Монголия трябва да стане пълноправен член на „Партньорство за мир" на НАТО и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Това каза в Улан Батор председателят на българската парламентарна комисия по външна политика Соломон Паси на среща в понеделник с Дамдин Демберел, председател на 76-членния монголски парламент, наречен Велик държавен хурал.
Европейските организации трябва да се отнасят с Монголия по същия начин както с Казахстан, смята Паси, който е в монголската столица начело на българска парламентарна делегация, в която е и членът на групата за приятелство с Монголия и председател на Комисията по парламентарна етика на Народното събрание Тодор Батилов. Казахстан е пълноправен член както на „Партньорство за мир" на НАТО, така и на ОССЕ - за разлика от Монголия, от която го дели разстояние, от по-малко от 40 километра през териториите на Китай и Русия.
Паси припомни, че България получи статут на страна партньор за сътрудничество с ОССЕ именно по време на българското председателство на организацията през 2004 година.
Първите неофициални контакти на Монголия с НАТО са установени през 1998 година, но без обвързващи документи заради поисканите от двете съседни държави Русия и Китай разяснения. Монголия, която е сред големите азиатски държави с над милион и половина квадратни километра територия, обаче иска да участва в „Партньорство за мир", а на среща в Брюксел с генералния секретар на НАТО Яп де Хоп Схефер през октомври 2008 година монголският президент Намбар Енхбаяр, който е кандидатът на бившата комунистическа партия за втори президентски мандат на изборите на 24 май тази година, изрази готовност монголски военни да участват в миротворчески мисии и акции при природни бедствия на Северноатлантическия пакт.
Демберел поиска помощ от българския парламентарист като „голям деятел на европейската общност", така че „европейските да гледат на Монголия с очите на Паси".
Монголия очаква да подпише с Европейският съюз Споразумение за партньорство и сътрудничество, след като наскоро Европейската комисия реши важния за монголците въпрос за удължаване на преференциалната схема за търговия до 2011 година. Най-рядко населената страна в света, чието стопанство се крепи основно на животновъдството, обаче все още не е получила статут на пазарна икономика, като Европейската комисия обяснява забавянето с технически, а не политически причини.
Паси подчерта, че Монголия може да разчита на България като на „адвокат" в Европейския съюз. Той припомни, че над 500 монголски младежи са учили в български университети, а други над 3000 монголци са били на специализации в България.
Паси се срещна и с представители на монголското неправителствено дружество за приятелство с България, член на което е и монголски учен, който е бил в състава на българската експедиция в Антарктида.
