Санаторно-оздравителният комплекс "Камчия" край Варна беше домакин на четвъртата Световна среща на Международната организация "Университетски консорциум за космически технологии" /UNISEC/.
Престижният форум се провежда за пръв път извън Япония, където е седалището на организацията. В продължение не пет дни водещи учени от 31 държави дискутираха последните новости в областта на космическите изследвания.
Сред акцентите бяха употребата на микро-, нано-,пико-сателитите и вариантите за разчистване на космическите отломки, натрупани в орбитата около Земята. На дискусия бяха подложени и последните постижения в търсенето на живот извън нашата планета.
Търсенето на екзопланети е един от най-новите проекти на Масачузетския университет в САЩ, който беше представен от проф.Сиприя Чакрабарти. По думите му целта на учените е звездата Алфа Центавър, около която се предполага, че има планета аналогична на нашата.
Откриха най-близките "двойници" на Земята извън Слънчевата система
Основната цел на проекта е да бъдат заснети планети, които се намират около други слънца, обясни проф. Чакрабарти. По думите му задачата на неговия екип е да разработи нов тип технология за изучаване на Вселената. Учените са си поставили амбициозната цел да заснемат планета около звездата Алфа Центавър, която е много близка до нашето Слънце и има голяма вероятност около нея да има някаква планетна система, подобна на нашата. Проектът е финансиран от частен инвеститор.
Предизвикателството е, че всъщност това е система от две звезди, които са подобни на нашето слънце, обясни проф.Чакрабарти. По думите му трудностите идват от това, че каквито и планети да има около тях, те са много слабо осветени. Затова учените в Масачузетския университет разработват технология, която да позволи да се заснемат тъмни обекти, всъщност около 1 милиард пъти по-тъмни от самата звезда.
Уфолог: Видях извънземно на 20 метра от мен
Търсенето на живот извън Земята е нашата голяма цел, посочи проф. Чакрабарти. Преди да бъде постигната тя обаче, учените се надяват първо да разберат от какво са изградени самите планети около Алфа Центавър и дали са подходящи за живот. Най-важното в случая е дали на тях има вода в течна форма, защото това е условие за живот, казва Чакрабарти.
Ако на Земята дойдат извънземни, те първо ще засекат бактериите
Ученият обяснява, че не бива да разчитаме, че веднага ще видим форми на живот като нашите, още по-малко пък хуманоидни. Имайте предвид, че ако на Земята дойдат извънземни, те първо ще засекат бактериите, тъй като те са много по-многобройни от хората, казва Чакрабарти. След това разяснява, че в момента екипът в Масачузетския университет прави експерименти с ракети, за да валидира техниката на наблюдение.
Следващата стъпка е да се направи спътник, който ще е постоянно в орбита, и ще може да наблюдава. Според професора през следващите пет години е възможно да има резултати от изследването. Около три години ще са необходими да се построи апаратурата, а следващите две ще са за събирането на данни.
Изследванията на далечния Космос са в полезрението и на японските учени, допълва картината проф. Шиничи Накасука от Токийския университет, който е генерален директор на UNISEC. В Страната на изгряващото слънце обаче акцентират върху микро-, нано- и пико-сателитите, защото макар и малки като размер, те също имат потенциал да навлизат в необятната Вселена.
В миналото беше голямата "космическа" конкуренция, днес с помощта на тези малки сателити все повече държави могат да си позволят сравнително евтини средства за изследвания, казва проф. Накасука. Според него в земната орбита обикалят около 3 000 спътници, от които малките са 300 и ще се увеличават.
Причината е проста - докато един 60-килограмов сателит струва около 3 милиона долара, стойността на микро-, нано-, пико-сателитите е около 80 000 долара. С такива технологии разполагат вече над 50 държави, казва Накасука и добавя, че от неговата родина са изстреляни около 50. Ученият допълва, че тези технологии нямат само научно приложение. Бизнесът също има полза от тях, което е причината и за наличие на частни инвеститори.
Отвъд Земята: Космическа държава набира кандидати за "граждани"
На въпроса дали не е по-разумно преди човечеството да се впусне в далечния Космос, първо да изучи нещата около собствената си планета проф. Накасука отговаря, че тези усилия вече са налице. Много от държавите поотделно и с общи усилия изследват Луната, Марс. Прави се всичко възможно не просто да се лети в орбитата на тези небесни тела, но и да се каца на тях. За японския учен обаче една от най-наложителните задачи е човечеството да разчисти собствените си боклуци, които е натрупало в орбитата около Земята.
Има около 5 хиляди отломки, които се въртят около планетата
Има около 5 хиляди отломки, които се въртят около планетата и са проблем не само при излитането на ракети, но са и заплаха за сателитите, които работят в орбита, казва Накасука.
Роскосмос изпраща робота Споти догодина на МКС
По думите му вбъдеще новите спътници трябва да се правят така, че след като са приключили работата си много бързо да се връщат в земната атмосфера.
Ученият допълва, че вече се развива и такъв вид бизнес, насочен към прочистването на орбитата. Разработват се специални системи, които да улавят отломките и да ги връщат на планетата.
Къде е мястото на България в сферата на космическите изследвания?
Къде е мястото на България в сферата на космическите изследвания разкрива изпълнителният директор на клъстера "Аерокосмически технологии, изследвания и приложения" д-р Веселин Василев. Според него страната ни разполага с много талантливи учени и инженери с добър опит в тази област. България може да има своя принос, тъй като има капацитет в сферата на мехатрониката, роботиката, микроелектрониката, софтуера, изработката на космически храни, казва Василев.
Според него отдавна извънпланетното пространство не е само за великите сили.
Днес Космосът е за всяка държава, разполагаща със знания и технологии, е позицията на Василев. Той казва още, че е наложително да обърнем внимание на тази възможност, защото космическата индустрия генерира финансиране. По думите му това е и задачата на клъстера - да развива цялостно нещата, тъй като в него влизат не само научни институти и университети, но и доста представители на бизнеса. Страната ни участва в мисията на Европейската космическа агенция "Марс експрес", припомни Василев. Българският принос е разработка на Института по космически изследвания на БАН, насочена към мониторинга на радиацията по време на полета до Марс.
БАН: Човек оцелява 140 дни на Марс
При пътуванията в далечния Космос хората ще бъдат изложени на много силно лъчение, обяснява Василев и уточнява, че космонавтите около нашата планета са защитени от земното магнитно поле и не изпитват ефекта на силната радиация, която съществува в междупланетното пространство. Всъщност разработката на нашите учени за "картографиране" на радиацията в Слънчевата система може да допринесе за изработването на подходящи защитни средства, казва Василев.
В момента страната ни работи по друг проект, насочен към разработването на специални чипове, устойчиви при космически полет, разказва той. Освен това по линия на Европейската космическа агенция и ЕС наши учени се трудят върху система за наблюдение на космическите отпадъци с цел предотвратяване на риска от тях, допълва Василев. И обобщава, че всички тези проекти са доказателство, че и малка държава с ограничено финансиране може да постигне резултати на световно ниво, стига да разполага с добри екипи.
