На 26-и октомври православната църква почита паметта на Свети Димитър Солунски.

Свети Димитър е роден през 3 век в Солун. Баща му е бил градоначалник.

След смъртта на родителите си Димитър наследил голямо богатство. Той тайно вярвал в Христа, но не смеел открито да изповядва вярата си, тъй като по онова време имало голямо гонение срещу християните.

Свети Димитър бил проконсул на Солун. Недоволен от неговото поведение, император Галерий го хвърлил в тъмница. Той загинал мъченически за Христовата вяра на 26 октомври през 306 година.

Счита се, че Свети Димитър много пъти спасявал Солун от вражески нападения. Той бил почитан още от онези времена в Тракия и в Македония. По-късно българи и гърци започнали разпалено да си оспорват „покровителството на небесния стратег от Солун". Заради славянския му произход от древни времена всички славянски народи честват светеца.
 
Народният култ към него го представя като по-голям брат близнак на Св. Георги. Широко разпространена е поговорката „Свети Георги лято носи, а Свети Димитър - зима".

В народните представи дойде ли Св. Димитър на коня си от брадата му започва да пада сняг. На Димитровден се прибират ралата на сухо, редят се дървата за зимата.

Според поверията в полунощ срещу празника на Св. Димитър небето се отваря, след което се очаква и първият сняг. Светецът се смята за покровител на зимата, студа и снега.

В някои краища на България все още се спазва традицията за Димитровденските събори. Дори и да няма събор, празникът се почита от хората заради именниците. На трапезата присъстват курбан от овче месо, пиле яхния, гювеч, пита с ябълки, варена царевица и тиква.

Димитровден е приет също и като ден на строителя. Празнуват всички архитекти, проектанти, строителни инженери и всички ангажирани в сферата на строителството.

Имен ден празнуват Димитър, Димитрина, Деметра, Димо, Дима, Димка, Димитричка, Димчо, Димана, Драган, Митко, Митка, Митра, Митрана, Мита