„Връщането на свободата в една морално напълно разложена среда предизвика явления, които можеха да се очакват, но въпреки това надминаха представите ни. Става дума за огромния и почти ослепителен взрив на всички възможни лоши човешки качества.“ До този извод стига Вацлав Хавел в своята книга „Летни размишления“ в началото на 90-те. Ами днес? Повече от три десетилетия след Нежната революция какъв преход, какво общество и какви политици имат чехите? Кратък отговор на този въпрос едва ли има. Но думите на последния президент на Чехословакия и първи президент на съвременната Чешка република и сега продължават да са валидни – дори с още по-голяма сила. А политическата среда в днешна Чехия е надминала дори онези вече надминати представи, за които Хавел говори.
Подозрения в корупция, скандали, свързани с търговия с влияние, гръмки, публично направени обещания, които остават неизпълнени. 13 министър-председатели в рамките на 33 години – от тях само трима премиери успяват да изкарат пълни мандати, докато останалите шумно и предсрочно падат от власт. Рекордно ниски нива на доверие имат гражданите в правителството и в парламента. Това е с няколко изречения образът на чешката политическа действителност вече от много години. Взривът, за който споменава Хавел, роди безброй сътресения и разломи. И именно в тази, да я наречем противоречива, среда, след като вторият (по конституция последен възможен) мандат на досегашния държавен глава Милош Земан изтича, чехите сега избраха своя нов президент. За позицията, която привидно е по-скоро протоколна и не предполага кой знае какви институционални правомощия, но реално съдържа в себе си много мощен политически ресурс, избран бе ген. Петър Павел.
Скандалите, които изчерпиха доверието на чехите към техните политици
През годините на своето управление, особено в началото на първия си мандат като президент, Милош Земан печели доверието на по над 50, дори в някои години и над 60 процента от гражданите. Към края на 2022 година според данните на Центъра за изследване на общественото мнение Земан се е ползвал с одобрението на една трета от чехите. Същото проучване и към същия момент отчита, че подкрепата за правителството (на премиера Петър Фиала) е само 28 процента. Ниско доверие има и към парламента. Двете институции – парламент и правителство, в парламентарната (като форма на управление) република Чехия отдавна са загубили доверието на мнозинството от гражданите.
През 2021 година изследване, този път на Евробарометър, показа, че само 19 % от чехите вярват на кабинета (тогава премиер е Андрей Бабиш), а доверието в парламента е едва 15 процента. Година по-рано, през 2020 г. Евробарометър измерва също ниски (макар и не чак толкова критично ниски) нива на доверие в тях – 25 процента. Отново през 2021 година наяве излизат и още данни: само един на всеки десетима чехи вярва на политическите партии. Година по-късно, през изминалата 2022 г., а вероятно и през настоящата 2023 г. тези показатели отново (ще) са сигнално ниски.
Зад „крушката“ на неодобрението, което чехите изпитват към своите политици, се крият не една и две, а множество „опашки“. Сред тях има относително невинни крамоли като тази от 2002 година между Вацлав Клаус (бъдещ президент на страната, но към онзи момент председател на долната камара на парламента), който влиза в публично пререкание с тогавашния президент Вацлав Хавел, защото Хавел го саботирал с избора на дата за вота. Но преобладават по-сериозните сътресения, свързани с финансови злоупотреби например. Като скандала от същата година с Граждански демократичен алианс – партия, част от тогавашната опозиционна в парламента четворна коалиция, имала взети преди години и непогасени заеми на обща стойност близо 2 млн. долара. Около партията се завихря и още един скандал – с дарения на значителни суми и от съмнителни източници. Звучи някак познато? Всички прилики са случайни, казват във филмите.
Премиерът и началничката на кабинета му (и по съвместителство любовница) – Петър Нечас и Яна Нагиова, завихриха мащабен корупционен скандал през 2013 година и бяха уличени в търговия с влияние. А години по-рано, още през далечната 2005 г., макар че управляващата коалиция успя да оцелее, премиерът Станислав Грос се оттегли от поста си след нещо като чешка версия на „Апартаментгейт“.
След корупционни скандали, политически ежби и/или многохилядни протести падат редица чешки правителства – на Мирек Тополанек, на Ян Фишер, на Иржи Руснок... На Бохуслав Соботка, който подава оставка като премиер през 2017 г. след скандали около Андрей Бабиш, тогава финансов министър в правителството на Соботка, и след протести на десетки хиляди граждани. После същият (Бабиш) сам стана премиер, а сега беше достигнал до балотажа за президент, като загуби от натовеца и генерал от запаса, Петър Павел.
В търсене на стабилност
На фона на тези сюжети мнозинството от чехите от години поддържат отчетливо силна вяра в съвсем други институции – армията, регионалните и местните власти. Обществото се доверява в пъти повече на Европейския съюз и НАТО, отколкото на собствените си политици, сочат редица изследвания.
В сравнение с парламента и сменящите се често, след поредния публичен скандал, правителства, президентската институция държи също относително стабилни нива на доверие. Но те остават недостатъчни. Самият настоящ държавен глава Земан има противоречива слава – включително и на алкохолик. Заради чернодробните му проблеми (за които се твърди, че са предизвикани от злоупотреба с алкохол) през есента на 2021 година президентът постъпи в болница, а съобщенията, че той не е дееспособен, породиха съмнения дали изобщо ще успее да довърши мандата си. В този контекст не са учудващи резултатите от анкета от януари миналата година, проведена от Центъра за проучване на общественото мнение, които показаха, че чехите имат по-голямо доверие на словашкия президент Зузана Чапутова, както и на други чуждестранни лидери, отколкото на президента Земан.
В такава ситуация въпросът за това кой ще седне в креслото на държавния глава бе от изключителна важност. Победителят в надпреварата, 61-годишният Петър Павел, е пенсиониран натовски генерал с комунистическо минало (от което днес яростно се отрича), който не вижда себе си и Чехия като славянски, а като западни. Предвид голямото влияние, което президентската институция в Чехия има върху външната политика, предвид горящия съвсем наблизо (в Украйна) военен конфликт и предвид изказваните от ген. Павел позиции, е ясно накъде ще бъде обърната Чехия в следващите пет години – строго на Запад. Сред държавите от Вишеградската четворка тя ще бъде в унисон с ориентацията на Полша и Словакия – унисон, който конкретно за Словакия ще бъде много значим, понеже страната вече даде и планира да раздава още на Украйна значителни количества от собственото си военно оборудване. В този смисъл това да може да разчита винаги на подкрепа именно от близките Чехия и Полша, за Словакия се превърна в жизнена необходимост. Диалогът с Унгария обаче ще бъде сложен.
Алтернативата на Петър Павел в президентския вот бе 68-годишният (роден в Братислава, днешна Словакия) милиардер, включително медиен собственик, бивш министър и бивш премиер Андрей Бабиш – популист и герой от страниците на „Панама пейпърс“. И двамата кандидати, които бяха достигнали до балотажа, имаха биографии, които подсказват, че е по-добре да включим по една сигнална червена лампичка за тях. И чехите също очевидно съзнаваха това, защото в първия тур така и не успяха да си харесат никого от тях категорично – и двамата получиха почти еднакъв резултат, с минимална разлика – 35,4 процента за ген. Павел срещу 35,0 процента за Бабиш или разлика от малко над 20 хиляди гласа. За сравнение на предишните президентски избори (през 2018 година) настоящият президент Милош Земан, който тогава се бори за втори мандат, спечели доста по-категорична и отчетлива преднина в първия тур. Земан взе 38,57 процента срещу 26,6 процента за тогавашния му основен опонент Иржи Драхош. И все пак на втория тур солидната подкрепа, която чехите гласуват по принцип на НАТО, вероятно каза тежката си дума, така че ген. Павел поведе пред опонента си с близо милион гласа преднина и спечели вота с 58,33 процента.
Но защо той не можа веднага, а чак от втория опит да постигне тази по-голяма и категорична дистанция пред скандалния си опонент Бабиш? И въпреки солидните скандали, които циркулират от години около името му, какво „изстреля“ чак до балотаж човек като бившия премиер? Чешкото общество има своите противоречия и в този смисъл, който и да беше спечелил, все щеше да му е трудно да внесе баланс и да отговори по най-добрия начин на ситуацията.
Скорошните проучвания сочат, че мнозинството от чехите (над 50 процента) са недоволни от кабинета на сегашния премиер Петър Фиала. В момент, в който кризи от различен характер възникват непрекъснато, а бъдещето на правителството е неясно, необходимостта от доза стабилност в лицето на подходящия държавен глава е остра. Вторият тур на вота излъчи четвъртия демократично избран президент на съвременната Чешка република. Победи Петър Павел. А дали той ще се прояви като лидера, от който чешкото общество се нуждае в момента, е... въпрос на полемика...
Подозрения в корупция, скандали, свързани с търговия с влияние, гръмки, публично направени обещания, които остават неизпълнени. 13 министър-председатели в рамките на 33 години – от тях само трима премиери успяват да изкарат пълни мандати, докато останалите шумно и предсрочно падат от власт. Рекордно ниски нива на доверие имат гражданите в правителството и в парламента. Това е с няколко изречения образът на чешката политическа действителност вече от много години. Взривът, за който споменава Хавел, роди безброй сътресения и разломи. И именно в тази, да я наречем противоречива, среда, след като вторият (по конституция последен възможен) мандат на досегашния държавен глава Милош Земан изтича, чехите сега избраха своя нов президент. За позицията, която привидно е по-скоро протоколна и не предполага кой знае какви институционални правомощия, но реално съдържа в себе си много мощен политически ресурс, избран бе ген. Петър Павел.
Скандалите, които изчерпиха доверието на чехите към техните политици
През годините на своето управление, особено в началото на първия си мандат като президент, Милош Земан печели доверието на по над 50, дори в някои години и над 60 процента от гражданите. Към края на 2022 година според данните на Центъра за изследване на общественото мнение Земан се е ползвал с одобрението на една трета от чехите. Същото проучване и към същия момент отчита, че подкрепата за правителството (на премиера Петър Фиала) е само 28 процента. Ниско доверие има и към парламента. Двете институции – парламент и правителство, в парламентарната (като форма на управление) република Чехия отдавна са загубили доверието на мнозинството от гражданите.
През 2021 година изследване, този път на Евробарометър, показа, че само 19 % от чехите вярват на кабинета (тогава премиер е Андрей Бабиш), а доверието в парламента е едва 15 процента. Година по-рано, през 2020 г. Евробарометър измерва също ниски (макар и не чак толкова критично ниски) нива на доверие в тях – 25 процента. Отново през 2021 година наяве излизат и още данни: само един на всеки десетима чехи вярва на политическите партии. Година по-късно, през изминалата 2022 г., а вероятно и през настоящата 2023 г. тези показатели отново (ще) са сигнално ниски.
Зад „крушката“ на неодобрението, което чехите изпитват към своите политици, се крият не една и две, а множество „опашки“. Сред тях има относително невинни крамоли като тази от 2002 година между Вацлав Клаус (бъдещ президент на страната, но към онзи момент председател на долната камара на парламента), който влиза в публично пререкание с тогавашния президент Вацлав Хавел, защото Хавел го саботирал с избора на дата за вота. Но преобладават по-сериозните сътресения, свързани с финансови злоупотреби например. Като скандала от същата година с Граждански демократичен алианс – партия, част от тогавашната опозиционна в парламента четворна коалиция, имала взети преди години и непогасени заеми на обща стойност близо 2 млн. долара. Около партията се завихря и още един скандал – с дарения на значителни суми и от съмнителни източници. Звучи някак познато? Всички прилики са случайни, казват във филмите.
Премиерът и началничката на кабинета му (и по съвместителство любовница) – Петър Нечас и Яна Нагиова, завихриха мащабен корупционен скандал през 2013 година и бяха уличени в търговия с влияние. А години по-рано, още през далечната 2005 г., макар че управляващата коалиция успя да оцелее, премиерът Станислав Грос се оттегли от поста си след нещо като чешка версия на „Апартаментгейт“.
След корупционни скандали, политически ежби и/или многохилядни протести падат редица чешки правителства – на Мирек Тополанек, на Ян Фишер, на Иржи Руснок... На Бохуслав Соботка, който подава оставка като премиер през 2017 г. след скандали около Андрей Бабиш, тогава финансов министър в правителството на Соботка, и след протести на десетки хиляди граждани. После същият (Бабиш) сам стана премиер, а сега беше достигнал до балотажа за президент, като загуби от натовеца и генерал от запаса, Петър Павел.
В търсене на стабилност
На фона на тези сюжети мнозинството от чехите от години поддържат отчетливо силна вяра в съвсем други институции – армията, регионалните и местните власти. Обществото се доверява в пъти повече на Европейския съюз и НАТО, отколкото на собствените си политици, сочат редица изследвания.
В сравнение с парламента и сменящите се често, след поредния публичен скандал, правителства, президентската институция държи също относително стабилни нива на доверие. Но те остават недостатъчни. Самият настоящ държавен глава Земан има противоречива слава – включително и на алкохолик. Заради чернодробните му проблеми (за които се твърди, че са предизвикани от злоупотреба с алкохол) през есента на 2021 година президентът постъпи в болница, а съобщенията, че той не е дееспособен, породиха съмнения дали изобщо ще успее да довърши мандата си. В този контекст не са учудващи резултатите от анкета от януари миналата година, проведена от Центъра за проучване на общественото мнение, които показаха, че чехите имат по-голямо доверие на словашкия президент Зузана Чапутова, както и на други чуждестранни лидери, отколкото на президента Земан.
В такава ситуация въпросът за това кой ще седне в креслото на държавния глава бе от изключителна важност. Победителят в надпреварата, 61-годишният Петър Павел, е пенсиониран натовски генерал с комунистическо минало (от което днес яростно се отрича), който не вижда себе си и Чехия като славянски, а като западни. Предвид голямото влияние, което президентската институция в Чехия има върху външната политика, предвид горящия съвсем наблизо (в Украйна) военен конфликт и предвид изказваните от ген. Павел позиции, е ясно накъде ще бъде обърната Чехия в следващите пет години – строго на Запад. Сред държавите от Вишеградската четворка тя ще бъде в унисон с ориентацията на Полша и Словакия – унисон, който конкретно за Словакия ще бъде много значим, понеже страната вече даде и планира да раздава още на Украйна значителни количества от собственото си военно оборудване. В този смисъл това да може да разчита винаги на подкрепа именно от близките Чехия и Полша, за Словакия се превърна в жизнена необходимост. Диалогът с Унгария обаче ще бъде сложен.
Алтернативата на Петър Павел в президентския вот бе 68-годишният (роден в Братислава, днешна Словакия) милиардер, включително медиен собственик, бивш министър и бивш премиер Андрей Бабиш – популист и герой от страниците на „Панама пейпърс“. И двамата кандидати, които бяха достигнали до балотажа, имаха биографии, които подсказват, че е по-добре да включим по една сигнална червена лампичка за тях. И чехите също очевидно съзнаваха това, защото в първия тур така и не успяха да си харесат никого от тях категорично – и двамата получиха почти еднакъв резултат, с минимална разлика – 35,4 процента за ген. Павел срещу 35,0 процента за Бабиш или разлика от малко над 20 хиляди гласа. За сравнение на предишните президентски избори (през 2018 година) настоящият президент Милош Земан, който тогава се бори за втори мандат, спечели доста по-категорична и отчетлива преднина в първия тур. Земан взе 38,57 процента срещу 26,6 процента за тогавашния му основен опонент Иржи Драхош. И все пак на втория тур солидната подкрепа, която чехите гласуват по принцип на НАТО, вероятно каза тежката си дума, така че ген. Павел поведе пред опонента си с близо милион гласа преднина и спечели вота с 58,33 процента.
Но защо той не можа веднага, а чак от втория опит да постигне тази по-голяма и категорична дистанция пред скандалния си опонент Бабиш? И въпреки солидните скандали, които циркулират от години около името му, какво „изстреля“ чак до балотаж човек като бившия премиер? Чешкото общество има своите противоречия и в този смисъл, който и да беше спечелил, все щеше да му е трудно да внесе баланс и да отговори по най-добрия начин на ситуацията.
Скорошните проучвания сочат, че мнозинството от чехите (над 50 процента) са недоволни от кабинета на сегашния премиер Петър Фиала. В момент, в който кризи от различен характер възникват непрекъснато, а бъдещето на правителството е неясно, необходимостта от доза стабилност в лицето на подходящия държавен глава е остра. Вторият тур на вота излъчи четвъртия демократично избран президент на съвременната Чешка република. Победи Петър Павел. А дали той ще се прояви като лидера, от който чешкото общество се нуждае в момента, е... въпрос на полемика...
