прекрачвани.
Според Рорер всяко дете се ражда със собствен темперамент и това определя дали то ще бъде в дружески отношения с останалите си братя и сестри или ще се кара с тях. Дори онези, които като малки само са се карали, могат да подобрят взаимоотношенията си като по-възрастни. Причината е, че с течение на времето се променя и връзката ни с нашите братя и сестри.
Характер и дистанция
Докато в детството сме си били близки и сме прекарвали много време заедно, в пубертета се отдалечаваме едни от други в търсене на себе си. Най-голяма дистанция помежду ни възниква, когато започнем работа, имаме деца и партньор. В напреднала възраст отношенията между братята и сестрите обикновено отново се сближават. Разбира се, не при всички е така. Все пак тъкмо в детството си осъзнаваме, че заедно с нас има и някой друг, с когото ще живеем дълго време под един покрив и ще делим хубаво и лошо. По този начин децата за първи път могат да изпробват различни роли в отношенията си.
Братята и сестрите прекарват повече време един с друг, отколкото с родителите си
Често пъти братята и сестрите са първите хора, към които се обръщаме - тези, които са ни приятели, другари за игри и най-вече съюзници срещу родителите. Всички навярно си спомнят как в детството бързо са се сдобрявали, щом е трябвало заедно да искат нещо от родителите – например разрешение да се гледа по-дълго телевизия.
Братята и сестрите обаче освен другари за игра често пъти са и досадници, критици и конкуренти. “Колкото по-близки по възраст са децата едно до друго, толкова повече търкания се появяват между тях, но и през толкова повече неща преминават задружно”, обяснява социалният педагог Йоахим Армбруст. Той твърди още, че колкото по-голяма е разликата между децата, толкова повече се отдалечават те едни от други.
Има разлика дали израстваме с братя или със сестри. Братя с малка възрастова разлика се конкурират по-често, което понякога води и до насилие. Сестрите се карат по-яростно, но повечето пъти конфликтите са само вербални, а момичетата имат и по-близка връзка помежду си.
В търсене на собствената ниша
С времето братята и сестрите се опитват да се разграничат едни от други. Експертите наричат този процес “Деидентификация”. Децата започват да се стремят да са по-различни. Зад “деидентификацията” се крие желанието за откриване на собствена ниша в живота. Например това може да е хоби, което другите деца в семейството нямат, поради което и не поражда конкуренция. Може също да означава, че братята и сестрите са по-склонни да поемат социалните роли на своя пол.
Пред АРД психоложката Рорер споделя: “Това, което знаем е, че момичетата, които израстват с братя, вместо със сестри, по-често се захващат с типично женски професии, а след като им се роди първото дете, често стават домакини. Те по-често предпочитат за партньори мъже с типично мъжки професии”.
Дали сме първото или последното дете в семейството не играе роля за развитието на личността ни. Братята и сестрите могат обаче да повлияят на избора на хоби или на предпочитанията ни към музиката – защото искаме да им подражаваме, или пък искаме да сме тяхна пълна противоположност.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня