Безопасни и качествени ли са храните, които се предлагат на българския пазар? Очевидно не съвсем. Доказва го поредният скандал с вносна суровина за производство на сладолед, замърсена с опасен химикал. Произведен в Румъния дезинфектант за помещения за кокошки-носачки с токсична съставка, която прониква в снесените яйца, се оказа на трапезата на българските потребители.
Замърсеният с опасния химикал половин тон яйчен прах, внесен от Германия, беше блокиран от Агенцията за безопасност на храните (БАБХ), но по традиция чиновниците отказаха да съобщят имената на фирмите, които са го използвали за производството на сладолед и майонеза.
„Представете си, че някой ресторант е напълнил фризерите си с небезопасен сладолед. Мълчанието на агенцията означава, че той ще продължи да бъде предлаган на клиентите месеци наред“, коментира ситуацията шефът на асоциацията „Активни потребители“ Богомил Николов. Организацията стана известна с резултатите от лабораторни анализи на популярни сред българите храни като кисело мляко, сирене, масло, кашкавал, лютеница и други.
ThinkStock/Getty Images
Те показаха, че редица български производители използват евтини заместители на традиционните суровини за производството им, без да упоменават това в етикетите. Това не попречи на някои от тях да обвиняват в същото известни западни производители на храни и напитки.
Богомил Николов вижда в укриването на информация за опасни продукти и техните производители рефлекс, който държавните институции са запазили от времената на комунизма. „Също както по времето на Чернобил, и сега в България смятат, че криенето на информация е полезно за гражданите. В свободните общества е точно обратното – говоренето за проблемите е задължителна част от тяхното решаване“, смята шефът на „Активни потребители“.
Той припомня пресния скандал с разликите в съдържанието и в качеството на съставките на хранителни, хигиенни и козметични продукти, които някои мултинационални компании произвеждат за Източна Европа. „В Словакия и други бивши соцдържави местните агенции за контрол върху качеството на потребителските стоки посочиха не само по-евтините заместители и по-ниските проценти на основните компоненти, но и публично назоваха компаниите, които си позволяват да обиждат по този начин източноевропейците, доверили се на продуктите им. Българската агенция обаче отново предпочете мълчанието. В България производители и търговци, които залагат на ниското качество и ниските цени като средство за трупане на печалби все още имат всички шансове да са задържат на пазара и да преуспяват“, обобщава наблюденията си Богомил Николов.
ThinkStock/Getty Images
Шефът на Националния съюз на градинарите Слави Трифонов посочва друга заплаха за здравето на българските потребители. Според него, внасяните от Турция, Йордания и Египет плодове и зеленчуци се обработват с опасни пестициди и консерванти, за да могат да издържат дългото им транспортиране до България и Централна Европа.
„Тактиката на производителите и износителите на изток е да обработват продукцията си с химикали, чийто карантинен срок изтича около дните, в които те пристигат на външните граници на Евросъюза. Работеща в Пловдив германска фитолаборатория чрез анализ на смлени пресни плодове и зеленчуци отчита, че през този карантинен период използваните силни пестициди и консерванти са успели да замърсят отвътре продуктите с недопустимо високи концентрации. В никакъв случай българите не трябва да правят сладко от кори на портокали или лимони. Най-добре е да купуват продукти, произведени до 200 километра от мястото на пазаруване“, препоръчва Трифонов.
Той е на мнение, че Агенцията по безопасността на храните е ефикасна единствено когато има подадени сигнали за опасен внос, какъвто беше случаят с яйчения прах от Германия. Но все още няма никакви пречки пред вносители на небезопасни пресни храни подозрително лесно да се сдобиват със сертификати за качество на границата и да подбиват с дъмпинг производството на пресни храни в България.
Богомил Николов от „Активни потребители“ е на мнение, че като цяло свързаната с безопасността на храните ситуация в България все пак бележи осезаемо подобрение през последните години. „Поне вече нямаме масови хранителни отравяния, които до съвсем неотдавна вземаха и човешки жертви“, смекчава Богомил Николов тревогите на българските консуматори.
