Представянето на блога
Представянето на блога / РБ "Христо Ботев" - Враца
Блог за изкуство с името АртЛиб  отваря от днес Регионална библиотека „Христо Ботев” – Враца. По платформата се работи от началото на годината. Изработката е на курсист от Враца Софтуер общество. Съдържанието е разделено в няколко рубрики, а представянето на блога бе направено в в съвместното предаване на Дарик и Регионална библиотека „Дарик чете“. „Вашите слушатели са първите, които разбират за официалното му стартиране и могат да станат и нашите първи читатели. Не случайно избрахме да обявим началото си сега, защото в дните преди един от най-светлите християнски празници имаме нужда само от добри новини, а библиотеката е истински щастливец в създаването на положителни емоции, обяви в ефир Владислава Иванчева.

„След като вече имаме приятели, почитатели и последователи в социалните мрежи – фейсбук, туитър и инстаграм, информираме читателите си чрез уеб сайт и портал, беше крайно време да прибавим към придобивките си и платформа, в която може да пишем за изкуството, което се прави във Враца, пази се във Враца и да се даде трибуна за изява на най-голямото богатство и ценен ресурс на града – младите хора. Сред тях има писатели, художници, музиканти, певци, модели, но това, което ги обединява е, че са останали в града и искат техния успех да се припознава с Враца.“
В блога ще откриете интересни статии и публикации за кино, театър, музика, фотография, архитектура, дизайн, любопитни факти и иновации в областта на изкуството, виртуални изложби ще ви отведат до творчеството на големите имена в изкуството. А в рубриката #YongArtZone ще се канят на срещи  младите творци на Враца. Рубриката „Как да стана творец?” ще ви отведе в света на изкуството и ще ви даде практически насоки  за творене.
В днешното предаване освен новия блок бе представена и на едно от последните заглавия, които може да открият в отдел „Изкуство” при Регионална библиотека „Христо Ботев” – книгата-албум „Жените в мен”, посветена на Катя Паскалева.  Изданието е дело на журналиста и водещ Георги Тошев.

Катя Паскалева е родена на 18 септември 1945 г. в  Петрич, но израства в Перник. В миньорския град баща й има много приятели сред гръцките емигранти, те пък създават свой самодеен театър. През 1967 г. завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на Методи Андонов. Творческият ѝ път започва в Пазарджишкия театър. Прави забележителни роли в киното – „Козият рог“, „Матриархат“, „Звезди в косите, сълзи в очите“, „Вилна зона“, „Спирка за непознати“, „Бедният Лука“ и много други. В края на живота си подготвя моноспектакъла „Скитница“.  През 2002 г. след продължително боледуване умира в София.
Катя Паскалева - странница, скитница, актриса. Жена с тайни. В „Жените в мен“ Георги Тошев се опитва да подреди пъзела на живота в 207 страници на една от най-популярните и обичани български актриси. Луксозното издание е придружено с изключителни фотографии, разкриващи жените в Катя Паскалева.

Интересна е историята на самата книга. Веднъж написана под формата на роман, а след това тотално преродена. А това се случва, благодарение аудиокасета със старо интервю на автора, (което се оказва и последното на актрисата) и двата кашона с малкото съхранени лични вещи на Катя, които автора открива в Държавния архив. Там са съхранени и бележките или дневниците, както ги нарича актирсата.
Откъслечните бележки дават много дълбоки сведения за въпросите, които са вълнували актрисата, която носи естественото любопитство към света и към себе си. Не спира да пита „защо” и се тормози, че е толкова „сгъната”, както сама се нарича. Всичките ѝ вътрешни конфликти и тайни намират излаз в записките, ролите и рисунките ѝ. Това, което Георги Тошев успява да направи е да събере всички жени, които живеят в Катя и да помири в образа на една единствена, нито светица, нито грешница, просто жена артист.

Последните години от живота на Катя са много тъжни. Отива си от този свят само на 56 години. Първата роля на Катя Паскалева в киното е безмълвна - помакинята от филма „Края на песента” почти няма реплики. Безмълвна е и последната й роля в живота - на болната, на жената, която се прощава с живота. Последната глава от книгата съдържа имено тези бележки.
„Мокри кърпи…
Въздух…
Мокро…
Дъжд…
22 юли 2002 г.” 
Това е една наистина изключително вълнуваща книга, която може да бъде заета от отдел „Изкуство” в Регионална библиотека.