„Заявявам от името на вносителите, че никога не сме си и помисляли сградата на гара Юг да бъде продадена на частен инвеститор”, заяви пред Дарик председателят на Общинския съвет /ОбС/на Добрич Иво Пенчев.
Думите му са по повод утрешната сесия на ОбС, на която ще се разгледа предложението на групата съветници от ГЕРБ полуразрушената постройка да бъде безвъзмездно прехвърлена от държавата на общината. Идеята е историческата сграда, която е паметник на културата, да се превърне в културно-информационен комплекс.
Предлагат Община Добрич да поиска от държавата собствеността на старата ЖП гара Юг
Думите на Пенчев бяха провокирани и от изказване на кмета Йордан Йорданов, че администрацията ще предложи текст, който ясно да казва, че няма да има възможност тази сграда да бъде продадена, каквито опасения се появяват в подобни случаи.
Кметът на Добрич: Ще мислим за какво може да се използва бившата Гара Юг
Иво Пенчев заяви, че не се изключва публично-частно партньорство под някаква форма – под формата на концесия или друга публично-частна инициатива. „Не съм казал, че ще има концесия. Казвам, че законът не го отхвърля.
Никой от вносителите обаче дори не си е помислял, че гара Юг може да бъде продадена. Ако имаше частен интерес досега да са я купили 100 пъти от държавата”, поясни Иво Пенчев и припомни, че данъчната оценка на сградата е 33 хил.лв.
„Не можем да кажем колко пари ще са нужни за възстановяването на сградата - това е въпрос на обследване и експертиза. По-важното за нас е, че трябва да я запазим и съхраним, тъй като тя има историческа стойност”, заяви председателят на правната комисия в ОбС Зорница Михайлова.
Нейно е предложението докладната да се допълни, като се посочи, че конкретната цел за ползване на сградата е за културно-исторически комплекс. В него може например да има интерактивни възстановки, постоянни експозиции, както и мемориал на загиналите там през 1916 година 57 невинни жертви, допуска Михайлова.
Гара Юг има 556 кв.м. разгърната площ, състои се от три отделни корпуса, два от които са на 2 етажа, а един е едноетажен /бившата чакалня/. Прогнозира се, че начални строителни дейности ще възлязат на няколкостотин хиляди лева.
„Категорично ще търсим европейско финансиране. Общината няма такива ресурси, а и да имаше, щеше да е безразсъдно да се вложат там. В новия програмен период на ЕС 2020 – 2027 година, ще се търси донорска програма, по която да се спечелят пари. Другите възможности са целеви средства от държавата, или публично-частно партньорство - не го изключваме”, заяви Пенчев.
Михайлова смята, че коментарите в социалните мрежи одобряват идеята на съветниците от ГЕРБ и общественото мнение е положително настроено. По думите й едно обществено обсъждане ще бъде от полза и ще се родят много идеи.
Сградата на жп гарата е построена през 1910 г. и е свидетел на много исторически събития. При оттеглянето на румънските войски през паметната за Добрич 1916 г., когато румънците са принудени да напуснат пределите на Южна Добруджа, озверени че трябва да отстъпят, ден преди оттеглянето си, те пленяват невинни българи и ги затварят в чакалнята на гарата.
На 03 септември 1916 г., преди отстъплението си, румънските войски избиват 57 затворени пленници. Жп гарата е била свидетел и на друго трагично за историята на Добруджа събитие - тук са били натоварени онези добруджанци, които след това са откарани в концентрационните лагери в Молдова.
Освен това, жп гарата е била важен комуникационен и логистичен център на войските от Трета българска армия по време на Освобождението на Добруджа през 1916-1917 г. През 1940 г. на тази жп гара са били посрещнати първите представители на гражданската администрация, която е трябвало да поеме управлението на Южна Добруджа след подписването на Крайовския договор.
Мотивът за прехвърляне на частната държавна собственост на общината е да може да се предприемат ефективни действия по нейното възстановяване и опазване. Освен това в докладната съветниците припомнят, че на 21 септември т.г. Народното събрание единодушно обяви Добрич за „Град на Българската бойна слава“. Според тях, придобиването на бившето приемно здание на железопътната гара ще бъде последваща стъпка в опазването на историческото наследство, свързано с Добричката епопея.
Думите му са по повод утрешната сесия на ОбС, на която ще се разгледа предложението на групата съветници от ГЕРБ полуразрушената постройка да бъде безвъзмездно прехвърлена от държавата на общината. Идеята е историческата сграда, която е паметник на културата, да се превърне в културно-информационен комплекс.
Предлагат Община Добрич да поиска от държавата собствеността на старата ЖП гара Юг
Думите на Пенчев бяха провокирани и от изказване на кмета Йордан Йорданов, че администрацията ще предложи текст, който ясно да казва, че няма да има възможност тази сграда да бъде продадена, каквито опасения се появяват в подобни случаи.
Кметът на Добрич: Ще мислим за какво може да се използва бившата Гара Юг
Иво Пенчев заяви, че не се изключва публично-частно партньорство под някаква форма – под формата на концесия или друга публично-частна инициатива. „Не съм казал, че ще има концесия. Казвам, че законът не го отхвърля.
Никой от вносителите обаче дори не си е помислял, че гара Юг може да бъде продадена. Ако имаше частен интерес досега да са я купили 100 пъти от държавата”, поясни Иво Пенчев и припомни, че данъчната оценка на сградата е 33 хил.лв.
„Не можем да кажем колко пари ще са нужни за възстановяването на сградата - това е въпрос на обследване и експертиза. По-важното за нас е, че трябва да я запазим и съхраним, тъй като тя има историческа стойност”, заяви председателят на правната комисия в ОбС Зорница Михайлова.
Нейно е предложението докладната да се допълни, като се посочи, че конкретната цел за ползване на сградата е за културно-исторически комплекс. В него може например да има интерактивни възстановки, постоянни експозиции, както и мемориал на загиналите там през 1916 година 57 невинни жертви, допуска Михайлова.
Гара Юг има 556 кв.м. разгърната площ, състои се от три отделни корпуса, два от които са на 2 етажа, а един е едноетажен /бившата чакалня/. Прогнозира се, че начални строителни дейности ще възлязат на няколкостотин хиляди лева.
„Категорично ще търсим европейско финансиране. Общината няма такива ресурси, а и да имаше, щеше да е безразсъдно да се вложат там. В новия програмен период на ЕС 2020 – 2027 година, ще се търси донорска програма, по която да се спечелят пари. Другите възможности са целеви средства от държавата, или публично-частно партньорство - не го изключваме”, заяви Пенчев.
Михайлова смята, че коментарите в социалните мрежи одобряват идеята на съветниците от ГЕРБ и общественото мнение е положително настроено. По думите й едно обществено обсъждане ще бъде от полза и ще се родят много идеи.
Сградата на жп гарата е построена през 1910 г. и е свидетел на много исторически събития. При оттеглянето на румънските войски през паметната за Добрич 1916 г., когато румънците са принудени да напуснат пределите на Южна Добруджа, озверени че трябва да отстъпят, ден преди оттеглянето си, те пленяват невинни българи и ги затварят в чакалнята на гарата.
На 03 септември 1916 г., преди отстъплението си, румънските войски избиват 57 затворени пленници. Жп гарата е била свидетел и на друго трагично за историята на Добруджа събитие - тук са били натоварени онези добруджанци, които след това са откарани в концентрационните лагери в Молдова.
Освен това, жп гарата е била важен комуникационен и логистичен център на войските от Трета българска армия по време на Освобождението на Добруджа през 1916-1917 г. През 1940 г. на тази жп гара са били посрещнати първите представители на гражданската администрация, която е трябвало да поеме управлението на Южна Добруджа след подписването на Крайовския договор.
Мотивът за прехвърляне на частната държавна собственост на общината е да може да се предприемат ефективни действия по нейното възстановяване и опазване. Освен това в докладната съветниците припомнят, че на 21 септември т.г. Народното събрание единодушно обяви Добрич за „Град на Българската бойна слава“. Според тях, придобиването на бившето приемно здание на железопътната гара ще бъде последваща стъпка в опазването на историческото наследство, свързано с Добричката епопея.
