Помпата на злополучния басейн не е трябвало да работи
Помпата на злополучния басейн не е трябвало да работи / DarikNews

Помпата за пречистване на вода в басейна в КК “Златни пясъци”, в който 13-годишно германче се удави, защото бе засмукано от съоръжението, изобщо не е трябвало да работи, каза пред журналисти Лавренти Силов, специалист по водно спасяване към областния съвет на БЧК-Варна. Той допълни, че пускането на такива помпи, докато има хора в басейните, е напълно недопустимо. Специалистът каза още, че заради високото налягнае може да бъде засмукан дори и възрастен човек. Силов каза още, че опасност от такъв инцидент съществува при всички подобни басейни.

Проблемът с пречиствателните помпи, които съществуват основно в старите басейни, би могъл да се разреши чрез отводнителни шахти, чрез които значително се намалява създаваното налгянае, псоочи Силов. На такава практика е станал свидетел председателят на водноспасително дружество Станислав Цветков, докато е практикувал в САЩ. Той разказа за подобен инцидент, след който всички басейни с помпи са били затворени и са направени реконструкции. При новите басейни нещата са разрешени чрез преливници, каза Силов.

13-годишното момиче се удави в басейн на хотел “Берлин” в КК “Златни пясъци” на 11 юли. То бе засмукано от тръбите за пречистване на водата. Това е първият случай с фатален край в басейн в областта от 7 години насам, каза Силов. Преди две години при подобен инциден намира смъртта си в Разград 13-годишната Ива Христова.

Специалистът по водно спасяване заяви, че едва 1/3 от 220-230 басейна са сертифицирани. Част от останалите са подали молби за разрешение за работа. Сред тях е и злополучният басейн. Председателят на областния съвет на БЧК-Варна Илия Раев уточни, че и тази година работата на междуведомствената комисия, която дава разрешения за работа на водните съоръжения, е закъсняла и е започнала чак на 5 юни. Той посочи, че повечето басейни функционират още от май месец и за по-голяма ефективност проверките трябва да започват най-късно през април.

Към момента са разкрити 22 плажа в областта и 85 басейна. Около 20 са и неохраняемите плажове. БЧК няма контролни функции, а по-скоро превантивни и точно по тази причина катер ще следи плажната ивица и разположението на спасителните постове, за да сигнализира за нередности. Проблем се оказва, че дори и да има такава информация институциите си прехвърлят отговорност и няма кой да осъществява контрол след даване на разрешителни, каза още Раев.

Лавренти Силов посочи, че като цяло тази година има повече спасители, но техният брой все още е недостатъчен. Той допълни, че един от основните проблеми е, че повечето, които работят по плажовете са над 50 години. Причината по-младите да не поемат такъв пост е, че обучението, през което преминават е на две нива и още първото им дава възможност да работят на басейн, където заплащането е по-високо и работата е по-спокойна, каза Силов. 

Според изискванията спасителен пост трябва да има на всеки 100 метра, а спасителна лодка на всеки 400 метра. Специалистите са единодушни, че при разкриването на плажовете повечето от изискванията са спазени, но само дни след това могат да се забележат нередности. Според Раев, един от начините за регламентирането на контрола е като се промени наредбата, която действа от 1996 година.

Последвайте ни

Варна