На референдум на 23 юни 2016 г. британците решават да напуснат ЕС след 46 години членство с 52% подкрепа. 48% се обявяват против излизането от Блока.
Премиерът-консерватор Дейвид Камерън, който свиква референдума и води кампанията за оставане в ЕС, подава оставка. Тереза Мей, вътрешен министър и привърженик на оставането в ЕС, става министър-председател на 13 юли 2016 г.
На 17 януари 2017 г. Мей излага стратегията си за Брекзит като заявява, че Великобритания ще напусне единния пазар, което ще позволи да контролира миграцията. „Без споразумение е по-добре отколкото с лошо споразумение“, казва тя тогава.
БГНЕС
На 13 март 2017 г. британският парламент упълномощава Тереза Мей да задейства чл. 50 от Договора от Лисабон, което стартира процеса по напускане на Съюза.
С писмо до президента на Европейския съвет Доналд Туск, тя формално уведомява за намерението на Великобритания да напусне ЕС. С това е сложено началото и на 2-годишния план за напускане, като излизането е планирано на 29 март 2019 г.
В опит да засили позициите си по преговорите за Брекзит, Мей свиква предсрочни избори на 8 юни 2017 г. Рискованият й ход води до загуба на мнозинство на нейната Консервативна партия, която се оказва принудена да търси подкрепата на партията на Демократичните юнионисти от Северна Ирландия.
ThinkStock/Getty Images
Лондон и ЕС постигат споразумение на 8 декември 2017 г. по три ключови теми - сумата, която Лондон ще плати при напускането на ЕС, правата на гражданите и границата с Ирландия.
Лидерите от ЕС дават зелена светлина за следващата стъпка на преговорите по Брекзит, включително търговските отношения след развода. Решението за напускане на ЕС става закон на 26 юни 2018 г.
На 6 юли 2018 г. Тереза Мей получава подкрепа от кабинета си да договори „свободна търговска зона с ЕС“. Два дни по-късно министърът по Брекзит евроскептикът Дейвид Дейвис подава оставка, като заявява, че „Тереза Мей дава твърде много твърде лесно“. Друга ключова фигура в кабинета - външният министър Борис Джонсън - също подава оставка на 9 юли.
На 13 ноември Кабинетът на Тереза Мей съобщава, че преговарящите са постигнали проектоспоразумение за напускане на ЕС. На 14 ноември кабинетът в Лондон подкрепя споразумението след часове разгорещен дебат. На следващия ден, четирима министри, сред които и новият министър по Брекзит Доминик Рааб, подават оставка в знак на протест срещу споразумението.
/ Gulliver/Getty Images
Лидерите на ЕС одобряват споразумението на 25 ноември. „Това е единствената възможна сделка“, заяви председателят на Комисията Жан-Клод Юнкер. Споразумението е изправено пред остри критики в парламента заради предпазната клауза, която предотвратява проверки на границата между Северна Ирландия и Ирландия.
На 10 декември Мей отлага вот в парламента, а лидерите на ЕС отказват допълнително предоговаряне. На 12 декември депутати от Консервативната партия, недоволни от управлението на Тереза Мей като лидер на партията, искат вот на доверие. Тя го печели с 200 гласа срещу 117 против.
На 15 януари парламентът най-накрая гласува по споразумението за напускане на ЕС, но го отхвърля с 432 срещу 202 гласа - най-тежкото поражение за правителство в модерната британска история.
Gulliver/Getty Images
Лидерът на опозиционната Лейбъристка партия Джеръми Корбин призовава за вот на недоверие на правителството на 16 януари. Кабинетът оцелява с 325 срещу 3-6 гласа, а Тереза Мей обещава да работи с опозицията, за да се намери компромис по Брекзит. На 29 януари британските депутати гласуват да изпратят Мей обратно в Брюксел, за да предоговори предпазната клауза, като намекват, че така споразумението би могло да мине в парламента.
ЕС обаче обявява, че споразумението не може да се предоговаря. На 12 март парламентът отново отхвърля с 391 срещу 242 гласа сделката за Брекзит, дори и след като Мей заявява, че е договорила с Брюксел промени по най-спорните клаузи.
На 13 март депутатите ще гласуват дали Великобритания да напусне ЕС без споразумение. Ако отхвърлят тази опция, на 14 март ще гласуват дали да отложат датата на излизане от ЕС.
