Младият пианист Светослав Тодоров от Добрич спечели награда на Международен конкурс в Япония. Той следва магистратура в Кралския музикален колеж в Лондон, след като се дипломира в Университета на Единбург, Шотландия. Дипломната му работа е посветена на Рапсодия „Вардар" на Панчо Владигеров.
Учил е до 6-и клас в Добрич - в СОУ „Св. Кл.Охридски", където започва да пее и свири на пиано. Забелязан е от преподавател от Националното училище по изкуствата „Добри Христов" във Варна на музикален конкурс и продължава обучението си от 7-и клас там. След като завършва, следва своя детска мечта да живее в кралство и заминава да учи в Единбург. Магистратурата си записва след препоръка от преподавателите си да се насочи към онова, към което има афинитет - съвременна класическа музика и джаз.
За празниците Светослав е в родния си град и разказа пред Дарик за пътя си и очакванията от 2016 година.
Каква е разликата между Единбург и Лондон?
Няма голяма разлика, но все пак в Лондон има постоянно много артисти и събития и повече шанс да видиш своите идоли. И аз успях за три месеца да видя трима от тях. Бях на концерт на Ланг Ланг - може би най-популярният пианист в момента; срещнах се с Джон Адамс - един от най-изпълняваните живи композитори; запознах се с Джейкъб Колиър, който е обявен за един от най-перспективните млади таланти в музиката в света.
Накъде гледа един млад изпълнител инструменталист, какви врати Ви отварят тези престижни училища?
Точно те са пътят към голямата световната сцена, дават възможност за престижни изяви, които след това влизат в биографията ти и постепенно намираш своето място. Пианистът може да прави акомпанимент, да бъде солист, да свири камерна музика или джаз и всеки избира накъде иска да се развива. Тази отговорна институция те прави изпълнителят, който искаш да бъдеш - да станеш професионалист.
Вие какво обичате да изпълнявате и какво си представяте занапред?
Аз обичам всякакви стилове, но в Кралския колеж се занимавам със съвременна класическа музика и джаз - такава е специалността ми. Не крия, че харесвам повече джазирани съвременни произведения, търсения и идеи. Това е моята сила.
Значи във висшето училище в Лондон присъства достатъчно модерната музика, младите хора имат достъп до нея редом с многогодишните традиции?
Да, така е - включени са живи автори или такива от последните 20 години. Съвременната музика е застъпена ако поискаш. На мен ми бе предложено да се съсредоточа в нея, а аз реших, че това е възможност, защото не са много хората, които свирят такава музика и няма толкова много желаещи да я изпълняват. В колежа масово са класически пианисти. Моят курс, моят модул е такъв - съвременно пиано.
И все пак се явихте на класическия конкурс в Япония с Бах?
Да, Бах е може би един от най-сложните за изпълнение композитори, дори го определят като „най-великият джазмен, който някога се е раждал", заради хармониите и стила, в който твори, а аз имам афинитет към джаза. Не много хора очакваха да се явя на такъв конкурс, но аз уважавам всички стилове и видове музика.
Японците са познати като чудесна публика, хора с почитание към музиката, такива ли са и в тези технически времена?
Абсолютно, направиха ми впечатление именно с това почитание и уважение към музиката, което наистина не съм виждал до такава степен в Европа. Японците са една от най-добрите публики не само за класическа музика. Конкурсът бе предимно азиатски, най-вече с азиатски изпълнители и жури с представители от Китай, Корея, Япония, имаше и от България. Не е лесно да се конкурираш с такива музиканти.
Но българите все още имат стабилно име на добри изпълнители по света. Дори казват, че редовно изнасяме таланти в чужбина и захранваме оркестрите по света?
Да, нашата школа е доста добре развита и дълбоко се надявам, че се поддържа това добро ниво в тези трудни времена. А може би точно трудностите са стимулът, защото е парадокс, че в малка държава има толкова много таланти. Мисля, че желанието за самодоказване е вкоренено в българина от много години, тази традиция си продължава и си личи и на световните сцени.
Поддържате ли връзка с България, черпите ли енергия от родната земя?
Носталгия нямам, може би ще имам ако отсъствам по-дълго време. Мисля, че срещите с родната публика са най-топлите, най-личните, защото друго си е да си у дома. Всички българи, които са в чужбина, винаги, всеки ден гледат с едно око към страната си за някакви изяви, с най-добри чувства и надежда за по-добри дни. Това не се отнася само за музикантите, а за всички българи, според мен, за много голяма част от тях.
Усещате ли да се променя светът заради мигрантския поток?
Не, честно казано, в Лондон не съм усетил, а в Япония още повече - там видях, че хората са много спокойни, няма пререкания между религии, има спокойствие и ред, с което Европа в момента не може да се похвали. Мисля, че трябва да сме толерантни, но принципно, защото както казваше моята учителка по химия „Дозата прави отровата".
За новата 2016-а година Светослав си пожела много здраве. Младият пианист продължава обучението си в Кралския музикален колеж в Лондон. През февруари там ще се състои клавирен годишен фестивал, в който той ще вземе участие, а следващият месец в училището ще гостува един от най-известните съвременни композитори --Стив Райх от Щатите, като студентите ще изпълняват негови произведения. Светослав подготвя първия си голям личен професионален проект, който ще покаже пред публика това лято, но не пожела да сподели подробности засега, освен обещанието, че ще го представи и в България.
На добричлии той пожела да развиват града и да запазят добронамереността и гостоприемството си, които впечатляват всички гости на града и са нещото, което ни отличава и може би ще ни спаси.
Чуйте пожеланията му в аудиото.
