В антична Рациария, край видинското село Арчар, стартираха най-мащабните археологически разкопки там от близо 40 десетилетия, съобщи ръководителят на разкопките доц. д-р Здравко Димитров от Националния археологически институт с музей при БАН.
Средствата за разкопките на античния град, който се разпростира на над 800 дка, са в размер на 300 000 лв., осигурени от Министерски съвет в началото на 2021 г. В продължение на два месеца - септември и октомври, на обекта ще работи екип от близо 100 работника и 12 археолози.
„Ще продължи проучването и разкриването на откритите на обекта императорски римски терми, каза доц.д-р Здравко Димитров. Императорските римски терми в античния град Рациария, по предварителни оценки на археолозите, ще се окажат най-големите терми, разкрити досега в България. На практика ние ще работим на терена на огромен архитектурен комплекс, който е много характерен за всички провинции на Римската империя. Затова има такава терминология "римски терми" от т. нар. "императорски тип", и при всички положения това е била най-голямата обществена баня в римската колония Улпия Рациария и може би най-голямата в цяла България“, твърди ръководителят на обекта.
Екип от археолози извърши спасителни разкопки край ямболското село Завой
В далечната 1976 г., когато Рациария не е била обект на иманярски набези и не е била нарушена целостта й, при едно аерофото заснемане от българо-италиански екип, площта на термите е между 7 и 8 декара и ясно на снимката личат добре зидовете на термите, които днес ние проучваме.
„В първите дни от работата ни на обекти, го почистваме, разчистваме от растителност и разкриваме откритите през м.г. стени от комплекса", каза още Димитров. В момента екипът ни работи в най-горните нива на архитектурния комплекс - от Късната античност - 5-6 век. Разкритите структури са огромни - ширината на един от основните зидове на термите е 2 метра, което е сравнимо с крепостните стени“, обясни доц.д-р Димитров.
Проучването на римските императорски терми и разкриването им в тяхната цялост ще даде възможност за бъдещата социализация на обекта и превръщането му в посещаван туристически обект, категоричен е ръководителят на разкопките. Веднага след разкриването на нови структури от римските терми, започва консервация и първоначалната екстракция на зидовете, които трябва да бъдат запазени. Това е начин в бъдеще община Димово да може да кандидатства по проекти за цялостна реставрацията и експозиция на комплекса за да може обектът да се развие като туристически център.
Римските терми са разположени на достъпно за туристите място, в близост на главен път, така че посещението му е много лесно. Още от старта на разкопките, към нашата работа има огромен интерес и антична
Рациария се посещава от случайни туристи, които имат интерес и пътувайки в този край специално се отбиват да видят термите и това, което е запазено от римската колония, допълва доц. Димитров.
Ръководителят на екипа археолози е доволен, че в антична Рациария в последните 10 години, има постоянна охрана и наблюдение от полицията. Това на практика успя да спре иманярските набези над античния град, които продължиха повече от 25 години. Доц. Димитров е категоричен, че това не трябва да успокоява обществеността, защото като цяло иманярството във Видинския край не е приключило и към иманярите и занимаващите с тази нерегламентирана дейност хора трябва да има непримиримост.
Средствата за разкопките на античния град, който се разпростира на над 800 дка, са в размер на 300 000 лв., осигурени от Министерски съвет в началото на 2021 г. В продължение на два месеца - септември и октомври, на обекта ще работи екип от близо 100 работника и 12 археолози.
„Ще продължи проучването и разкриването на откритите на обекта императорски римски терми, каза доц.д-р Здравко Димитров. Императорските римски терми в античния град Рациария, по предварителни оценки на археолозите, ще се окажат най-големите терми, разкрити досега в България. На практика ние ще работим на терена на огромен архитектурен комплекс, който е много характерен за всички провинции на Римската империя. Затова има такава терминология "римски терми" от т. нар. "императорски тип", и при всички положения това е била най-голямата обществена баня в римската колония Улпия Рациария и може би най-голямата в цяла България“, твърди ръководителят на обекта.
Екип от археолози извърши спасителни разкопки край ямболското село Завой
В далечната 1976 г., когато Рациария не е била обект на иманярски набези и не е била нарушена целостта й, при едно аерофото заснемане от българо-италиански екип, площта на термите е между 7 и 8 декара и ясно на снимката личат добре зидовете на термите, които днес ние проучваме.
„В първите дни от работата ни на обекти, го почистваме, разчистваме от растителност и разкриваме откритите през м.г. стени от комплекса", каза още Димитров. В момента екипът ни работи в най-горните нива на архитектурния комплекс - от Късната античност - 5-6 век. Разкритите структури са огромни - ширината на един от основните зидове на термите е 2 метра, което е сравнимо с крепостните стени“, обясни доц.д-р Димитров.
Проучването на римските императорски терми и разкриването им в тяхната цялост ще даде възможност за бъдещата социализация на обекта и превръщането му в посещаван туристически обект, категоричен е ръководителят на разкопките. Веднага след разкриването на нови структури от римските терми, започва консервация и първоначалната екстракция на зидовете, които трябва да бъдат запазени. Това е начин в бъдеще община Димово да може да кандидатства по проекти за цялостна реставрацията и експозиция на комплекса за да може обектът да се развие като туристически център.
Римските терми са разположени на достъпно за туристите място, в близост на главен път, така че посещението му е много лесно. Още от старта на разкопките, към нашата работа има огромен интерес и антична
Рациария се посещава от случайни туристи, които имат интерес и пътувайки в този край специално се отбиват да видят термите и това, което е запазено от римската колония, допълва доц. Димитров.
Ръководителят на екипа археолози е доволен, че в антична Рациария в последните 10 години, има постоянна охрана и наблюдение от полицията. Това на практика успя да спре иманярските набези над античния град, които продължиха повече от 25 години. Доц. Димитров е категоричен, че това не трябва да успокоява обществеността, защото като цяло иманярството във Видинския край не е приключило и към иманярите и занимаващите с тази нерегламентирана дейност хора трябва да има непримиримост.
