Родопчанинът Жеко Джиков поддържа над десетилетие на доброволни начала, живота на старинен часовник в смолянското село Смилян. Близо век, антиката отброява минутите и часовете от Часовниковата кула, която е един от символите на селото.
Според Джиков, той се грижи за часовника от близо 12-13 години. Преди него, с тази дейност се занимавал баща му Севил Джиков, , а преди него - Али Парунски. Механизмът е австрийски и е на над 90 години. Той се навива с манивела. Часовникът, който е с махало има и тежестите, които са около 50 кг.
Кулата е построена през 1864 г. и в миналото била ползвана като стражева, за охрана на минаващите от селото търговски пътища.
Според хората в Смилян, през 1929 г. през селото преминава Андрей Ляпчев, на връщане от посещение при семейство Агушеви в Могилица . Чува отмерване на времето, вдига глава и вижда една кула, която няма камбанария, няма камбана и пита хората каква е тази работа и те му обясняват, че винаги са искали да си имат часовникова камбанария, но и така и не успявали да спестят пари за часовников механизъм.
Ляпчев обещава на хората, че ако успеят да вдигнат височината на кулата да се чува от цялото село и намерят камбана, той ще дари часовниковия механизъм. През март 1930 г. премиерът тогава Андрей Ляпчев изпълнява своята част от обещанието, разказва секретарят на читалището в Смилян Илия Годев.
Часовникът е спирал само през зимата, когато заради студа стрелките са замръзвали.
Според Джиков, той се грижи за часовника от близо 12-13 години. Преди него, с тази дейност се занимавал баща му Севил Джиков, , а преди него - Али Парунски. Механизмът е австрийски и е на над 90 години. Той се навива с манивела. Часовникът, който е с махало има и тежестите, които са около 50 кг.
Кулата е построена през 1864 г. и в миналото била ползвана като стражева, за охрана на минаващите от селото търговски пътища.
netinfo
Според хората в Смилян, през 1929 г. през селото преминава Андрей Ляпчев, на връщане от посещение при семейство Агушеви в Могилица . Чува отмерване на времето, вдига глава и вижда една кула, която няма камбанария, няма камбана и пита хората каква е тази работа и те му обясняват, че винаги са искали да си имат часовникова камбанария, но и така и не успявали да спестят пари за часовников механизъм.
Ляпчев обещава на хората, че ако успеят да вдигнат височината на кулата да се чува от цялото село и намерят камбана, той ще дари часовниковия механизъм. През март 1930 г. премиерът тогава Андрей Ляпчев изпълнява своята част от обещанието, разказва секретарят на читалището в Смилян Илия Годев.
Часовникът е спирал само през зимата, когато заради студа стрелките са замръзвали.