Неидентифицираните летящи обекти са неоспорим факт. Дали част от тях са настина с извънземен произход е въпрос, който вълнува всички, които се интересуват от тази тема.
Ако част от наблюдаваните НЛО наистина са летателни апарати на извънземен разум, какви технологии биха им позволили да изминат бездната на космическото пространство, за да стигнат до нас?
Част от учените, които вярват в съществуването на извънземен разум, отдавна търсят отговор на този въпрос. Скептичните им колеги също работят по въпроса с междузвездните пътувания, но със съвсем практическа цел - да открият начин човечеството да полети към звездите в търсене на нови светове.
Според учените шансовете да бъдем посетени от друга цивилизация са доста малки Но ако това се случи, ще означава, че те са се справили с много проблеми, за които нашата наука все още няма отговор.
Пътуването между звездите е основна тема в научната фантастика. Но дали наистина е възможно? Разстоянията между звездите са огромни. Междузвездното пътуване не противоречи на физиката, не можем да го зачеркнем, но е много трудно да го осъществим. Например пътуването до Алфа Кентавър - най-близката ни звезда, намираща се на 4,5 светлинни години от нас, е отвъд възможностите на най-мощните ни ракети.
Thinkstock/Getty Images
Най-отдалечената ни космическа сонда е „Вояджър 1” , изстреляна през 1977 година. Тя се движи с 60 000 километра в час и едва сега започва да излиза от Слънчевата система. Ако тя беше насочена към Алфа Кентавър щеше да я достигне за 56 000 години. За да вмъкнем междузвездните мисии в рамките на един човешки живот, ще трябва да увеличим скоростта поне 1000 пъти. Най-голямото препятствие за междузвездните пътувания е теглото.
Ако наистина сме посещавани от извънземни, техните кораби трябва да са се справили с този проблем.
През 2011 г проектът Нано платно на НАСА се превърна в първото слътчево платно, обиколило Земята. Пътуването с такова платно до Алфа Кентавър от Земята ще отнеме 45 години. Но в момента НАСА и други космически агенции имат планове за изстрелване на още слънчеви платна.
Друг проект на НАСА е двигателят „Орион“, използващ контролирани мини ядрени взривове. Кораб с подобен двигател ще развива максимална скорост от 15 000 км/ч и ще стигне до Алфа Кентавър за 90 години.
Според учените най-мощният източник на енергия, който теоретично може да бъде създаден, е двигател, използващ антиматерия. Вече е доказано, че антиматерия съществува и може да бъде създавана по изкуствен път. Според учените е допустимо една напреднала цивилизация да успее да овладее мощта на антиматерията и да създаде космически кораб, задвижван от нея. Подобен кораб би достигнал невероятни скорости, доближавайки се до скоростта на светлината.
