Какъв е шансът да срещнеш японски студент, взел три години за една и получил като награда от родителите си околосветско пътешествие? Каква е вероятността една от спирките на същия този японец да е България и да се запознаеш с него, докато се гмуркаш в Черно море?
За този екзотичен гмуркач с интересна история ни разказа между другото Жоро Ангелов, координатор и инструктор в дайвинг център на Златни пясъци. Поводът за срещата ни с Ангелов, както и с група запалени водолази бе друг - самолетът на Тодор Живков, който на 25 май се приземи завинаги във водите на Черно море.
Оказва се, че два месеца след потапянето на машината на бившия Първи тя вече е световна атракция. През легендарния аероплан вече са преминали над 500 ентусиасти, сред които и много чужденци, като интересът расте с всеки изминал ден.
Доволен от преживяното остана и друг водолаз - Цветомир Ботев. „Малко мътно беше, но съм доволен като цяло и смятам, че всички останаха доволни. Бих повторил, но може би трябва да се следи времето, когато е по-чисто, по-бистро морето. Отново бих се спуснал до самолета, защото има какво още да се види. С две думи - полезно е и го препоръчвам на всички”, разказа Ботев.
Сред по-ексцентричните посетители на подводната атракция са мъж и жена англичани с двете им дъщери - на 14 и 15 години. „Родителите нямаха никакви притеснения за момичетата, въпреки че бяха на такава възраст. Освен тяхното семейство преди това се присъединиха и техните родители - бабата и дядото”, каза Илиян Симеонов, инструктор в един от водолазните центрове на Златни пясъци.
Минималната разрешена възраст за гмуркане в открити води е 12 години, горна възрастова граница няма. „Най-възрастният ни гмуркач беше на около 72-73 години, англичанин. Годините по нищо не му личаха. Човек, когато има желание и е във форма, нищо не може да го спре”, допълни Симеонов.
Гмурканията, които са на дълбочина от 22 метра, обикновено продължават 20-30 минути. Те са достатъчни да се обиколи машината. Самолетът е и напълно безопасен за сертифицирани водолази, твърди Орлин Цанев, главният инициатор за потапянето на самолета и превръщането му в изкуствен риф. Той обаче предупреждава: „Човек, който не е сертифициран, не е желателно да се спуска на самолета, защото, за съжаление, на тази дълбочина температурата на водата не е толкова, колкото е на повърхността, а е с 10-15 градуса по-ниска, което е фактор да се предизвика някакъв инцидент. Затова хора, които нямат нужния опит, за предпочитане е да не влизат”.
Според колегата му Емил обаче именно по-слабата видимост покачва адреналина. Нашето море е доста по-екстремно от останалите, затова е и по-голямо изпитание за водолазите, твърди той. „Мисля, че 20 метра в Черно море, се равняват на повече от 40 в другите морета, където видимостта е голяма. Тук видимостта в най-добрите условия е 3-4 метра. Топлите морета предлагат невъобразим животински свят, но ние компенсираме с потънали обекти.
Именно чрез потънали обекти България трябва да развива дайвинг туризма, смята Жоро Ангелов, координатор и инструктор във водолазен клуб. Според него страната ни е истински рай за гмуркачите, които търсят потопени кораби. „Тук е малко по-приключенски, защото влизаш на място, което не е чак толкова посещавано. В Египет, например, на един потънал обект в деня има между 60 и 90 водолази. Ти слизаш долу и се чувстваш като на някакво изложение, а тук вече усещаш приключението - слизаш си долу сам и се опитваш да си обясниш какво виждаш и какво се е случило”, разказа Ангелов.
Какъвто и да е той, феновете на гмурканията със сигурност ще го обиколят, защото, както Цанев казва, „дайвингът, дайвингът е един вид наркотик”.
