„Трябваше да изминат пет века от края на 14-то столетие, когато последните стъпки на цар Иван Шишмановите войни заглъхват сред ужас, разруха и смърт. Следват векове на страдания и безнадежност, на поругани светини, на удавени в кръв бунтове, завери, съзаклятия, въстания. През XV-XIX век борбата на българския народ срещу чуждото потисничество беше да запази българската народност, да съхрани демографския потенциал, да противодейства срещу икономическата система на експлоатация за политическо освобождение.”
С тези думи Даниела Цонева, уредник в Регионален исторически музей-Габрово, специалист по проблемите на Българското възраждане и Руско-турската война от 1877-1878 г., откри срещата, посветена на 139 години от Освобождението на България и Габрово. Организирана от Община Габрово и Историческия музей, тя разгледа темата, която трябваше да представи акад. Георги Марков, който по уважителни причини бе възпрепятстван да пристигне.
Оценката на този пореден 13-и въоръжен конфликт между руската и османска империи намира най-интересни и многообразни интерпретации най-напред в спомените на съвремениците и непосредствените участници в нея.
„Историята на войната - изтъкна Даниела Цонева - продължава да създава не само емоционално отношение у нас, българите, и възможности за нови исторически проучвания, за преоценка на натрупаната фактология, но и за извеждане на нови трактовки. С участието си в тази война българите напомнят, че са първата държавна организация в Европа (680 г.).“
В изложението си лекторът открои най-масовото доброволно участие в Българското опълчение по време на Освободителната война. Габровският принос с повече от 180 души опълченци от града, откликнали най-активно на втория призив на формираните IX и X опълченски дружини, от които първата е на фронтовата линия. Населението оказва всестранна военна, разузнавателна, икономическа и медицинска помощ.
Между 167 габровци, удостоени по храброст с ордени, има немалка част, отличени за мъжество и героизъм, проявени при защитата на Самарското знаме: Драгой Божилов, Атанас Пеев, Пенчо Недков Сватов, Димитър Екимов, Дянко Лазаров и Станчо Николов, наградени със знака за отличие - военния орден „Свети Георги” - IV степен.
Източник: вестник „100 вести"
С тези думи Даниела Цонева, уредник в Регионален исторически музей-Габрово, специалист по проблемите на Българското възраждане и Руско-турската война от 1877-1878 г., откри срещата, посветена на 139 години от Освобождението на България и Габрово. Организирана от Община Габрово и Историческия музей, тя разгледа темата, която трябваше да представи акад. Георги Марков, който по уважителни причини бе възпрепятстван да пристигне.
Оценката на този пореден 13-и въоръжен конфликт между руската и османска империи намира най-интересни и многообразни интерпретации най-напред в спомените на съвремениците и непосредствените участници в нея.
„Историята на войната - изтъкна Даниела Цонева - продължава да създава не само емоционално отношение у нас, българите, и възможности за нови исторически проучвания, за преоценка на натрупаната фактология, но и за извеждане на нови трактовки. С участието си в тази война българите напомнят, че са първата държавна организация в Европа (680 г.).“
В изложението си лекторът открои най-масовото доброволно участие в Българското опълчение по време на Освободителната война. Габровският принос с повече от 180 души опълченци от града, откликнали най-активно на втория призив на формираните IX и X опълченски дружини, от които първата е на фронтовата линия. Населението оказва всестранна военна, разузнавателна, икономическа и медицинска помощ.
Между 167 габровци, удостоени по храброст с ордени, има немалка част, отличени за мъжество и героизъм, проявени при защитата на Самарското знаме: Драгой Божилов, Атанас Пеев, Пенчо Недков Сватов, Димитър Екимов, Дянко Лазаров и Станчо Николов, наградени със знака за отличие - военния орден „Свети Георги” - IV степен.
Източник: вестник „100 вести"
