Рибата намалява не само в Черно море, но и в Световния океан. Затова се засилва интересът към мекотелите, съобщи доц. д-р Елица Петрова от Института по рибни ресурси.
За съжаление обаче намалява и популацията на важни видове като черната мида и рапана, които имат важна роля и за екоравновесието.
Рапанът е на второ място след трицоната по улов. До 35 м дълбочина в района на Албена и Созопол се вадят между 10 и 50 кг в трал. На 40-45 м обаче рапанът липсва. Изследванията показват, че популацията му е намаляла в сравнение с 2013 г. Най-голямо присъствие на рапан има в района на Балчик и Камчия на север, както и южно - от нос Емине до Созопол дюни.
Годишният добив на черната мида по българския бряг е около 300 000 тона. Негативен ефект върху този вид има дънното тралиране, обясни доц. Петрова. Най-голям улов на този вид аквакултура има в района на „Златни пясъци“ и „Галата“ - 900 кг на дълбочина от 42-45 м.
За съжаление обаче намалява и популацията на важни видове като черната мида и рапана, които имат важна роля и за екоравновесието.
Рапанът е на второ място след трицоната по улов. До 35 м дълбочина в района на Албена и Созопол се вадят между 10 и 50 кг в трал. На 40-45 м обаче рапанът липсва. Изследванията показват, че популацията му е намаляла в сравнение с 2013 г. Най-голямо присъствие на рапан има в района на Балчик и Камчия на север, както и южно - от нос Емине до Созопол дюни.
Годишният добив на черната мида по българския бряг е около 300 000 тона. Негативен ефект върху този вид има дънното тралиране, обясни доц. Петрова. Най-голям улов на този вид аквакултура има в района на „Златни пясъци“ и „Галата“ - 900 кг на дълбочина от 42-45 м.
