Неочакван развой по делото срещу общинския съветник от ГЕРБ-Разград Гюлвер Хасан. След като той спечели в Окръжен съд-Разград процеса срещу Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (Комисията „Кушлев“) на втора инстанция решението е отменено и Апелативен съд-Варна е постановил в полза на държавата да бъдат отнети пари и имоти на съветника и семейството му на стойност 535624,12 лв.
Основният аргумент на защитата, който бе приет от магистратите в Разград, бе че парите от алоджийство са доходи, а не имущество. Ще припомним, че съпругата на Гюлвер Хасан има условна присъда за недекларирани и неплатени данъци в размер на 53 317 лв., както и неправомерно получаване на детски надбавки в размер на 2300 лв. Делата срещу нея са от типа „алоджийски“ – срещу жени, които са получавали средства от чужденци срещу обещания за женитба.
Съдът във Варна не приема тезата, че тези пари са получени от законен източник на средства и установява, че има значително несъответствие между доходите и придобитото имущество на семейството на Гюлвер Хасан. Варненските магистрати се позовават на решение на Конституционния съд: „на изследване подлежи имуществото, с което проверяваният е разполагал в началото и края на изследвания период, увеличението му през същия период от законни източници (трудова дейност, частно предприемачество, наследяване, сделки и пр.), направените през това време разходи и възникналите задължения. Значително несъответствие по смисъла на закона е налице, когато то не може да бъде оправдано със законните източници за забогатяване, следователно по метода на изключването следва да се приеме, че произходът на забогатяването е незаконен. Страната може да докаже всякакви неизброени източници на доход в §1, т.4 ЗОПДНПИ, като свободната стопанска инициатива, упражняването на свободна професия, възнаграждението за законно положен труд, наследяването и др., стига те да са правно допустими. В случая е налице твърдение за извършени дарения и дадени заеми по отношение на сумите, преведени от различни лица в полза на въззиваемите от няколко чужди държави, но няма конкретно доказан допустим източник на доход за нито един от тези преводи. Свидетелските показания полаган труд в чужбина от Г.Х., за дадени дарения на сватба и сюнет, не касаят процесния период. Разпоредбата на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ не е приложима към настоящия специален закон, поради което и облагането на доход по смисъла на тази разпоредба с данък не доказава законния му произход.“ – се казва в решението на Апелативен съд-Варна.
Втората съдебна инстанция приема и за меродавна най-неблагоприятната за Гюлвер Хасан и семейството му експертиза на имотите му и разпорежда изземване в полза на държавата на имущество на стойност 535624,12 лв. В това число влизат: апартамент в Разград, къща в Ясеновец, имот в Желязковец, две ниви в Желязковец, суми от продажбата на дворно място в Ясеновец и автомобил „Опел Зафира“, още два имота в Разград и Ясеновец, собственост на фирмата на Гюлвер Хасан „РУЖДИЛ“ и няколко депозита в различни банки. Освен това Гюлвер Хасан и съпругата му трябва да платят съдебни разноски в размер на 1760 лева и 32 137,44 лева държавна такса.
Съдебното решение не е окончателно, подрежи на обжалване и протест пред Върховен касационен съд.
Основният аргумент на защитата, който бе приет от магистратите в Разград, бе че парите от алоджийство са доходи, а не имущество. Ще припомним, че съпругата на Гюлвер Хасан има условна присъда за недекларирани и неплатени данъци в размер на 53 317 лв., както и неправомерно получаване на детски надбавки в размер на 2300 лв. Делата срещу нея са от типа „алоджийски“ – срещу жени, които са получавали средства от чужденци срещу обещания за женитба.
Съдът във Варна не приема тезата, че тези пари са получени от законен източник на средства и установява, че има значително несъответствие между доходите и придобитото имущество на семейството на Гюлвер Хасан. Варненските магистрати се позовават на решение на Конституционния съд: „на изследване подлежи имуществото, с което проверяваният е разполагал в началото и края на изследвания период, увеличението му през същия период от законни източници (трудова дейност, частно предприемачество, наследяване, сделки и пр.), направените през това време разходи и възникналите задължения. Значително несъответствие по смисъла на закона е налице, когато то не може да бъде оправдано със законните източници за забогатяване, следователно по метода на изключването следва да се приеме, че произходът на забогатяването е незаконен. Страната може да докаже всякакви неизброени източници на доход в §1, т.4 ЗОПДНПИ, като свободната стопанска инициатива, упражняването на свободна професия, възнаграждението за законно положен труд, наследяването и др., стига те да са правно допустими. В случая е налице твърдение за извършени дарения и дадени заеми по отношение на сумите, преведени от различни лица в полза на въззиваемите от няколко чужди държави, но няма конкретно доказан допустим източник на доход за нито един от тези преводи. Свидетелските показания полаган труд в чужбина от Г.Х., за дадени дарения на сватба и сюнет, не касаят процесния период. Разпоредбата на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ не е приложима към настоящия специален закон, поради което и облагането на доход по смисъла на тази разпоредба с данък не доказава законния му произход.“ – се казва в решението на Апелативен съд-Варна.
Втората съдебна инстанция приема и за меродавна най-неблагоприятната за Гюлвер Хасан и семейството му експертиза на имотите му и разпорежда изземване в полза на държавата на имущество на стойност 535624,12 лв. В това число влизат: апартамент в Разград, къща в Ясеновец, имот в Желязковец, две ниви в Желязковец, суми от продажбата на дворно място в Ясеновец и автомобил „Опел Зафира“, още два имота в Разград и Ясеновец, собственост на фирмата на Гюлвер Хасан „РУЖДИЛ“ и няколко депозита в различни банки. Освен това Гюлвер Хасан и съпругата му трябва да платят съдебни разноски в размер на 1760 лева и 32 137,44 лева държавна такса.
Съдебното решение не е окончателно, подрежи на обжалване и протест пред Върховен касационен съд.
