1819 г. американският колесен параход „Савана” се отправя на път за Европа и става първият параход, пресякъл Атлантическия океан.
В САЩ денят се чества като Празник на корабоплаването, влязъл в историята с отплаването от Ню Йорк за Ливърпул на първия кораб, прекосил Атлантика и с помощта на парна машина. Капитан на „Савана” е Моузес Роджърс, капитан и на първия параход на Фултън - „Клермон”.
„Савана” първоначално е построен като ветроходен в нюйоркска корабостроителница. Корабът е снабден с парна машина и бордови гребни колела в допълнение към нейните 10 платна. Роджърс контролира монтажа на машините, а брат му Стивън ръководи изграждането на корпуса на кораба и такелажа. На кораба са монтирани бордови гребни колела, които могат да осигурят на „Савана” скорост от 4 възела (7,4 км/час) в спокойна вода.
Тъй като корабът е твърде малък и не може да носи много гориво (до 35 тона), то е предвидено двигателят да работи само при безветрие. За да се намали съпротивлението в останалото време, колелата само за 15 минути могат да се разглобят и изтеглят на палубата, за да не пречат на движението на кораба.
Корабът е построен с пълен такелаж. Съвременни гравюри обаче показват, че главната мачта е изтеглена по-назад, отколкото в нормални ветроходни кораби, за да се осигури място на двигателя и котела.
На борда са подготвени 32 пътнически места - по две в 16-те каюти, като определените за дами са „напълно различни” от тези на мъжете. Три напълно подредени салони са обзаведени с килими, пердета, завеси и огледала.
Когато става известно, че „Савана” е предназначена за трансатлантически услуга, корабът бързо е наречен „парен ковчег” и капитан Роджърс не е в състояние да наеме екипаж. Той е принуден да пътува до Ню Лондон и Кънектикът, където репутацията му на компетентен капитан на кораб е добра и той успява да намери моряци.
На 22 март 1819 г. „Савана” провежда успешно изпитание с около два часа продължителност в пристанището на Ню Йорк, за да се тества двигателят. В неделя, 28 март, от 10.00 ч. „Савана” предприема първото си същинско плаване с платна от Ню Йорк до основното си пристанище в град Савана, Джорджия - близо 1000 км.
На следващата сутрин на кораба е разпален парният котел за първи път, но машината е използвана само половин час преди лошо време да принуди капитана да прибере колелата на борда и дори да преустанови плаването за около денонощие. Корабът достига целта си на 6 април, като двигателят работи общо 41,5 часа по време на 207-часовото пътуване. Въпреки ранното пристигане в 4 часа сутринта, в пристанището многобройна публика вече очаква „Савана”, за да го приветства.
Собствениците на „Савана” полагат неимоверни усилия за набиране на пътници и товари за пътуването, но никой не е готов да рискува живота или имуществото си на борда на такъв екзотичен кораб. На 19 май в края на срока за реклама в местен вестник се появява обявява на датата на заминаването 20 май. Срокът обаче е удължен с два дни, след като един член от екипажа се връща на кораба силно пиян, падна от трапа и удавя. Така на 22 май корабът предприема историческо пътешествие без пътници с чисто експериментална и популяризаторска цел.
След като напуска пристанището, „Савана”, започва историческото си плаване към Ливърпул, Англия, в 5.00 ч. сутринта в понеделник, 22 май, с платна и работещ парен двигател. Около 8.00 ч. сутринта на същия ден работните колела са прибрани за първи път и корабът продължава само с платна.
На 20 юни „Савана” е посрещната тържествено в Ливърпул от стотици лодки, а кеят е отрупан с хора. Котвата е спусната в 18.00 ч., като пътуването е продължило 29 дни и 11 часа, през което време корабът се е движил с двигател общо 80 часа. Корабът престоява в Ливърпул 25 дни, като е посетен от хиляди хора с различен ранг и влияние, включително от флотски и армейски офицери.
1844 г. от Вашингтон до Балтимор е изпратено първото телеграфно съобщение при използване на морзовата азбука. Съдържанието на изпратеното съобщение е със съдържание „Какво е сътворил Господ?”.
1883 г. в Ню Йорк е открит Бруклинският мост, най-големият висящ мост по онова време. Той е изграден над Ийст Ривър и свързва районите на Ню Йорк Бруклин и Манхатън.
Бруклинският мост е дълъг 1834 м, най-широкият му проход над водата е 486 м, има ширина 26 м и максимална височина над водата 84 м. Мостът е проектиран от фирмата на Джон Рьоблинг от Трентън, която по него време има опит в проектирането на няколко моста, но значително по-малки.
Строителството започва на 3 януари 1870 г. и мостът е официално открит на 24 май 1883 г. Общите разходи за построяването на моста са около 15 млн. долара. За периода на строителните работи загиват 27 работници. Главният проектант умира още в началото на строителството и работата се поема от сина му - Уошингтън Рьобликг. Той, обаче, също заплаща със здравето си - поради постоянното изложение на неблагоприятни условия заболява от декомпресионна болест.
В началото мостът обслужва единствено движението на конни впрягове и трамваи. Днес има шест ленти за автомобили и в краищата - пешеходни и велосипедни ленти. По моста е забранено движението на автобуси и камиони с тегло над 2,7 тона.
1900 г. в Русия е пуснат на вода крайцерът „Аврора”. Екипажът му взима дейно участие в Октомврийската революция от 1917 г. На 25 октомври (7 ноември) 1917 г. оръдията му дават сигнал за щурма на Зимния дворец в Санкт Петербург. От 1948 г. е обявен за паметник на революцията и превърнат в музей.
Зачислен е в списъка на флотата на 6 април 1897 г. Пуснат е тържествено на вода на 24 май 1900 г. по личната команда на император Николай II. Крайцерът взима участие в Първата световна война.
Крайцерът бе изваден от състава на руските Военноморски сили през 2010 г. и предаден на Военноморския музей в Санкт Петербург. Корабът е закотвен близо до централната градска част на града и често е ставал повод за скандали.
1940 г. американският авиоконструктор от украински произход Игор Сикорски осъществява първият успешен полет на еднороторен хеликоптер.
През лятото на 1908 г. Сикорски заминава на пътешествие из Европа, по време на което се запознава с братята Райт. Завръщайки се в Киев, започва да работи върху проект за създаването на вертолет. През 1909 и 1910 г. изработва два модела, които така и не може да издигне във въздуха.
Изоставя проекта си, считайки го за безперспективен и започва да се занимава само с конструирането на самолети. В периода 1910-1911 г. създава няколко самолета модел-„С”. Лятото на 1911 г. извършва полет с биплан „С-5”, снабден с двигател с мощност 50 к.с., който продължава повече от един час и достигайки височина на полета 450 м. По същото време получава и летателен лиценз от „Международната авиационна федерация”, под номер 64.
От 1912 до 1918 г. Сикорски оглавява конструкторското бюро на авиационния отдел на „Руско-балтийския завод”, който през 1913 и 1914 г. започва да произвежда първите в света много моторни самолети („Гранд”, „Руски витяз”, „Иля Муромец”). В годините на Първата световна война били построени 75 четиримоторни бомбардировачи, под ръководството на Сикорски.
През 1919 г. Сикорски имигрира в САЩ, където в течение на няколко години се занимава с преподавателска дейност и чете лекции, а през 1923 г. заедно с няколко други руски имигранти - бивши офицери, създава компанията „Сикорски аероинжениринг”, която през 1928 г. става част от „Юнайтед еъркрафт”.
Първият самолет, построен от Сикорски в САЩ, бил двумоторен биплан S-29 (1923 г.). През 1929 г. Сикорски създава за авиокомпанията „Пан Америкън еъруей” двумоторен биплан S-38. Малко по-късно Сикорски започва разработка на летателен апарат с по-голямо натоварване на крилото. Неговите четиримоторни S-40 (1931 г.) и S-42 (1932 г.) били първите в света транспортни самолети, снабдени с пропелери с постоянна скорост на въртене.
S-42, който е създаден за далечни полети, през 1934 г. поставя рекорд за височина на полета - 6220 м, имайки на борда товар, тежащ повече от 4900 кг. В същата година S-38 поставя световен рекорд за скорост.
В началото на 40-те години на 20в., публично бил демонстриран полет по устойчива траектория с машина, приличаща по конструкция на съвременния вертолет - VS-300. Вертолетът на Сикорски поставя няколко световни рекорди и в следващите няколко години е приет на въоръжение в армията на САЩ и е закупен от редица държавни организации и агенции, както и от много авиокомпании.
1943 г. д-р Йозеф Менгеле заема поста лекар на концлагера „Освиенцим”. Той е известен като един от лекарите на SS, които взимат решения кои от пристигащите затворници да бъдат убити и кои да бъдат изпратени на принудителен труд, както и за провеждането на човешки експерименти със съмнителна научна стойност, често придружени с изключителна жестокост.
След войната Йозеф Менгеле става едни от най-издирваните нацистки военнопрестъпници и той бяга в Латинска Америка. Там се установява в Аржентина и Уругвай, където живее под истинското си име. Опитите да бъде намерен и предаден на съд не са успешни и той умира в Бразилия през 1979 г.
Любопитен факт е, че в кръга на познатите си Йозеф Менгеле е наричан Бепо, но по света той става известен като „Ангела на смъртта” - прякор, даден му от лагеристите. Преди войната Менгеле е бил асистент на проф. Отмар Фершуер във Франкфурт в Института за наследствена биология и расова хигиена
1956 г. в Лугано, Швейцария, е проведен първият телевизионен песенен конкурс Песен на Евровизия. Конкурсът е организиран от Европейския съюз за радио и телевизия. Провежда се ежегодно, а много музикални изпълнители са се сдобили с известност именно след участието си в него.
Конкурсът се излъчва всяка година, което го нарежда сред най-продължителните телевизионни предавания в света. Публиката му в последните години варира между 100 и 600 милиона зрители в международен мащаб. Любопитен факт е, че „Евровизия” се излъчва и в страни, които не са членки на ЕСРТ - Австралия, Канада, Индия, Република Южна Африка, Южна Корея, САЩ и други.
Конкурсът има множество правила, които се оповестяват от ЕСРТ всяка година на страните, пожелали да се включат. Голяма част от тях са се променяли през годините, като например системите за гласуване, начините за класиране на финал (включително и броя полуфинали), задължителното представяне на песните на родния език в държавата, която представят, времетраенето на песните, броят на хората на сцената и други.
Непроменени са останали много малка част от правилата, като например правилото, забраняващо текстовете на песните да са политическа пропаганда или да уронват престижа на конкурса, задължителното пеене на живо, липсата на забрана за националността на изпълнителите, композиторите и текстописците и други.
1981 г. екип от астрономи, включващ Харолд Ретсема, Уилям Хубарт, Лари Лебовски, Дейвид Толен, открива Протей - спътник на Нептун. Астрономите откриват спътника използвайки окултация, но наблюденията им са недостатъчни, за да бъде определена орбитата му. Орбиталните и физическите параметри биват разкрити през юли 1989 г. от снимки на апарата „Вояджър 2”.
Протей е естествен спътник на Нептун, носещ името на морското божество от древногръцката митология Протей, син на Посейдон.
Диаметърът на Протей е повече от 400 км. Спътникът е по-голям дори от Нереида. Въпреки това, той не е открит по време на наблюдения от Земята поради голямата си близост на Нептун, губейки се в нейния блясък. Повърхността на спътника е покрита с множество кратери, издаващи отсъствието на геологична активност
2000 г. Израел прекратява 22-годишната си окупация на Южен Ливан.
Ще зачитаме ливанския суверенитет, но запазваме правото си на самоотбрана в случай на нужда, заяви при изтеглянето тогавашният израелски премиер Ехуд Барак. В същото време от Ливан отвърнаха, че са готови да заведат дело срещу Израел в съда в Хага с искане за компенсации за 22-годишната окупация на Южен Ливан.
Съветът за сигурност на ООН прие план за умиротворяване на Южен Ливан. Според проекта контингентът на миротворческите сили там ще се увеличи от 4500 на 5600 човека. Може да подпомогнем умиротворителните сили, но няма да изпращаме американски военни в областта, заяви от своя страна говорителят на американското министерство на отбраната Кенет Бейкън.
В България:
1914 г. официално е регистриран ПФК Левски (София). Отборът е основан от група млади студенти, и е кръстен на българския революционер и национален герой Васил Левски.
Софийски спортен футболен клуб Левски е основан през 1914 година от група от тридесетина младежи, гимназисти от втора мъжка гимназия, които играели футбол в местността „Могилката” (днес градинката пред 22-ро училище до НДК). По предложение на един от основателите - Борис Василев (Боркиша) - клубът е кръстен на Апостола на българската свобода - Васил Левски.
Официално клубът е регистриран на 24 май 1914 г., за негов председател е избран Владимир Григориев, който заема поста до 1919 г. Със закупените през 1914 г от Румъния фланелки с вертикални жълти и червени райета и черни гащета тимът играе с тях до 1920 г. От 1921 година титулярните екипи на отбора са в синьо. Домакинските си мачове от 1969 г. играе на стадион „Георги Аспарухов”.
През юли месец на 1914 г. на игрище Славия се провежда и първият официален мач на отбора срещу резервите на ФК-13, загубен с 0:2. През август Левски побеждава резервите на Славия с 1:0. Следващият документиран мач на Левски, дал начало и на т.нар. Най-старо столично дерби с отбора на Славия, е изигран на 1 април 1915 г. и завършва със загуба - 0:1.
1970-те години са едни от най-успешните за клуба, в които Левски печели четири шампионски титли - 1970, 1974, 1977 и 1979, четири пъти купата на България - 1971, 1976, 1977 и 1979 и три дубъла - 1970, 1977 и 1979; а в европейските клубни турнири достига три пъти четвъртфинал - 1970, 1976 и 1977, като през този период отстранява „Аякс” и „Боавища”, а побеждава „Барселона” и „Атлетико Мадрид”. Също така през 1976 г. постига рекордна победа в евротурнирите с резултат 12:2 срещу „Рейпас Лахти”.
Левски е единственият отбор, който през всичките 91 футболни шампионата на България, е играл или в първа Софийска футболна дивизия, или в Националната „А” група. В европейските клубни турнири Левски е достигал три пъти четвъртфинал в турнира за Купата на националните купи през сезони 1969/1970, 1976/1977, 1986/1987 и два пъти в турнира за Купата на УЕФА - 1975/1976, 2005/2006. Левски е първият и единственият досега български отбор, който е участвал в групите на Европейската шампионска лига през сезон 2006/2007.
24 май е Ден на славянската писменост и култура. Според църковния календар Денят на Св.Св. Кирил и Методий, създали първообраза - Глаголицата - на българската писменост, която е и славянска писменост, се чества на 11 май.
Глаголицата претърпява своеобразни промени, докато се оформи в сегашния си вид - Кирилица, на която се пише на български, руски, украински, македонски, сръбски и други езици. Кирилицата е официална азбука в Монголия и в някои републики от бившия Съветски съюз, а до 19 в. се е ползвала и в Румъния.
През 1851 г. в Пловдив за първи път се честват Св. Св. Кирил и Методий; денят по-късно започва да празнува като Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост. През 1975 г. пред Народната библиотека в София е открит паметникът на Светите братя Кирил и Методий.
