Защо шамарът с опакото на ръката се нарича цигански? Циганите ли го изпълняват по този начин или на тях се бие подобен шамар?
Отговорът на този въпрос може да ни отведе в няколко посоки, но ние ще използваме възможността „да се наврем по-дълбоко между шамарите“ и да изясним културното им, но и бойно значение.
Добре знаете, че ударът с отворена ръка може да значи много неща - от животоспасяваща манипулация (шамарчета за свестяване), през детско наказание, до уронваща честта тежка обида.
Плесницата е дори библейски мотив. Исус казва, че ако те ударят по едната буза, обърни и другата, което е синтезираната идея за християнското смирение. Шамарът е едновременно силова атака и обида. Оттам са и изразите, в които шамарът нанася оскърбление, особено в рицарската култура.
Дотук нещата са ясни. Обаче шамар е турска дума. Комшиите имат и друг израз за плесница – токат (дума, която е доста позабравена и остаряла). Среща се при нас само в някои региони. Токатът е различен от шамара. Токатът е бойна стратегия поради простата причина, че в Отоманската империя е било неприемливо да удариш човек със свита ръка в лицето. Смятало се е за безчестие. На изток токатът е техника за причиняване на болка. Затова и думите на Исус всъщност кореспондират с еврейския закон "око за око, зъб за зъб". Тоест те са еквивалент и на обидата, разбира се, но повече на раняването.
Добре нанесеният токат е изключително ефикасен. Дори съществува термина "отомански токат" - бойна техника, в която са били обучавани отоманските войници. Ако загубят в бой оръжието си или то се счупи, те трябва да могат да се бият с ръце. И това става с токати, не с юмруци. Дланите се каляват, като се удрят в мраморни плочки. Така с добре изпълнен токат можеш да нокаутираш противник. И преди да започне боят, ръцете се пляскат една в друга, което има много сериозен психологически ефект.
Отоманският токат се изпълнява както с длан, така и с опакото на ръката, веднага след като се нанесе първият удар. Представете си като при тениса на маса - форхенд и веднага след това бекенд. Така шамарът в Отоманската култура е по-скоро перване, приплесване. Но токатът е истинската здрава плесница.
Обясняваме това, защото ние тук сме на границата на две култури. Едната приема за мъжествено да удариш някого с токат, а обидно с юмрук, юмрукът също е турска дума, плесник е славянската му форма. На запад обаче е обратното, особено през XIX век. Плесницата е оскърбителна. Истинският джентълмен удря със свити длани.
Когато нова България иска да се отдели от азиатските окови и да стане европейска, културата на плесника среща културата на токата. Неджентълменско, хамалско, грозно, неправилно е да удряш с отворена длан оскърбяваш твърде много. Плесницата е неприемлива, шамарите са опаки, нечестни, тоест цигански.
Оттам идва наименованието им, защото са некоректни, не по правилата. Не стига, че удряш човека срещу теб с длан в лицето, тоест обиждаш го, но и веднага след това му плесваш втори бърз шамар, без да може да се защити. Което е още по-оскърбително.
Ето как цигански всъщност не идва нито от това, че циганите са изпълнявали такъв шамар, нито че на тях са е изпълнявал, а защото този шамар не е в реда на нещата, не е по правилата. И изобщо не би трябвало да се случва.
Вижте още нетрадиционни обяснения на някои от най-популярните български изрази:
Защо Лиса е кума и на чия сватба е кумувала?
Откъде идва и какво означава „с трици маймуни да ловиш"?
Какво означава измекяр и обида ли е?
Защо точно „пет пари” не даваме?
Защо наричаме филията с кайма „принцеса"?
За още любопитни новини и снимки харесайте страницата на Dariknews.bg във Facebook тук
