Елате в България и си носете Имодиум
Елате в България и си носете Имодиум / Дарик Варна, архив

Какъв е максимумът на печалбите, които можем да извадим от туризма по морето?

Може би тази година ще се доближим до него заради кризата, която тласна туристите към евтините дестинации, каквато сме и ние. Но от там нататък, прогнозата ми е, че нещата няма как да минат тази граница, защото колкото и да се опитваме да разнообразим афиша на лятото с рок-събори и фестивали на пясъчните фигури, грозно окастрихме клона, на който седяхме - бреговата ивица.

Двата метра плаж, с пясък и слънце, на които да простреш хавлията си и да се попечеш за няколко часа, е това, което водеше хората на почивка от другия край на света, а не хотелите, ресторантите и гюрултията.

Много се страхувам, че след като и тази година опитат от бизнеспрактиките в стил "Ден година храни" на тукашните хитреци, чужденците ще се замислят дали да не пробват комшийските плажове. Там не само ивицата е по-голяма от нашата, но и просторът, спокойствието и доброто обслужване на плажа са им гарантирани.

Въпросът за потенциала на печалбите е важен за всеки, които има инвестиционни намерения на морето, за да може да прецени доколко ще успее да си възвърне вложенията. Сигурно сте виждали как заведенията си правят прогноза за приходите на база броя на масите, столовете и средната консумация на човек. С плажовете е същото. И понеже в региона само две държави са с по-малка брегова ивица от нас, занапред трябва да браним всяка песъчинка от бреговата си ивица, ако искаме и догодина гостите на българското Черноморие да се завърнат с желание.

Само за сравнение, вижте къде сме ние по данни на geography.about.com:

Гърция има 13 676 км. брегове плюс архипелаг от още 2 хил. острова, всеки от които допринася за увеличаване на общата площ на бреговете, подходящи за туризъм. Брутният вътрешен продукт на страната от средно $ 226 млрд. годишно е в голяма степен резултат от развитието на услугите, сред които и туризмът, с дял от над 71%.

Турция разполага с със 7 200 км. брегове. Има изложение както на Егейско море, така и на Черно море и Средиземно море. Услугите реализират близо 60% от Брутния вътрешен продукт на страната, който средногодишно е около 510 млрд. долара.

Хърватия има 783 км. брегове, като плажовете й са изключително широки. Привлекателна е за почитателите на водни спортове заради ветровете в Адриатическия басейн, а също и за гмуркачите, които освен значителните дълбочини, се радват и на кристалночисти води.

Албания има брегова ивица от 362 км. Климатът там е умерен, като лятото е горещо. Все още курортите там не са презастроени, което от туристите се отчита като голям плюс.

България има 354 км. брегова ивица на Черно море. Започва от нос Картал и завършва до устието на река Резовска. Навътре в морето границата ни се простира на 20 км. от брега.

Румъния е с брегова ивица от 225 км. Летата са топли, но доста дъждовни. Голямо предимство за нея е, че населението масово говори освен румънски, още унгарски, немски и италиански език.

С най-оскъдна брегова ивица в региона е Черна гора, която има само 199 км. ивица на Адриатическо море. Но дори само толкова, страната е достатъчно известна с курортите си като "Свети Стефан" или "Петровац".

Тези статистики са достатъчни, за да видим, че страните от региона сериозно ни конкуритат с бреговете си, подходящи за туризъм. Така че е добре да помислим как да направим от малкото, което имаме, атракция за летовниците, при това устойчива напред във времето.

Нека през следващите години девизът на българския туризъм да не е като в смешката "Елате, яжте, пийте и спете!" или "Елате в България и си носете Имодиум!", а "Елате и се върнете отново!"

Последвайте ни

Варна