Няколко ръкописа на Неофит Рилски са новата културна ценност в Регионалния исторически музей за месец ноември. Повод за показването им е Денят на народните будители-1 ноември, каза за Дарик Даниела Цонева от музея. По думите й такива ръкописи се съхраняват единствено в Регионалния исторически музей в Габрово. Те са свързани с така наречения "габровски период" на Неофит Рилски, когато преподава в първото светско училище в Габрово. В основата на културната ценност стоят две негови писма. Едното е писано през 1837 година до игумена на Рилския манастир. Другото му писмо е от 23 март 1839 година. В него той пише: "Човек намира наслаждение и удоволствие на сърцето, когато струва благодеяния на други и това му е най- великото благодарение". Даниела Цонева допълни, че освен двете писма, в музея е експониран и един ръкопис, наречен "Акатист на Света Богородица". Двете писма илюстрират не само ежедневието му на учител, причините да напусне Габровското училище, но и продължилите му връзки с габровци.
Историческият музей съхранява и друг ръкопис на Неофит Рилски- "Габровска граматика", която е създадена в Габрово в резултат на натрупания учителски опит и необходимостта от нови пояснения при изучаване на българския език в училището. Ръкописът постъпва в музея като дарение от проф. Разум Андрейчин, син на Еким Андрейчин учител в Габровската гимназия, събирач на старини и първи уредник в музея на Историографическото дружество, приемник на училищния музей, създаден през 1883 г. по инициатива на Райчо Каролев. Неподвързан, състои се от три коли по осем листа. Представя видовете съществителни имена, глаголи, прилагателни, местоимения, тяхното образуване, употреба, форми и окончания и т. н. Той допълва Българската граматика от 1835 година, която е авторство на Неофит Рилски и е издадена с помощта на габровските търговци братя Мускакови.
Неофит Рилски е духовник, книжовник, просветен деец - пръв новобългарски учител.
Роден е в Банско. Получава първи знания в килийното училище в Банско (1811 г.) и умения по иконопис в училището в Рилския манастир, където през 1818 г. приема и монашество. След това учи последователно в гръцки училища в Мелник и Велес. Разширява познанията си във взаимоучително училище в Букурещ. За кратко време учителства в Рилския манастир. Две години ръководи елино- българското училище в Самоков. Отново се връща в Рилския манастир, но след пожар в него е принуден да се премести в Казанлък. В Габрово е учител в периода 1835-1837 г., след което учителства в Копривщица (1837-1839 г.), в Рилския манастир (1840-1848 г.) и във висшето богословското училище на о-в Халки до 1852 г., където преподава църковно-славянски език и оглавява катедрата по славянски езици.
