Силистренският окръжен съд днес разгледа европейските заповеди за арест на 76-годишната Стефка Йорданова и 49-годишната Светла Захариева. Двете жени дадоха доброволно съгласие да бъдат екстрадирани в Белгия, като по този начин се надяват Белгийският съд да вземе под внимание доброволното им съгласие.
Според магистрати, разликата между доброволното предаване и съдебно решение за екстрадация, е че в първия случай те се отказват от принципа на особеността. Това означава, че когато бъдат предадени на другата държава могат да бъдат преследвани и за други престъпления, не само за тези, които са посочени в европейската заповед за задържане .
Варненският апелативен съд потвърди ареста на две жени от Тутракан, издирвани от белгийските власти за тежки престъпления
Двете жени имат на разположение три дни, за да обмислят изявлението си. На 8 автуст е насрочено ново заседание на съда. Ако в рамките на това време те се откажат от доброволното предаване, процедурата ще започне отначало. Ново заседание и нов съдебен състав ще се произнесат, като двете вече няма да имат право на доброволно предаване и съдебното решение ще е окончателно.
В съдебната зала Стефка заяви, че е невинна по описаните обвинения и че е работела за други хора.
Припомняме , че вчера в две отделни заседания Варненският апелативен съд потвърди първоначалния арест на Стефка Йорданова и на Светла Захариева от Тутракан, задържани под стража на 21 юли тази година с определения на Окръжен съд – Силистра по искане на белгийските съдебни власти.
Двете жени са издирвани с европейски заповеди за арест, издадени от съдия следовател от съд в Брюксел, Кралство Белгия, за участие в организирана престъпна група за сводничество, експлоатация на проституиращи жени със заплахи и принуда, пране на пари и предоставяне на помещение за извършване на развратни действия.
Групата е извличала големи печалби от проституцията на млади жени в квартала на витрините в Брюксел. Посочва се, че сънародничките ни заставяли всяка една от тях да им предоставя не само фиксираната сума от 50 евро за 1 работна смяна, но и комисионни за всеки курс. Тези пари не се декларирани в кралството, а се инвестирани в България. Със заплахи нашенките принуждавали жените да поемат повече работа. При тази схема събирали от 120 до 160 евро на ден. След сигнали, подадени от потърпевшите, тамошните власти следили продължително време действията на българките, които пренасяли парите у нас най-често в брой.
Според магистрати, разликата между доброволното предаване и съдебно решение за екстрадация, е че в първия случай те се отказват от принципа на особеността. Това означава, че когато бъдат предадени на другата държава могат да бъдат преследвани и за други престъпления, не само за тези, които са посочени в европейската заповед за задържане .
Варненският апелативен съд потвърди ареста на две жени от Тутракан, издирвани от белгийските власти за тежки престъпления
Двете жени имат на разположение три дни, за да обмислят изявлението си. На 8 автуст е насрочено ново заседание на съда. Ако в рамките на това време те се откажат от доброволното предаване, процедурата ще започне отначало. Ново заседание и нов съдебен състав ще се произнесат, като двете вече няма да имат право на доброволно предаване и съдебното решение ще е окончателно.
В съдебната зала Стефка заяви, че е невинна по описаните обвинения и че е работела за други хора.
Припомняме , че вчера в две отделни заседания Варненският апелативен съд потвърди първоначалния арест на Стефка Йорданова и на Светла Захариева от Тутракан, задържани под стража на 21 юли тази година с определения на Окръжен съд – Силистра по искане на белгийските съдебни власти.
Двете жени са издирвани с европейски заповеди за арест, издадени от съдия следовател от съд в Брюксел, Кралство Белгия, за участие в организирана престъпна група за сводничество, експлоатация на проституиращи жени със заплахи и принуда, пране на пари и предоставяне на помещение за извършване на развратни действия.
Групата е извличала големи печалби от проституцията на млади жени в квартала на витрините в Брюксел. Посочва се, че сънародничките ни заставяли всяка една от тях да им предоставя не само фиксираната сума от 50 евро за 1 работна смяна, но и комисионни за всеки курс. Тези пари не се декларирани в кралството, а се инвестирани в България. Със заплахи нашенките принуждавали жените да поемат повече работа. При тази схема събирали от 120 до 160 евро на ден. След сигнали, подадени от потърпевшите, тамошните власти следили продължително време действията на българките, които пренасяли парите у нас най-често в брой.
