Делегации от Швеция и Финландия ще проведат разговори в Анкара с високопоставени представители на Турция в опит да преодолеят възраженията на югоизточната ни съседка срещу историческите им опити за присъединяване към НАТО, отбелязва Associated Press.
Швеция и Финландия подадоха писмените си молби за присъединяване към НАТО миналата седмица - ход, който бележи едно от най-големите геополитически последици от руската война в Украйна – и който може да пренапише картата на сигурността на Европа, коментира медията.
Турция заяви, че се противопоставя на членството на двете скандинавски страни във военния алианс, аргументирайки се с подкрепата на Швеция – и в по-малка степен на Финландия – за Работническата партия на Кюрдистан (ПКК) и други образувания, които Турция разглежда като заплаха за сигурността си. Анкара също така обвинява двете страни, че са наложили ограничения за износ на оръжие срещу Турция и са отказали да екстрадират заподозрени „терористи“.
Възраженията на Турция помрачиха надеждите на Стокхолм и Хелзинки за бързото им присъединяване към НАТО на фона на войната в Украйна и поставят на карта доверието в Алианса. Всички 30 членки на НАТО трябва да се съгласят приемането на нови членове в редиците му.
Делегациите на Швеция и Финландия са готови да обсъдят възраженията наТурция с Ибрахим Калън, говорител на президента Реджеп Тайип Ердоган, и турския заместник-министър на външните работи Седат Онал. Шведската делегация ще бъде ръководена от държавния секретар Оскар Стенстрьом, а Юка Саловаара, заместник-секретар на външното министерство, ще ръководи финландската делегация.
ПКК, определена като терористична организация от няколко от съюзниците на Турция, води десетилетия наред действия срещу официална Анкара - конфликт, който коства живота на десетки хиляди хора.
Изказвайки се във вторник преди заседание на Съвета на държавите от Балтийско море, германският външен министър Аналена Бербок каза, че Русия не е оставила на Швеция и Финландия „друг избор“, освен да се присъединят към НАТО. Тя увери, че Германия ще подкрепи членството и на двете страни, като го нарече „реална печалба“ за военния съюз..
Тази седмица Турция изброи пет „конкретни гаранции“, които изисква от Швеция, включително „прекратяване на политическата подкрепа за тероризма“, „елиминиране на източника на финансиране на тероризма“ и „прекратяване на подкрепата за оръжия“ за ПКК и свързана с нея групировка на сирийските кюрди. Анкара също така призовава за премахване на оръжейните санкции срещу Турция и глобално сътрудничество срещу тероризма.
Турция заяви, че е искала екстрадирането на кюрдски бойци и други заподозрени от 2017 г., но не е получила положителен отговор от Стокхолм. Наред с други неща, Анкара твърди, че Швеция е решила да предостави 376 милиона долара за подкрепа на кюрдските бойци през 2023 г. и че им е предоставила военно оборудване, включително противотанкови оръжия и дронове.
Швеция отрече, че е предоставяла каквато и да е „финансова помощ или военна подкрепа“ на кюрдските групировки или образувания в Сирия.
„Швеция е основен хуманитарен донор на кризата в Сирия чрез глобални средства за хуманитарни участници“, каза външният министър Ан Линде пред вестник Aftonbladet.
„Сътрудничеството в Североизточна Сирия се осъществява предимно чрез ООН и международни организация. Швеция не предоставя целенасочена подкрепа на сирийските кюрди или на политическите или военни структури в Североизточна Сирия, а на населението в тези райони“, допълни още Линде.
Швеция и Финландия подадоха писмените си молби за присъединяване към НАТО миналата седмица - ход, който бележи едно от най-големите геополитически последици от руската война в Украйна – и който може да пренапише картата на сигурността на Европа, коментира медията.
Турция заяви, че се противопоставя на членството на двете скандинавски страни във военния алианс, аргументирайки се с подкрепата на Швеция – и в по-малка степен на Финландия – за Работническата партия на Кюрдистан (ПКК) и други образувания, които Турция разглежда като заплаха за сигурността си. Анкара също така обвинява двете страни, че са наложили ограничения за износ на оръжие срещу Турция и са отказали да екстрадират заподозрени „терористи“.
Възраженията на Турция помрачиха надеждите на Стокхолм и Хелзинки за бързото им присъединяване към НАТО на фона на войната в Украйна и поставят на карта доверието в Алианса. Всички 30 членки на НАТО трябва да се съгласят приемането на нови членове в редиците му.
Делегациите на Швеция и Финландия са готови да обсъдят възраженията наТурция с Ибрахим Калън, говорител на президента Реджеп Тайип Ердоган, и турския заместник-министър на външните работи Седат Онал. Шведската делегация ще бъде ръководена от държавния секретар Оскар Стенстрьом, а Юка Саловаара, заместник-секретар на външното министерство, ще ръководи финландската делегация.
ПКК, определена като терористична организация от няколко от съюзниците на Турция, води десетилетия наред действия срещу официална Анкара - конфликт, който коства живота на десетки хиляди хора.
Изказвайки се във вторник преди заседание на Съвета на държавите от Балтийско море, германският външен министър Аналена Бербок каза, че Русия не е оставила на Швеция и Финландия „друг избор“, освен да се присъединят към НАТО. Тя увери, че Германия ще подкрепи членството и на двете страни, като го нарече „реална печалба“ за военния съюз..
Тази седмица Турция изброи пет „конкретни гаранции“, които изисква от Швеция, включително „прекратяване на политическата подкрепа за тероризма“, „елиминиране на източника на финансиране на тероризма“ и „прекратяване на подкрепата за оръжия“ за ПКК и свързана с нея групировка на сирийските кюрди. Анкара също така призовава за премахване на оръжейните санкции срещу Турция и глобално сътрудничество срещу тероризма.
Турция заяви, че е искала екстрадирането на кюрдски бойци и други заподозрени от 2017 г., но не е получила положителен отговор от Стокхолм. Наред с други неща, Анкара твърди, че Швеция е решила да предостави 376 милиона долара за подкрепа на кюрдските бойци през 2023 г. и че им е предоставила военно оборудване, включително противотанкови оръжия и дронове.
Швеция отрече, че е предоставяла каквато и да е „финансова помощ или военна подкрепа“ на кюрдските групировки или образувания в Сирия.
„Швеция е основен хуманитарен донор на кризата в Сирия чрез глобални средства за хуманитарни участници“, каза външният министър Ан Линде пред вестник Aftonbladet.
„Сътрудничеството в Североизточна Сирия се осъществява предимно чрез ООН и международни организация. Швеция не предоставя целенасочена подкрепа на сирийските кюрди или на политическите или военни структури в Североизточна Сирия, а на населението в тези райони“, допълни още Линде.
