"Забравени" е заглавието на новия спектакъл на трупата на Нешка Робева. Вече повече от месец той пътува из страната, но за първи път тази вечер ще се играе в София. Представлението е в Сатиричния театър и е посветено на 135-тата годишнина от Априлското въстание (вход с покани).
В основата на "Забравени" са текстове на Иван Вазов и Христо Ботев. Изпълнява ги актрисата Джуни Александрова. Музиката е дело на "Исихия", а танците са от момичетата и момчетата на Нешка Робева.
Представлението вече е било играно, при това с голям успех, в Русе, Бургас, Созопол, Петрич. Минитурнето продължава с Разлог, Гоце Делчев, Сандански, Трявна, Тетевен. "Забравени" ще се върне и в София на 9 май в Театъра на Армията от 19:00 часа (вход с билети). Интересът към него Нешка Робева си обяснява с нуждата на българите да си припомнят кои са. Тя е убедена, че хората се вълнуват от словото на Вазов и Ботев.
Нешка Робева: Отдавна исках да направя един спектакъл, в който да съчетая слово с музика, песен и танц. Първоначалната ми идея беше да направя "Мъжка задушница" по "Видрица" на поп Минчо Кънчев. Опитах с различни драматурзи, но не се получи. И когато реших, че не мога да реализирам такова нещо, дойде идеята от Джуни Александрова да направим по "Епопея на забравените" спектакъл по случай 135 години от Априлското въстание. И аз се съгласих, но с условието да видим какво ще стане и ако не се получи да не го пускаме.
Как успяхте да избягате от излишната патетика? Сигурна съм, че това е било едно от основните ви притеснения.
Нешка Робева: Да. Това беше най-големият ми страх. Признавам. Аз по принцип съм човек, който много обича поезията, но не обича патетиката. Не обичам играта с гласа. Бих искала текста да се изговаря, така че да достигне до хората, които го слушат. Слава Богу с Джуни Александрова успяхме да постигнем това - да избягаме от патетичното.
Кои са забравените - и хора, и събития?
Нешка Робева: Това е въпрос, който докато ми го задавате, вашите читатели ще си кажат: А какво не сме забрави? Да, какво не сме забравили вече?
А защо забравяме?
Нешка Робева: Защото в тези 20 години ни беше внушавано, че единственият идол и единственият Бог са парите. Материалното. Всичко духовно беше отхвърлено. Дори аз съм сигурна, че саможертвата на тези хора в много случаи се определя като будалък, да го кажа на чист български език. Няма държавник, на който в кабинета му да не виси портрета на Левски и няма държавник, който да знае двете писма на Левски, които звучат наистина като програмна реч. Ами да си ги сложат в рамка, точно под портрета на Левски. Защото иначе го превръщаме в идол, в икона, но абсолютно сме забравили, и умишлено отхвърляме словото му. Не помним идеологията му. Както и на Ботев. Това е, което е важно. Това, а не портретите им.
