"Децата на Сахел" се казва първата в кариерата на журналиста от Дарик Кирил Вълчев фотоизложба. Повече от 40 снимки, правени в Нигер и Чад, ще бъдат изложени в парка "Заимов" пред централния вход на театър "София". Откриването на експозицията е на 1 юни (петък) от 18:30 часа. На него ще присъства и еврокомисарят по международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи Кристалина Георгиева. През януари Кирил Вълчев попада в групата на чуждестранните журналисти, които я придружават при посещението й в африканските държави. Там той прави над 3000 снимки, повечето от които на недохранени деца. Идеята част от тях да покаже в парка "Заимов" е свързана с желанието му българите да станем по-благодарни за това, което имаме.
Когато в края на миналата година Кристалина Георгиева предлага на Кирил Вълчев Дарик да бъде една от медиите, която да проследи отблизо посещението й в Нигер, журналистът признава, макар и с известна доза срам, че не знае какъв точно е проблемът там. Еврокомисарят му обяснява с една дума: глад! В Нигер, и в съседната държава Чад, най-опасни са сушата и гладът, следствие на нея. Застрашени, по последни данни, са 14 милиона души, от тях 7 милиона деца.
В африканските страни от региона на полупустинята Сахел за глада се говори във фази и с имена. Зара, Ахмат, Фатиме, Умар, Абакар, Ашта. Лицата и телата на тези деца, настанени в болници, ще видите в изложбата "Децата на Сахел".
За тях Кирил Вълчев казва: "Най-водещото за мен беше, че гладът си има имена. Става дума за конкретни деца. Те си имат възраст, тежат определени килограми, от определено време са на това легло, на което съм ги снимал. Имената им ги пишеше на едни листчета, които, като снимки, също са част от изложбата. Освен имената исках да се видят и фазите на глада. Никога не съм си давал сметка за това, че гладът има фази. Ти можеш да си в интензивна, да минеш през първа, транзитна, втора фаза. Ако си втора фаза вече е добре".
Най-впечатляващата снимка в изложбата на Кирил Вълчев е тази на 2-годишната Селмия, тежаща 4 килограма и половина. Ръце и крака като клечки. Ребра, които можеш да преброиш от разстояние. Подут корем, но не защото е пълен. Изпито лице и огромни очи. Всъщност Селмия е основно очи. Журналистът от Дарик я среща в Нигер.
За Селмия Кирил Вълчев разказва: "Тя е от една болница в Нигер, в Мерие. Тя е едно от децата, настанени в болницата за...Всъщност ето тук беше първият проблем - как да наричаме това място? Даже на английски няма правилна дума за него. Това е болница за хранене, или дохранване, или захранване. Болница за гладни. Майката на Селмия е на 16 години. Питах я защо детето й е стигнало до това състояние, при положение, че се полагат големи усилия от международната общност, за да се даде възможност тези деца да се хранят. Има храни, с чували носени, в огромни складове. Та тя, след като разбра въпроса ми, ми каза: Ама аз съм страшно от далеч, не можех да дойда. И тук следващият логичен въпрос е: Колко от далеч си? Отговорът е 15 км.! Тези 15 км. през пустинята бяха докарали това дете до състояние кожа и кости".
Докато е в град Мао в Чад Кирил Вълчев снима и децата на местния султан, чиято власт е официално призната. По думите му, между тях и другите деца в страната разлики почти няма. Журналистът обяснява: "Бяхме в Султанския дворец и съм снимал и децата на султана. Обаче, ако си представяте, че децата на султана изглеждат като деца на султан - не! Общо взето, ако ви ги покажат, няма да можете да ги различите от другите. Доста опърпани са. То и дворецът не е като от приказките. Т.нар. Бял град Мао е с доста поувехнала слава. Общо взето гладът личи във всичко. Виждат се и неимоверните усилия, които се полагат, за да се намери решение на проблема. Но как да го намериш това решение при положение, че сушата година след година те атакува. Най-тъжното в цялата история е съмнението дали изобщо светът, не само Европа, ще успее да помогне. Сега това е голямо предизвикателство за целия свят".
За смисъла от подобна изложба водещият на предаването "Седмицата" по Дарик казва: "Това, което аз искам да се получи с тази изложба е българите наистина да видят, че не са толкова зле. Цялата наша история е история на народ, който има дадености. Други народи са лишени от подобни дадености. Децата на Сахел нямат основни неща за съществуването си, а те с нищо не са виновни, че са се родили там. Българите обаче непрекъснато се самооплакват, включително сега покрай това земетресение и целия шум, който се вдига. Това по-скоро трябва да ни накара да се замислим за това колко е милостив към българите Господ на фона на това, което се случва на други народи. Ако бъдеш способен да оценяваш това, което имаш, със сигурност ще си по-щастлив. Не може изходната база да бъде, че ние сме най-гладните на света, че сме най-зле на света. Наистина е потресаващо да бъдеш в Чад и да четеш едновременно с това, от информацията, която си бях събрал предварително, че България е на по-задно място по самоусещане за щастие от народа си, отколкото народа на Чад. Това просто не е възможно".
Изложбата "Децата на Сахел", която се организира от Дарик в сътрудничество с Европейската комисия и Столична община, можете да разгледате до 10 юни в парка "Заимов" пред централния вход на театър "София".
