Православната църква днес отправя молитви за починалите свои чеда. Голямата задушница пред Великия пост е първата за 2009-а. Тя е на 21 февруари в съботата преди Неделя Месопустна (Месни заговезни), когато в храмовете, с Евангелско четене се припомня картината на Страшния съд. През седмицата след тази неделя християните се подготвят за бъдещия пост.
На Задушница живите посещават гробовете на своите починали близки. Там палят свещи, прикадяват (по-добре е да се извърши от свещеник) с тамян, поставят цвета. Правят се т. нар. раздавки и помени. Варено жито, пита, вино, сладкиши, месо се раздават на роднини, съседи, непознати, бедни, та като вкусват от тях, да си спомнят за умрелите. Житото е знак на нашето бъдещо възкресение.
Виното символизира пречистата кръв на Исус Христос в тайнството на светото Причастие
Паленето на свещи е символ на нашата гореща вяра, а пламъчетата им напомнят за безсмъртието на душите на покойниците. Тамянът означава чистата молитва, а цветята - добродетелите на човека в гроба. Мъртвите, вярвали в Христа, не се ревнуват помежду си. Редно е да посещаваме и гробовете на други починали, да се молим и за тях, а не само на нашите най-обичани и скъпи хора.
На следващия ден след Голямата Задушница българите отбелязват един от първите пролетни празници, а именно Месни Заговезни. Понеже този празник спада към групата на подвижните празници, затова се празнува всяка година по различно време. Неговото отбелязване зависи от празника Възкресение Христово (Великден ). Както се мени датата на Великдена, така се менят и датите на празниците свързани с Великденския цикъл, а Месни Заговезни е първият празник, свързан с този цикъл. Характерното за този празник е, че на празничната трапеза за последен път присъстват ястия приготвени от месо. От този ден до Великден не трябва да се консумира месо. От Месни Заговезни започва 40-дневният Великденски пост. За една календарна година обикновено Задушниците са четири - преди Месни заговезни, след Спасовден (Черешова), около Димитровден и Архангеловден. Задушниците са винаги в събота, защото в седмичния празничен цикъл, църквата е определила съботата за ден на покойните. Великият пост започва от понеделник след следващата Сиропустната неделя.
